Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ВЕЧЕН ЗНАК НА БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ

Е-поща Печат PDF

• 110 години от откриването на паметника

на Царя Освободител в София

След Освобождението ни от турско робство поборническо-опълченската организация в София, начело със Стоян Заимов подема инициативата да се издигне голям и хубав паметник, достоен за подвига на освободителите.

Паметникът на Царя Освободител е издигнат на площада пред Народното събрание; основният му камък бил положен на 23 април 1901 г. – в деня на честването на 25-ата годишнина от Априлското въстание, а тържествено е открит на 30 август 1907 г. в присъствието на голяма руска делегация: семейството на сина на Царя Освободител Великия княз Владимир Александрович, генерали, старши и младши офицери, войници. На откриването са поканени и всички живи опълченци, както и по десет души представители на окръзите.

Димо Казасов (1886-1980), дошъл в София през 1905 г., свидетелства в спомените си: „Пред Народното събрание, окован в дъски, стоеше през 1905 г. Паметникът „Цар Освободител”, който беше на привършване. Силна нощна буря през зимата бе срутила оградата му и бе счупила меча на богинята на победата... В делегацията на откриването бе и легендарният генерал на Опълчението Столетов, който не можеше по друг начин да изрази възхищението си от понеслия го на ръце народен възторг освен с непрекъснато стичащите се по бузите му сълзи...”

Паметникът е висок 14 м, а статуята, която изобразява руския император Александър II, възседнал кон и държащ манифеста за обявяване на Освободителната война, е 4,5 м. Пиедесталът на паметника е изграден от полиран витошки гранит, поставен върху каменен стилобат, а фигурите са излети от бронз.

В централната част на паметника са изваяни богинята на победата Нике и руски воини.

Към четирите стени на пиедестала са прикрепени бронзови орелефи със сюжети от Освободителната война.

На челната страна богинята на победата – крилатата Нике, я съпровождат знаменосци и барабанчици, следвани от руски бойци, устремени напред.

От източната страна е изобразен генерал М. Д. Скобелев, отличил се при щурма на Плевен; зад него – развели Самарското знаме, летят напред българските опълченци; също на кон е главнокомандващият руските войски княз Николай Николаевич, брат на Александър II.

От западната страна на паметника са изобразени генерал И. В. Гурко, командир на Предния отряд, освободител на София, и граф Н. П. Игнатиев, руски посланик в Цариград, подписал Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г.

Южният орелеф представлява българския народ – отразена е голямата признателност към освободителните войски и помощта, която българите оказват на руските освободители за по-скорошния разгром на поробителите.

От трите страни на пиедестала на паметника са поставени бронзови барелефи, свързани с освобождението от турското робство и държавното устройство на България. На лицевата страна на паметника се четат думите:

„Царю Освободителю

Признателна България”.

Под този надпис е поставен бронзов венец, подарен от румънците в памет на румънските воини, загинали в Освободителната война.

Това високо художествено творение е дело на италианския скулптор Арнолдо Цоки (20.09.1862 – 17.07.1940), който е автор и на паметника на Гарибалди в Болоня, на паметника на Колумб в Буенос Айрес и на Паметника на свободата в Русе. За архитектурното оформление сътрудник му е бил българският архитект Никола Лазаров (1870-1942).

Нека се знае още, че в международния конкурс, произведен през 1900 г., са участвали 32-ма скулптори от 13 страни. При представянето на проектите Пенчо Славейков (1866-1912) казва: „Моделът на г-н Цоки е най-добрият, който в окончателната си форма, в която и художествено изпълнените отделни черти ще усилят общото впечатление, ще бъде за дълги години единственото истински художествено творение, което ще краси българската столица.”

 

(В зелената площ пред паметника е поставена паметна плоча в знак на признателност към Хуманитарен фонд на Андрей Скоч, финансирал реставрационните работи през 2012-2013 г.)