Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПОЕЗИЯ ЗА РОДОЛЮБИЕТО И ТРУДА НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЕДНА РАВНИНА

Е-поща Печат PDF

• Цветан Илиев... „Сред столицата на равнината”

Неотдавна, по случай 85-годишниния му юбилей, излезе стихосбирката на поета Цветан Илиев „Сред столицата на равнината” (изд. „Пропелер”, С., 2017). Леко интригуващата дума „столицата” се отнася за гр. Кнежа, разположен в безбрежието на царевични, пшенични и лозови насаждения. В Кнежа Илиев е учителствал 20 години, тук е създал семейство с непрежалимата си съпруга, тук е работил активно на културното поприще.

С този градец в известен смисъл го свързват корени, които условно, но и достатъчно достоверно бихме нарекли родови. Затова е посветил поредния си труд на него.

В мерена реч, без метафори и излишно философстване, но реч, достигаща до сърцето, авторът е описал трудолюбивите доброжелателни жители на Кнежа такива, каквито те са го приели преди години.

Първото стихотворение – „Белият пламък”, е посветено на синовете на Кнежа, сложили в множество битки и войни живота си пред олтара на Отечеството. Тази е една от неугасващите светлини на града: „Гори от много млада кръв, пролята / от вписаните в златно имена /, с „Ура!”, „Ура” и знамето с три цвята / в окопите на не една война”. Чрез снимки и в стих са обрисувани забележителностите на Кнежа, включително са вдъхновеният от легендата Природен кът „Изворът на Белоногата”, напомнящ позабравеното някогашно морално кредо на българката: „Гергана! Наша българска Богиня,/ възпята от Славейков със любов./ Гергана! За честта на героиня/ за клетва и поклон, за благослов.”

Същността на „Възрожденско ехо” е онова столетно единение на нашата Вяра (Източноправославието) и Просвещението, единение, опазило народността ни: на тесен двор основното училище „Кнежица” е на крачка от църквата „Света Троица”, сякаш реален символ на преминали времена: „Звъни звънчето с весела покана,/ че смях и песни чака всеки чин./ На крачка само бие пък камбана/ и свършва всеки ритуал с „Амин!”.

Едва ли друг стихотворец е възпял земеделска култура, както Цв. Илиев го е сторил с царевицата, заела равнината около Кнежа. Не знам дали в градеца още съществува Институтът по царевицата, чиито сътрудници са селекционирали високодобивни сортове, но принос от международно значение е имал акад. Никола Томов, обявен в САЩ за „Мъж на годината”.

Стихотворението „Махалата” разказва за кварталче на града, пълен антипод на днешния живот в столицата София. Поетът ни води из смрачените улички на Махалата с думите: „Човек спокойно може да замръкне/ на улицата в най-коварна нощ,/ но няма никой в джоба да му бръкне/ или в гърба му да забие нож”. Каква разлика между тази махала и гъмжащия от намръщени, сякаш дебнещи, хора в столицата ни днес, между впрочем, вече с 2 милиона души...

Преди години и аз, млад специалист в инженерната област, обиколих кажи-речи цяла България и новостроящите се в градовете заводи. В тях на работа постъпваха, добиваха опит, справяха се с немалко трудности току-що завършили ВУЗ или техникум местни младежи. Обикновено скоро се женеха и в домовете на мама и татко, под техните грижи и с помощта на семейната градинка, отгледаха здрави и добри деца.

Сега, в епохата на глобализма, възхваляващ като висша ценност свободното движение на хора, капитали и стоки из света, 1,5 милиона българи в активна възраст, прокудени от безработица и мизерно заплащане, поеха към чужбина. В предпоследното си творение – художествено-документалния роман „Маратон по острието на бръснача”, – от горчивия опит на синовете си,  също тръгнали извън България, - Цв. Илиев описва премеждията им. В „Сред столицата...” той е синтезирал в „На бъдещия емигрант” мислите си: „С мечтата за къща с басейн, с лимузина,/ ще чувстваш как в тебе се корен суши./ И с българско име ще станеш в чужбина/ една от безродните наши души.”

Стихосбирката е и едно надникване в човешките вселени на представителите на културната общност в Кнежа – певци, писатели, актьори, рецитатори (какъвто е бил и самият Цветан Илиев), лекари и пр. Средище на духовната дейност било читалище „Борба” – то предоставяло сцена за изява и движело развитието на танцово-фолклорни и певчески състави. Всяка година в Кнежа се провеждал с участието на самодейните театри в България „Фестивал на царевицата”.

Накратко ще отбележа, че всеки от дейците на културата е представен по самобитен начин, съответстващ на характера му.

Стихотворението „Мъката” ме изпълни с покруса; отнася се за една обикновена българка - баба Мита Късовска. След гибелта на сина й Христо тя отива с каручката на фронта, за да го прибере и погребе в родната Кнежа. Достигнала до самото поле на сраженията, „Тя рови, рови.../ Изведнъж – фанела / с цветя градински, с плетки и черти,/ която в късна нощ му бе оплела/ с най-съкровени сватбени мечти”.

Развълнувана и превзета от образната словесност на поета, но и с известна тъга по младостта и времето на мечтите ни, затварям последната страница. Книгата ще ми остане за спомен от годините, когато стоките бяха малко, но надеждите – безкрайни. Навлизащата в ежедневието ни 4-та индустриална революция предлага замайващи ума нови технологии – реконструкция на ДНК, съвършен изкуствен интелект, даже пътуване в Космоса. Още не ги познаваме, но те може да се окажат колкото удивителни, толкова и опасни.