Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

„ПЕРИМЕТЪР” И ЗАДОКЕАНСКИТЕ „ЛИРИЦИ”

Е-поща Печат PDF

В речта си пред годишната сесия на Общото събрание на ООН през септември държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън разкритикува Русия, че нарушавала споразуменията за неразпространение на оръжия за масово поразяване. На последвалото седмица след това, в края на месеца, заседание на Съвета за сигурност на ООН, Тилърсън конкретизира нападките си и по-специално обвини Русия в неспазване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, в нарушаване на „гаранциите за безопасност, дадени в края на Студената война”. Той с престорена загриженост подчерта, че Москва и Вашингтон носят особена отговорност за поддържането на режима за неразпространение на оръжията за масово унищожение. В същото време, според него, последните години Русия „понякога е действала по начин, който отслабва световните норми и подкопава принципа за отговорността на нациите”. Без да посочи конкретни примери за това как „лошата” Русия не спазва своите задължения в сферата на световната безопасност и за по-голяма образност - нетипично за един бизнесмен и политик премина емоционално към лирика, декламирайки съчинената от неговите съветници ода за покойния вече руски подполковник Станислав Петров: „През тази седмица светът узна, че от живота си отиде един малко известен, но много важен в историята на Студената война руски човек. Той се казваше Станислав Петров и него понякога го наричаха „човекът, който спаси света”. Компютърът на Командния пункт, на който е дежурил подполковник Петров, подал сигнал, че от САЩ е изстреляна ядрена ракета срещу Русия и Петров е бил длъжен да алармира за това ГЩ, но Петров предположил, че системата е допуснала грешка и за щастие се оказал прав, че тревогата е фалшива. Вместо да алармира командването и да се пристъпи към незабавна ядрена контраатака, той позвънил в ГЩ и съобщил за неизправност в системата за оповестяване. Този епизод показва колко висок е рисковият фактор по отношение на ядреното оръжие, особено в случаите, когато решението за неговото използване е в уж надеждните технологии или грешните човешки решения”, заяви емоционално Тилърсън.

Буквално на същата интерпретация станахме свидетели и по Първи канал на руската държавна телевизия на 26 септември, в предаването „Нека говорят”, въпреки че приживе подполковник Петров за същата телевизия заявява, че той не е спасил света, че за героизъм и дума не може да става, а за добре свършена работа, но за това ще стане въпрос след малко, и то не заради интригата, а защото е важно.

Преди това обаче е по-важно да разсъждаваме върху два въпроса: първо, защо е тоя вой срещу Русия, която според държавния секретар на САЩ, бивш приятел и кавалер на Ордена за приятелство с Русия, Рекс Тилърсън, „нарушава гаранциите за безопасност, дадени в края на Студената война” и само за по-голяма илюстрация на своите обвинения ли минава към лирика, и второ, което е по-важно, какво се цели с всичко това?

За да си изясним първия въпрос, трябва да се върнем малко в историята на „студената война”. С развитието на ядрено оръжие с голяма мощност в началото на „студената война” принципите за водене на глобална война се промениха. Военните кръгове в САЩ си въобразиха, че притежаваното от тях ядрено оръжие с големи мощности и съответните носители за него с един удар могат да ликвидират своя доскорошен съюзник във Втората световна война и сега вече противник - СССР. За целта беше разработена нова американска военна доктрина за водене на ядрена война срещу Съветския съюз, наречена „Обезглавяващ удар”. Съветското военно-политическо ръководство бе принудено в кратки срокове да вземе спешни мерки за осигуряване на ядрен паритет. Отговорът на американското вероломство не закъсня и на 21 август 1957 г. от полигона в Байконур бе изстреляна първата в света междуконтинентална балистична ракета (МБР) Р-7. Ракетата преодоля разстояние от 5600 км и бойната й глава порази цел на полигона Кура. Шест дни по-късно Съветският съюз официално обяви, че е изстрелял междуконтинентална балистична ракета - година по-рано, отколкото в САЩ. Така СССР рязко увеличи периметъра на своята национална сигурност. Днес руските МБР летят по-далеч и могат да носят все повече и повече ядрени бойни глави. Например най-мощната руска МБР – R-36M2 “Воевода” може да носи 10 бойни глави с мощност от 170 килотона на разстояние 15 000 км.

В съответствие с доктрината „Обезглавяващ удар” по време на „студената война” и с цел осигуряване следващ удар в случай на унищожаване на наземните командни центрове, американците изградиха резервна командна система, наречена “Операция огледален свят” („Looking Glass”). Тя се заключава в изнасяне на резервни командни пунктове на Стратегическото въздушно командване на САЩ в единадесет самолета Боинг EC-135C (по-късно - шестнадесет E-6B “Меркурий”). Тези летящи командни пунктове са постоянно във въздуха над Атлантическия и над Тихия океан, 24 часа в денонощието, на смени, в продължение на 30 години (от 1961 до 24 юни 1990 г.). Във всеки екип дежурят 15 високо подготвени офицери, които имат за задача да контролират ситуацията и да дублират стратегическото командване на САЩ в случай на унищожаване на наземните центрове.

След голямото предателство на Горбачов и последвалият го развал на СССР от Елцин и в края на „студената война”, САЩ прекратиах “Операция огледален свят”, защото сметнаха, че противникът вече е капитулирал, а и тази система остаря и изискваше огромни инвестиции, да не говорим за уязвимостта на самолетите.

Руското военно-политическо ръководство през целия период на „студената война”, впрегнато в гонката за въоръжаване, бе принудено да догонва и усъвършенства алгоритъма за бойно използване на своите МБР и в дълбока тайна последователно да изгражда сложна система за ядрено сдържане, обединяваща носители на суша, по море и във въздуха, наречена по-късно „Периметър”.

Създадена по времето на „студената война”, “Периметър” застъпва на бойно дежурство през януари 1985 г. Тази огромна и сложна система, чиито елементи са разпръснати в цялата страна, непрекъснато следи ситуацията и хиляди ядрени бойни глави са готови за ответен удар. Между другото, за унищожаването на една страна като САЩ са достатъчни двеста модерни ядрени ракети. САЩ разбират за съществуването на „Периметър” едва през 1993 г., когато след разпада на СССР един от участниците в нейното разработване емигрира в САЩ. По негови данни в. “Ню Йорк Таймс” (8 октомври 1993 г.) публикува статията „Руската машина за Деня на Страшния съд”, в която са публикувани някои подробности, свързани със системата за контрол на руските стратегически ракети. Две години след това (лятото на 1995 г.), време, през което от Пентагона спекулираха по темата „Периметър”, под натиска на САЩ и по силата на Договора за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ-1, „Периметър” се сваля от дежурство. И все пак, Русия, опасявайки се от двуличието на своите задокеански „партньори”, не унищожава, а само замразява тази уникална система. За съжаление реалностите след това потвърждават опасенията.

Както можеше да се очаква, САЩ и техните съюзници не оцениха добрата воля на военно-политическото ръководство на Русия, а я приеха за слабост и започнаха активно и силово да налагат под формата на военни конфликти и „цветни революции” своята воля в междудържавните отношения, спекулирайки арогантно със своята „американска изключителност”. По тяхна команда НАТО се изнесе до границите на Русия. При тази ситуация в света и около Русия през декември 2011 г. “Периметър” бе активиран отново. Командващият стратегическите ракетни войски на Русия тогава, генерал Сергей Каракаев, обяви, че системата е в повишена готовност.

„Периметър” е паралелна и алтернативна командна система на стратегическите ядрени сили на Русия, скрита, добре защитена и надеждна. Вътрешната система “Периметър” изисква малко или почти никакви ресурси, за да се поддържа ефективността й. Цялата конфигурация е защитена от саботаж, природни бедствия и поразяващите фактори на ядрена експлозия. Руските учени и специалисти, създали системата, изрично предупреждават тези, които смятат да нанесат изпреварващ удар, че няма начин да се неутрализира, повреди или унищожи “Периметър”, тъй като тя е създадена за работа след нанасяне на такъв. Как действа „Периметър”?

Според данни от нейните създатели и водещите руски военни специалисти принципът на действие е следният.

По време на бойно дежурство стационарни и мобилни центрове за управление и контрол, разположени на огромната територия на страната, непрекъснато оценяват сеизмичната активност, нивото на радиация, атмосферното налягане и температура, контролират военните радиочестоти, следят и анализират интензивността на преговорите, свързани с подготовка и водене на военни действия, следят данните от системите за ранно предупреждение за ракетна атака. Проследяват точкови източници на мощно електромагнитно и йонизиращо лъчение, които съвпадат със сеизмичните смущения (доказващи наличието на ядрен удар). След анализа на тези и много други данни системата може самостоятелно да вземе решение за ответен ядрен удар (разбира се, системата може да се активира и само едновременно от тримата първи на страната –президента, министъра на отбраната и началника на ГЩ).

 

При констатиране на признаци за ядрен удар “Периметър” изпраща питане до Генералния щаб. Ако оттам получи успокоителен отговор, се връща в състояние анализ на ситуацията. В случай, че комуникация с Генералния щаб не е установена (техническа неизправност е изключена, тъй като каналите за връзка са надеждно дублирани), “Периметър” незабавно се отнася към системата за управление на стратегически ракети „Казбек”. При липсата на отговор и от там, автономната контролно-командна система (програмен софтуер на базата на изкуствен интелект) самостоятелно взима решение за ответен ядрен удар, т.е., тя е в състояние правилно да „разбере”, че е дошло нейното време.

В случай на повреда на основните линии за комуникация (или блокировка на електронните системи за радиоелектронна борба - РЕБ), системата включва контролните командни балистични ракети, които ще пратят стартов импулс директно на оцелелите след атаката на врага шахти на ракети със стратегическо назначение, на подводници и други ядрени съоръжения за ядрен отговор без намесата на висшето военно командване.

От създаването си до днес „Периметър” е многократно модернизирана и тествана, а днес е може би един от основните фактори, въздържащи войнолюбците да започнат трета световна война, изкушение, което бяха намислили да реализират съвсем наскоро дори. Неотдавна руският военен телевизионен канал „Звезда”, базирайки се на публикуван доклад от ЦРУ и коментар на американския историк и политолог Стивън Коен по американската телевизия, на който водещите дадоха заглавието „САЩ се готвят за нанасяне на мащабен удар по Русия”, изнесе факти, че в края на своя мандат предшественикът на Тръмп и погрешка носител на Нобелова награда за мир, Барак Обама, е дал мандат на ЦРУ да направи проучване за състоянието на атомните убежища на територията на Русия. Целта на изследването била да се анализира дали ще успее политическото ръководство на Русия да се укрие в тези убежища, както и способни ли са тези убежища да защитят основната част на населението на Русия в случай на превантивен ядрен удар. Ето за какво се готвят тези, които надават вой срещу „Периметър”.

Факт е обаче, че принудени от обстоятелствата, мнозина започват да изтрезняват и освен това са вбесени, че няма да им се получи, особено след като станаха свидетели на решителната руска намеса във войната в Сирия по искане на законното правителство на Башар Асад. Никой в Пентагона и ЦРУ не беше способен да предвиди пълното бойно развръщане на мощните руски въздушно-космически сили и военно-морски флот, което се осъществи за по-малко от 48 часа. Никой от тях не очакваше, че ефективните и високо точни удари на руските ВКС и ВМФ срещу армията на ислямските терористи от ИДИЛ, които САЩ и съюзниците им от НАТО създадоха, обучиха, въоръжиха и продължават да поддържат - както вече стана прозрачно ясно на цял свят, ще я превърнат в разбита бягаща тълпа.

Изненадата беше неприятна и голяма и Конгресът на САЩ спешно започна разследване защо американското разузнаване не е предупредило за новите възможности на руските въоръжени сили. Мощта и демонстрираните във войната в Сирия възможности на руските ВКС и високо точните ракетни удари убедиха всеки, че „Периметър”, която сега вече не без основание наричат „Мъртвешка ръка”, не е илюзия, а страшен и реален кошмар, който очаква всеки, ако реши да посегне на Русия. Безсилието, пред което изправя ястребите „Периметър”, система, която самите те със своите безумни действия и доктрини възкресиха, е главната причина за воя, лириката и одата, в които изпадат неадекватни американски политици и военни и именно тук е заровено кучето.

И накрая, що се отнася до декламираната от Тилърсън в ООН ода за „човека, който спаси света” - подполковник Станислав Петров, мир на праха му.

Тук не става въпрос за героизъм, а за професионализъм, както сам приживе сподели в интервю за Руската национална телевизия подполковник Петров. Не може да се говори също и за еднолично негово решение за „спасяване” или унищожаване на света - горният анализ и фактите опровергават и двете версии в „одата” на Тилърсън и той не може да не е наясно с това. Тази „лирика” е просто повторение на пропагандния клип, който се завърта винаги, когато трябва да се внуши на света каква опасност за човечеството представлява руското ядрено оръжие и колко хуманно е американското.

В НАТО наскоро определиха руската командна система на стратегическите ядрени сили „Периметър” като неморална. Според шефовете от НАТО излиза, че е морално в превантивен ядрен удар, нанесен от САЩ и НАТО, да бъдат унищожени 150 милиона руснаци, а ответният удар на възмездието, който трябва да понесат, е неморален акт. На това му се вика алогизъм, меко казано. Но... такива са евроатлантическите ценности.

Дали нашите управляващи, които солидарно изповядат тези ценности,и които не се стряскат, че се готвят да ни вкарат във война с Русия, са наясно, че така България директно и без „лирика” влиза в обсега на „Периметър”?!