Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НАЦИОНАЛИЗМЪТ КАТО ГРАДИВНА СИЛА

Е-поща Печат PDF

Цялата история показва, че хората изпитват привързаност към родната земя и традиции. Понятието “национализъм’’ за пръв път е употребено в 19 век от немския философ Йохан Готфрид фон Хердер*. В съвременния свят национализмът играе съществена роля в международните отношения, имайки множество проявления. Също така идеята за националната държава е в основата и на политиката в т. нар. либерално-демократични страни. Американският политолог Бенедикт Андерсън** разглежда нацията и национализма като продукт на новото време, представяйки концепция, близка до тази на марксизма. Трябва да отбележим, че при изследване на национализма се открояват три главни направления: примордиализъм, модернизъм и етносимволизъм.

Според примордиализма  прототипът на нациите и национализмът съществуват от самото начало на човешката история (още с възникването на първите цивилизации). Още тогава хората, принадлежащи към дадена етническа група, са могли да формират образувание с компонентите на нация и респективно да създадат национална държава.

Национализмът е идеология, основана на ценностите на нацията, която е в основата на държавно-творческия процес. Има различни определения за понятието “национализъм” (английският учен Антъни Смит*** изследва и систематизира определенията за национализма и различните негови проявления). В крайна сметка национализмът се опира на държавната власт и е насочен към защита на националните интереси спрямо домогванията на други национални общности.

Национализмът като политика изисква действия за благото на своя народ, защита живота на нацията, нейната територия, природни богатства и духовни ценности. Тази идеология обединява различните слоеве (класи, прослойки) на обществото, независимо от понякога противоположните им интереси. Национализмът може да мобилизира населението на база общи цели и задачи за защита на националния интерес в периоди на опасности и кризи. Национализмът е развит и идейно осъзнат патриотизъм. Трябва да отбележим, че след поражението на Германия през Втората световна война последва дискредитация на всички форми на патриотизма и национализма като идеология. Стига се до абсурда всяко национал-патриотично движение да бъде определяно като фашистко и хитлеристко.

Смятам, че дискусията по теми, свързани с ролята на националната държава и национализма е изключително важна и необходима, за да се добие вярна ориентация относно процесите в съвременния свят и съответно да се вземат правилни решения за действия в сегашната сложна обстановка. Моята основна идея е, че противоборствата между нациите в защита на интересите на всяка от тях е мощен двигател за общественото и икономическото развитие. Противоречията между националните системи добиват реален израз в противоборства между съответните държавни структури.

Социалните и междудържавните конфликти имат дълбоко обективен характер и новите технологии винаги са използвани без скрупули за придобиване на надмощие. Тези противоречия са за разпределение на благата между социалните групи, както и за природните ресурси (земя, енергийни ресурси, полезни изкопаеми и т.н.) между националните общности. Борбата между нацоналните държави е обективна реалност, тя е вечно и неотменимо състояние в историческото развитие на човечеството.

Неолибералните идеолози омаловажават ролята на националната държава като необходимо социално формирование, пропагандирайки създаването на политически и икономически организации от планетарен мащаб. В тази връзка бих попитал - как могат да съществуват наднационални обществени структури, в които да присъстват индивиди, принадлежащи на определени нации (респ. национални държави)? Ако държавата се откаже от организационните си и регулативни функции, кой ще ги поеме и няма ли обществото да върви към разпад?

Опитът показва, че йерархичните структури съществуват във всяка природна и обществена система, независимо в кой исторически период съществува. Невъзможно е изграждане на „гражданско общество” без регулативно-репресивни органи, иначе всеки ще прави каквото си иска. Ето защо не мога да приема марксистката теза, че държавата и насилието ще отмрат и ще настане всеобщо добруване. Това смятам за невъзможно и деструктивно в настоящия исторически момент (а може би и въобще!).

Нацията е система от взаимосвързани елементи. Това са индивидите, принадлежащи на различните прослойки и класи, които имат определени интереси. Класовото и голямото имуществено разслоение е деструктивно за нацията. То поражда вътрешно напрежение и не способства за единението на националната общност. За да съществува националната система, е необходимо интегриращите връзки между нейните елементи да са по-силни от дезинтеграцията и противоречията. В противен случай тя се разпада.

В общия случай, компонентите на нацията имат повече сходства, отколкото различия помежду си и същевременно имат повече различия, отколкото сходства с елементите от другите национални общности. Сходствата между компонентите на нацията са свързани както с общо икономическо пространство, така и с духовни атрибути като обща култура, език, бит, традиции и вяра. В този аспект национализмът е мощна градивна сила и в областта на духовното творчество! Така например при Българското национално възраждане се раждат гениалните стихове на Ботев, литературните шедьоври на Вазов, Славейков, Чинтулов. Немският национален подем дава на човечеството философи като Ницше и творци като Вагнер.

Определено смятам, че една прогресивна идеология трябва да се опре и развие някои базисни концепции на класиците от 19-и век относно движещите сили в историята. Техните основни принципи се потвърждават от опита, но тези, които не издържат проверката на времето, трябва да се отхвърлят и обогатят с нови идеи. В социалната наука безспорен принос е идеята за класовата борба и необходимостта от революционна промяна в даден исторически момент. Пропуск е обаче да се пренебрегва междунационалната борба. Определено мисля, че тя е по-силен стимул за прогреса на човешката цивилизация, отколкото класовата борба. Класовата борба безспорно развива обществените отношения, но истинският локомотив на технологичното, социалното и духовното развитие е борбата за съществувание между народите (нациите). Историята категорично потвърждава това!

Нека да си спомним как през Втората световна война активно се изследват ядрените процеси за създаване на атомната бомба. Впоследствие това води до развитие на атомната физика и по-нататък до изграждането на атомни електроцентрали за мирни цели, както и до използване на ядрените процеси в медицината, в нанотехнологиите и т.н. Войните през 20 и 21 век са мощен стимул за  развитие на електрониката – радиолокатори, компютри, мобилни телефони и т.н. Двигател на това технологично развитие е противопоставянето, особено между държави като САЩ, СССР (Русия), Япония, Германия, Великобритания, Франция, а в последно време в борбата за надмощие се включва и Китай. Многобройни са примерите в по-ново време, когато надпреварата във въоръжаването активизира космическите изследвания, микроелектрониката, авиостроенето и т.н.

Национализмът като идеологическа и духовна сила мобилизира народа за творчество и труд в интерес на нацията. Това укрепва силата на държавата. А всички знаем, че само националната държава има организационната и финансова мощ за развитие на технологии, свързани с отбраната, които впоследствие се внедряват и ползват за мирни цели в промишлеността и бита. От дълбока древност досега всяка война е стимулирала създаването на военни технологии, а оттам развитието на науката и индустрията. В по-стари времена обаче технологичното обновление е ставало бавно и затова е по-трудно забележимо. Далновидните държавници  още в древността създават за своя народ писменост, която способства за по-доброто управление на  държавата и армията, което е важен фактор за нейната независимост и сила спрямо съперниците й. Да си спомним и за развитието на металургията, която е нужна за усъвършенстване на оръжията – мечове, артилерия и т.н., необходими в битките между народите за тяхното оцеляване. Духовната компонента, свързана с националната принадлежност – вяра, традиции, писменост и т.н., сплотява народа за труд и борба за оцеляване, което води до усъвършенстване в областта на духовното творчество, науката, техниката и дори физическото възпитание на народа.

Войната не е единствената форма на противоборство между народите за оцеляване. Конкуренцията между икономическите структури от различните държави също е форма на междунационална борба и двигател за развитие. Това е особено актуално в настоящия исторически момент, когато противоборството между нациите освен военно и идеологическо е в голяма степен икономическо, с използване на политически и дипломатически средства. Когато говорим за противоборство между националните държави, не бива да се отрича фактът, че между тях може да има и взаимно изгодно сътрудничество в определени области – икономическо партньорство, борба с престъпни организации (вкл. терористични), защита от природни бедствия, болести и т.н.

Митовете, които се пропагандират за глобална икономика, за свят без граници и т.п. глупости са абсурдни. Националните интереси и противоречията между държавите не само че продължават да съществуват, но стават все по-остри. Основните икономически структури не са транснационални в смисъла на собствеността, те принадлежат на определени хора от определени нации и голямата част от печалбата отива в определени национални държави чрез влагането й в банки, собственост не на „граждани на света”, а на такива от определени държави.

Противоборството между народите, се осъществява чрез държавните формации, които изграждат научни, духовни и образователни институции. Основно националната държава поддържа изследователските структури, които създават нови технологии. Тя усъвършенства също така организацията и управлението в различни области на обществения живот.

Историческият опит безспорно потвърждава истината относно борбата за съществуване между народите. Още от зората на човешката цивилизация досега светът е свидетел на стотици кървави конфликти между държавните формации. Дори решаването на острите класови противоречия чрез революции също цели укрепване на националната общност. Такива епохални събития са революциите във Франция през 1789 г. и в Русия  през октомври 1917 г. Така например след Октомврийската революция Руската империя се запазва под формата на нова държавна структура – СССР, а след Втората световна война се и разширява.

Смятам, че успех може да има само идеология, която отразява реалните процеси в обществото и дава перспектива за развитие. Това може да стане, ако се усъвършенстват идеите на класиците–материалисти, като се възприема и развива позитивното от всички предшестващи учения, съобразно единствения критерий за истината – реалността.

Бъдеще имат тези политически формации, които приемат идеята за приоритет на междунационалната пред класовата борба и обърнат поглед към истинския национален-социализъм, комуто единствено принадлежи бъдещето. Още повече една такава идеология, приета като национална, би обединила различните групи в нацията, които най-често външни сили искат да противопоставят на класова, верска, етническа или друга основа.