Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БИТКАТА ПРИ ГОРНА И ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ

Е-поща Печат PDF

Битката на 10 декември 1877 г. (по стар стил 28 ноември) е последният етап от обсадата на Плевен. Завършва с победа на руското оръжие и с предаването на Осман паша и Западната турска армия. Падането на Плевен е един от преломните моменти в хода на Руско-турската война (1877–1878) и дава началото на победния марш на руското оръжие за Освобождението на България.

Към края на ноември, останал без хранителни провизии, Осман паша е принуден или да се предаде, или да направи един последен отчаян опит за пробив. На военен съвет е решено да бъдат атакувани руските позиции между Долна и Горна Митрополия. Турските табури са реорганизирани, раздадени са последните запаси от храна, облекло и обувки. Под прикритието на нощта на 9 срещу 10 декември Осман паша прехвърля цялата си армия на левия бряг на река Вит с цел рано сутринта да атакува русите.

Началото на боя е в 7:30 ч под прикритието на сутрешната мъгла. 16 турски табура с невероятна бързина започват настъплението си към центъра на руските позиции, заети от 9-и Сибирски гренадирски полк. За един час полкът е отбит от позициите си и е принуден да отстъпи назад към втора отбранителна линия - люнетите „Копана могила“, „Ляв люнет“ и „Астрахански люнет“. Петте роти в центъра са напълно разбити, превзети са две батарейни укрепления и са пленени осем руски далекобойни оръдия.

Най-близкостоящият, 10-и Малоросийски полк, пристига на помощ след около час и с цената на огромни загуби временно спира турското настъпление. Осман паша вкарва в боя нови 8 табура и подновява настъплението си. Превзет е „Ляв люнет“ от втората отбранителна линия.

Към 10 часа генерал Ганецки – командир на 6-и блокаден район от обсадата на Плевен, след като се убеждава, че основният удар на турските войски е насочен към Долна Митрополия, въвежда в боя всички налични резерви. От Горна Митрополия в бой влизат 11-и Фанагорийски и 12-ти Астрахански гренадирски полкове и пробивът на Осман паша е спрян, а турците побягват към моста на река Вит.

Около 14 часа Осман паша нарежда да се развее бялото знаме и се предава заедно с 10 паши, 128 висши офицери, 2 000 нисши офицери, около 40 000 войници и 1 200 кавалеристи. Пленени са 77 оръдия, много амуниции и голямо зелено знаме. В боя турците губят около 6 000 убити и ранени.

Руските загуби

Руските загуби в убити и ранени са 1 722 души или: 1 генерал, 57 офицери,  1664 нисши чина.

Руският полкови свещеник (пряк свидетел на събитията) Вакх Василевич Гурев в своите „Письма священника с похода 1877-1878 гг.“ дава ценни сведения за убитите: ...„отправих се към окървавеното поле на скорошната битка, където цели команди (от по 150 човека) от всеки полк от ранно утро носеха към едно място (Копана могила) всички убити или починали от раните си; но при моето пристигане те не бяха успели да съберат и половината: полето е много обширно, убитите са разпръснати на няколко версти из това пространство и да ги събереш в един ден, е невъзможно; по неволя се наложи погребението да се отложи за следващия ден... В голямата полукръгла площадка на редута Копана могила са изкопани четири огромни гроба, по броя на полковете от дивизията, и пети по-малък, който неотдавна са започнали да го копаят артилеристите; всеки полк носеше своите жертви, своите герои към една от своите братски могили...“.

Сведенията които дава свещеникът ясно указват мястото където са погребани руските гренадири – вътре в редута „Копана могила“, построен във формата на полукръг пред самата могила. Според руската традиция от този период убитите са събрани от бойното поле и са погребани в братски могили по полкове.

След боя всеки полк прави описи, според които убитите в деня на битката са:

1. 9-и Сибирски полк – 5 офицери / 114 нисши чина,

2. 10-и Малоросийски полк – 3 офицери / 165 нисши чина,

3. 11-и Фанагорийски полк – 0 офицери / 36 нисши чина,

4. 12-и Астрахански полк – 1 офицер / 93 нисши чина

5. 3-та артилерийска бригада – 9 артилеристи

Писмените източници сочат, че в тези 5 братски могили би трябвало да са погребани именно този брой нисши чинове. Телата на мъртвите офицери, пак според руската традиция, са събрани и погребани отделно. Същият свещеник упоменава за погребение на 10 руски офицери северно от олтара на малката църква в с. Горна Митрополия.

Именно имената на тези 10 руски офицери обявяваме днес на паметната плоча, поставена на стената на църквата “Св. Троица” като макар и закъснял, знак на признателност на народа ни.

От цитирания опис се вижда, че общият брой е 9 убити офицери и 417 убити нисши чина. В следващите няколко дни след битката много от ранените умират от получените тежки рани. Така общият брой на загиналите се увеличава на 18 офицери и 542 нисши чина.