Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НАДЕЖДАТА НЕ ЧАКА НА ВАШИЯ ПЕРОН

Е-поща Печат PDF

Минчо МИНЧЕВ

Открито писмо

до г-жа Корнелия Нинова, председател на БСП и на Политическия съвет на коалиция „БСП за България“

Уважаема госпожо

Нинова,

Вече много месеци Политическият съвет на Коалиция „БСП за България“, на която Вие сте председател, не е свикван и този факт предпоставя невъзможността за диалог, още по-малко за равнопоставеност на участниците в Коалицията, което иначе би било най-естествената форма на общуване между съратници. Това обстоятелство, което не говори за крепко коалиционно здраве и издава рецидивите на може би зле прикривана авторитарност, според мен е крайно непродуктивно като политическа практика за едно колективно дело, и то е, което ме кара да се обърна към Вас с това писмо.

Пиша Ви не само защото натрупаните мълчания достигнаха своя предел и не само защото негативното отношение към ПП „Нова Зора“ отбеляза отдавна застрашителен пик, а  поради скоротечния процес на накърняване на политическите цели на Коалицията, които прокламирахме и в които хиляди хора повярваха. Ние, „БСП за България“, твърдяхме, че ние сме промяната, че ние сме алтернативата, че едва ли не ние сме пътят, истина и животът; че ние сме волята и енергията на лява България; че сме и ще бъдем концентрираният патриотичен отпор на геноцидните политики и практики на прехода спрямо българския народ; че водени от Вас, чаровния и очакван образ на промяната в БСП, тръгваме на честен и открит разговор с народа за нови спасителни национални хоризонти и нови социални отговорности и приоритети.

Днес за съжаление от всичко това останаха по-скоро само намерения, отколкото някакви видими резултати.

Доколкото имам впечатление, категоричността на посланията, умението Ви да общувате и да генерирате надежда, посъбудиха по време на изборите за президент и за парламент обръгналия на обещания народ на България. Поразтуптяха се осланените от горест и очакване сърца на хората на социалната кауза. Настроиха се на патриотичен лад и винаги готовите да повярват и да се притекат на помощ структури и членове не само на политическа партия „Нова Зора“. И надеждата потегли!..За да бъда докрай откровен, ще кажа, че ние отчитахме и някои попътни симптоми на тревожеща ни неискреност в периода преди парламентарните избори. Налитаха ни дори съмнения за умишлена двойственост в отношението, нежели за вероломност и двуличие. И все се оглеждахме откъде ще ни дойде. За др. Кирил Добрев бяхме сигурни, пък и той не го криеше. Но за Вас представата ни беше по друга.

Изненадахте ни обаче най-напред с името на Коалицията, където наред с отпадането на определението „Лява“, щеше да последва и отпадането на цяла редица леви формации, доскорошни наши другари. И това отпадане не закъсня. Както се изрази един участник в безпринципния коалиционен трибунал, „Нова Зора беше сред потопените, но я измъкнахме, защото се знае, че има и други начини за удавяне“.

На следващия ден – 7 февруари, последва и подписването на коалиционния договор, все в условия на кариерна езда поради недостиг на време!

Дойде и обсъждането и утвърждаването на кандидатите за народни представители в 44-ото народно събрание. Както сигурно добре си спомняте, Вие не благоволихте дори в един формален разговор с мен да обосновете решението си защо на председателя на ПП „Нова Зора“ не може да бъде предложено място в избирателните списъци? По-съществената грешка обаче бе, че остана без отговор много по-важният въпрос: на какво основание бяха лишени от местата си всички останали кандидати на партия „Нова Зора“, все достойни и качествени хора?

Беше грозно и тъпо.

И ако Ви припомням всичко това, то не е заради онова блюдо, което се поднасяло винаги студено, нито пък поради това, че се опитахте по своему да ме уязвите, а заради много по-далече отиващата обида, която нанесохте на членовете, симпатизантите, съмишлениците и читателите, на всички тези хора, обединени във феномена, наречен „Нова Зора“ – за които Отечеството и социалната кауза винаги са стояли над всичко.

Заради тях аз търся отговора за смисъла на тази булдозерна маневра, която вече цели шест месеца рие доверието не към членовете на БСП, а лично към Вас и е на път докрай да го изрине, а аз съвсем не искам това да се случи. И това е другата причина да Ви пиша.

Както виждате, ситуацията предполага откровеност и поради това няма как да Ви спестя и истината, че от отсъствието на коалиционна култура и такт последиците могат да отидат твърде далече. И че ако в случая щетите лично за Вас са в изобличителния факт, че нито един председател на БСП преди Вас не си е позволявал да отхвърли така неоснователно подкрепата на хиляди хора, и то във време, когато всеки глас е необходим, подобно на капката златен гергьовски дъжд за всяко стръкче клас от народната нива, то за нас от „Нова Зора“ този случай не може да бъде потулен, защото е сигнал, че движението на БСП към властта е минирано с лидерска или колективна някаква недалновидност, която не може да бъде компенсирана с никаква кавгаджийска активност и куха лява фразеология.

Нашето разбиране в „Нова зора“ е, че с хората, с които си тръгнал „на дълъг път“, трябва да се говори открито и честно, че така трябва да се говори и с народа. И че съществуването и отговорностите на една партия и на една коалиция имат смисъл само като движение към властта – не самоцелно и не за лична употреба на партийни апаратчици, а като власт, която ще придвижи обществото към по-добър живот, която носи историческа отговорност за миналото, настоящето и бъдещето на нацията, както и за устоите на нейната държавност.

Желязната пета, под гнета на която живеем в новото историческо безвремие, налага прямота, която да мобилизирва националната енергия и да посочва опасността; да предвижда засадите и да избягва вълчите ями по този път; да търси и да намира брод за народа, който Ноам Чомски с горест и болка нарича „объркано стадо“. Все още има възможност да бъде преведен кораба на българската нация и държавност между Сцила и Харибда; все още можем да се опрем на традиционните социални връзки, на семейството, на вярата, на общината, на родината; все още можем да прогласим, че те са всичко за нас и че ние и крачка назад няма да направим в битката за България!

Необходимо е обаче първо да сме наясно със самите себе си. И когато се каже, че е реч за БСП, да се знае, че тя е социалистическа партия с непоклатими принципи и с ясна визия за своя образ пред обществото, за своите прокламирани ценности и принципи. И че ако си тръгнал на „дълъг път“ с нея, нейните ръководители няма да кроят пошлички комбинации да прецакат другарчето си, а ще излъчват откритост и добронамереност, последователност в постигането на общите цели, непоклатимост на принципите в своята политическа борба.

Уважаема госпожо Нинова,

Партия „Нова Зора“ винаги е поддържала разумните и отговорни коалиционни договорености. Нещо повече, ние твърдо и неотклонно сме ги спазвали. Обглеждането на нашия път само може да потвърди създадения ни пред обществото образ на партия на дългосрочния ангажимент, на стратегическата отговорност и нека се изразя така, партия на дългата политическа воля! Ние никога не сме имали и няма да имаме интереси, различаващи се от общонационалните интереси. И никой не може да посочи случай, когато сме противостояли на интересите на българската държавност и на българското общество.

За някои това може да е велика слабост, защото не е път за забогатяване и партиен разкош, но смея да Ви уверя, че това е велико достояние. И сила!

Защото така се печели дългосрочното доверие на българското общество.

Казвам всичко това, защото все още не е изпълнен ангажиментът Ви за преразглеждане на клаузите в коалиционното споразумение, подписано помежду ни на 7 април 2017 г. Не искам да бъда груб, но е малко да кажа, че това споразумение в морално отношение е унизяващо, а в политически смисъл то разкрива нелицеприятния замисъл не само „Нова Зора“, но и другите партии от Коалицията, с изключение на БСП, да бъдат умъртвени чрез похватите на един концлагеристки подход и норма, които имат за цел да научат дори магарето на Настрадин Ходжа да яде камъни. В обществото, в което само прекрасната Лили Иванова иска да ни увери, че „Не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари“, да оценяваш усилията на цяла партия като 1 / 2 от усилията на един народен представител и да очакваш тази партия да развива нормален статус и да расте, за да бъдем по-силни заедно в осъществяването на общите ни цели, е намек повече от прозрачен.

Закривам тази пренеприятна за мен тема, но искам да Ви уверя, че е далеч по-разумно да бъдат изоставени намеренията, на когото и да са те, да бъде осигурена за „Нова Зора“ съдба, подобна на Настрадинходжовото магаре. Гладът, казват прави чудеса, но „Нова Зора“ никога не е била подмандатна територия. И никога няма да бъде. Все още не е отлят куршумът, нито е изплетена примката, с които могат да бъдат умъртвявани идеи. А ние сме векторът на една спасителна за България идея и не си слагайте грях на душата с черни помисли.

Днес се променят и смисълът, и дълбинните основания на това, което доскоро в България създаваше представата за понятието политика. И идва часът, когато нейните необходими и истински измерения ще се разгръщат единствено в съдбовните въпроси на българската нация и държавност. И новите български политици, които народът ще припознае, ще имат правото да превиват колене само в поклон и молитва и единствено пред Вседържателя, който бди над българската историческа съдба.

Именно затова нашите общи усилия трябва да са проникнати от чувството за отговорност пред бъдещето на днешните и утрешни български поколения. Левият български космополитизъм не е достойнство и на него следва да противостоим с всички сили. Но преди всичко и най-вече със силата на истината. България няма нужда от леви космополити. И лявото, и дясното майкопродавство са еднакво нетърпими и неприемливи. Нагледахме се и се наситихме на леви практики и десни ценности, които са съгласни да измре по-голямата част от народа ни, за да можели останалите да добруват. Такива „практики“ и „ценности“, които не са в мир с историята и традицията на народа си, са или действия на платена задгранична агентура, или злостни презумпции на лумпенска клика, за която няма нищо свято.

Слава Богу, че в Коалиция „БСП за България“ все още никой не е тръгнал да троши копия за идеалите на еднополовата любов. Иначе, току-виж, и те биха се появили като провидчески тезис на някоя пресконференция.

С това искам да кажа, с риск да Ви огорча, че БСП в очите на народа отдавна надхвърли нормалната поносимост за непоследователност и компромиси, а Коалицията, на която тя е общественото лице, се движи все така равноускорително в коловоза на политическия конформизъм. Този процес, разбира се, не е от вчера и отговорността за него не бива да бъде приписвана единствено на Вас, но днес Вие сте председател и Ваше е задължението този процес да бъде спрян.

Това бе и очакването на хората когато ги агитирахме, че ние сме Промяната. И уверявам Ви, те съвсем не предполагаха, че „БСП за България“ ще изпада в непродуктивни обсъждания на разни суджукгейтове, в преразказване на махленски сплетни и слухове за необявени противоречия в коалицията между ГЕРБ и “Обединени патриоти”. Такива дребнотемия са на светлинни години от Промяната, която хората чакат, която е повече от наложителна, защото включва въпроси, от които пряко зависи бъдещето на нацията и държавата ни.

Нациите се създават, страдат, воюват и по този начин заявяват на света, че нямат намерение да изчезват. Борят се заради вечния непреходен смисъл на един идеал, който вдъхновява и въздига цял един народ. Този идеал за нашия народ се нарича български суверенитет. И партия, и коалиция, които се тревожат за бъдещето на народа си и изпитват, така да се каже, непреодолима тъканна близост, съдбовно единство и надисторическа приобщеност към неговата съдба, е невъзможно да не си поставят за цел премахването например на т. нар. Валутен борд, който в една привидна безметежност бавно, но сигурно души икономиката и стопанската инициатива в Родината ни вече повече от 20 години!

Партия и коалиция, които заявяваха, че са Промяната, не могат да не си поставят за цел например преобразуването на банковата система у нас, оплетена в мрежите на 28 чуждестранни банки, които акумулират финансовия ресурс, избирателно раздават високолихвени кредити и реализират милиарди печалби, които изнасят в чужбина.

На Вас ли да обяснявам каква стопанска среда създава тази финансова схема? И дали има полза и закрила българското предприемачество от нея?

Пряко свързан с тази удушваческа за стопанската активност схема е и 10-процентният, т.нар. плосък данък. Нима очаквате, госпожо Нинова, беднотията в България, тези, които са изстъргани и изгризани от неумолимия зъб на рендето на този данък, да бъдат в наша подкрепа? Нали те помнят кой е въвел този данък. Нали знаят кой има полза от него. И кой обещаваше години наред да го премахне, а все, по една или друга причина, не успяваше, докато накрая го изхвърли като записано намерение и от платформата за последните избори. Дребен факт е, че нито на коалиционен съвет, нито в лична среща, нито между партийни експерти и групи това намерение бе коментирано.

Ами красивите и умните и техните грантови НПО-та, които се опитват да задават дневния ред на обществото и които контролират чрез наемници и агентура за влияние обществения процес, защо се радват на търпимост и на необяснима предпоставена незабележимост от страна на всички, които имат достъп до трибуната на Народното събрание?

Ами проблемите ни, свързани с членството в НАТО и Европейския съюз? Ами проблемите с Русия, която още на 12 септември бе записана в отговорни държавни документи като основна заплаха за националната ни сигурност и за което коалиция „БСП за България“ и до този момент няма позиция по тази невероятна за всеки български патриот и социалист конфузия! Впрочем, известно ми е само становище на ГС на БСП, но не съм чувал такова да е огласено от името на НС на БСП, която както споменах, е общественото лице на Коалицията, на която Вие сте председател!

Възможно е да има, а аз да не съм чул и прочел! Но така или иначе, по този в най-висша степен важен въпрос всички социалисти, патриоти и обикновени хора първо поглеждат към „Позитано“ 20, откъдето очакват Промяната. Другите отдавна са ясни и известни и оттам изненади не могат да се очакват. Така че всичките тези хора се питат докога ще катерим Отечеството си нагоре по стълбата на неблагодарността, която води надолу? В случая, доколкото България няма нито верни приятели, нито надеждни съюзници, тази стълба води твърде надолу, бих казал натам, откъдето няма завръщане! А ние мълчим! Оглушително мълчим и в дните на 140-годишнината от Освобождението на България! Дори цар Борис Трети, изправен срещу един людоед, успя да не загърби Освободителката ни. И ако на друг в Отечеството не му стискат гащите да го направи, то поне председателят на БСП да се разбере с Бигбрадърите ни като мъж и да им обясни какво е мястото на Русия в българската съдба! И обратното – какво е България в историята на Русия! Те не са Хитлер. Те са демократи. И може би ще ни разберат.

Опасно е, госпожо Нинова, дори и на думи България да се перчи на Русия, скрита зад евроатлантическата солидарност. Формулата на фелдмаршал Монтгомъри е твърде показателна за случай като нашия. Като коментира германската катастрофа във Втората световна война фелдмаршалът достига до една мисъл, еманация на англосаксонската мъдрост: „Правило № 1 от стр. № 1 на военния учебник – пише той, - гласи: „Никога не тръгвайте срещу Москва!“

Уважаема госпожо Нинова,

Отключващият момент на моето досегашно въздържание от епистоларно общуване с Вас бе пресконференцията Ви от 26 септември. Четох и препрочитах Вашите съждения, оценки и ценностни опори и се питах кой Ви нашепна в ушенцето обобщенията за „Алтернатива за Германия“, за алтернативата за изолация, която й готвели т.нар. системни партии; за патриотите, които не били назначили във всяко село полицай и не успели да преизчислят пенсиите... И най-странното: „Гледайте Германия и мислете за България, ако сте родолюбци“.

Разбирам, че търсите основания да изтъкнете политическата правота на възприетия от Вас яростен курс на конфронтация с ГЕРБ, на отрицание на „Обединените патриоти“ и патриотизма въобще и пр., и пр.

Но Вие сте председател на партия, в която членуват просветени и информирани хора; председател сте на коалиция, в която присъства и наша патриотическа скромност. Самата Вие сте председател на парламентарна група, където плътността от разумни хора е впечатляваща, а доколкото помня, в едно Ваше интервю посочвате, че г-жа Тереза Мей и г-жа Меркел са Вашият идеал за жената политик, та се налага да Ви попитам: нямаше ли кой да Ви подскаже разликата между Германия и България и че не е едно и също да си системна партия в България за разлика от Германия?

Въпросът е обширен, а и писмото ми стана твърде дълго, затова ще посоча само няколко частични факта: ГСДП, за разлика от БСП, не е участвала в създаването и прилагането на икономически инструментариум (демонополизация на държавните стопански обединения, либерализация на валутния обмен, повишаването с декрет на основния лихвен процент от 3 на 36 % през януари 1991 г.), довел до разгрома и разграбването на 155 млрд. долара основни производствени фондове (по сегашния курс около 300 млрд. долара); в оплячкосването на 25 млрд. спестявания на населението и 2 млрд. долара валутен резерв!.. Сривът след въвеждането на този икономически инструментариум беше толкова смазващ, че според данни на НСИ БВП на България се срина от 51 млрд. долара за 1989 г., на 8 млрд. – през 1991 г. И този Луканов грях никой не е забравил.

Не е забравено, разбира се, и насилственото ликвидиране от СДС през следващата, 1992 г., на държавните и кооперативните земеделски стопанства, разграбването на тяхното имущество и унищожението на племенните стада от животновъдните ферми, което през последвалото връщане на земята в реални граници откри пътя за осъществяването днес на пагубния протолатифундистки модел на земеделие, който погребва българското село.

И през цялото това време оттогава до днес БСП изпълняваше ролята на главния амортисьор, който действаше като гасител на сътресенията в обществото, но и като гасител на опасната червена енергия на своите членове, за да може с гордост да заявява днес, че е системна партия.

Но и това не е всичко. Преди 12 години ГСДП на Шрьодер бе свалена от власт поради един основен аспект на своята външна политика: тя поддържаше дружески приятелски отношения между Германия и Русия! Този грях беше дотолкова голям и недопустим в очите на хегемона, че оттогава не й позволяват и да помирише властта.

В България е обратното. Факторът, който ограничава достъпа на БСП до властта, е преди всичко вътрешен. Симпатизантите и членовете на БСП, след като се умориха да опрощават други попътни грехове, останаха непреклонни и непрощаващи за политиката и действията, насочени срещу Русия. Те си знаят с цената на какво преглътнаха и влизането в НАТО, и американските бази у нас, и мизерията, и прокудените си синове и дъщери, и бедността, която ги мори с мащабите на чума. Единственото, което не простиха, е участието на България чрез системната своя партия в системния поход на Запада срещу братския руски народ! И струва ми се, че тъкмо това е подводният риф, в който лидерите на БСП блъскаха и ще продължават още дълго да блъскат управлявания от тях социалистически кораб, ако не променят неговия курс. Но доколкото щурманът, г-н Кристиян Вигенин, си е все същият, който определя курса, няма да Ви е лесно и на Вас като капитан, г-жо Нинова.

А приказките за „Алтернатива за Германия” са поне засега неоснователни. Все още няма никакви изобличителни факти, така че градусът на Вашия отрицателен патос е силно и без време завишен. Погледнато по-нашироко, какво против може да имате срещу хора, които искат да опазят Отечеството си срещу организираното нашествие на мигранти? Не е ли близко до ума, че щом 13 % от 80-милионна Германия чувстват опасноста, то човек си струва да се замисли дали пък нямат основание тези хора, когато и Франкфурт, и Кьолн, и Дюселдорф, и всички по-големи градове на Германия опустяват още преди да е залязло слънцето! И по площади и паркове се разхождат или вилнеят на тумби новите конкистадори, този път налазили Европа. И също като Атила се провикват: „Но где же Рим? Но где же Рим могучий?”

И в това отношение България не е Германия. Разликата е съществена, защото Германия винаги ще намери сили да приключи с вакханалията на мултикултурализма, а у нас системните партии може би първи ще преминат към обрязване. Така че пътечката на г-н Франсоа Оланд е опасна пътека. Тя спокойно може да бъде наречена Пътека на самоумъртвените социалисти. Отбележете си нейния маршрут на пътната карта и направете необходимото да не стигне БСП до последния пристан на славната някога Френска социалистическа партия.

Остана да Ви попитам дали като лидер на просветена опозиция можете да съзрете някакво рационално начало в предложението например на г-н Каракачанов от “Обединени патриоти” за ремонтирането на приземената българска изстребителна авиация в български заводи с цел да бъдат спестени милиарди левове за закупуване на нови изстребители и тези пари да бъдат похарчени за национално и стопанско възмогване? Би било грешка да не подкрепите едно такова начинание и би било разумно да не давате ухо за хулите към патриотизма. Нездравословно е някак и не Ви прилича. И г-н Валери Симеонов, и г-н Волен Сидеров не клеймете докрай. Не че няма за какво, но когато човек не може да изгради мост, не бива да руши стария. Те, разбира се, не са безгрешни, ангелски крила не са им пораснали и аз ще бъда последният, който ще повярва, че това се е случило. Но аз например не съм чул лидер на БСП или някакъв ръководен кадър да заеме позиция срещу олигарх от калибъра на Кирил Домусчиев – българския Онасис, владетеля на БМФ, на „Лудогорец”, на пристанище Бургас-запад, на завода в Пещера за ветеринарни медикаменти и пр., и пр. Но г-н Валери Симеонов го направи. И това не беше майтап, който може да си позволи само Алф от планетата Мелмак. Не може да бъде шега обвинението към Домусчиев за 400 млн. неплатени задължения към българската държава! Кажете хвала!

Две думи и за г-н Сидеров. Питам се дали са замервали Вашите социологически гурута, г-жо Нинова, какъв процент от членовете и симпатизантите на БСП гледат телевизия „Алфа”? И защо? Както е известно, ПП „Атака” има телевизия, а БСП, която е майка на всичко, което се случи в България през тези 28 години, няма. Мисля, че и няма да има, но това е друг въпрос и няма да се спирам на него. Каквото и да говорим, ПП „Атака” показва чрез своята телевизия и позиции на своето ръководство истините откъм руска гледна точка. И то във време, когато всички останали масмедии и системни партии правят обратното. Ето затова е важна телевизия „Алфа” за членовете на БСП и на всички честни хора, които не се оставят да бъдат промивани главите им с евроатлантически ценности.

Като стана дума за телевизия, се сетих и за тв „Скат” на г-н Валери Симеонов, която има широка и вярна аудитория. „Скат” налага като основна ценност българското народностно начало, утвърждава националните традиции и достояние и без уговорки значи е полезна, особено в тези времена на пълзяща бездуховност. Ама г-н Симеонов искал да премахне надбавката за прослужени години, вярно е, така беше. Но той се срещна с министър-председателя и промени своето мнение. И би трябвало да се замислите над този факт. Не означава ли това, че и с Бойко Борисов може да се търсят пътища за диалог, когато става въпрос за едно правилно решение? Ето, в случая с тази ретроградна идея на Божидар Данев, в която бе оплетен и г-н Симеонов, министър-председателят се показа на по-прогресивни позиции.

Ще си помислите може би, че съм възприел изцяло философията на историческия етап, в който живеем и която ни пробутват големите началници? Прилагайте тактиката, казват те, на „малките стъпки”. Доколкото влакът на Промяната ще дреме още дълго в глухия коловоз на някоя световна гара, сякаш има резон в този съвет. Пък и Вие, доколкото схващам, няма да тръгнете скоро на революционен поход като в картината на Делакроа „Свободата води народа”, значи все пак остава единствено възможността за диалог. Така че работете да поразхлабим примката около врата на българина и едновременно с това създавайте необходимите условия за концентрация на националната енергия и воля в единствено спасителния единен народен фронт, който не изключва една БСП на промяната.

Уважаема г-жо Нинова,

„Нова Зора” няма и не може да се примири с планираната гибел на Отечеството си. Ние сме малки, но носим своя категоричен ядрен заряд. И няма да се откажем да бъдем братя и приятели на всички, които построиха България, която изгубихме. Няма да загърбим и мястото на Русия в създадения от историята българо-руски геополитически съюз, който е вечен фундамент в живота на българската държава и нация. Ние сме партия на български патриоти, а в. „Нова Зора” вече 28 години е реален ориентир и за хиляди хора на социалната кауза. През тези години познахме и горчилката на несправедливостта, и сладостта от удовлетворението, че не изменихме на правдата и на народа. Не от вчера ръководни дейци на БСП се опитват да ни унизяват и изолират. Мнозина от тях не могат да се примирят, че ние първи нарекохме прехода „криминален”, че първи посочихме губителната същност на програмата „Ран - Ът”, че първи въстанахме срещу тезата на Андрей Луканов, че държавата е лош стопанин, че първи поведохме и години наред бяхме сами в битката срещу ДПС, срещу отродителния процес и срещу т. нар. цивилизационен избор. Че и до днес единствени оценяваме управлението на Демократичната левица на Жан Виденов като позитивно в много аспекти на управленския процес. Че не се примирихме с т. нар. закон за досиетата и дейността на т. нар. комисия за принадлежност... и пр., които са грях и антидържавна грешка на БСП, извършени под геополитически диктат.

Уважаема г-жо Нинова,

Много са и ударите, които понесоха членовете на БСП. И ако има нещо, което ни е давало надежда в тези времена на разкръствания и предателства, това е желязната жилава устойчивост на тези хора. Искам да Ви уверя, че ние заради тях сме в коалицията, че те са нашето тихо вдъхновение, и аз от тях бих потърсил прошка, ако с нещо съм ги наранил в това дълго писмо до Вас, може би в много отношения нелицеприятно. Коалиционният договор, който сме подписали, дава огромни репресивни възможности да ми бъде потърсена сметка. Накажете ме. Осъдете ме на неприязън, на омраза дори! Ако не знаете как, попитайте г-н Кирил Добрев. Но аз, Минчо Минчев, от истината не се отказвам. И без да съм Фидел, знам, историята ще ме оправдае.

Някъде по-напред в писмото Ви писах за Сцила и Харибда. Все още е възможно, все още има надежда за България. Засега тази надежда не чака на перона на вашия системен влак. Тя е на съседния коловоз. Там се движи нашият влак, задъханият влак на народа! Там чакат вагона на надеждата очите на хилядите ослепени от глад и унижения учители; сърцата на омерзените от партийни и национални предателства офицери и служители на националната сигурност, там българската национална интелигенция с оставеното й като на Самуилов стотник едничко око, разчита издадената й от компрадорския октопод смъртна присъда; там вдигат хоругви пазителите на българската вяра, памет и чест; там достойните български синове преживяват всеки срам на България като лична трагедия и молят Вседържателят да прости безумствата на офисния учрежденски планктон. Нашият влак е България! Днес той е заставен да крета по нанагорното от трудности и предателства, но утре като слънчев експрес ще отмине и вашите системни перони и ще прегази тъмните цеви на тунелите, в които се готвят да го разстрелят. Той пътува към бъдещето.

Казва Ви го машинист, който знае да кара влака и познава гарите по пътя.

 

Сърдечно

Минчо МИНЧЕВ,

председател на

ПП „Нова Зора”