Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СОЦИАЛИЗМЪТ СЕ ЗАВРЪЩА И Е ГОТОВ ДА ПОБЕЖДАВА

Е-поща Печат PDF

Социолози фиксират ръст на популярността на левите идеи

„В годината на столетието от Октомврийската революции, социалистическата идея получава нов живот. Отново, както и преди сто години, модата му ще дойде при нас от Запада” - пише политологът Галлямов в сайта KM.RU (21 юни).

Представяме ви неговите разсъждения, защото подобни анализи не се срещат всеки ден... И не само в Русия, но и у нас. И защото очевидно оптимизмът на автора относно бъдещето на социализма съвсем не е безпочвен.

Главният резултат от току- що отминалите избори във Великобритания стана успехът на намиращата се в опозиция Лейбъристка партия. На старта на кампанията експертите предсказваха, че тя ще загуби около тридесет места в парламента, а се оказа, че лейбъристите спечелиха тези тридесет места.

За техния лидер Джеръми Корбин това беше огнено кръщение – първите избори като партиен ръководител.

Корбин е класически социалист, който смята, че партията трябва да се премести в ляво – там, откъдето тя беше изтикана в началото на 80-те години при Маргрет Татчър. Корбин се обявява за национализация на много сектори на британската икономика, затова партийният ареопаг не го долюбва и го нарича „радикал”. Корбин стана лидер преди две години, въпреки желанието на истъблишмента и изключително благодарение на масовата поддръжка на редовите активисти.

Един от първите поздрави Корбин получи от американеца Бърни Сандърс – още един политик, наричащ себе си социалист и апелиращ за преразпределение на националното богатство в полза на бедните.

Преди една година, спечелил предварителното гласуване на Демократическата партия в почти половината щати, Сандърс стана основната сензация на американските избори. С цената на невероятни усилия обаче Хилари Клинтън успя тогава да заграби партийната номинация. Как завърши това, помнят всички: разочарованите демократически избиратели си останаха вкъщи и на основните избори победи републиканецът Тръмп. Твърде много хора смятат, че ако на финала срещу Тръмп противостоеше Сандърс, победата би удържал именно последният.

Американските социолози фиксират ръст на популярността на левите идеи. Сред младежта социализмът като идея изпреварва капитализма. Преди две години изследване на Харвардския университет показа, че положително към социализма се отнасят 49 % от младите хора на възраст до 29 години. Симпатии към капитализма тогава демонстрираха само 42 процента. Това е най-високият рейтинг на социализма за цялата история на изследванията.

За своя успех Корбин е задължен и на младежта

В сравнение с предходните избори процентът на избирателите на възраст 18-24 години нарасна в Англия от 43 до 69 % – именно те донесоха победните гласове на лейбъристите.

Като важна причина за нарастването на интереса към социализма в своите страни западните експерти назовават факта, че той престана да се схваща като „идеология на врага”. Няма го Съветският съюз, който строеше социализъм, а Русия с нищо не се отличава от Запада в смисъл на обществена формация.

Тази логика е приложима и в обратна посока. Популярността на социализма в Европа и Америка непременно ще привлече вниманието към него и в Русия. На това биха могли да попречат напрегнатите отношения, но въпросът е в това, че много западни политици социалисти се отнасят към Русия съвсем различно, в сравнение с традиционния истъблишмент на тези страни.

Корбин, например, смята разширяването на НАТО на Изток за провокация, която доведе до нарастване на напрежението между Русия и Запада. Вината за присъединяването на Крим според него е на лидерите на западния свят, Корбин заяви, че именно те са провокирали подобна стъпка на Русия. Главен проблем на американската външна политика Корбин нарича това, че тя се провежда в интерес на американския капитал – гледна точка, която много руски либерални мислители по навик обявяват за маргинална. Но която - нека да напомня, - неотдавна завоюва поддръжката на британските избиратели.

 

Една от най-важните особености на “новия социализъм” е, че идеологията за класовия конфликт беше заменена от идеята за класовото сътрудничество. Поради това за социализма сега гласуват не само бедните, но и богатите. Току-що в Лондон например, за пръв път в историята даде гласа си за кандидата на лейбъристите Кенсингтън – най-богатият окръг на страната, а може би и на цяла Европа.

В годината на юбилея на руската революция си струва да се напомни, че през 1881 г., обръщайки се към френските социалисти, Карл Маркс написал, че използвайки демократичните институти, работническата класа по принцип може да вземе властта по мирен път. Фиксирайки този тезис и избавяйки се от имиджа на „радикали”, руските привърженици на социалистическата идея могат значително да попълнят своите редици.

Най-важната особеност на лявата идея е нейната насоченост към бъдещето. Не в смисъл, че не я интересува днешния ден - разбира се, че я интересува. За да се убедим в това, достатъчно е да се погледнат резултатите от управлението например на шведските социалисти, съумели да се сдобият за своята страна с най-висок стандарт на живот и на социално равенство. И освен това ще повторя: главното, което отличава социализма, не е решаването на проблемите, които капитализмът не е в състояние да реши, а ориентацията към утрешния ден.

Капиталистът е зает с устройването на настоящето, а социалистът – със строителството на бъдещето. Капиталистът експлоатира наличните обществени институти, той работи със статуквото, а социалиста не го устройва текущото положение на работите. Той иска подобряване.

В този подход се крие

сериозен потенциал

Защото сега жителите на Русия имат големи проблеми с планирането на бъдещето. Те не вярват в утрешния ден и не искат да мислят за него. Съгласно анкетите на социолозите от център “Левада”, почти половината от жителите на страната (46%) “не знаят, какво ще стане дори в най-близките месеци”, една трета (33%) могат да планират само “за 1–2 години напред”. И едва 5 % от населението са способни да строят планове “за много години напред”.

Не толкова отдавна ръководителят на Всерусийския център за изучаване на общественото мнение Валерий Фьодоров много добре описа проблема в свое интервю: “Ние се боим от бъдещето... Ние не смятаме, че утре ще бъде по-добре, отколкото днес. Бъдещето се обърна към нас с тъмната си страна. Бъдещето, както стана ясно, – това не са прекрасните технологии, не са красивите авио лайнери или електромобили...Бъдещето, – това са потоците от бежанци, терористичните актове, странните вероучения, безработицата, плашещото разнообразие, ситуацията, когато твоите навици се оказват никому ненужни...”

Разбира се, тази безперспективност потиска, и хората биха били радостни отново да получат увереност в утрешния ден.

Преди три години Крим вдъхна у руснаците надежда: тогава изглеждаше, че още малко и всичко ще бъде добре. Сега тази надежда топли все по-малко. Крим е наш, но това не доведе до икономическа стабилност и ръст на жизненото равнище. По-скоро е обратното. Хората отново са разочаровани. Тях отново ги лишиха от бъдеще. Социализмът с неговата вяра в бъдещето може да запълни този вакуум. Така, както го прави сега в Европа и Америка.

Когато обсъждаш с избирателите идеологически проблеми, често чуваш: “Идеята за социализма, разбира се, ни харесва, но нали нейното време е минало. Това е идеология на вчерашния ден”.

В действителност не всичко е толкова просто, и успехът на Корбин и Сандърс потвърждава това. Ако руските леви се фокусират върху техния пример, ще съумеят да обяснят на избирателя, че смяната на формацията не е розов акт, а дълъг процес със своите приливи и отливи.

Социализмът започна да набира сила преди малко повече от сто години – през втората половина на 19 век. До края на 70-те години на 20 век той се намираше в подем. Първо, победата на Октомврийската революция в Русия, после, внедряването на нейни елементи във всички капиталистически страни. Погледнете например, Рузвелт и неговия “нов курс”, спасил Америка от Голямата депресия, или тържеството на “държавата на всеобщото благоденствие” в Скандинавските страни.

След това започна откат.

От началото на 80-те капитализмът премина в контранастъпление. Трите последващи десетилетия станаха епоха на тържеството на неолиберализма. Това беше време, когато Рейгън, Тачър и техните последователи по целия свят демонтираха механизмите на преразпределяне на националните богатства между богати и бедни и дерегулираха пазарите; когато неравенството, неотклонно снижаващо се през няколкото предходни десетилетия, отново започна да расте.

След разпадането на Съветския съюз победата на капитализма изглеждаше окончателна. През 2000-ата година редакторът на главното марксическо списание на западния свят „Нов ляв преглед” Пери Андерсен призна поражението: “За първи път от времената на Реформацията в света повече няма учение, способно да противостои на доминиращата идеология. Каквито и да са сложностите с практическото въплъщение на неолибералните идеи, те управляват света. Това е най-успешната идеология в световната история. Никой не може да я предизвиква – не и докато на Запад не се разрази пълномащабна криза...

През  2008 г. - осем години след това признание - кризата се разрази. След още няколко години социолозите започнаха да фиксират ръст на симпатиите към социализма от страна на населението на болшинството западни страни. Възможно е Русия да е следващата...

Превод Петко Петков