Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

МЕЖДУ НЕВЪЗМОЖНОТО И НЕСЪСТОЯТЕЛНОТО

Е-поща Печат PDF

• Принос към предстоящите разисквания за ратификация на Договора за добросъседство между България и Македония

Продължение от бр. 34

През февруари т.г. американският конгресмен Дейна Рорабакър, в интервю за албанска телевизия, обяви, че Македония не е държава, че с оглед етническия състав на населението трябва да се подели между Косово и България или друга съседна държава. Конгресменът е председател на Комисията по външни работи в Камарата на представителите, Долната камара на Американския конгрес. В политиката и дипломацията подобно изявление трудно може да се определи като лично мнение и макар да звучи като шега, не е случайно. Преследва се някаква цел, има адресати, от които се очаква мнение или действия, свързано е със събития, които се считат за неизбежни, засягащи националния интерес на визираните държави.

За целите на настоящето изложение бих добавил, че даването на гласност на подобна идея чрез албанските медии налага заключението, че това е част от съгласуван мащабен план най-малкото между двама участника – САЩ и Албания.

Целта на САЩ е от базата “Бондстийл” в Косово да разширят контрола върху политическите събития на Балканите, подкрепяйки силите, стремящи се към промяна на границите и политическата ориентация на балканските държави в полза на САЩ.

Буди недоумение, че никоя от заинтересованите страни не посмя да заяви позиция и да даде вид, че се интересува от проблема или има резерви към поставянето му от Рорабакър, макар да няма и сянка от съмнение, че подобен демарш, по всички правила на политиката и дипломацията, може да бъде квалифициран като вмешателство във вътрешните работи на суверенна държава.

В уводната статия на в. „Нова Зора“ от 1 август 2017 г., под наслов „Изгрява ли звезда морава“, схематично са посочени събитията, мотивирали американската дипломация чрез Рорабакър да постави въпроса за бъдещето на Македония с такава брутална откровеност. Затова на тях няма да се спираме, но не бихме могли да не припомним извода, който се налага, а именно за решаващото значение на външния фактор в моделиране на събитията на Балканите.

Безспорно е, че американските научни и политически среди никога не са поставяли под съмнение българските корени на Македония и народа й. Не вярвам тази ясна и обоснована позиция да претърпи промяна по конюнктурни съображения и изявленията на конгресмена Рорабакър засилват тази наша увереност.

От Русия българският народ очаква, както винаги досега, черпейки основания от историята и справедливостта, да преоцени проявеното в някои периоди в миналото пренебрежение към правото и териториална цялост на България, като потърси вдъхновение в позициите, които отстояваха граф Игнатиев и княз Черкаски при изработване на Санстефанския договор през 1877 г., като се върне към становището, което поддържаше по Добруджанския въпрос в края на 30-те години на 20 век. Отнемането на Северна Добруджа от България, предоставянето й на Румъния и обезлюдяването й, срещу възстановяване статуквото в Бесарабия отпреди Кримската война, е отживелица и не е актуално към днешна дата. Днес Крим е отново в границата на Русия, но не и Бесарабия. Не е тайна, че Северна Добруджа, с площ от 15 500 кв. км, е част от българското землище, очертано със султански ферман през 1870 година, определящо границите на Българската екзархия, т.е. на българската диаспора. Що се отнася до бъдещето на Македония, Русия едва ли би могла да споделя или подкрепя сръбските тези, тъй като те са исторически закъснели и несъстоятелни, а политически - незащитими и обречени.

Що се отнася до значението на основния регионален фактор - албанския, българският шанс е в обстоятелството, че исторически албанците не са оспорвали българския характер на Македония както в борбата срещу Турция, така и срещу Сърбия.

За тях македонизмът е сърбизация. За да ликвидира българщината в Македония, Сърбия насърчи албанизацията на земите, населени с българи. В резултат се оформи Косово, което окупира и откъсна чисто сръбски земи и замени българите в почти половин Македония. Албанците са хора на думата и честта, а Албания е единственият естествен съюзник на България в района. Това е историческа и политическа предпоставка българската държава да съдейства за запазване целостта на Вардарската част в рамките на историческия й езиков и народностен ареал, като се договори с Албания за предоставяне на приемлив за двете държави статут съответно на албанската и на българската общност в границите на двете държави, както и за приемливи териториални компенсации в полосата от Медведжа, Буяновац, Прешево до Северен Епир.

Политическа криза в Македония

има и тя се стимулира от два фактора – вътрешен и външен. Вътрешният фактор се определя от борбата за надмощие между политическите сили, силно зависими все още от Сърбия, и силите, които се опитват да еманципират страната в международната общност, по примера на останалите бивши югорепублики. Външният фактор е свързан с все още силното влияние на Сърбия в македонската вътрешна и външна политика, интересите на останалите съседи на Македония към събитията в страната и променящите се геополитически обвързаности.

Почти половин година след провеждането на парламентарни избори през декември 2016 година, спечелилата мнозинство политическа формация на Никола Груевски - ВМРО-ДПМНЕ не успява да формира македонско правителство. Груевски е сръбски възпитаник, продукт на македонизма, същият македонизъм, който след разпадането на Югославия се оказа пречка за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Македония.

 

Нагледно доказателство бе добилото гласност месец по-късно участие на Горан Живалйевич, съвместяващ длъжностите на съветник в сръбското посолство в Скопие и офицер от сръбската Агенция за сигурност и информация (БИА), оказал се сред щурмувалите македонския парламент на 27 април 2017 г., което бе определено в медиите като погром срещу законодателната власт в държавата. Като повод за размириците послужи избирането на албанеца Талат Джафери, за председател на Македонското народно събрание.

Инцидентът приключи с невиждана досега публичност и гласност на влошаването на македоно-сръбските отношения. Горан Живалйевич, бе изгонен поради грубо вмешателство във вътрешните работи на Македония. Това предизвика светкавична реакция на Белград, довела до споразумение между Скопие и Белград за преустановяване сътрудничеството между специалните служби на двете страни и „доброволното“ отзоваване на Ирена Бужаровска, служителка на македонските специални служби в посолството в Белград. По информация на македонската страна, временно е преустановен и договорът за сътрудничество между специалните служби на Македония и Сърбия.

Трудно е да не се свърже този инцидент със сравнително бързото преодоляване на вътрешнополитическата криза в Македония, продължила половин година.

Въпреки очевидното безсилие на Никола Груевски да състави правителство, в течение на месеци президентът Георге Иванов отказваше да връчи мандат на втората политическа сила СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония), водена от Зоран Заев, под предлог, че се поставя в зависимост от албанските партии и т. нар. тиранска платформа, която застрашавала целостта и суверенитета на Македония. Министър-председателят на Албания, Еди Рама, бе набеден, че се меси във вътрешните работи на Македония. На 17 май т.г., под натиска на вътрешни и геополитически фактори, президентът Иванов връчи мандат за съставяне на правителство на Зоран Заев. Оказа се, че единствено възможна конфигурация за формиране на управляващо мнозинство в 120-местния парламент е прагматична договорка между Социалдемократите на Зоран Заев с 49 депутата, ДСИ на Али Ахмети - с 10, и Албанският алианс на Зиядин Села с 3 места. Засега пряко участие във властта отказва третата албанска партия движението „Беса“ на Билал Касами, под предлог, че Заев не е приел да подпише договор за съвместно управление, в който да залегнат принципите за защита на албанците и държавата, каквото и да означава това.

Така правителствената криза в Македония бе временно замразена

с привидно нормално действащи институции, в които всеки от участниците изчаква своя шанс да издърпа килимчето изпод краката на партньора.

На този фон съвършено естествено се задейства другият полюс на геополитическото равновесие в района. В края на май т.г. Георге Иванов се озова на работно посещение в Москва. Дали и от какво се изплаши Георге Иванов, не бихме искали да спекулираме с догадки, но какво го застави спешно да консултира евентуален стратегически съюзник, не е трудно да се досетим – политическото оцеляване.

В светлината на гореизложеното и открито заявените цели, които си поставя американо-албанската ос, ролята на другия геополитически играч в района - Русия, нарасна до степен на безалтернативна необходимост. Склонни сме да допуснем, че инициативата за посещението в Москва е на македонската страна, макар за резултатите от разговорите да знаем твърде малко за съжаление. Едва ли замяната на Груевски със Зоран Заев и евентуалните възможни последици в международен план са достатъчен повод за разговори в Кремъл. Македония не е фактор, накланящ везните в съотношението на силите на Балканите, от значение за Москва, нито би могла да играе решаваща роля като транзитен и разпределителен център на въглеводороди от Русия и Азия към Европа или от САЩ през Полша за Европа!

Двете ключови държави са България и Турция, а пък транзитът през България е по-евтината, по-естествената, по-надеждната и по-перспективна алтернатива, поне от гледна точка на доставчиците. Потребителите са пазарът, а за него от решаващо значение са надеждността на доставките и цената. Всичко останало е политика. И за да е успешна, се изисква здрав разум, знания, опит и умения дори и от президентите.

Едва ли някой се съмнява, че в Турция предстоят събития, които ще сравняваме все по-често с 11 септември 2001 в Ню Йорк, 13 ноември 2015 в Париж, 22 май 2017 в Манчестър, 17 август 2017 в Барселона и много други. Ежедневно нарастващото напрежение е красноречиво доказателство!

Европейският съюз ограничи интереса си в Македония до настояването за скорошно решаване и преодоляване на правителствената криза. Докато в подхода на ЕС към трети страни доминира лицемерната грижа за съблюдаване правата на човека. Но решение на етно-религиозните конфликти в многонационални общества, каквото е това в Македония, е невъзможно. В общества с доминиращ етнически елемент, критериите за съблюдаване правата на човека на доминиращия етнос и на малцинството не са и не могат да бъдат едни и същи, и да бъдат гарантирани в еднаква степен от държавата. Въпросите за езика, сигурността, отбраната, инфраструктурата се решават с предимство в интерес на онази част от обществото, от която се очаква повече. В България – от българите, в Русия – от руснаците, в Сърбия - от сърбите, в Македония - от македонците. Единствено в Съединените американски щати се очаква повече от контролиращите парите, поради липса на нация със самобитна идентичност, а дали богатите са мнозинство или малцинство – от това никой не се интересува и няма да се интересува, докато американската държавна машина очаква, и им гарантира правото за това да се отнасят към останалия свят като към частна собственост, охранявана, за да обслужва американския имперски интерес.

За буквите и македонската земя

По време на посещението на Георге Иванов в Москва на 24 май 2017 г., Путин бе цитиран да казва: „Днес в Русия е празничен ден – Денят на славянската писменост, писмеността дойде при нас от македонската земя“. В отговора си Иванов бе сдържан: “Братята Кирил и Методий са наши духовни учители“.

Как реагираха българите?

Медиите - неадекватно, с възмущение – ограбват ни?

Проф. Божидар Димитров мъдро похвали екипа на президента Путин, подготвил т. нар. опорни точки, внимавайки да не се свързва произхода на азбуката с  „Македония“ или с „македонския народ“.

Не остана безмълвен и националният космоатлантик Соломон Паси, който прецени, че поводът е подходящ, за да напомни на заблудените, че Русия иска да разбие Запада и ЕС, от които България е органическа част, че България трябва да развива отношения с Русия и те не трябва да зависят от едно изказване (дори на Путин) и най-сетне, че в борбата със световния тероризъм Западът трябва да работи с Китай, Израел и Русия! Според „експерта“ източникът на сила не са славянската писменост, цивилизационният принос или националната идентичност, те са само повод. От значение е източникът на подаяния и чуждият полог, в който снасяме яйцата - Запада!

Най-образно реагира Явор Дачков, който в „Галерия“ от 31 май-6 юни 2017 г., написа, че вместо да хленчим, можехме „да отиграем артистично и щедро, потупвайки по рамото и руснаци, и македонци, защото на първите сме дали езика, а на вторите народ“. Невярно, но добре казано!

Путин не е учен, а политик, и използва събитията, за да илюстрира и подкрепи посланията си

съобразно интереса и целите, които преследва и предстои да решава руската външна политика. Ако събеседникът му не възрази, значи е бил прав и е постигнал целта си. Всъщност Путин не само че нищо не каза на македонския президент, но му постави нерешима загадка – да се опитва да открие какво е това „македонска земя“, къде се намира, каква писменост и какви букви са създали Кирил и Методий и техните ученици и за кого. Кодираното между буквите послание на Путин  към Иванов би могло да се резюмира и така: общото наследство, ако разделя, чие бъдеще ползва?

Що се отнася до буквите, писмеността, глаголицата, кирилицата и  родените в Солун братя Кирил и Методий, историческите източници дават ясен отговор на въпроса за какъв език братята създадоха азбука? За собствения си майчин, български език!

Разбира се, освен да поласкае самочувствието на Георге Иванов, за Путин в случая  е бил не по-малко важен вторичният ефект, предназначен за наблюдаващите и оценяващите събитията. По отношение на Македония посланието не е нито подарък, нито признание на нещо несъществуващо. Дори Путин не може да премести едно събитие от българската в нечия друга история, но може да си позволи да каже на обитаващите „македонската земя“ вие сте наследници на Кирил и Методий, а ние им дължим уважение. Ако някой претендира за това наследство – корените са в историята, а не в политиката.

Същият Путин, през 2015 г. заяви, и досега не сме чули да се е отрекъл от думите си: „Ние имаме много общи неща с България. Близки сме по род, език, култура, ценности, традиции и т.н. Ние сме им дали свободата, те са ни дали азбуката“.

Другият страничен ефект е предупреждението, отправено към българските управляващи: заигравайки със съперниците на собствения си род, нищо не налага да го правите за сметка на спомена и паметта на българския народ за произхода си, за жертвите, паднали в борбата за оцеляване и освобождение на България. Дори и проявите на неблагодарност е добре да останат в рамките на приличието. Рискът при смяна на орбитата е тялото да поеме към безкрая!

Историята продължава, неизживяното от едно поколение страдание винаги може да споходи следващите поколения, с къса памет, както арогантно напомня Ахмет Давутоглу  в „Стратегическа дълбочина“. Но кой да чете?

Македонските земи“ по време на създаването на азбуката и налагането на славянската писменост са в центъра на българската държава, каквито са и тракийските, добруджанските, мизийските земи.

„Денят на славянската писменост“ е ден на българските букви, преди да стане ден на руската, сръбската, македонската писменост.

Мисля, че от името на осъзнатата част от българския народ е редно да се отнесем с необходимото уважение към казаното от Путин и да не оставяме съмнение, че както сме против търговията със славянски земи, така и презираме продажните политици с притъпени инстинкти, които, яхнали силата, смесват достойнство с коварство, обслужвайки единствено първичния си интерес.

 

следва