Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СТРАХОВЕТЕ НА КОРНЕЛИЯ НИНОВА ОТ ГОЛЕМИТЕ КОАЛИЦИИ МЕЖДУ ЛЕВИ И ДЕСНИ

Е-поща Печат PDF

...и от националистите у нас и в Европейския съюз

Поводът да напиша тези редове е изказване на Корнелия Нинова на пресконференция след редовното заседание на Изпълнителното бюро на БСП (26 септември т. г.), така както е резюмирано на страниците на в. „Дума” на следващия ден.

Няколко от твърденията й, свързани с коалиционната политика на партията, която тя ръководи, както и с притесненията й от националистите у нас и в ЕС, ми се струват прекалено едностранчиви, тенденциозни и несправедливи. Заради това ще си позволя да ги коментирам.

Големите коалиции са нормална политическа практика

Първият въпрос, който Нинова поставя, е за смисъла и характера на големите коалиции между леви и десни партии, за да обоснове какви вреди би донесло коалиционно управление между ГЕРБ и БСП и как ръководството на соцпартията е постъпило абсолютно правилно, в интерес на народните маси, отрязвайки предварително пътя за коалиционни договаряния с герберите. Според нея резултатите от последните парламентарни избори в Германия са доказали правотата на коалиционната политика, на която държи. Ето думите й: „Пет месеца по-късно от нашите избори позицията ни против коалиция с ГЕРБ се потвърждава дори и чрез вота в Германия. Казваме го на наши и на чужди политици, които продължават, скривайки се зад „интереса на България”, да работят за сливането на БСП и ГЕРБ”.

Нека видим така ли е? Не е така.

Странно е, че Нинова се обявява въобще срещу коалирането на две основи партии в съвременния свят, както се случи в Германия с общото правителство на християндемократите и социалдемократите, в български условия - както би се реализирало с евентуалното коалиране на БСП с ГЕРБ. Няма защо да обсъждам очевидни истини, според които „големите коалиции” могат да доведат както до благоприятни, така и до неблагоприятни резултати и последици.

Това е аксиома, която кой знае защо Нинова я оспорва!

В живота на една нация могат да се появяват такива специфични причини, които да наложат тясно сътрудничество между основните партии от левия и десния сектор: дълбока икономическа криза, опасности пред националното съществуване, тотална ерозия на националните и общочовешките ценности, цивилизационен упадък, и пр., и пр. В момента деиндустриализирана България, най-бедната и най-рухнала държава - член на ЕС, изживява тъкмо такъв период: най-вече във връзка със стопяването на държавногенериращия слой, този на етническите българи, с икономическия застой и с крайното обедняване на народа. Демографският погром, които размножава раковите си клетки в народния организъм, вещае през близките десетилетия трагическа участ на страната.

В този план е възможно по принцип коалиране на БСП в Народното събрание не само с ГЕРБ, но и с останалите парламентарно представени партии. Сериозно загрижените леви българи - Нинова би трябвало да го знае – не подкрепят идеята за някакво си панибратство с герберите, нито пък ратуват за „сливане”, както тя се изразява, на ГЕРБ и БСП (може би е искала да каже „вливане” на БСП в ГЕРБ), което само по себе си е безумно хрумване.

Въпросът е в друго! Можеше ли при сегашната утежнена национална ситуация, след последните парламентарни избори, ръководството на БСП, и лично Нинова, да проведат разговори-консултации с ръководствата на партиите в Народното събрание, за да се опитат да стиковат – поне до известна степен – програмите си за управление, за да постигнат, след взаимни компромиси, договорености за общо управление?! Можеше, естествено, да се инициират такива срещи и нямаше да е ерес, ако с тяхното организиране се заемеше БСП!

Този пропуск, всъщност важна грешка на БСП-ръководството, Нинова полага отчаяни усилия да подмине. Вместо да даде логично обяснение, тя нервничи, обявява за идеен грешник всеки, който допусне подобно процедиране. От такова поведение вместо да печели като лидер, тя губи! Съображенията, които споделям не означават, че в този момент, няколко месеца след изборите, е възможно и полезно за България коалиране между ГЕРБ и БСП, дори и поради някои от последните действия на тази партия: внесения за приемане от парламента Доклад за националната сигурност през 2016 г., или провокативно готвените кадрови промени в Комисията за досиетата.

Що се отнася до Георги Гергов, когото не друг, а Нинова включи в Изпълнителното бюро, не ми се иска да навлизам в кръга на взаимоотношенията им. Но едва ли и той, в допускания от него коалиционен формат ГЕРБ–БСП, пропуска нуждата от предварително протичане на преговорния процес, едва ли и той е за съставяне на „безпринципни големи коалиции”. Очаквам Гергов, като ръководител на пловдивската организация на БСП, поне веднъж да развие сериозно своите тези по коалиционната политика на БСП. Тази забележка не ми пречи да кажа, че Гергов беше напъден от Изпълнителното бюро с фалшиви доводи, вместо ясно да се посочат обстоятелствата.

Причини за претърпените загуби от ХСД / ХСС и социалдемократите на парламентарните избори в Германия

Своите възражения срещу „големите коалиции” Нинова подкрепя с резултата от парламентарните избори в Германия, на които двата участника в коалиционното управление – християндемократите и социалистите, се представиха слабо: ХСД/ХСС получиха 8 % по-малко гласове, а социалдемократите – 5%, в сравнение с предишните избори за Бундестага. Но те се представиха несполучливо не защото създадоха Голямата коалиция, а поради начина, по който управляваха, навреждайки на коренните държавни интереси.

И двете партии обслужваха през управленския период идеологията на мултикултурализма, „вкараха” само за 12 месеца в страната над един милион имигранти от други цивилизационни и религиозни центрове под предлог, че са политически бегълци, макар голямата част от тях да бяха икономически мигранти, млади авантюристи, или членове на ислямски терористични групировки.

По този начин беше застрашена националната идентичност на един велик народ, на една велика култура. Вместо да затвори границите и да приема действително застрашените от политическа репресия лица, управляващият елит на Германия пое тежести, които са непосилни за народонаселението. И всичко това го стори заради криворазбрано човеколюбие, както и поради порочни зависимости от Вашингтон - истинския причинител на войните в Близкия изток и Африка, на „великото преселение на народите”.

70 години след Втората световна война германците не могат да разберат, и с право, кое тласка Меркел и Шулц да се държат като удавници за демократите в САЩ? Защо държавата им, дори и след обединението й, продължава да бъде доминион на Вашингтон, да е територия за разполагане на американски военен арсенал, на американско атомно оръжие, насочено срещу Руската федерация.

Забележително е, че в този план социалдемократите на Мартин Шулц ни на йота не са за предпочитане пред християндемократите на Меркел. Шулц като председател на ПЕС, после и на Европарламента, недвусмислено показа, че е по-яростен апологет на мултикултурализма и по-агресивен лидер на русофобията в Европа от Меркел, че вижданията му за социална политика почти се сливат с вижданията на европейските либерали.

Бедата е, че понастоящем ПЕС и основни социалистически партии в Европа защитават по-усърдно чуждия имперски интерес, отколкото европейската десница, че демагогски издигат леви каузи, а по същество са съучастници в разбиването на модела „социална държава”. Така си обяснявам падението и на полската социалистическа партия, преди печелила президентски избори, сега незначително мишле, захранвано от задокеанския господар. Не ни ли стига като обица на ухото управлението на президента Оланд във Франция, който за нула време успя почти да ликвидира собствената си социалистическа партия, като в замяна на това заслужи потупване по рамото от световния финансов капитал и неговата метрополия зад океана. Днес унгарските социалисти, които през 90-те години на 20 в. бяха първа политическа сила, устремно са се забързали към политическото дъно . Любимото им занимание е след всяка среща на премиера Орбан с президента Путин да протестират в Будапеща в знак на верните си проамерикански и просоросоидни чувства.

Сериозният анализ би удостоверил, че десният политик Виктор Орбан отстоява по-сполучливо и националния, и социалния интерес на Унгария в съпоставка с оредяващия чуждопоклонически отряд на унгарските социалисти. Този феномен тепърва ще трябва да бъде обясняван от философи и политолози.

 

Но едно от обясненията е, че лявата или дясната политика в началото на 21 в. се оформят в близък досег с геополитическите дадености, с геополитиката. Вярно намереният геополитически и геостратегически ориентир може да придаде на дясната партия интензивно социално ускорение и обратно, лявата партия, поставила се в услуга на глобализма и еднополюсното устройство на планетата, изпада закономерно в социален колапс.

А как вървят работите в БСП?

Лошото е, че БСП, макар и по-бавно, и по-маневрено, продължава да се движи по подобен път, в подобна насока. Че не намира периметъра на своята самостоятелна политика в рамките на Партията на европейските социалисти, че не оспорва крупните й недостатъци, които завличат националните социалистически партии в задънена улица.

Не хвърлям упреци единствено върху Корнелия Нинова, тъй като симптомите на това заболяване в БСП бяха регистрирани още в началото на 90-те години, за да кристализират като фундамент на партийната политика след 1997 г., и по-осезаемо след 2001 г., когато на конгрес партията даде мандат на ръководството й да се отрече от възприетата формула „независима политика” в името на форсираното встъпване на България в Северноатлантическия пакт. Така в соцпартията започна ясно да се оформя профилът й на натовска политическа формация, на привърженик на социално-либералната политика.

Това се отрази върху външнополитическия й курс: отдалечаване от днешна Русия, от Кремъл и президента Путин, солидаризиране с похода на НАТО на Изток и с разполагането на американски бази върху българска територия. Но най-недвусмислено завоят в партийната политика изпъкна по време на кабинета Орешарски. Тогава членът на Изпълнителното бюро и министър на външните работи Кристиян Вигенин официално подписа санкциите срещу Руската федерация и първи легитимира новопръкналия се президент Александър Турчинов, дошъл на власт след преврат, организиран от американската пета колона в тази държава. А министърът на отбраната Ангел Найденов, също член на Изпълнителното бюро, се превърна в разпространител на неверни вести за появила се военна заплаха от страна на Русия. Такива действия не се извършват без одобрение на Изпълнителното бюро. Което е диагноза!

Укрепна и така нареченото проамериканско лоби в елита на БСП. В подобен контекст не бива да ни учудва, че ръководители на БСП предложиха, подготвиха и гласуваха Закона за досиетата, че дадоха зелена светлина за плоския данък, че се наеха да подчиняват националния интерес на евроатлантическите ценности, че се сдружиха с ръководни фактори от блока на реформаторите и пр. Председателят Михаил Миков направи опит за коригиране на подобна политика, обявявайки се срещу антируските санкции и сключвайки договора за сътрудничество с партията на руските социалисти „Справедлива Русия”. Но тогава БСП беше в опозиция и не представляваше за нея трудност да обещава едно или друго.

Реално БСП продължаваше да е партията, която чрез двама свои ръководители министри допринесе за отдалечаването на България от Русия и руския свят. Не проумявам защо Корнелия Нинова, след като правилно освободи от ръководни функции Ангел Найденов, не постъпи така и по отношение на Кристиян Вигенин. Напротив, съдейства активно той да стане водач на изборна листа на БСП, фактически ръководител на външнополитическия курс на парламентарната ни група, а също председател на парламентарна комисия. Тук е явна намесата на „инферналните” чуждестранни сили, с които председателят на БСП, изглежда, е принуден да се съобразява. Иначе какво човек да си помисли? Нинова е справедлива Касандра, честна и доблестна, когато „осъжда” Георги Геров, генералния консул на Руската федерация в Пловдив, но е милосърдна сестра, щом става дума за кадър като Вигенин, подпечатал с дела евроатлантическото си кредо. Този факт се откроява на фона на грубите нападки, които Нинова съчини от парламентарната трибуна срещу истински приятел на България – ген. Леонид Решетников, доскорошен шеф на стратегическия аналитичен център при президента на Руската федерация.

Национален опит – национален интерес

За съжаление, Нинова допуска недооценка, а и неверни съждения относно категориите национална политика, национални партии, национализъм. Нейните идеологически експерти, според мен, й дават подвеждащи съвети в тази сфера. Личи, си че те са душевно пристрастни към европейския псевдоуниверсализъм, че действат за превръщането на национализма в плашило за средностатистическия гражданин на България.

Нинова би трябвало да е информирана, а ако не е, да се информира, че през трите десетилетия на прехода у нас се слага все по-често знак на равенство между патриотизма и национализма: едното понятие се градира върху идеята за отечеството, докато другото понятие намира корена си във функционирането на нацията. По начало този вид патриотизъм/национализъм се различава от национализма преди 1944 г., в който срещаме безспорни следи от ксенофобия, расизъм и омраза към други етноси и народи.

Няма да отрека, че в новата историческа среда мисленето с национална окраска има адепти в различни партии. Сегашните форми на национализма се раждат предимно като съпротива, кога по-активна, кога по-пасивна, срещу глобализма и еднополюсния свят, които пред очите ни заменят/подменят националната държава с държавата на етносите и регионите; целят да хвърлят в забрава националните ценности и опит, да сложат кръст върху националните култури на Европейския континент.

Освен това крахът на европейския социализъм доведе до преоценка на редица леви ценности, в това число и на интернационализма. Оказа се, че социализмът претърпя фиаско и защото отделните компартии не се съобразяваха с националните особености, с националното минало и начин на живот. И още, тогавашното прекалено акцентуване върху интернационализма (при завоалиране на националния интерес) не даде очакваните резултати.

Българските националисти не могат да се разглеждат като неделимо ядро. Едни от тях са български прототип на антиглобализма, но има и такива екземпляри сред тях, които се мъчат да съчетаят глобализма с националния интерес. В коалиция „БСП за България” също участва патриотична/националистическа формация – „Нова Зора”, която е ляво ориентирана, изповядва левите идеи на социалната справедливост. Заедно с друга националистическа партия - „Атака”, „Нова Зора” най-определено защитава необходимостта от тесни и продуктивни връзки между България и Руската федерация. Редовни автори на в. „Нова Зора”са известни фигури на соцпартията. Разумно и перспективно е също поведението на ВМРО. И партията на Симеонов, въпреки отделни негови крайни изказвания, е за предпочитане в сравнение с поведението на „ястребите” от ГЕРБ.

Разбираеми са резервите, които Нинова изпитва към включването на националистите в кабинета Борисов. Същевременно, тя е длъжна да постъпи и в този случай като политик-реалист! И да оцени, че правилните стъпки на правителството, доколкото ги има, са повлияни от националистите и техните програмни предусловия. Че за България е по-добре, ако ролята на балансьор в изпълнителната власт играят националистите, а не реформаторите или ДПС. Боли ме, че антиглобалистките позиции на националистите някак си не допадат на част от ръководството на БСП. Любопитно ми е как ще реагира Нинова на предложението на министъра на отбраната Красимир Каракачанов ремонтът на приземените бойни самолети руско производство да бъде извършен в системата на военнопромишления ни комплекс, като по този начин бъдат спестени предвидените три милиарда за покупка на нови или употребявани бойни самолети от Швеция или САЩ. От мое име – как ще се отрази върху жизнения стандарт на българския народ , ако трите милиарда, или част от тях бъдат заделени за повишаване на пенсиите и заплатите, за социалните нужди на българските граждани?

Силна мотивация за родните националистически партии са огромните етнически дисонанси и деформации в различни региони на страната. Опасенията, че расте враждебността на отделни етнически групи към българския етнос, че тези етноси се затварят в черупката си, вместо цивилизационно да се разкрепостяват. Че съседни държави като Турция се намесват неправомерно в живота на българската държава. Че в Македония, например, присвояват българската история и произход. Върху такава почва, в новите исторически условия, възникнаха няколко патриотични/националистически партии и движения, които не изповядват расистки и ксенофобски възгледи, не са заразени от манията за обсебват чужди земи (и защото България, провеждала късогледа политика, губи огромни територии след освобождението ни от турско робство, образно казано, сега нашата държава граничи със самата себе си).

По-внимателно с национализма и националистите

Продължавам да смятам, че отношението на Нинова към национализма и националистите е претърпяло промяна след парламентарните избори. Преди беше по-толерантна. Както изтъкнах, разбираеми за променените й настроения. Но тонът, тонът й ме смущава: директно осъдителен, недиалогичен! Нямам обяснение защо тя толкова се изненадва от коалирането на ГЕРБ с националистите? Имам усещане, че през петте месеца след изборите е възприела способа, по който западната социалдемокрация и либералите се разграничават от тамошните националисти, обвинявайки ги в ксенофобия, расизъм и неофашизъм. Не че липсват такива явления. Но защо всяка партия в ЕС, която прояви толерантно отношение към Кремъл и Путин, към Руската федерация, веднага бива причислявана към крайната десница с нейния ултранационализъм, дублаж на фашистки манталитет?

И защо толкова Нинова се уеднаквява със „системните партии”, които били „заявили, че поставят в изолация „Алтернатива за Германия”? Допълва: „Разграничават се и се притесняват от тази партия”. Мисля, че е преждевременен този израз на солидаризиране със „системните партии” в ЕС. Тъй като твърде малко знаем за „Алтернатива за Германия”: до каква степен е продукт на реваншизма и ксенофобията. От следизборно изявление на Меркел се осведомих,че новата партия, заела трето място на изборите, е съставена от бивши членове и привърженици на християндемократите, следователно, в нея членуват лица, които довчера сме величаели като носители на демокрацията и свободата! Единственото по-конкретно до което се добрах е, че „Алтернатива за Германия” се тревожи от размиването на националната идентичност на немеца в огромните мигрантски вълни от хора с чужда религия, образование, поведение, цивилизационни представи. Че се е обявила срещу мултикултурализма. Че настоява да бъдат наказвани с цялата строгост на закона мигрантите,извършили престъпления над деца и съпруги на етнически германци. Така ли е, мога само да предполагам. Какво да се прави, липсва ми категоричността в словата на Нинова!

Нищо, може би Нинова е запозната по-автентично и по-достоверно с положението на новата партия „Алтернатива за Германия”. И заради това е така непримирима! Но ако има нещо, което ме безпокои, е нейното мълчание по повод украинския национализъм, който възражда фашизма на бандеровци, упражнява див терор в страната, издаде указ за забрана на украинската комунистическа партия, убива, затваря в тюрми украински интелектуалци, журналисти и писатели, потъпква безцеремонно човешките права! Не трябва ли социалната партия на България да вдигне глас срещу най-масовото размножаване на фашизма в Европа, това в съвременна Украйна? Да се противопостави публично на реабилитацията на нацизма в Украйна, както и на маршовете на прибалтийските нацисти? Да даде отговор на въпроса защо всяка партия в ЕС и извън него, която е за стопляне на отношенията с Руската федерация, моментално бива заклеймена от Вашингтон и Брюксел като крайно националистична, а на украинския свиреп национализъм и неофашизъм се дават бонификация и индулгенция?

А отговорът е, че глобалистите, Пентагонът и финансовият капитал днес дават рамо на неофашизма, на ксенофобията и расизма, щом тези крайни форми на човешка несправедливост и терор спомагат Русия да бъде обкръжавана и изолирана, а еднополюсният свят да пребъдва. Резонно е водещите политици на България - аванпост на американските интереси на Балканите, да се съобразяват с Биг Брадър. Той всичко може – и да те въздигне до небесата, и да те заличи во веки веков.

И пак за коалиционната политика. Нарицателен е изразът: Изтокът е тънка работа! Ще го пренеса върху коалиционната политика и ще река, че коалиционната политика е тънка работа! Тя се ражда с безкрайни усилия и такт, хвърлят се неимоверни грижи, много пъти се крои и веднъж се реже, връзките между партиите се подготвят внимателно и прогностично, има ухажвания и разминавания, приближавания и отдалечавания, преки действия и отстъпления, осторожност да не би да се подкопае възможното договаряне, да не бъде ненужно обиждан бъдещия коалиционен партньор, сега опонент.

Човекът така е устроен, че може да греши, но може и да се поправя. Лидерите също грешат и също се поправят. Дано Корнелия Нинова е стигнала до подобни изводи. Ще й е от полза!