Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ВРЕДНИТЕ ПЛОДОВЕ НА ПОЛИТКОРЕКТНОСТТА

Е-поща Печат PDF

• За по-голяма политическа определеност и национална самостоятелност на БСП

Много пъти съм разгадавал за себе си какво значи системна партия, още повече че според медиите в парламента участват системни партии и че най-красноречив пример за системни партии са ДПС, партиите на реформаторите, ГЕРБ и БСП. Патриотите бъркали крачката, но от няма и къде ги включили в управлението на страната. Може би с цел опитомяване.

Доколкото успях да се ориентирам, по принцип системната партия провежда правилна демократична политика. Политкоректна е спрямо Брюксел и Вашингтон и не си позволява отклонения, както прави Виктор Орбан, премиерът на Унгария. Гарантира, че страната при всякакви обстоятелства ще остане член на НАТО и ЕС и че за нея Северноатлантическата общност представлява висша хуманистична ценност, родена, за да опази световния мир.

Системната партия е пазител на установената обществена система, за да не би несистемните партии да нарушат международната конвенция. Поначало системната партия спазва указанията на Световната банка и на МВФ, работи безукорно с неправителствените организации, финансирани главно от Вашингтон. На системната партия, така изглежда, е разрешена по-голяма свобода за оперативни действия в областта на вътрешната политика в отличие от външната политика.

У нас правилата на този поведенчески модел функционират твърде последователно в Народното събрание. Очаквано, разминаванията и противоречията в позициите засягат преимуществено вътрешната политика и не докосват в същата степен външнополитическите ангажименти на страната. Може би единствено БСП се опитва да наруши стереотипа на системните партии. Но върши това донякъде.

Колкото и да се трудно с оглед на обществените реалности, БСП, според мен, би могла да прилага по-успешно подходите както на системните, така и на несистемните партии, за да излъчва с по-голяма сила политическа самостоятелност и национална определеност, по-решително разграничаване от неолибералния консенсус, от идеологията на глобализма. За да е в състояние да удържи на чуждестранния интерес, накърнил националния интерес.

Ще дам няколко примера, актуални с оглед на провежданата външна и вътрешна политика.

 

Понастоящем ръководството на социалистите възприема като нормални, най-малкото не възразява, срещу външнополитическите приоритети на България. Потвърдило с конгресно решение солидарността на партията с евроатлантическата принадлежност на България, то не си пъха пръста там, където дейността на ЕС и на НАТО се нуждае от радикални реформи. Същевременно, несистемна, макар и с компромиси, е позицията на соцпартията във връзка с конюнктурния отказ на управляващата партия ГЕРБ да строи АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”, както и по повод проекта „Европа на две скорости” и др.

На фона на такива разнопосочни актове ръководството на БСП, и това няма как да се отрече, избягва да взема отношение по въпроси, които биха срещнали отрицателен отклик от наднационалната лява формация в Евросъюза – ПЕС, биха я принудили да причисли БСП към несистемните формации на континента. Съобразявайки се с „регламента” на системните партии, ръководството подминава, да речем, темата за тежката криза, в която е изпаднал ЕС, камо ли да подложи на анализ причините, или да посочи изход от ситуацията. Не изследва отрицателните последици от зависимостите на ЕС от САЩ. Не се произнася относно смисъла на „провокативното” предложение на генерал Де Гол за Европейски съюз от Атлантика до Урал. Не е известно дали поддържа идеята за Европейски съюз на нациите, или е за Европейски щати на етническите общности? Прекалена, недостатъчна или нормална е зависимостта на ЕС (и на България) от САЩ?

Сега в Европа се формира блок от развити държави като Германия, Италия, Франция, които пледират за по-нисък праг на конфронтиране с Руската федерация. Друга група държави от Източна Европа – Полша, прибалтийските страни, Румъния и Украйна, под диктата на Пентагона, настояват за горещ сблъсък с Москва. Има и трета група държави, чието поведение е по-самостоятелно - Унгария, Словения, Гърция, Чехия, Словакия. Те поставят правата и ползите на националната си държава над онези решения на Брюксел, които според тях не отговарят на националния им интерес. Как да постъпи България? Изпълнителната власт флиртува и с трите групи държави, изповядвайки им се във верни евроатлантически чувства. Но БСП? Тя няма защо да обслужва конформизма! Неин дълг е да подкрепи политиката на последната група държави, осмелили се да вземат суверенни, несистемни решения. Само че не го прави!

Докладът за състоянието на националната ни сигурност през 2016 г., приет от Министерския съвет и изпратен тези дни за гласуване в Народното събрание, представлява рязко задълбочаване на кризата, в която изпадна външната политика на нашата страна през периода на прехода. Никога досега български управляващи не са разговаряли с Русия толкова безсрамно, нагло и нахално. С толкова груби и клеветнически квалификации, които вкарват нашата държава в тежък конфликт с велика сила, който може да ни излезе през носа. Докладът удостоверява злокачествената зависимост на българската политика от геостратегическите интереси на САЩ, от най-войнолюбивите сили на глобализма и милитаризма в света. Така нареченият остатъчен суверенитет, изглежда, че ни е отнет окончателно и че сме стигнали дъното на протекторат с характеристики на колониален режим. Сега е моментът ръководството на БСП да защити правото на България да поддържа всестранни външнополитически отношения с Руската федерация; да възроптае срещу външнополитическия диктат; да се разграничи ясно от авантюристичното поведение на натовските държави Полша, Литва, Латвия, Естония и Румъния.

Ще кажат ли лидерите на социалистическата ни партия дали се обявяват против похода на НАТО към Изток? Дали са за Общоевропейска армия на мястото на НАТО в Европа? Смятат ли, че Украйна трябва да бъде неутрална и демилитаризирана държава и че по-специално Крим не е анексиран от Руската федерация? Ще настоят ли САЩ да плащат наем за трите им военни бази на наша територия? Ще изготвят ли позиция за тяхното ликвидиране, или за трансформирането им в бази на НАТО? Няма ли да е по-полезно, ако спорът за покупката на нови или ремонтирани военни самолети се разшири до обсъждане на двата процента от годишния бюджет за военни цели – доколко е по силите на срутената ни държава?

Споменах, че системните партии си позволяват по-голям периметър на самостоятелни действия в сферата на вътрешната политика. Но и в такъв тип действия те пазят статуквото, матрицата, ядрото, концентрирания изказ на официално възприетия вътрешнополитически курс.

През последно време все по-остър израз намират безпокойствата на партиите и гражданските организации от нередности в съдебната система. Твърди се, че съдопроизводството ни е тромаво, неефективно и зависимо от политически и бизнес кръгове, че прокуратурата се нуждае от радикални реформи. Акцентът се поставя върху ширещата се корупция, предлага се бързо приемане на нов антикорупционен закон, преустройство на съответните служби. В парламента ГЕРБ и БСП нямат видими различия във връзка със създаването на обединен държавен орган за борба с корупцията. Разминаването им се концентрира върху механизмите и управлението на този орган, и най вече премиерът или президентът да назначава председателя му.

Проблемът с преодоляването на корупцията обаче е далеч по-комплициран и по-сложно решим. Не само защото корупцията трудно се разкрива и доказва, но и защото е качество на определена обществена система. А без вникване в пороците на обществената система, борбата с корупцията може да остане и насред път. Да се изроди в разчистване на политически и лични сметки, в пи-ар, в моделиране на фикция, че с разобличаване на дадено лице или на група лица нещата в държавата из корен ще се оправят. Няма да се оправят!

Убеден съм, че за да постигне успех, борбата с корупцията трябва задължително да се свърже с две основополагащи величини, от които зависи степента на разрушителната й сила -

икономиката и социалната политика

На този етап свръхзадача на националното ни съществувание е измъкване на българската икономика от плачевното й състояние! Без прелом в икономическото развитие няма как да бъдат превъзмогнати нито бедността, стигнала дъното си, нито корупцията, резултат от наложения олигархичен модел на управление.

 

С икономически измерения е фактът, че не произвеждаме, че не заработваме достатъчно принадена стойност, която да бъде разпределяна. Че процесът на преминаване на обществената и държавната собственост у частни лица е люпилня на корупционно забогатели субекти. Че живеейки с чуждестранни заеми, България не развива стопански живот в собствения му смисъл и остава изцяло подчинена на своите кредитори. Всичко това е обществена среда, извънредно благоприятна за развихряне на корупцията.

В контекста на подготвяния закон против корупцията ще кажа, че тя разцъфтява най-безотказно и най-масово в бедни страни със слаба икономика, а България е най-бедната страна и с най-слаба икономика в Европейския съюз. Затова е странно защо нужното антикорупционно законодателство се възприема откъснато от икономиката и социалния процес?

Впрочем, няма по-резултатно оръжие срещу корупцията от добре смазаната машина на икономиката и от получените високи доходи! Ако корупцията в Румъния действително е намаляла (в което се съмнявам), тя е намаляла, защото икономиката на румънците работи по-успешно от нашата, а не толкова заради методите на тяхната прокуратура, която използва антикорупционната си дейност и за груба разправа с политически опоненти.

И така, икономиката е най-мощният фактор за справяне с бедността, у нас – с въпиещата бедност!

Как да се справим с корупцията, когато икономиката ни гасне?

Когато стандартът на живот е като в бананова република?

Когато застрашително расте ножицата между най-високите и най-ниските заплащания?

Когато под прага или на прага на крайната бедност живее половин България?

Когато печалбите от корупцията се крият в офшорки и чужди банки, недосегаеми за родното законодателство?

Как пенсионерът с мизерната си пенсия или работникът с ниската си заплата няма да изкризят от отчаяние, няма да затаят ненавист срещу богатите?

Грижата на властимащите е да трансформират ненавистта, стачката и протеста на българина в лумпенизиране от беизходица. Докога?

Властта се надява, че без растеж на производството, без технологична революция, само под флага на борбата с корупцията, ще успее да усмири гладните и жадните, подхвърляйки им поредната жертва, но запазвайки непроизводителната и несправедливата система!

Докога?

Направи ми впечатление начина, по който в Народното събрание се обсъжда строежа на язовира „Цанков камък”. ГЕРБ доказва, че е извършена грандиозна корупция, БСП опонира, че нейните дейци нямат нищо общо с „Цанков камък”. Което може да се разчете и така: май мирише на корупция, но ние нямаме нищо общо с нея! Това е образец на системно мислене, което не си поставя за цел многоаспектно трактуване на материята. Като неспециалист ме интересуват не мъгливите догадки, а конкретните данни за корупция във връзка със строежа на язовира. Да разбера кое е мотивирало строежа на „Цанков камък”, за какво се използват водите му, нужен ли е на неселението в онзи край, построени ли са други язовири от подобен калибър у нас през трите десетилетия преход, и ако не са, защо?

Как е възможно само за 45 години социализъм България да я осеят с язовири и язовирни системи, а през почти тридесетгодишния преход „Цанков камък” да стои самичък в националното ни пространство?

И защо все се подиграваме на изграденото и не искаме да пресметнем какви загуби донасят немокаятлъкът ни, нищоправенето, конюнктурата, остроумията от рода на „АЕЦ Белене е „гьол”, „Южен поток” е енергийно коварство на руснаците за поробване на отечеството ни...

На 29 август т. г. медиите съобщиха, че е направена символична копка на хранилище за радиоактивни отпадъци в АЕЦ „Козлодуй”. Тази вест премина като банална информация, нашите сънародници не оцениха май значението й. Какво пък толкова ни засяга този строеж, държавата да му мисли, щом се е стигнало до първа копка, значи са спазени процедурите, а щом са спазени, всичко е по закон. В същите медии никой не пожела да даде по-подробна информация, да предупреди, че

в недрата на българската земя започва строеж на гробище не за старо желязо, а за радиоактивни отпадъци

Че тези отпадъци се разлагат в течение на стотици години, че такова строителство може да бъде смъртоносно за природата и поколенията на България, голяма „колкото една човешка длан”.

Може би несистемно, но в главата ми никнат куп въпроси. Защо конспиративно, между другото, се изниза толкова магистралната новина? И никакви коментари! Кое е наложило планирането и строежа на Козлодуйското хранилище? Какви са гаранциите, че няма да предизвика, рано или късно, екологична катастрофа? Още повече, че районът е съвсем близко до водите на река Дунав. Защо радиоактивните отпадъци няма вече да отпътуват за Русия? Руснаците разполагат с огромна територия, хранилищата им са отлично защитени, дочух, че се намирали в безкрайните простори на Сибир и че там със специални технологии правят използваното гориво годно за нова употреба? Нали реакторите на АЕЦ „Козлодуй” са произведени в Русия и е опасно да използват горивен материал от други държави? И този ли път властимащите превиват гръб пред геополитическите интереси на задграничните си опекуни?

В кои страни на ЕС има хранилища за радиоактивни отпадъци? Не в големи, а в малки по територия държави като България? Колко ще струва тази пълна с опасности авантюра?

Вижда се, че умишлено се пази като строга държавна тайна процесът от зараждане на идеята за хранилище на ядрените отпадъци до проучванията, обявената обществена поръчка и спечелването й. Някому е било потребно да унищожи прозрачността на процедурата! Защото е наясно, че бъдещето ще го прокълне. За да бъде изправено населението пред свършен факт. За да закъснее с надигането на гласа си!

Между другото, кое мотивира партийните централи единодушно да мълчат по въпроса?

Друга ситуация! През десетилетията на прехода България, вместо да се модернизира в още по-значима степен, се лиши от високопроизводителните сектори на промишлеността и земеделието, превърна се в изостанала и деиндустриализирана страна. Развития Запад го интересуваме главно като пазар на по-качествената му и по-евтина промишлена продукция. Той няма сметка у нас да се развиват високотехнологични производства. Парадоксално е, че при такива неизгодни за България обстоятелства нашата политическа класа и днес държи гръбнак на българския внос и износ да са външнотърговските връзки с развитите западни държави, подценявайки перспективните икономически и външнотърговски връзки с Изтока, с Русия, с бившите съветски републики, с Китай, с Близкия изток. Не е ли пределно ясно: българската икономика и занапред ще „куца”, лишена от огромния пазар на Руската федерация! Този казус изисква от БСП да отстоява по-смело икономическия интерес на страната.

Затова казвам, че големите проблеми, пред които е изправена България, включително и корупцията, няма да бъдат решени докрай извън подема на икономиката и справянето с бедността. И тази истина трябва да я потвърди лявата партия БСП! Чрез системни и несистемни действия! Чрез ясна и последователна политика за развитие на националната икономика и за час по-скорошно преодоляване на крайните форми на бедността! Време е БСП да престане с изготвянето на умозрителни и приблизителни програми за възраждане на националната икономика и да се захване с разработката на реалистична, компетентна и прагматична програма за управление.

Колкото и да е необичайно, несистемният подход, а също съчетаването на системни с несистемни подходи, връща социалната партия към истинското й предназначение и граждански ангажименти, към нейната действителна философия и политическа етика. Прави я непосредствено потребна на живота: по-независима и повече национално отговорна!