Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА

Е-поща Печат PDF

На 9 октомври т.г., в Института за руска история при Руската академия на науките, бе открита международната научна конференция “Великата руска революция от 1917 г. 100 години от изучаването й”, в която взеха участие учени от 23 държави. Форумът бе организиран от ИРИ РАН съвместно с Руското историческо общество, Държавния исторически музей, Федералната агенция за архивите (Росархив) и с подкрепата на Руския фонд за фундаментални изследвания. Конференцията бе открита от председателя на Руското историческо общество Сергей Евг. Наришкин.

Представянето на специалното издание на списание “Историк” - “1917. Руската революция: уроците на историята”, бе посрещнато с огромен интерес от участниците и средствата за масова информация. В списанието са публикувани и множество анализи и разработки, посветени на всеки един от етапите на руската революция - от събитията, предшестващи Февруари, до хрониката на Октомври.

В този брой на в. “Нова Зора”  публикуваме първата част от изследването на Олег Назаров, доктор на историческите науки и наблюдател в сп. “Историк”, който е сътрудник и чест автор в нашия вестник.

Зора

Октомврийската революция: ден по ден

 

8 (21) октомври

неделя

Тази неделя, в политически смисъл, била един от най-спокойните дни в продължение на месеците революция. В навечерието на този ден болшевиките обявили, че напускат Временния съвет на Руската република (Предпарламента). В понеделник това събитиевече ще бъде коментирано в различни варианти от представители на различни политически сили и като цяло постъпката на ленинци бива осъждана. Но в неделята политическият живот сякаш e замрял. Замрял e за всички с изключение на лидера на РСДРП (б)...

В същия ден

Владимир Илич, който е в нелегалност, се обръща към ръководството на партията с писмо. “Съвети на чужденеца” (“Советы постороннего”) - така озаглавил текста вождът на болшевиките.

В него бил изложен подробен план за предстоящото завземане на властта.

“Че цялата власт трябва да мине в ръцете на Съветите - е съвсем ясно - писал Ленин. - Също толкова безспорно трябва да е за всеки болшевик, че революционно-пролетарската (или болшевишката - това сега е едно и също) власт се ползва с огромното съчувствие и беззаветната подкрепа на всички трудещи се и експлоатирани по целия свят, и в частност - в страните, които воюват, и по-специално сред руските селяни. Не си струва да се спираме върху тази общоизвестна и отдавна доказана истина.

Трябва да се съсредоточим на нещо, което едва ли е докрай ясно на другарите, а именно - че на практика преминаването на властта в ръцете на Съветите означава въоръжено въстание. Изглежда, сякаш това е очевидно, но не всички и не надълбоко се замислят върху него. Ако сега се отречем от въоръженото въстание, това значи да се отречем от най-важния болшевишки лозунг (“вся власть Советам” - цялата власт на Съветите), както и от целия революционно-пролетарски интернационализъм изобщо.

Обаче въоръженото въстание е специфичен вид политическа борба, подчинява се на особени закони, в които трябва да се вникне внимателно. Изключително релефно е изразил тази истина Карл Маркс, който писа, че въоръженото “въстание, както и войната, е изкуство”.

Сред основните правила на това изкуство Маркс изтъква:

1. Никога не бива да си играеш с въстанието. Веднъж започнато, трябва да се отиде докрай.

2. Нужно е да се концентрира голямо преимущество в силите на решаващото място, в решаващия момент, в противен случай неприятелят, който притежава най-добрата подготовка и организация, ще унищожи въстаниците.

3. Щом въстанието вече е започнало, трябва да се действа с огромна решителност и непременно и безусловно да се мине в настъпление. “Отбраната е смърт за въоръженото въстание”.

4. Трябва да се стремиш да уловиш врага изненадващо, в момент, когато войските му са разпилени.

5. Всеки ден трябва да отвоюваш дори и мъничък успех (може да се каже дори ежечасно, ако става дума за града), което безусловно поддържа “моралния превес”.

Маркс обобщава резултатите от революциите по отношение на въоръженото въстание с думите на “най-великия в историята майстор на революционната тактика Дантон - смелост, смелост и пак смелост”.

Отнесено към Русия и към октомври 1917 г. това значи - едновременно, по възможност най-неочаквано и бързо, настъпление към Питер, на всяка цена, и отвън, и отвътре, и откъм работническите квартали, и откъм Финландия, и откъм Ревел; откъм Кронщад - настъпление на целия флот, съсредоточаване и огромно надмощие на силите - повече от 15-20 хиляди (а може и повече) от нашата “буржоазна гвардия” (юнкерите), от нашите “вандейски войски” (казашките части) и т.н.

Трябва да комбинираме трите основни сили: флота, работниците и войската, така че непременно да бъдат овладени и задържани, независимо от загубите: а) телефонната централа, б) телеграфът, в) жп станциите, г) мостовете - на първо място.

Трябва да се организират най-решителните елементи (нашите “ударници” и работническата младеж, а също и най-добрите матроси) в неголеми отряди, които да заемат всички важни пунктове и да участват навсякъде, във всички важни операции, като например:

-да се обкръжи и откъсне Питер, да се превземе с комбинирана атака на флота, работниците и войската - това е задача, която изисква изкуство и тройно повече смелост;

-да се организират отряди на най-добрите работници, въоръжени с оръжие и бомби с цел настъпление и обкръжаване на вражеските “центрове” (юнкерски школи, телеграфа, телефонните станции и прочие) с лозунга: всички може да загинем, но няма да пуснем врага.

Нека се надяваме, че ако се вземе решение за настъпление, ръководителите успешно ще приложат заветите на Дантон и Маркс.

Успехът и на руската, и на световната революция зависи от два-три дни борба”.

Впрочем

подготовката за въстание започнала отрано.

В средата на септември Ленин изпратил в Централния комитет, а също и на Петроградския и на Московския комитет на РСДРП (б) писмо с недвусмисленото заглавие “Болшевиките трябва да вземат властта!”.

“Тъй като получиха мнозинство и в двата столични Съвета на работническите и войнишките депутати, болшевиките може и трябва да вземат държавната власт в свои ръце - пише той в писмото. - Могат, тъй като активното мнозинство революционни елементи и в двете столици е достатъчно, за да се поведат масите, да се победи съпротивата на противника, да бъде разбит той, да се завземе властта и тя да бъде удържана. Защото с демократичния мир, който предлагат болшевиките, с незабавното предаване на земята в ръцете на селяните, с възстановяването на демократичните учреждения и свободи, с помитането и разбиването на Керенски, те ще съставят такова правителство, каквото никой не би могъл да свали. Мнозинството от народа е с нас!”

Този септемврийски текст завършва с фактическа препоръка за партийните комитети в двете столици: “Вземайки властта веднага и в Москва, и в Питер (не е важно коя ще е първа, може Москва да е първа), ние безусловно и несъмнено ще победим”. Сега, в началото на октомври Ленин решил да заложи на Питер.

9 (22) октомври

понеделник

На заседание на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати (Петросъвета) Лев Троцки обявил причините, поради които фракцията на болшевиките, на 7 (20) октомври, излиза от Временния съвет на Руската република. “Предпарламентът е призван да бъде параван, прикриващ фактическото сдаване на властта в ръцете на империалистите”, заявил Троцки. Предпарламентът не си поставял задачата да разреши най-важните въпроси за земята, мира и свикването на Учредително събрание. Троцки завършил словото си под бурни аплодисменти с думите: “Да живее пряката и открита борба за революционната власт в страната! Да живее мирът с всички народи!”

10 (23) октомври

вторник

Вечерта, на адрес Набережная, реки Карповки, дом 32, квартира 31, се събрали 11 членове на болшевишкия ЦК (Владимир Ленин, Григорий Зиновиев, Лев Каменев, Лев Троцки, Йосиф Сталин, Яков Свердлов, Мойсей Урицки, Феликс Дзержински, Александра Колонтай, Андрей Бубнов, Григорий Соколников) и кандидат-членове на ЦК Георгий Ломов (Оппоков) и Варвара Яковлевна. По ирония на съдбата, на историческото заседание не присъствал домакинът на дома меншевикът интернационалист Николай Суханов, който се заседял до късно в редакцията на в. “Нов живот”. Самият той “летописец на революцията”, по-късно твърди, че: “... жена ми (болшевичката Галина Фраксерман - бел. О. Н.) знаеше за намеренията и ми даде приятелски, безкористен съвет - да не се товаря след работа с далечни пътешествия”.

Ленин дошъл, когато всички вече се били събрали. Ломов си спомня: “Гримът и перуката така бяха променили Владимир Илич, че бе невъзможно да го разпознаеш, дори и ние, които толкова пъти сме се срещали с него...”.

Според краткия протокол, направен от Яковлевна (която не участва в гласуването), Ленин констатирал, че “от началото на септември се забелязва някакво равнодушие по въпроса за въстанието...” Той поискал “да се обърне внимание на техническата част от въпроса”. Не бивало да се губи време и той се позовал на готовността на Временното правителство да предаде Петроград на немците. Сравнил сегашното положение с това през юли и заключил: “Днес зад нас е мнозинството. Политически нещата са опрели до прехода на властта.” Болшевишкият вожд изгарял от желание да се вземе властта преди Втория Всерусийски конгрес на Съветите, предложил и резолюция за въоръжено въстание. При гласуването я подкрепили 10 души. Зиновиев и Каменев били против.

11 (24) октомври

сряда

Още през септември от “Кръста” (един от най-големите и прочути следствени изолатори, намира се в Петербург, официалното му име е Федерално съдебно учреждение. - б. пр.) започнали да освобождават арестуваните през юли болшевики. Фьодор Разколников си спомня: Най-накрая дойде и моят ред, на 11 октомври. Началникът на затвора, прапоршчик (военно звание на младши офицер в Руската империя, капитан. - б. пр.), есер, лично се яви да ме зарадва със заповедта за освобождаване”.

Зиновиев и Каменев, които гласували срещу резолюцията на Ленин за въстание, изложили позицията си в писмо до органите на РСДРП (б) и болшевишката фракция на Конгреса на Съвета на Северната област: “Сред работническите кръгове се оформя и набъбва течението, което смята за единствен изход незабавното обявяване на въоръжено въстание. Времето обаче е такова, че ако изобщо говорим за въстание, то ще трябва веднага да се услови, и то в близките дни...

Ние сме дълбоко убедени, че ако сега се обяви въоръжено въстание, това означава да се постави на карта не само съдбата на нашата партия, но и съдбата на руската и на международната революция...

Казват, че: 1) с нас е мнозинството от народа на Русия; 2) с нас е мнозинството от международния пролетариат. Уви! - нито едното, нито другото е вярно, и тъкмо в  това е въпросът...

Става дума за решаваща битка и поражението в нея би било поражение за самата революция”.

12 (24)октомври

четвъртък

На заседание на Изпълкома на Петросъвета е одобрено предложение за образуването на Петроградски военно-революционен комитет (ВРК), който в най-скоро време да се разположи в няколко стаи на третия етаж на института Смолни.

13 (26) октомври

петък

Завършил работата си Конгресът на Съветите на Северната област. Делегатът болшевик Александър Илин-Женевски свидетелства: “На този конгрес стана ясно, че Петроград е обкръжен като че ли със стоманен обръч от болшевишките Съвети, които при нужда винаги могат да се притекат на помощ. ... Някои провинциалисти предложиха първо да се направи преврат по места, което щяло да облекчи преврата в Петроград. В това отношение обаче нищо определено не се реши.”

14 (27) октомври

събота

На заседание на ЦИК на Съвета на меншевиките Федор Дан попитал болшевиките дали готвят въстание. Давид Рязанов отговорил уклончиво: „... Дан знае, че ние сме марксисти и не подготвяме въстание. Въстанието се подготвя от политиката, която вие поддържате вече седем месеца”.

15 (28) октомври

неделя

Проведено е заседание на Петербургския комитет на РСДРП (б), на което присъствали 35 представители на болшевишките комитети от столичните райони. Андрей Бубнов, член на ЦК, заявил, че “ние сме в навечерието на въстание” и призовал: “Трябва да повикаме всички агитатори... За да спасим революцията, трябва да водим не само отбранителна, но най-вече настъпателна политика”. В крайна сметка било решено да се свика конференция на болшевиките-агитатори, да се активизира обучението на работниците за носене на оръжие, да се организира вечерен вестник, да се укрепят връзките с жп-работниците и тези от телеграфа и пощите.

16 (29) октомври

понеделник

На заседание на Петросъвета е одобрено решението на Изпълкома за създаване на Петроградски ВРК. В него влизат 53 болшевики, 21 леви есери и 4 анархисти. Десните есери и меншевиките отказали да участват в работата на този орган. Политическото ръководство на ВРК осъществява Лев Троцки, а практическите решения се приемат от Бюрото на ВРК, което било избрано няколко дни по-късно, председател на Бюрото на ВРК бил левият есер Павел Лазимир, членове - Георгий Сухариков, ляв есер, и болшевиките Владимир Антонов-Овсеенко, Николай Подвойски и Андрей Садовски.

В същия ден

в 20 часа, в помещението на Лесновско-Уделнинската районна дума, било открито разширено заседание на ЦК на РСДРП (б), на което присъствали представители на Военната организация и болшевишки дейци от фабрично-заводските комитети и профсъюзите - общо 25 души. За някои не стигнали столовете и те седнали на пода.

Ленин огласил резолюцията на ЦК от 10 (23) октомври и напомнил, че болшевиките направили всичко по силите си, за да постигнат договореност с меншевиките и есерите, но “тези партии  отхвърлили компромиса” и затова е невъзможно разбирателството с тях. “Масите са с нас”, заявил Ленин, и продължил: “Не може да се управлява настроението на масите, тъй като е променливо и не се поддава на прогноза; нас ще ни ръководи обективният анализ и оценка на революцията. Масите дадоха своето доверие на болшевиките и изискват от тях не думи, а дела, решителна политика за борба срещу войната и срещу разрухата”. По въпроса за международната ситуация, Ленин уверил другарите си по партия, че: “...излизайки сега, ние ще имаме на своя страна цяла пролетарска Европа”.

Свердлов подкрепил Ленин. Той съобщил, че “партията е достигнала огромни мащаби” - 400 хиляди души. По думите му, влиянието на болшевиките в Съветите, в армията и във флота също е нараснало.

Зиновиев и Каменев отново били против въстанието, твърдели, че организационният апарат на властта е много по-мощен от онова, с което разполагат болшевиките. Мойсей Володарски също предупредил за опасността от прибързване: “Ако въпросът за излизането е въпрос на утрешния ден, ние трябва директно да кажем, че не разполагаме с нищо за тази цел. ... Резолюцията трябва да се разбира само като курс към въстание и не бива да прекратяваме техническата подготовка”.

В отговор Сталин отбелязал: “Онова, което предлагат Каменев и Зиновиев, обективно води към възможност да се организира контрареволюция... Петроградският съвет вече е поел пътя на въстанието, като отказа да санкционира извеждането на войската. Флотът вече въстана, тъй като тръгна срещу Керенски...”

Ленин поискал формално да се потвърди резолюцията от 10 (23) октомври за въоръжено въстание. Зиновиев предложил своя резолюция, в която се казвало, че “Без да отлагаме разузнавателните, подготвителните стъпки, смятаме за недопустимо да има изявления преди съвещанието с болшевишката част на конгреса на Съветите”.

След гласуването е приета Ленинската резолюция, получила 19 гласа срещу 2 против (Зиновиев и Каменев) и 4 въздържали се. Обаче така и не била определена дата за въстанието.

17 (30) октомври

вторник

На заседание на Временното правителство министърът на държавните грижи (специално ведомство, което обединява различни хуманитарни области. - б. пр.), кадетът Николай Кишкин, заявил, че властите имат достатъчно сила, за да потушат евентуални безредици. Той твърдял, че въстанието първоначално е предвидено за 18 (31) октомври, че е отложено за 23 октомври (5 ноември). Председателят на Икономическия съвет при Временното правителство прогресистът Сергей Третяков, напротив, изразил безпокойство, че главнокомандващият на Петроградския военен окръг полковник Георгий Полковников няма “нито план, нито сили”. “Полковников само се готви за нападение. Така повече не може, не може повече да седим и да чакаме като глупаци” - заключил Третяков.

В същия ден се провеждало събрание на представители на петроградските полкове, което приело следната резолюция: “Петроградският гарнизон вече не признава Временното правителство. Нашето правителство е Петроградският съвет. Ние ще се подчиняваме само на заповедите на Петроградския съвет, издадени от неговия Военно-революционен комитет”.

18 (31) октомври

сряда

Бюрото на ЦИК на Съветите премества деня на Втория Всерусийски конгрес на Съвета на работническите и войнишките депутати за 25 октомври (7 ноември).

Във вестника на Максим Горки “Нов живот” е публикувано изявление на Каменев и Зиновиев: “...предполагаме, че нашето задължение сега е ... да сме против всеки опит (на нашата партия) да вземе върху себе си инициативата за въоръжено въстание”. Ленин оценил постъпката им като предателство и поискал да изключат от партията “стачкоизменниците”.

19 октомври (1 ноември)

четвъртък

Министърът на правосъдието Павел Малянтович наредил на прокурора на Съдебната палата незабавно да издаде нова заповед за арест на Ленин.

Писателката Зинаида Хипиус записала в своя дневник: От две седмици болшевиките, отделили се от всички други партии (тяхната опора са тъмните стада на гарнизона, матросите и всякакви отхвърлени хора, плюс анархисти и обикновени погромаджии), държат града в трепет с обещанието за генерално излизане по улиците, с погром в името на целта - “Вся власть Советам” (т.е. на болшевиките)”.

20 октомври (2 ноември)

петък

На заседанието на ЦК на РСДРП (б) Ленин предложил да бъдат изключени Каменев и Зиновиев, но партията не го подкрепила. Задължили ги повече да не се изказват срещу решенията на ЦК.

Докато правителството бездействало, Троцки, както си спомня по-късно Николай Суханов, “се откъснал от работата в революционния щаб и прелитал от Обуховския стоманолеярен завод към Тръбния (основан през 1869 г. като държавен военен завод от артилерийската промишленост. - б. пр.), от Путиловския към Балтийския, от манежа в казармите, и сякаш гласът му се чувал едновременно от няколко посоки: “Него го познавал лично и го слушал всеки петербургски работник и войник. Влиянието му - и сред масите, и в щаба - било огромно” - констатира “летописецът на революцията”.

 

следва