Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗНАК ЗА БРАТСТВО ВО ХРИСТЕ И БРАТСТВО ВО КРОВИ

Е-поща Печат PDF

• Слово на Минчо МИНЧЕВ при откриването на паметния знак

Ваше Високопреосвещенство, уважаеми дами и господа, драги приятели,

На мен се падна високата чест да открия този паметен знак в дните, предхождащи 10 декември, деня на освобождението на гр. Плевен. В този двор на божия храм, под сиянието на православния кръст и незамлъкващия ек на църковната камбана, вече 140 години в благодарната българска земя лежат във вечен упокой костите на десетима офицери от освободителната армия на императора страстотерпец на Русия цар Александър Втори.

Синове на великата руска земя, те проляха своята братска кръв и положиха своя живот за възкресението на България, за освобождението на православния брат, окован във веригите на най-страшното и безпросветно петвековно турско робство.

Днес изписваме на камък имената на тези герои, за да помнят и знаят поколенията след нас, че по-тежка от робските вериги е само участта да нямаш, както се пее в народната песен, мил братец. Затова сърцата ни тупат задъхано и учестено, когато произнасяме имената на майор Лихачов, на поручик Пашкевич, на подпоручиците Горшков, Контарев и Мишковски от 9-и Сибирски гренадирски полк; когато смисляме за триж простреляните мундири на майор Манасеин, на капитан Тараткевич, на щабскапитан Кутузов, на поручик Тимашев от 10-и Малорусийски гренадирски полк, както и на щабскапитан Кулман от обвеяния с бойна слава 12-и Астрахански гренадирски полк. Преди 140 години те са били само една непрежалима десетица от всичките 1722 герои, паднали под острието на смъртта в отчаяния щурм на табурите на Осман паша. Днес ние поменаваме техните имена, но всъщност смисляме онези 40 000 руски синове, чиито кости останаха в мъртвата долина и зелените възвишения на Плевен. Това е само част от страшната цена на българската свобода, платена дори само в този едничък град-герой на руската бойна слава. Но освен Плевен, България помни и Шипка, и Шейново, и Свищов и Ямбол, и пламналите полета край Стара Загора, и бурливото ехо на сраженията в Еленския Балкан.

 

Има ли друг народ, чиято свобода да е платена с толкова много пролята братска кръв?!

Днес ни убеждават, че всичко в този свят е пари, че всичко може да се купи и продаде, но този бакалски морал няма как да прилъже българина. Той знае, че историята признава една-единствена валута - страшната червена валута на кръвта, на братската кръв, пролята от брата за брата, топла, честна и безкористна.

Искам пред всички вас да благодаря от все сърце за неуморната работа на членовете на ПП “Нова Зора” в гр. Плевен, на нейния председател Евгения Иванова, на членовете на организацията ни в община Долна Митрополия с председател Георги Георгиев, на общинския съветник в града Злати Тодоров и на неговия брат Свилен Тодоров, както и на всички ония членове от областната ни организация, чиято всеотдайност и свяст станаха пословични за всяко общобългарско дело и начинание и които са здравият фундамент на интелектуалната същност на всяка родолюбива инициатива.

Днешната е само поредното начинание на тези хора. Преди това са реновираните 14 от общо 27-те паметника на военния хирург Николай Пирогов, възстановената гробница на гвардейския капитан Осип Осипович и братската могила на погребаните редом с него шестнадесет нисши чинове в с. Търнене, паметници и паметни знаци, свързани с освободителната за България Руско-турска война от 1878 г. в селата Ясен, Дисевица, Малчика, Българене, Згалево, Садовец, Бъркач, Гривица, Бохот, Одърне, както и мемориалът на трима съветски летци и един разузнавач в Плевенския градски гробищен парк, където на всеки 9 май, съвместно с плевенската общественост и с участието на други родолюбиви организации, отбелязваме тържествено Деня на победата.

Ваше Високопреосвещенство владико Игнатий, благослови всяко начинание, което е за памет и слава на рода български и на цивилизационния ни съюз с братята руси, който историята е сътворила за веки веков. Има обаче едно велико опущение в благодарната българска земя на гр. Плевен и областта. Искам да споделя с вас и с всички български патриоти, че съществува една безкръстна братска могила тук, край с. Горна Митрополия. В нея са положени костите на 542 нисши чинове на руски гренадири и няма над тях ни кръст, ни знак за тези безименни герои. Измоли, владико, от Вседържателя, от нашия бог Исус Христос, с гореща православна молитва сили, здраве и живот за всички, които сме си наумили да съградим паметен знак и на тези мъченици за българската свобода. И благослови това начинание, и ни подкрепи с твоето напътствие и със силата на твоето име и авторитет.

Защото знае се, че краят увенчава делото, а то има смисъл, ако е благословено. И нека това дело на българската православна свяст да бъде знакът на братство Во Христе и братство во крови!

Нине, присно и вовеки веков!

Амин!

Предложение за паметник

 

Малко известен факт е, че веднага след подписването на Санстефанския договор от 1878 г. генерал Ганецки поставя въпроса за направата на паметник в чест на гренадирите, загинали край Долна Митрополия. По негова молба и по решение на Плевенски окръг, участъкът земя около Копана могила е предоставен като “Безвъзмездна собственост на гренадирите”. През 1881 г. е одобрен проект на паметника, а през 1885, след като е завършен, е предвидено да се превози до България. Със започването на Сръбско-българската война от 1885 г. (по повод Съединението) отношенията между България и Русия се влошават и всички руски офицери са изтеглени от българската армия. Тогава московчани решават паметникът да бъде оставен в Москва на площад “Свети Илия”, и на 28 ноември / 10 декември 1887г. (десет години след битката при Долна Митрополия) е тържествено открит.

Днес 5-те гроба на гренадирите остават единствените големи братски могили в Плевенско, които все още са небелязани.

Предлагаме по случай 140-ата годишнина от битката (10 декември 2017 г.) да бъде изграден общ паметник на погребаните при Копана могила гренадири. Паметникът да бъде посветен на 18-те руски офицери и 417-те убити нисши чина, погребани на самото място.