Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СОЦИАЛНАТА И СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА

Е-поща Печат PDF

• алтернатива на неолибералния капитализъм

Светът днес, в навечерието на третото десетилетие на 21 век, демонстрира нарастване на небалансирания тип социално, икономическо, политическо и технологично движение, т.е. задълбочаване на нелинейната, турбулентна динамика. Бъдещето в дългосрочна и дори средносрочна перспектива започна да бъде непредвидимо на глобално, регионално, национално и дори местно ниво.

Ключови причини за съвременната глобална криза

Може да се утвърждава, че съществуват две ключови причини за тази турбулентна динамика, или по-просто казано за хаоса, в който все повече и повече изпада човечеството. От една страна, е кризата на индустриалния технологичен начин на производство, т.е. на индустриализма или на “Индустриалната цивилизация”. Ние сме изправени пред края на възможностите за постъпателно развитие поради екологични ограничения. Става дума за изчерпване на невъзобновяемите ресурси. В този смисъл създадената досега технологична база и енергиен потенциал на човечеството, формиран на нейна основа, не дават възможности за развитие. Тъй като „индустриализмът“ предполага, че в основата на развитието е т. нар. екстензивен растеж, всяка стъпка в движението „напред“ изисква съответната „стъпка“ в използването на невъзобновямите ресурси.

От друга страна обаче, постигнатият досега техно-технологически комплекс създава условия за изграждане на нови производствени платформи, които са значително повече социално и екологично приемливи, т.е., създават условия за т.нар. интензивен растеж“, затова стъпката „напред“ може да не изисква толкова значителна „стъпка“ в използването на невъзобновяеми ресурси. С други думи, постигнатите до днес технологични достижения постепенно водят човечеството към нова производствено-технологична и социално-икономическа парадигма. Последната често е наричана “Постиндустрално” или “Информационно общество”, „Общество на знанието” и “Иновативен тип развитие”. Напоследък публичност придоби наименованоето

“Индустрия 4.0”

В същото време трябва да признаем, че такава производствено-технологична революция води до масово съкращаване на използването на жив труд, ако се запази сегашната схема на организация на труда и трудови отношения, както и система на социално-икономически взаимодействия.

Във връзка с това трябва да направим паралел с предишни епохи. Например, в Аграрната епоха, преди Индустриалната революция, над 80 % от населението е било заето в селското стопанство. В Индустриалната ера, поради механизацията и автоматизацията на селското стопанство в обществата с висока производителност, заетите в земеделието не са повече от 5-10 % от населението. Съответно, когато индустриалният тип автоматизация и механизация навлезе във вторичния сектор, преработващата промишленост, делът на заетост в този сектор спадна до 15-20 % от общата. Но в този случай по-голямата част от заетите “изтичат” в услугите, т.нар. третичен сектор. Т.е. досега имаше “резервни варианти”, всъщност сектори, които поемаха освободената работна сила.

При новите условия на „Индустрия 4:0“ кибер-физическата, постиндустриаланата автоматизация “обещава” да освободи значителна част от труда не само в първичния и вторичния, но и в третичниия сектор. Естествено, че такъв тип развитие обещава сериозни социални проблеми с многобройни, разнообразни и дългосрочни последици за развитието на човешкото общество от политическа, икономическа и културна гледна точка.

От друга страна, имаме системна криза на неолибералния капитализъм. Въпреки дълбоките структурни недостатъци на националните и глобалните парични системи, САЩ и водещите западноевропейски държави, подчинявайки се на интересите на най-едрия финансов капитал, не тръгнаха към сериозни реформи. След „глобалната криза“ от 2008 г. те продължиха по пътя на логиката на неолиберализма, въпреки че

именно неолибералният ред доведе до кризата

Политиката на т. нар. остеритет (“austerity”), т.е. на силни „ограничения“, изразени в намаляване на държавните услуги в сферата на здравеопазването, образованието и социалната подкрепа, продължаващото унищожаване на екосистемите, приватизацията на публични активи, преференциалните субсидии и дерегулацията на бизнеса и общото пренебрегване на безработните, бедните и маргинализираните е един от мрачните резултати от този процес.

Логиката на неолибералния капитализъм е отговорна за поне три взаимосвързани системни проблема, които спешно трябва да бъдат решени: 1. унищожаването на екосистемите; 2. научно-технически прогрес, който служи само на много малка част от глобалното общество; 3. социален паразитизъм, който води света към кризи, конфликти, конвенционални войни и дори до тотална ядрена война, способна да унищожи човечеството.

Един от ключовите двигатели на тези патологии, в частност на социалния паразитизъм на западните общества, е дългът, характерен за неолибералните индустриални икономики от 80-те години на миналия век. Типичен пример в това отношение са САЩ, около 4 % от световното население, които създават около 18 % от брутния продукт на света, а имат дял от около 40 % от световното потребление.

Като пример за задлъжняването на САЩ служи т.нар. „Календар на дълга“ (според сенатор Дайана Блек (https://black.house.gov/more-our-national-debt). Всички годишни разходи на САЩ за 2011 г., след 27 юли, са за сметка на натрупване на дълг. Основните страни, които държат дълга на САЩ като % от „външния дълг“ на САЩ за 2011 г., са КНР - 29,2%; Япония - 19,9%; Великобритания - 6,1%; Бразилия - 4,2%; Тайван - 3,5%; Русия - 3,4%; нефтодобивни страни от Близкия изток - 4,7%; всички останали държави - 29,0% (http://black.house.gov/more-our-national-debt).

През последните десетилетия на все по-значителна част от хората по света стана ясно едно. А именно, че капитализмът в неговата неолиберална форма не само не е „краят на историята“ (в смисъла на Френсис Фукуяма, че това е върхът в социалното развитие на човечеството и че този връх не може да има алтернатива в обозримото бъдеще).

Все повече стават онези, които започнаха да разбират, че капитализмът, дори и да стане финал, то това ще бъде краят на света. И този край ще дойде поради страшните последствия, които носи на човечеството социално-икономическият строй  в последния си неолиберален формат - войни, гигантски социален паразитизъм, огромни социални различия с отчайваща бедност за едни и свръхбогатства и свръхпотребление за други, разрушаване на природата и т.н. И всичко това е плод на основните принципи на капитализма -  частна собственост и максимизация на печалбата за собствениците.

Това породи търсения особено в сферата на икономиката, който получиха както теоретично, така и практическо въплъщение, изразено чрез т. нар. социална и солидарна икономика.

За социалната и солидарна икономика

Независимо от факта, че терминът “социална и солидарна икономика” се използва като един израз, ние трябва да посочим, че има разлики между тези две понятия. Първо, идеята и реалността на социалната икономика. Разбирането на социалната икономика е, че тя представлява такива икономически дейности, които не целят разпределяне на печалби на акционерите, т.е. собствениците на капитала, т.е. финансовите ресурси и други активи, за осъществяване и развитие на стопанската дейност.

Икономическото ядро в рамките на социалната икономика

са кооперациите, трудовите банки, работническите фондации, сдруженията за взаимопомощ, колективните дружества от типа  ESOP (Employees Stock Ownership Plan), т.е. такива, при които контролният пакет акции е в ръцете на работещите и др.

От друга страна е икономиката на солидарността. Тя започна като алтернатива на неолибералната глобализация от 80-те години на миналия век насам, и се прояви в контекста на социалните движения. Ядрото на икономиката на солидарността са социалните предприятия, както и някои други форми на организации нетърсещи максимизация на печалбата, т. нар. “non-profit organizations” (NPOs). Въпреки че има някои общи момента между двата типа ядра, съществуват и значителни разлики в техните свойства, а именно:

• Представителите на социалната икономика (кооперации, трудови банки, фондации, асоциации за взаимопомощ, колективни дружества от типа ESOP) акцентират върху създаване на некапиталистически тип структура на собствеността;

• Горепосочените представители насърчават участието на работещите в управлението на собствените си организации чрез най-различни форми;

• Представителите на икономиката на солидарността отхвърлят не само капиталистическата структура, но и капиталистическия резултат, т.е. максимизирането на печалбата;

• Те насърчават не само работещите, но и всички участници в заитересуваната социално-икономическа среда за участие в управлението, но също така и в участие в споделянето на резултатите. В този смисъл е възможно да се каже, че ако социалната икономика трябва да се разглежда като сила, стремяща се към социално “омекотяване” на капитализма, икономиката на солидарността трябва да се разглежда като сила за промяна на социално-икономическата система на капитализма.

Ключов показател за оценка на ефективността на този тип икономика не е максималното увеличаване на печалбите на бизнеса, а социалната ефективност на съответните общности.

Проблемите на съкращаване на заетостта на живия труд при новата технико-икономическа парадигма „Индустрия 4:0“ се решават чрез намаляване на работното време на отделния човек. Това означава, че работната седмица за служителя е не повече от 2-3 дни с намалено работно време от не повече от 6 часа на ден.

В дадения случай използването на огромния резерв от свободно време, създадено в обществото, е от ключово значение. Резерв, който не бива да бъде случайно и безсмислено изгубен.

За да се избегне формирането на масов феномен на човека на “бездействието”, е необходимо организиране и самоорганизиране на свободното време, особено за • Развиване на творческите способности на хората; • Грижа за децата и прекарване на свободното време в семейството; • Различни видове дейности, включително доброволни, насочени към подкрепа на общността; • Активна комуникация с други хора, както и време, посветено на изкуство, спорт, хоби и подобни дейности...

Днес глобалното общество е изправено пред дилема:

• В името на свръхпечалбата на малка част от обществото да търси как да се справя със “съкратените хора” чрез войни, социални конфликти, кризи, болести, бедност или други “новаторски начини”;

• В името на хуманизма, да извърши радикална трансформация в солидарно-творческо общество, което е другото наименование на социализма на 21-ви век.

За нас решението е да вървим по пътя на солидарно-творческата икономика и общество, т.е. по пътя на възраждането на социализма на 21-век.