Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА ЗА 10 НОЕМВРИ 1989 Г.

Е-поща Печат PDF

• Непубликувана стенограма от заседанието на Политбюро във връзка с оставката на Тодор Живков

...Откровения, заредени с изобличителен патос срещу предателството и амнезията, срещу страха и конформизма, срещу опитите на родоотстъпниците да изтрият от българското летоброене вдъхновените десетилетия на социалистическото съзидание.

Тази книга е документ с историческо значение за българската история, защото в нея говори езикът на истината. Днес той е оракулът, в който са вперени слухът и зрението на един омерзен от безсрамни лъжи и оправдания отчаян български народ.

Георги Йорданов се отдръпна от политическата сцена след 10 ноември 1989 г., когато повечето от неговите колеги от партийното и държавното ръководство решиха да яхнат промените и да започнат нова кариера.

„Вероятно, той много по-добре от колегите си е проумял, че става въпрос не за козметични промени, които могат да бъдат направени с малки трикове и вербуване на послушна опозиция. Видяхме докъде доведоха държавата тези, които не се отдръпнаха, а се провъзгласиха за потърпевши и рискували живота си,за да осигурят промените“. Това са думи на академик Благовест Сендов.

В тази книга ще проследите явните и тайни пътеки, по които новоизлюпената върхушка на прехода премина, за да узурпира истината, прикривайки се под маската на демократизма, либерализма, глобализма, постмодернизма и още други “-изми”.

Георги Йорданов доказва, че под маската няма нищо друго освен платен слугинаж и подлога на чужди небългарски интереси – чудовищна наглост, в името на която пишман историци измислиха някакви три фалита на социалистическата държава, а забравят, че България тогава беше на 27-мо място в света по своето икономическо развитие и благосъстоянието на гражданите, а сега е на куйрука в класациите с 52 на сто останало в страната население, живеещо на границите на бедността.

Тодор КОРУЕВ

9 ноември 1989 г.

Зазори се. От Витоша се спусна приятен хлад.

6.30 ч. Обичайната игра на футбол в голямата зала на „Герена“ с постоянния състав – Иван Вуцов, Добромир Жечев, Иван Колев, Гаврил Стоянов, Тодор Колев, Воин Войнов, Кирил Ивков, Тодор Барзов, Венцеслав Арсов, Стефан Павлов и другите.

8.30 ч. В Министерския съвет. Среща със съветници и сътрудници – проф. д-р Евгени Апостолов, Йордан Радичков, Богомил Нонев, Николай Тодоров, Руси Божанов, проф. Милчо Брайнов, ген. Тако Кръстев, ген. Анев, Иван Живин, Елена Кумбиева.

9.30 ч. Проверка на изпълнението на Постановлението на МС за задоволяване на вътрешния пазар през есенно-зимните месеци.

10.30 ч. Поредната среща с Андрей Луканов в коридора на Министерския съвет. Тук разговаряме по няколко пъти на ден. Той носи последната информация от посланика на СССР Виктор Шарапов, с когото се среща и в сауната на спортния посолски комплекс. Андрей се възмущава, че Тодор Живков се изказал остро и неодобрително срещу „много от нас“ пред Шарапов. Предложил Александър Лилов за генерален секретар. Запитах: „А ти какво мислиш?“ „Това в никакъв случай не бива да се допуска. Казах го и на Шарапов. Ако Лилов дойде, ние ще се избием.

Съветските другари са се спрели на Петър Младенов.“ „Нима си забравил, че той правеше и прави най-острите изказвания срещу интелигенцията. Предлагаше крайни мерки срещу участниците в Русенския комитет и неформалните групи“. „Да, така е. Но той правеше това по тактически съображения.“ „Едва ли. Ала след като Горбачов така е решил...“

Дадохме си взаимни уверения, че нямаме никакви претенции за друга работа; трябва да останем в Министерския съвет, за да изпълним задълженията, които имаме за преодоляване на затрудненията и кризата в страната.

11 ч. Със сътрудници обсъждаме изпълнението на решенията по жилищното строителство.

11.30 ч. С министър акад. Радой Попиванов, акад. Атанас Малеев, проф. д-р Евгени Апостолов и експерти работим по проекта на Постановление на Министерския съвет за подобряване на здравеопазването.

12.30 ч. С акад. Ангел Балевски. Отново размишлява след вчерашната среща на Тодор Живков с него, Георги Джагаров и Пантелей Зарев, и разговорът при мен след това. „Както неведнъж сме споделяли, беше крайно време шефът (Т. Живков – б. м.) да се оттегли. Но какво ще последва, след като неподготвени и безлични хора се тъкмят да го заместят...“

13 ч. Поздравление на Стефан Досев по случай 60-ата му годишнина, която ще се отбележи през следващите дни.

14.30 ч. Проверка в някои търговски обекти.

15.30 ч. Нова среща с Андрей Луканов на същото място. Той отново споделя за поредния разговор с Шарапов, който го уверил, че изборът за Петър Младенов е лично на Горбачов и на Политбюро на ЦК на КПСС. Размяна на мисли за изказванията ни на предстоящото заседание на Политбюро.

17 ч. заседание на Политбюро, на което присъстват и секретарите на ЦК на БКП и председателят на Централната контролно-ревизионна комисия Начо Папазов. Отсъства Гриша Филипов, който е в Прага на съвещание на секретарите на ЦК на компартиите по икономика, Иван Панев – поради заболяване, и Петър Дюлгеров, председател на ЦС на Профсъюзите. (През почивката на заседанието Начо Папазов нервно ми сподели, че Дюлгеров му е обещал да присъства на това важно заседание и е изненадан, че не е тук.)

Точно в 17 часа Тодор Живков, който никога не закъснява, небрежно притваря вратата зад гърба си, оглежда насядалите в елипсовидната зала. Не пита за отсъстващите и без увод започва.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Другари,

Утре е насрочен пленумът на Централния комитет и аз искам да поставя един предварителен въпрос, с който съм запознал някои от вас. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново поставям този въпрос и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се включи в дневния ред да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар.

Причините са: първо, в това, че стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата; второ, наближавам 80. Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение. Независимо какви преустройства ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен. Нашата партия е авангард, водеща партия, тя няма да отстъпи своите позиции на водеща партия. Затова и работата на генералния секретар няма да бъде лека, тя ще го държи в голямо напрежение.

Преди няколко месеца, когато разговаряхме по този въпрос, имаше се предвид да се издигне по-млад другар, примерно от поколението след революцията или по време на революцията, когато е бил младеж. Някакъв подобен вариант.

Така че аз отново поставям този въпрос. Миналия път го поставих писмено и сега поддържам това, което съм поставил писмено.

Кой да бъде избран за генерален секретар – това е работа на Политбюро. Аз съм разговарял поотделно с всеки един от членовете на Политбюро, с изключение на някои, които бяха издигнати в Политбюро в последно време, да се помисли кой да бъде издигнат. Когато внесох този писмен документ, вече се беше формирало становището кой да бъде издигнат на поста генерален секретар на партията. Аз мога да кажа сега, че становището, което беше формирано тогава, беше за другаря Георги Атанасов. С изключение на един другар, който се колебаеше, всички останали другари застанаха зад тази кандидатура. Разбира се, оттогава мина време, а и не само време, правилно е всеки член на Политбюро сега да се спре на кандидатура. Тук не бива да има ограничения. Може да бъде от състава на Политбюро, от секретарите на ЦК, а може да бъде от състава на ЦК на партията. Освен това ние по Устава на партията – мисля, че това е така – може да кооптираме в състава на ЦК. Това сме го правили. Ако се прецени, че такъв подходящ човек има извън ЦК, може да се отиде на кооптиране.

Така че моля Политбюро да се занимае и утре на пленума да се предложи моето освобождаване като генерален секретар на ЦК на партията.

Смятам, че пленумът трябва да протече спокойно, а да се възложи на новоизбрания генерален секретар да внесе предложение за Политбюро и Секретариат. Аз смятам, че трябва да се преустрои в известна степен и самият Централен комитет, и Политбюро, и Секретариатът на ЦК. Но едва ли утре ние ще можем да направим това.

Това е, което мога да кажа по този въпрос. Но категорично поставям въпроса да бъда освободен. Пак искам да подчертая, че все пак аз съм на възраст, тук се иска млад човек. Може би в началото ще има трудности, но той постепенно ще набере опит и ще се адаптира, щом има подкрепата на Политбюро и на Централния комитет на партията.

МИЛКО БАЛЕВ: Отчитате ли, др. Живков, временната обстановка сега?

ТОДОР ЖИВКОВ: Отчитам я. Навсякъде обстановката е сложна. Аз свърших по този въпрос.

ГЕОРГИ АТАНАСОВ:

Другари,

Аз смятам, че този въпрос извън другата работа на пленума заслужава специално да се обсъди, тъй като става дума за съществен политически акт на Централния комитет на партията – за избор на ръководител на партията, на генерален секретар.

Аз лично, другари, трябва да кажа, че приемам предложе­нието на др. Живков като политически целесъобразно, обективно назряло и като предложение, което, ако бъде прието, може да създаде допълнителни условия за по-нататъшно разгръщане на процеса на преустройство в страната. Ние трябва да кажем, и вероятно това утре ще се каже на пленума, че извървяхме един голям път след Априлския пленум. Аз смятам, че това е достоен път с едно достойно ръководство на страната, на партията начело с др. Живков. Но животът си е живот. И това съображение, което др. Живков изложи тук, е човешко съображение и същевременно, доколкото става дума за политически деец, това е едновременно и политическо съображение.

Смятам, другари, че ние по тези въпроси трябва да действаме не под напора на обстоятелствата, а преди обстоя­телствата. Има един израз, че политиката е изкуство на възмож­ното, но политиката е изкуство на умение да се ориентираш в обстановката. И аз смятам, че тази ориентация, която др. Живков направи и от която формулира своето предложение, е правилна. Аз лично го подкрепям и смятам, че така трябва да постъпи.

Ние знаем обстановката в страната. Заедно с извършеното много обстоятелства действат негативно и тези обстоятелства са както обективни, така и субективни. И ние трябва да създадем условия за едно развитие на процесите по-нататък.

Аз трябва да кажа и един втори аргумент. Това, че ние утре ще обявим свикването на конгреса на партията, в политически план е най-подходящият момент, за да се извърши тази назряла промяна поради съображенията, които бяха изложени.

Обявява се конгресът, поема си ръководството един нов генерален секретар. Той ще си предложи промени в ръководството, не утре, разбира се, а на следващия пленум, и по този начин подготовката на конгреса ще се поеме в ръцете на едно ръководство, което след това ще провежда решенията на конгреса. Иначе, другари, особено като имаме предвид и възрастовия състав на нашето ръководство, рискуваме да създадем луфтове, които са много опасни от гледна точка на приемственост в линията и политиката. Това е много важно.

 

Смятам, че всички тези съображения налагат да се отнесем с разбиране и да подкрепим предложението на др. Живков, да приемем неговата оставка от поста генерален секретар.

Естествено, изборът на нов генерален секретар е също много важен въпрос. Другари, аз напълно искам да кажа, че може да е имал такива разговори в Политбюро с отделни членове на Политбюро, може да е имал и такава ориентация на определен етап и аз да бъда обсъждан. Но много моля, сега, когато гледаме този въпрос от гледна точка на един акт, който утре Централният комитет трябва да извърши, да се изслушат и моите съображения.

Аз моля моята кандидатура да не се има предвид и да не се обсъжда. Трябва да ви кажа, че на мен е поверена една изключителна отговорност като член на Политбюро. Трябва да ви кажа, че аз дори тази отговорност трудно нося. Говоря искрено, не мога да не говоря искрено. Защото аз предпочитам да бъда един силен член на Политбюро, а не слаб генерален секретар.

Струва ми се, че този пост изисква освен всичко друго, което аз имам, и някои други качества. Аз винаги съм се стремял да се отнасям самокритично към моята работа, чувствам, че нямам достатъчно сили. Доколкото силите ми позволяват и докато се ползвам с доверието, аз, разбира се, ще работя на сегашната или на друга работа, но много моля да се има предвид, че аз просто не чувствам достатъчно сили да се справя с това много високо за мене задължение. Изключително задължение. Никой друг пост в партията не може изобщо да се равнява с отговорността, бих казал, в определен аспект историческа отговорност на генералния секретар.

Към това бих добавил и следните неща, които много моля също да се отчитат. Ние не можем да не видим, че в нашето общество, в т.ч. и в икономиката, за която правителството носи особена отговорност, са натрупани редица проблеми. Някои от тях, разбира се, имат по-дългосрочна давност като тенденции и като процеси, а някои изцяло са формирани, откогато аз съм начело на правителството. Аз трябва да ви кажа, че определено смятам, че генералният секретар, който ние ще изберем, в определен смисъл трябва да бъде свободен от това бреме, което е свързано с проблеми, създадени и по време на мандата на това правителство, което аз оглавявам. Това винаги ме е притеснявало и от гледна точка на мерки, и от гледна точка на инициатива, която трябва да се проявява. Пак подчертавам, не че всичко сега е предопре­делено през тези три години, откакто съм аз, но много въпроси се изостриха през този период. Има и обективни причини, но аз смятам, че това е много важно обстоятелство да търсим това, което във всичко друго можем да кажем да бъде с еднакви възможности, но да има и тази свобода. Това също е важно обстоятелство.

Аз бих казал и това, че на един ръководител на партията му е нужна една по-голяма решителност, отколкото аз я имам.

Аз много моля в това обсъждане, което ние ще направим, моята кандидатура от гледна точка на тези съображения да не се има предвид. Аз иначе дълбоко уважавам мнението, становището на другарите, но ако имам някакво положително качество, бих казал, че това е именно да бъда безпощаден със себе си.

И в името на това аз ви моля моята кандидатура да не се обсъжда.

Аз, другари, имам предложение. Предлагам да се обединим около кандидатурата на другаря Петър Младенов. Познаваме го 18 години в партийното ръководство. Един от най-младите членове на партийното ръководство. Това, разбира се, не е главното, но в съчетание с другите качества, то е плюс и предимство. Това първо.

Второ, ние всички познаваме другаря Петър Младенов, той е образован и подготвен, с известност и добро име и тук, в България, и зад граница. Аз лично смятам, че ще се посрещне добре и в пар­тията, и от обществеността. Дълбоко съм убеден в това.

На трето място бих посочил, че другарят Петър Младенов е едно добро съчетание на единството и приемствеността между поко­ленията и линията на партията. Това е много важно. Той е свързан с тази линия, с априлската линия на партията, израсна в този период и същевременно е достатъчно млад, за да поеме тези отговорности, които ще осъществяваме през следващия период.

Освен това трябва да кажа, че познавам Петър Младенов от дълги години. Той умее да работи с хората, да се вслушва. Струва ми се, че по природа е чужд на авторитарния стил на работа, което е много важно за генералния секретар. Проявява широта, умее да се вслушва в хората. И същевременно той е решителен, може да отстоява позиция и да провежда линия. Това е много важно.

Аз смятам, че ние в партийното ръководство имаме хора (в случая предлагам да обсъдим кандидатурата на Петър Младенов), които притежават онези качества, подготовка и способност да провеждат политическата линия, която е необходима, за да може да решим въпроса за генерален секретар от гледна точка на това да отстоим, защитим и последователно осъществим преустройството в нашата страна.

Аз мисля, че др. Петър Младенов има всички качества.

Ние сме колектив, ние не избираме вожд на партията, а избираме генерален секретар, който ще се опира на колектива, на колективната позиция, на колективната подкрепа и заедно ще вървим напред.

Аз смятам, другари, че ние сме във възможността именно да се обединим около тази кандидатура, да отидем единни на пленума, да изкажем благодарност на др. Живков за дългогодишната работа като генерален секретар, да изразим увереност в този път, който осъществяваме и който характеризираме като преустройство, и да подкрепим кандидатурата на др. Петър Младенов, който да застане начело на нашия колектив, и да разгръщаме преустройството по-нататък и в икономиката, и в политиката, и в духовната сфера, и навсякъде.

Моля другарите да обсъдят и това предложение, което правя за нов генерален секретар.

Повече от 2 минути никой не взема думата.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Може би да дадем почивка на другарите, да помислят.

МИЛКО БАЛЕВ:

Ние становища сме изразявали.

ТОДОР ЖИВКОВ:

Да дадем ли почивка?

ДОБРИ ДЖУРОВ:

Не е необходимо.

ДИМИТЪР СТОЯНОВ:

Другари, аз сега научавам това предложение и съм не само притеснен, но и много изненадан. В такъв смисъл, че ние сега сме в един етап, когато искаме да разгърнем на широк фронт преустройството, когато ни остава една година до конгреса, когато се налага една по-голяма стабилност от всеки друг път, тъй като виждаме какво става наоколо в другите социалистически страни. И на този етап опитът, авторитетът на др. Живков ни е необходим. И не виждам защо една година преди конгреса трябва да се прави тази генерална промяна.

Аз смятам, че трябва да се обсъди и да се намали до известна степен работното време на др. Живков, да се разпредели работата на повече другари. Ние трябва тази сравнително здрава обстановка, която имаме в сравнение с другите страни, да я развиваме, да я укрепваме и да отидем на конгреса на партията.

Аз смятам, че сега ние не сме подготвени да извършим една такава радикална промяна в нашето ръководство и до известна степен се съгласявам с др. Георги Атанасов, че това са въпроси, за които е необходимо време да се подготвят и да се обсъждат, за да не се получат сътресения, които са опасни сега в това време, което, ние преживяваме, и може да нанесем на страната и на партията сериозни вреди.

Предлагам да обсъждаме въпроса за едно разтоварване на др. Живков, за една по-добра организация, но до конгреса да не правим промени. Аз не виждам нищо, което да налага сега да се правят промени. Напротив, ние имаме всичките основания да твърдим, че нещата се разработиха от др. Живков и от Политбюро през този период с такава дълбочина с Юлската концепция, с такава последователност, с неимоверни усилия, в резултат на което страната, макар с трудности, си върви към преустройството, осъществява своето преустройство, без да са създадени ситуации на кризи и на нестабилност, въпреки опитите на противника и на Запада да го стори. Това е моето становище.

СТОЯН ОВЧАРОВ:

Аз мисля, че предложението, което направи др. Живков, е правилно, необходимо, то отговаря на интересите на партията, то отговаря на интересите на народа, то отговаря и на необходимостта да поддържаме стратегическото сътрудничество със Съветския съюз.

Във връзка с това мисля, че това решение е мъдро и ние трябва да го уважим.

Разбира се, трябва да се изкаже благодарност на др. Живков за всичко, което е извършено под негово ръководство, и същевременно ние трябва ясно да осъзнаваме, че в обществото има проблеми, че обществото се нуждае от промени и че тези промени могат да бъдат извършени само след едно обновление.

Мисля също така, че е правилно предложението да се издигне кандидатурата на др. Петър Младенов, защото всички тук го познаваме много добре. Аз може би го познавам по-малко от другите. Мисля, че времето, за което познавам др. Петър Младенов, е достатъчно, за да изразя моята убеденост, че това е една кандидатура, която ще бъде посрещната положително от партията, положително и от българския народ. Също така искам да подчертая, че тази кандидатура ще бъде добре посрещната и в международен аспект. Другарят Младенов се ползва с голям авторитет и в братските партии, и в световната общественост. Мисля, че той ще съумее да проправи път на България в света. Затова аз мисля, че ще бъде правилно Политбюро да подкрепи кандидатурата на др. Младенов.

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

Другари, в живота на всеки обществен организъм има дни и решения, от които за дълго време зависи неговата съдба и бъдеще. Днес или утре за нас са такива дни и всеки, мисля, че е изправен пред една изключителна политическа и човешка отговорност. Ние нямаме право да сгрешим, защото за такива грешки се плаща скъпо.

следва