Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

РЕЧ В СТИЛ „МАЙН КАМПФ“

Е-поща Печат PDF

Речта на Доналд Тръмп при откриването на сесията на ООН в Ню Йорк бе безпрецедентна за ООН и дори за изказване на американски президент. Говорейки пред една световна организация, създадена с провъзгласената цел да спаси човечеството от „бича на войната“ и основаваща се върху принципите, формулирани на Нюрнбергските процеси (Нюрнбергските процеси са съдебни дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в град Нюрнберг, Германия от 1945 г. до 1949 г., б.р.) над нацистките лидери, американският президент открито провъзгласи политика на геноцид, обявявайки своята готовност и желание да унищожи Северна Корея и нейния народ от 25 милиона души. Това, че след тези думи никой от присъстващите не поиска Тръмп да бъде арестуван и никой поне не му каза да си седне и да си затвори устата, е показател за банкрута на самата ООН.

Както винаги, и сега мегаломанските тиради на Тръмп започнаха с уверения за добрата съдба на Америка, след като той стана президент, което, според него, намерило израз в поевтиняването на акциите на борсата и в приемането на военен бюджет, възлизащ на 700 милиарда долара. Важно място в речта му заемаше провъзгласяването на неговата идеологияАмерика на първо място“. Но докато декларираше подкрепа за суверенитета на всички държави, Тръмп даде да се разбере, че администрацията му е готова да води война против всяка от тях, която не преклони глава пред диктата на Вашитгтон. Освен че заплаши да изпепели Северна Корея заради нейните опити с балистични ракети и ядрено оръжие, той предупреди, че може да анулира ядреното споразумение с Иран от 2015 г. Така Тръмп постави САЩ на пътя на войната с Иран, чието правителство нарече „корумпирана диктатура“, „лоша държава“ и „убийствен режим“.

Тръмп се спря и на Венецуела като обяви, че САЩ са готови да предприемат мерки, ако венецуелското правителство продължава да се опитва „да наложи авторитално управление над венецуелския народ“.

Иранският външен министър Зариф реагира в „Туитър“, пишейки, че изпълнената с невежа омраза реч на Тръмп принадлежи на средновековието и не заслужава отговор.

На свой ред външният министър на Венецуела Ареаса обвини американския президент, че се стреми към насилствена смяна на режима във Венецуела и че „иска да управлява света, а не може да управлява собствената си страна“. Тръмп не се и опита да обясни очевидното противоречие между своите заклинания в подкрепа на националния суверенитет и своето утвърждаване на „правото“ на американския империализъм да бомбардира, напада или осъществява смяна на режима срещу всяка страна, за която сметне за необходимо.

Неслучайно руският президент Путин, китайският президент Си Цзинпин и германският канцлер Меркел не присъстваха на откриването на сесията на Общото събрание на ООН. Без съмнение те са предусещали какво ще се случи и са се страхували от вътрешнополитическите последствия в собствените си страни, ако чрез своето присъствие в аудиторията придадат легитимност на войнствените словесни изблици на Тръмп.

Словото на Тръмп носи и отпечатъка на неговия фашизиран старши съветник и автор на речите му Стивън Милър, който сякаш работи най-добре, когато има под ръка екземпляр от „Майн кампф“ на Хитлер...

Заплахите към Северна Корея и Иран са обвързани с много по-широките геостратегически цели на американския империализъм. Ето защо Тръмп косвено заклейми Китай и Русия за това, че търгуват с Пхенян, а също така спомена конфликтите в Южнокитайско море и Украйна.

Нещо повече, нападките против Иран и заплахите да се анулира ядреното споразумение от 2015 г. са насочени не само към правителството в Техеран, но и към някогашните западноевропейски съюзници на Вашингтон, които вече се стремят към нови източници на печалби от търговията и инвестиционните сделки с Иран. Така френският президент Макрон, който говори скоро след Тръмп, не само оспори американската позиция спрямо Северна Корея, като настоя за диалог, а не за военна ескалация, а също така отхвърли анулирането на ядрения договор с Иран.

В речта си Тръмп предупреди, че продължителността и обхватът на американските военни операции по света вече няма да се диктуват от „политиците“, т.е., те ще се определят от военните, които имат силни позиции във Вашингтон. Този „принцип“ беше възприет от Конгреса на САЩ, който одобри военен бюджет от 700 ммлрд. долара и отхвърли една поправка, ограничаваща възможностите на президента да обявява война. Всичко това е показател за разложението на американската демокрация.

В своята реч Тръмп се опита да експлоатира кризата във Венецуела, за да заклейми социализма, като заяви, че комунизмът и социализмът били дискредитирани идеологии, които носели само страдания на хората. Четвърт век след разпадането на Съветския съюз, след провъзгласяването на провала на марксизма и триумфа на капитализма, идеята за социализма силно тревожи настроения реакционно и милитаристки американски президент. Той говори от името на финансовата и корпоративна олигархия, която се чувства под обсада, заплашена от нарастващия народен гняв. Тази олигархия беше дълбоко потресена когато по време на предизборната президентска кампания през 2016 г. стана ясно, че широки слоеве от работническата класа и младежта са настроени силно враждебно към капиталистическата печалбарска система и дори симпатизират на социализма.

В крайна сметка заканите на Тръмп за война и ядрено унищожение са отражение на класовата политика, следвана от американската управляваща капиталистическа класа в страната си , както и на силните политически и социални напрежения, разгръщащи се в САЩ. Изразяващото интересите на тази управяваща класа американско правителство, оглавявано от отблъскващата фигура на Доналд Тръмп, представлява кулминацията на продължаващо четвърт век икономическо и политическо израждане. То е съчетано с неспирни американски войни и въоръжени интервенции, целящи да се спре ерозията на глобалната хегемония на американския капитализъм над един свят, разкъсван от неравенството, военните конфликти и опустошителните климатични промени.

WSWS, 20 September 2017