Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

КРАХЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ

Е-поща Печат PDF

През последните години на миналия век американският футуролог Френсис Фукуяма оповести края на историята в едноименния си труд. Близо две десетилетия по-късно Од Арне Вестад публикува във вестник „Ню Йорк таймс” не по-малко пророческа статия, озаглавена „Студената война и илюзията за победа на САЩ”. В нея той твърди, че „Америка не можа да се възползва от плодовете на успеха си, а руснаците се почувстваха аутсайдери”. От което излиза, че е настъпил не краят на историята, а крахът на американските илюзии относно историческата предопределеност на лидерството и неоспоримата хегемония на САЩ... до края на света.

Кой в края на “студената война” би могъл да си помисли, че мъничката Сирия, ръководена от „диктатора” Башар Асад, ще отхвърли натрапваната й от Вашингтон „Арабска пролет”? Или че Северна Корея, ръководена от друг „диктатор”, Ким Чен Ун, ще прави ракетни и термоядрени изпитания, напук на заплахите от Вашингтон, протестите на Япония, санкциите на „международната общност”, американската армада в Южнокитайско море и американско-южнокорейските военни маневри в региона, придружени с изстрелването на балистични ракети, каквито пуска от време навреме режимът в Пхенян? Да не говорим за антиамериканската реторика на Анкара, Техеран, Манила или Каракас.

Въпреки истеричните изявления на Доналд Тръмп, Земята продължава да се върти и САЩ изпадат в изолация, губейки стари съюзници и стратегически партньори. За сметка на това печелят нови врагове. Дори „бунтовниците” от обучената и екипирана от САЩ и Турция Свободна сирийска армия, за чиято подготовка Пентагонът изхарчи 500 млн. долара по програмата „Обучи, екипирай”, започнаха да горят американското знаме  и да обстрелват американските военни в Сирия. И то заради американската военна подкрепа на кюрдските формирования за самоотбрана на населението в Северна Сирия.

Пак заради оръжейните доставки от Пентагона за сирийските кюрди, между Анкара и Вашингтон често протича ток с високо напрежение. Ситуацията се влоши още повече, когато в САЩ заведоха дело срещу охранителите на Ердоган, разпръснали със сила протестите срещу визитата на турския падишах на арменци, кюрди и привърженици на ислямския проповедник в изгнание Фетхуллах Гюлен. А според някои твърдения, в обвинителния акт по делото срещу иранския спекулант Реза Зарраб е било вписано и името на бившия турски министър на икономиката Зафер Чаглаян. По повод твърденията за тези стъпки на американското правосъдие, преди да се включи в програмата, организирана в Конгресния център „Халич”, в Истанбул, министърът на правосъдието на Турция Абдюлхамит Гюл заяви пред журналистите: „Тези твърдения всъщност са една дъвка, използвана и подхвърлена от членове на терористичната организация FETO, която се опитва да овладее турската държава. От гледна точка на правовата държава и на правото предъвкването на тази дъвка е голям скандал” („Миллиет”, 9.09.2017). А преди да излети от истанбулското летище „Ататюрк” за Казахстан, президентът Ердоган каза, че зад тези стъпки на американската администрация се долавяли „зловония”. Обвинителния акт срещу неговите охранители той оценявал като атака срещу Турция: „Това показва безсилието, в което е изпаднало ръководството на САЩ. Може да си велика държава, но да бъдеш правова държава е друго”. („Миллиет”/ 08.09.2017).

Продължиха и турско-германските препирни, след като канцлерът Ангела Меркел прие, че при системното неспазване на правата на човека в Турция преговорите за нейното членство в ЕС трябва да се преустановят. По този повод министърът по европейските въпроси на Турция Йомер Челик отбеляза: „Не мирясват, ако не говорят за нашия президент. Шулц посвети на Турция 60 % от своята предизборна пропаганда. Това е слабост за демокрацията. Аз съм този, който замрази преговорите. Това не е детска играчка. Едно такова решение може да има много сериозни последици” („Миллиет”/ 08.09.2017).

И това беше казано, след като Анкара разреши на група германски депутати да посетят 3-та авиобаза на НАТО в Коня и да разговарят с намиращите се там германски военни!

В същото време депутатът на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) от Адана, Талип Кючюкджан, изтъкна, че най-остро са осъдили факта, че от страна на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) не са осигурили място за разполагане на изложбата, посветена на една годишнината от „победата на демокрацията” на 15 юли 2016 г.

Ердоган би казал, че и от Брюксел се носят лоши миризми. Въпреки че призивите на Германия и Австрия за прекратяване на преговорите на ЕС с Турция не бяха подкрепени от Англия, Финландия, Холандия, Унгария, Естония и Литва: всички те не искат „да се късат конците” с Турция и тя все повече да се отдалечава от Европа. Турските медии, обаче, не споменават нищо за позицията на България по този въпрос. Очевидно, защото са уверени в подкрепата за турското членство на управляващата у нас коалиция и опозиционната ДПС. За радост на Ердоган, Германия изглежда изоставена дори от България! И за пръв път в своята политическа кариера Ангела Меркел опита и жилото на властта, след като беше освиркана и замеряна с домати, преди да влезе в залата за предизборната си среща в град Волгаст, провинция Мекленбург-Ворнпомерн. Вместо с аплодисменти, „желязната фрау” беше посрещната с лозунга: „Меркел, върви си!”.

След английския Брекзит евентуалното поражение на Меркел на парламентарните избори в Германия, които ще се проведат на 24 септември, не изглежда толкова невероятно. Но то ще разсее и илюзията, че ЕС е някакъв фактор в международната политика, съпоставим със САЩ, Китай и Русия.

 

Впрочем, под въпрос е и международният престиж на САЩ дори в Близкия изток. Кореспондентът за Близкия изток на британския всекидневник в. „Индипендънт”, Робърт Фиск, написа нещо като некролог за непосилните амбиции на Вашингтон: „Войната в Сирия завърши, Башар Асад победи!”. И добави, че Англия тайно е оттеглила своите инструктори, които беше изпратила при въоръжените „бунтовници”.

Плъховете първи напускат потъващия кораб!

Според РИА „Новости”, военни хеликоптери на САЩ са извозили командири на „Ислямска държава” от провинция Деир-аз-Зор. Така де, може да потрябват за някоя нова „пролет”...

А лидерът на кюрдската автономия в Северен Ирак, Масуд Барзани, заяви, че референдумът за независимост, насрочен за 25 септемри 2017 г., не само че няма да бъде отложен, но може да се наложи Ербил да воюва с шиитските милиции за град Киркук. По същото време в Източен и Югоизточен Анадол започнаха да събарят къщи върху покъщнината на техните собственици, изтъквайки като оправдание урбанизацията на някои селища. Например на околия Сур, вилает Диарбекир.

Започна и демонтажът на паметниците на Ататюрк от дворовете на училищата, а в Турските въоръжени сили подготвят откриването на училище за война в населени пунктове – Мескюн Махал Мухабере Окулу. Май и от Югоизток се носят зловония, за които нашите управници са си запушили носовете.

Може ли все пак да избухне ядрена война между САЩ и КНДР? На път ли е Третата световна? Според Верда Йозер („Миллиет”,9.09.2017), засега една такава война и горещ сблъсък изглеждат невероятни по много причини.

Първата е факторът Тръмп, който заедно с Ким Чен Ун е основно движещо лице на кризата. Според Верда Йозер, Тръмп е не по-малко побъркан от севернокорейския си опонент, с тази разлика, че в момента Тръмп води борба за собственото си оцеляване и вероятността да бъде свален се очертава ясно като бял ден. Вашингтон няма да влезе в глобална война с президент, чиято участ е неопределена. Което не му пречи да тиражира измислици за „руската намеса” в американските избори и дори за „климатичната война”, която Русия водела срещу САЩ под формата на урагани. Сякаш в Русия не духат ураганни ветрове, а тези в Атлантическия океан поразяват само САЩ.

Втората причина е липсата на международна подкрепа, за разлика от 50-те години на миналия век, когато основните съюзници на САЩ, включително Турция, и ООН подкрепиха американската военна намеса в Корея. Заради гибелта на изпратената от правителството на Аднан Мендерес турска бригада в Корея, той и двама от министрите му (Зорлу и Полаткан) бяха обесени, а президентът Джелял Баяр –свален от поста през 1960 г.

Обаче днес, с изключение на САЩ и Северна Корея, всички други призовават за сдържаност. Дори намиращата се под пряката заплаха от Севера Южна Корея, най-яростният враг на Пхенян, не казва открито „война”. Нещо повече, Южна Корея вижда, че новият хегемон в района на Тихия океан е Китай и избягва да се конфронтира с него. А Китай също е против войната на САЩ със Северна Корея.

Китайският лидер Си Цзин Пин заяви, че ако КНДР започне войната, Китай няма да я подкрепи, но ако някой нападне Северна Корея, ще намери насреща си Китай. Що се отнася до Русия, нейният президент Владимир Путин напомни, че севернокорейците ще ядат трева, но няма да клекнат пред санкциите и военните заплахи на Вашингтон. Светът вече не е американски, а многополюсен.

Днешното международно уравнение, пише Верда Йозер, е много различно от това през 50-те години на 20 век. Вече няма еднополюсен свят. Под влиянието на Тръмп САЩ бързо губят своя престиж. Много станаха и случаите, в които те губеха конструктивната си роля в международните и регионалните кризи. От друга страна, Китай и Русия се очертават като новите глобални сили и са за решаване на проблема със Северна Корея чрез диалог. А САЩ са принудени вече да се съобразяват с този баланс. Истинският им проблем е Китай”.

Според Йозер, всъщност проблемът няма никаква връзка със Северна Корея. Главната грижа на Тръмп е Китай, който в недалечно бъдеще, изглежда, ще заеме мястото на САЩ. Това е нещото, което кара САЩ да развиват стратегии за предотвратяване превръщането на Китай в още по-голям гигант. Бившият главен стратег на Тръмп, Стив Банън, го беше казал открито, преди да напусне Белия дом.

“Но вместо директно да се конфронтира с Китай, продължава Верда Йозер, Вашингтон следва политика на обкръжаване. Китай е най-големият търговски партньор и единственият съюзник на Северна Кория. И сега САЩ се мъчат да отделят Китай от един важен партньор. Затова вземат на мушка търговията на Северна Кория с Китай, заявявайки преди пет дни: „Обмисляме да прекъснем търговията с всички страни, които работят със Северна Корея”.

Китай се обкръжава и през Южна Корея.

Използвайки тази криза като предлог, Вашингтон сключва гигантски оръжейни споразумения с Южна Корея и разполага в страната система за противоракетна отбрана (ПРО).

Що се отнася до дългосрочната стратегия, тя е следната. Избраният на 9 май за президент на Южна Корея Муун Джае-ин е за сътрудничество със Северна Корея. А и САЩ преди изборите бяха подкрепили този кандидат. Значи, всъщност САЩ, противно на онова, което изглежда, целят споразумяването на Северна и Южна Корея и изолирането по този начин на Китай.

Заключение. САЩ знаят чудесно, че войната със Северна Корея ще намаже с масло филията хляб на Китай. Защото това ще излъска още повече „меката сила”, която Китай изтъква от известно време на световната сцена. Извън всичко друго, САЩ, които след Втората световна война основаваха международната си самоличност върху „изграждането на мира” и „ядреното разоръжаване”, са тези, които извършиха двете ядрени нападения, които видя човечеството от 1945 г. до днес. Ще разпилеят ли така и без друго отслабената си идентичност? А според вас?”.

В. „Сега” (9.09.2017 г.) цитира едно проучване на американското списание „Политико”, според което България е на осмо място сред страните, които биха гласували за Тръмп, ако се кандидатира за техен президент. В САЩ може да не го искат, но ние живеем като в стария виц, където две жени си отправят хапливи забележки от рода на „Колко сме остарели, особено ти!”. И когато едната се похвалила, че съпругът на другата я прегърнал и целунал, тя отвърнала: „Той е такъв, хич не е гнуслив!”...