Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА БИТКА ЗА ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Е-поща Печат PDF

Големият британски историк Ерик Хобсбаум, който остана лоялен член на комунистическата партия на Великобритания до нейния разпад, написа в края на 80-те години на 20 в. „Епоха на крайностите: Краткият двадесети век (1914-1991 г.)“ - допълнителен том към своята знаменита трилогия за „дългия ХIХ век“. „Епохата на крайностите“ започва с Октомврийската революция и завършва с края на СССР. Хобсбаум показва как Първата световна война поставя началото на революции, въстания, преврати, контрареволюции, разпад на държави. Революции и въстания има в много страни в Европа, но с успех завършва само Октомврийската революция в Русия, като оценките за това са, че особено важна е ролята на Ленин, без когото тя би била невъзможна. Хобсбаум пише: „Светът, който се разпадна на парчета в края на 80-те години, бе светът, оформен от Октомврийската революция през 1917 г.”

В този разпаднал се  през 1991 г. на парчета свят от началото на 2017 г. в. „Ню Йорк Таймс“ създаде специална рубрика „Червеният век“ - със сърп и чук на съответната страница, на която всяка седмица качва по една статия, посветена на Октомврийската революция – до 6 ноември 2017 г.  статиите са общо 38. Световно известното ляво издателство “Verso” издаде поредица от книги. Провеждат се множество конференции в различни страни. Обсъжда се разпадналият се на парчета „Червен век“.

През 1991 г., с разпада на СССР, в повечето от обособилите се републики 7 ноември престава да бъде национален празник. В Русия КПСС е забранена и официално няма кой да организира честването му. Неофициално обаче се събират много хора, за да честват събитието на Червения площад. Борис Елцин, издава на 7 ноември 1996 г. указ за това тази дата да се чества като „Ден на съгласието и примирението“, а не като „Велика октомврийска революция“. Владимир Путин отменя и този празник и от 2005 г. тази дата е работен ден, т.е. предпоставката е, че на 7 ноември 1917 г. не се е случило нищо, което заслужава да бъде отбелязвано. Все едно, че тя не е съществувала. Така днес при другите държави денят, в който са започнали техните революции, е национален празник. Американците честват своята революция всяка година на 4 юли, французите - на 14 юли. Китайците не само честват своята революция през 1949 г., но като туристи в Русия специално за тях е създаден маршрут по най-знаменитите места, свързани с революцията. В статията си за революцията от 6 ноември 2017 г. „Ню Йорк Таймс“ говори за „възраждане на комунизма“ и на Лениновия въпрос „кой кого“ в световен план, а също и за „иронията, че докато на Запад за революцията се говори на дълго и широко, Русия до голяма степен се прави, че нищо не се е случило“.

Битката за историята на „Червеният век“, както е озаглавил рубриката си на тази тема „Ню Йорк Таймс“, ни демонстрира няколко основни типа интерпретации на станалото през 1917 г. и след това. Те се бият и у нас, като се започне от националната телевизия, десетки публикации по вестниците и в интернет, ставайки все по-ожесточени в днешния все повече класово разделен и противопоставящ 1 % най-богати и останалите 99 % неолиберален капитализъм.

Либерални интерпретации

В края на 80-те и през 90-те години водеща е интерпретацията на глобалното хегемонно либерално съзнание в неговата неолиберална версия, даващо доминиращите нагласи и описания както на причините, така и на резултатите от станалото през 1917 г. Новопръкналите се сред хуманитарната интелигенция у нас след 1989 г. либерални идеолози и наемници в различни НПО-та обясняваха как станалото през 1917 г. и появилата се обществена система след това били отклонение от историята, утопия, тоталитаризъм.

Либералните интерпретации на Октомврийската революция са тези, които доминират у нас през последните близо три десетилетия и неслучайно и досега дори от лидерите на леви партии станалото след 1989 г. се характеризира с езика на Франсис Фукуяма като „преход към демокрация“, а не като „контрареволюция“ или „реставрация на капитализма“.

Консервативни интерпретации на Октомврийската революция,

според които тя е заговор и преврат, довел до бедствени следствия в Русия.

Един от водещите рупори на руския консерватизъм – сайтът „Двуглав орел“, публикува на 18 октомври 2017-а статия, чието заглавие бе алтернатива на твърдението на Путин за разпадането на СССР като най-голяма геополититическа трагедия на ХХ век – то гласеше „Крушението на монархията в Русия като геополитическата катастрофа на ХХ век“. Според консерваторите, от гледна точка на причините, тя не е естествен резултат на историческо развитие, разглежда се като заговор на чужди агенти и банкери. В интервю във в. „Труд“ Леонид Решетников заявява, че станалото на 7 ноември 1917 г. е началото на „велика национална катастрофа“, довела до „мимолетна система“, „изградена върху кръвта на своите граждани“. Виновен за Февруарската и Октомврийската революция е Западът. Затова и Решетников смята, че бъдещето на Русия е във възстановяването на монархията и заявява, че очаква, ако Путин спечели отново президентските избори, да се концентрира именно върху реализацията на този процес.

Социалдемократически интерпретации

според които Октомврийската революция е резултат на обективни причини на кризата  по време и в края на Първата световна война, но е довела до негативни резултати, поради липсата на демокрация. Така разсъждават от времето на Кауцки до следдесетоноемврийския период на БСП. След Втората световна война и особено след началото на неолибералния капитализъм социалдемократите се отказаха от Маркс, от идеята, че са изразители на определена класа, че има антагонистични противоречия, не говорят за движение от капитализъм към социализъм. Тяхното виждане за Октомврийската революция не се различава съществено от това на определени версии на либералите. В Източна Европа също се отказаха от революцията като път към новото общество, от обясненията на ставащото чрез думи като „класи“, „капитализъм“, „експлоатация“, „реставрация“, „контрареволюция“ и заявиха, че „повече социализъм“ ще дойде с „повече демокрация“. Но техният „преход към демокрация“ доведе не до „повече социализъм“, а до неолиберален компрадорски “периферен капитализъм“. Затова и неолиберализираната социалдемокрация днес в Европа е в отстъпление, на много места е на смъртен одър, ставайки предпоставка, както и социалдемокрацията, по време на кризата след Първата световна война, за възхода на фашизоидни политически сили.

Троцкистки и анархистки интерпретации,

според които това е буржоазна революция, довела до държавен капитализъм. За троцкистите това е било резултат на изостаналостта на страната, която не е била готова за социализъм. Типичен пример на такъв анализ е работата на троцкистката Рая Дунаевская „Съветският съюз като капиталисталистическо общество“, публикувана през 1941 г. Най-известният троцкистки анализ на обществото в Съветския съюз като държавен капитализъм е книгата на британския троцкист и идеолог на британската троцкистка Социалистическа работническа партия Тони Клиф „Държавният капитализъм в Русия“, публикувана за първи път през 1947 г. През 1991 г. книгата на Тони Клиф е преведена и на руски  и има отделни последователи и у нас. От своя страна анархистите смятат, че бъдещото комунистическо общество е било възможно, но тези, които са го извършили, са измамили хората и са направили по същество контрареволюция. Тези, които я реализират, не водят страната към социализъм, защото не премахват държавата и държавната собственост, а държавата е свързана с капитализъм и държавна собственост.

Марксистко-ленински интерпретации

за социализма като възникнал исторически в страни с по-ниско равнище на развитие, което изисква и по-продължителен преходен период, множество етапи в изграждането му и дълго време до достигането на комунизма. В САЩ десет различни леви организации организират в Ню Йорк, на “Бродуей”, на 7 ноември, в Центъра за работническо обучение, голямо честване на 100-годишнината от Октомврийската революция.

Сходни са интерпретациите на  днешната ККП и на така нар. конвергентни теории за социализма и комунизма, според които, когато той възникне в изостанали страни, за дълъг период ползва опита и пазарните механизми на развитите западни държави, но поради особеностите на съответната страна има специфика, която не го прави универсален, а притежаващ съответните характеристики на специфичен модел на развитие.

Същественото е, че тези интерпретации оценяват позитивно станалото през 1917 г. като начало на определена форма на социалистическо развитие, поради което и днес машрутите на революцията са масова туристическа дестинация на китайски туристи.

Неомарксистки интерпретации,

свързани с идеята за светът-система и различните характеристики на капитализма и неговото отрицание в различните части на световната система, което обуславя и факта, че в един или друг период в нейните рамки, както на локално равнище, във вид например на кооперативи и кибуци, така и на държавно равнище, в рамките на обособяващи се от световната система държави, може да възникват различни версии на социализма, свързани с различни видове и равнища на собственост.

Имаме исторически различни типове социализъм от гледна точка на четири критерия: а) център, полупериферия и периферия на световната система; б) доиндустриален, индустриален и дигитален; в) в зависимост от различните цивилизационни традиции; г) в зависимост от различните равнища на реализация - локални форми в рамките на капиталистическата държава (кибуците), в рамките на държавата или в рамките на световната система. Общото между тях е различната степен на обобществяване на основните функции на собствеността – владеене, разпореждане и ползване и различната роля на пазарното взаимодействие, а общото е равенството в ползването на собствеността, проявяващо се в намаляващи различия в доходите.

Битката за интерпретациите на Октомврийската революция върви в пълна сила. И това не е битка просто за миналото, а за настоящето и бъдещето. Защото различните интерпретации на миналото предполагат различни визии за бъдещето.

Безспорно е, че и днес, както в 1917 г., ускорено се разгръща кризисен либерален капитализъм, протичат процеси на разпад на либералната демокрация. И битката за историята ще има значение за това каква ще бъде посоката към бъдещето.