Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЕЛИТЕН АМЕРИКАНСКИ КОМПЮТЪРЕН ЕКСПЕРТ ОПРОВЕРГАВА ВЕРСИЯТА ЗА „РУСИЯГЕЙТ”

Е-поща Печат PDF

Публикуваният съвсем наскоро доклад на пенсионирания компютърен специалист Скип Фолдън, някога заемал отговорен пост в Ай Би Ем, разобличава като лъжа твърдението, че Русия се била намесила в президентската кампания в САЩ през 2016 г., като за тази цел била проникнала в компютрите на Демократическата партия, завладяла информация, силно злепоставяща Хилари Клинтън, и я предоставила на разобличителния сайт „Уикилийкс“, за да я публикува с цел да се попречи на нейното избиране за президент на САЩ и да се помогне за победата на Доналд Тръмп в изборите.

Докладът със заглавие „Несъществуващи основания за обвинението за руско хакерство“ (Skip Folden. The Non-Existent Foundation for Russian Hacking Charge) подробно и добросъвестно изследва и опровергава версията за руската хакерска намеса в американските президентски избори, като се позовава на широк кръг от източници на информация, включително на материали на колеги компютърни специалисти, както и на американски разузнавачи, които разсъждавайки обективно, не подтвърждават твърденията за „Русиягейт“.

Ще се спрем на някои моменти от доклада на Скип Фолдън, а също на коментарите на публициста Майк Уитни в неговата статия, посветена на този доклад.

Първо, в доклада се посочва, че двама заслужаващи доверие свидетели твърдят, че им е известно кой е взел имейлите на ръководството на Демократическата партия и ги е предал на „Уикилийкс“. Това са самият основател на „Уикилийкс“ Джулиан Асанж и неговият сътрудник Крейг Мъри. Асанж нееднократно и категорично е казвал, че Русия не е източникът, предоставил му имейлите за публикация. Той от години разкрива деянията на правителствата въпреки рисковете за сигурността си (дори му се наложи да потърси убежище в еквадорското посолство в Лондон заради разобличенията си, че американското правителство предприе кампания на очерняне и преследване срещу него) и не би се заел да лъже само и само да защити репутацията на Русия.

В доклада на Скип Фолдън се посочва, че никъде в публикувания през януари т.г. анализ, озаглавен Оценка на разузнавателната общност (Intelligence Community’s Assessment) и предназначен да предостави железни доказателства за „вината“ на Русия – за него отново ще стане дума - не се съдържат данни, че съществува каквато и да е връзка между Русия и „Уикилийкс”. Тоест, след като Асанж непрекъснато твърди, че Русия не е замесена, може да се счита, че това е точно така.

Другият свидетел, бившият британски посланик, активист за човешки права и сегашен сподвижник на Асанж, Крейг Мъри, също категорично отрича, че Русия е предала имейлите на „Уикилийкс“. Публикация в английския вестник „Дейли Мейл“ от 14 декември 2016 г., цитирана в доклада на Скип Фолдън, съдържа интересен разказ на Мъри, напомнящи криминален роман, за това как пристигнал във Вашингтон, за да вземе имейлите. Мъри ги получил потайно, в някаква гориста местност, от служител на Демократическата партия, който имал законен достъп до компютърната система на Демократическата партия. Служителят постъпил така, защото бил отвратен от корупцията във фондация „Клинтън“, както и от това, че партийното ръководство нечестно е наклонило избора на кандидат на демократите за президентските избори в полза на Хилари Клинтън и в ущърб на нейния съперник Бърни Сандърс в борбата за партийна номинация за президентските избори. Така че имейлите са достигнали до „Уикилийкс“ в резултат от вътрешно изтичане на информация, а не от ръцете на руски хакери, целящи да се попречи на победата на Хилари Клинтън и за да се осигури избирането на Доналд Тръмп за президент, както гласи версията за „Русиягейт“. Крейг счита, че ЦРУ знае истината, но въпреки това поддържа версията за руска намеса.

В доклада на Скип Фолдън се изтъква и това, че ФБР би трябвало да разпита Асанж и Мъри, ако иска да стигне до истината за имейлите. Вместо това Бюрото дори не се и опитало да влезе в контакт с тях, сякаш двамата въобще не съществуват. Защо ли ФБР не разпита единствените свидетели по случая, пита се Скип Фолдън. Дали това не е така, отговаря си той, защото Асанж и Мъри познават фактите, които се различават от невярната версия, която разузнавателните служби и ръководството на Демократическата партия искат да наложат като истина? Дали „Русиягейт“ не е просто пръчка, с която да се удря по Русия и Тръмп? Как иначе може да се обясни упоритото нежелание на ФБР да разследва т.нар. престъпление на века?

Всъщност американските служби разполагат с технологическите възможности да проследят една кибератака до самия й източник и да разкрият кой я е извършил, но няма данни това да е било направено, се посочва в доклада на Скип Фолдън. От неговия доклад се разбира, че ако Русия беше проникнала в компютрите на Демократическата партия, американските разузнавателни служби щяха да могат да го установят и документират. Но досега те не са представили и най-малкото доказателство, свързващо Русия с имейлите. Единственото логично обяснение е, че такива доказателства просто не съществуват.

Второ. Вече се спомена, че ФБР не проявява желание да разпита единствените свидетели по случая. Още по-странно е това, че ФБР въобще не обследва и сървърите на Демократическата партия, въпреки че има право да изиска това, без някой да може да му попречи. В доклада на Скип Фолдън се споменава, че както на ФБР, така и на другите държавни агенции, е бил отказан достъп до тези сървъри. Ето защо единственият източник на „информация“, съдържаща твърдението за руско проникване в компютрите на демократите, е наетата от Демократическата партия киберохранителна фирма „Краудстрайк“, фирма с не особено добра професионална репутация. При нея дори се наблюдава конфликт на интереси, защото основателят и директор по технологическите въпроси на фирмата, Дмитрий Алперович, нееднокртно е изразявал своите силно антируски позиции. Алперович, посочва Скип Фолдън, е високопоставен сътрудник на международната организация „Атлантически съвет“, финансирана от Държавния департамент на САЩ, НАТО, правителствата на Латвия и Литва, Украинския световен конгрес, украинския олигарх Виктор Пинчук, корпорацията “Кока-Кола”, големия оръжеен производител “Локхийд-Мартин”, нефтените гиганти “Ексън-Мобил”, “Шеврон”, “Шел” и др. „Атлантическият съвет“ не е неутрален наблюдател, той е сред най-гръмките гласове, призоваващи към нова студена война против Русия.

Скип Фолдън привежда една интересна история, илюстрираща пристрастните антируски позиции на Алперович и неговата фирма „Краудстрайк“. Преди време те обвиниха Русия, че се намесвала във вътрешните работи на Франция и Германия. Освен това в един момент била осъществена хакерска намеса в украинските артилерийски сили с цел да се повредят украинските гаубици и те да не могат да се използват във войната на Киев против Донбас. Според Алперович, тъй като Русия имала изгода от тази атака, това било доказателство, че я е извършило именно руското военно разузнаване (то се нарича Главно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, но на Запад предпочитат да го наричат с името му от съветската епоха ГРУ - Главно разузнавателно управление). По-късно, по подобен начин, Алперович заяви, че ГРУ е проникнало в компютърната система на Демократическата партия в САЩ. Само дето се оказа, че в Украйна хакерска атака въобще не е имало, а въпросните гаубици са били прехвърлени от един род войски в друг и това е станало още през 2013 г., но пък войната между Киев и Донбас започна едва през 2014 г.

Антируските обвинения на „Краудстрайк“ бяха опровергани от френското и от германското разузнаване, от самото украинско правителство и от Международния институт за стратегически изследвания, на чийто доклад за украинските въоръжения се позоваваше Алперович.

Но да се върнем към сагата с „Русиягейт“. „Информацията“ на „Краудстрайк“ с твърдение за руска намеса в компютрите на Демократическата партия е била предоставена единствено на отделни анализатори от четири разузнавателни служби (а съвсем не от всичките 17, както твърдят медиите), сред тях ЦРУ и ФБР. Тези служители са били специално подбрани от началниците си, за да напишат в анализа си именно онова, което се иска от тях, т.е. подтвърждение на версията за „Русиягейт“. Само на тях е било позволено да се запознаят с материала на “Краудстрйк” и да го ползват за своята разработка, се казва в доклада на Скип Фолдън.

Разработката на групата разузнавателни служители, претенциозно наречена Оценка на разузнавателната общност (Intelligence Community’s Assessment), e споменатият по-горе анализ, аргументиращ намесата на Русия в американските президентски избори. Според Скип Фолдън въпросната „оценка“ не съдържа никакви доказателства, не е професионално направена, не отговаря на установените изисквания за изработване на такъв тип документи, не е резултат от цялостната дейност на която и да е разузнавателна агенция и не представлява мнението на съвкупната разузнавателна общност в САЩ. Този анализ е субективен и политически мотивиран и не съдържа доказателства за осъществено успешно манипулиране или дори на опит за манипулиране на избирателния процес.

Както вече стана дума, „оценката“ не съдържа никакви данни за връзка между Русия и „Уикилийкс“. Да се твърди, че такава връзка съществува, е нечестно, според Скип Фолдън, и той поставя въпроса за мотивите за подобна поведение. Целта, всъщност, е да се очерни Русия и да се изолира тази страна, която се очертава се като глобален съперник на САЩ. С други думи, материалът е една измама.

Според медиите разузнавателните агенти били “много уверени”, че Русия е замесена, но не може да се отправя обвинение против чуждо правителство и президент само на базата на това, че си „много уверен“. Трябват факти, свидетелства, доказателства. При това, както посочва Скип Фолдън, самите разузнавателни служители - автори на анализа - правят уговорката, че от оценките им не бивало да се подразбира, че те имат „доказателства, които показват, че нещо е факт ... (защото тези оценки) се базират на събрана информация, която често е непълна или фрагментарна, а също върху логика, аргументация и прецеденти.“ Авторите все едно казват, че всичко, което се съдържа в материала им, може да са глупости, защото той се основава на предположения, хипотези и догадки. При това положение дали въобще техният анализ си заслужава да се чете?

Това, че ФБР не е потърсило достъп до сървърите на Демократическата партия, е абсурд. Счита ли ФБР, че може да се има доверие в една обслужваща Демократическата партия киберфирма с незавидна професионална репутация? Единственото рационално обяснение е, че на ФБР е било заповядано да се оттегли, за да не би да разкрие истината, а именно това, че цялата версия за руското хакерство е абсолютна измама, поддържана от ръководството на Демократическата партия, ЦРУ и медиите.

Със същата цел вниманието на обществеността биваше изкуствено насочвано към разни президентски съветници, към сина и зетя на Тръмп, към някаква руска адвокатка, за които никой не го е грижа, защото хората се интересуват дали наистина има доказателства, че Русия е проникнала в сървърите на Демократическата партия и дали Тръмп се е сближил с Русия, за да спечели изборите.

Трето, докладът на Фолдън се спира на някои технически несъобразности на версията за руското хакерско проникване в компютрите на Демократическата партия. Експерти-кибернетици (самият Фолдън е част от техния екип) посочиха наскоро, че прехвърлянето на имейлите на голямо разстояние е било невъзможно във връзка с необходимата скорост на сваляне на тези данни. Поради това имейлите са могли да бъдат свалени единствено на някакво външно устройство за съхраняване на данни, например на 2,0-инчов диск. Има данни, че това е било извършено на американска територия, което пък опровергава твърдението, че в сървърите е било осъществено руско проникване от територията на Румъния. Медиите напълно игнорираха мнението на експертите, сред които е и Фолдън.

И един друг интересен момент от доклада на Фолдън. Той привежда изказването на свой колега, че ФБР не разполага с дискови изображения от който и да е момент по време и след нароченото проникване в сървърите на Демократическата партия. Фирмата „Краудстрайк“ не е предоставила такива доказателства, въпреки че е разполагала с прекрасни технически възможности да направи това, а такава информация е важна, за да се установи какво всъщност се е случило. Това означава, че няма никакви доказателства, защото ако нямаш дискови изображения, тогава нямаш нищо.

В заключение: не е имало проникване в сървърите на Демократическата партия нито от страна на Русия, нито от страна на някой друг. Имало е изтичане на информация, като имейлите са били записани на портативно устройство за съхраняване на данни и това е направил човек, който е имал физически достъп до компютърната система на партийното ръководство. Посредством него имейлите са достигнали до разобличителния сайт „Уикилийкс“ и са станали известни на света.

Докладът на Скип Фолдън, опровергаващ версията за „Русиягейт“, е предоставен на комисиите по въпросите на разузнаването в двете камари на американския Конгрес, на специалния прокурор за разследване на т.нар. руска намеса в изборите Робърт Мълър и на зам.-министъра на правосъдието Род Роузънстайн, който назначи Мълър на този разследващ пост.

(MIKE WHITNEY. The Russian Hacking Story Continues to Unravel, Counterpunch, September 14, 2017; Skip Folden. The Non-Existent Foundation for Russian Hacking Charge. Със съкращения.)