Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ РЕСУРС НА БСП СА ЧЛЕНОВЕТЕ С БОГАТ ПАРТИЕН И ПОЛИТИЧЕСКИ ОПИТ

Е-поща Печат PDF

Красимир ЯНКОВ, член на НС на БСП, народен представител в 44-ото НС, пред „Нова Зора” в разговор с Минчо МИНЧЕВ, за процесите в БСП, за коалиционните принципи и отношения и за правилната мобилизираща формула: общност и цел

Минчо Минчев: - Уважаеми др. Янков, обръщам се така към Вас, защото намирам, че сте човек на социалната кауза и разбира се, родолюбец. В този смисъл Ви приемам за мой другар в битката за България. Няма съмнение, че сме различни хора, и все пак една бразда орем и окопът ни, както се казва, е общ. Казват, че ген. Панфилов обичал да повтаря – „важна е преди всичко посоката на погледа”...

Ние в „Нова Зора” вече много години гледаме в една посока с редовите социалисти, с тия, които не могат да прежалят България, която построиха и която изгубихме. И тях, и нас ни вълнуват процесите в БСП. Това е и поводът за нашия разговор.

Ние ясно разбираме, че в битката за България повече от всичко е необходима концентрация на националната енергия. Дълго време говорихме и работихме за Единен народен фронт като форма на този необходим мобилизационен процес и като продължение на идеята за „Коалиция за България”. Вместо това БСП наложи „БСП лява България”. Сега и определението „лява” отпадна и остана „БСП за България”! Няма смисъл да подчертавам, че по този начин изчезнаха по същество от погледа на обществото всички коалиционни партньори. На всички социалисти и патриоти обаче им беше предложен нов сюжет на интрига. Няколко другари от Изпълнителното бюро на БСП, включително и Вие, бяхте „разтоварени” от отговорността да вземате решения в колективния орган. Други другари обаче останаха – Жаблянов, Зарков, Стойнев...

Какво става с принципите на коалиционната политика и тези, по които се движат процесите в БСП?

Красимир Янков: - Така зададеният от Вас въпрос дава по-различна посока на отговора, различен от темата само за коалиционната политика на нашата партия.

 

Вие сте прав, лявото се нуждае от консолидация. Консолидация, която не трябва да намира израз само в предизборните коалиции. Има създадено напрежение в структурите на БСП, към някои от партиите на парламентарните формати на коалицията ни като реакция на участието им в други коалиции, включително с ГЕРБ, на местни избори. Това е резултат именно от липсата на единодействие на различните политически субекти от лявото пространство при отстояване на местни политики или национални каузи.

Дълготрайното участие в коалициите, както казвате, по същество скриват от погледа на обществото всички коалиционни партньори. За това носят вина и самите партии, защото те загубват своята активност, не разширяват обхвата на общия политически проект и с това се обезличават, успокоени от гарантираната представителност на големия формат.

Колкото до персоналните промени и кадрови решения в БСП, няма драма. Корнелия Нинова отработи правото си да ръководи партията и да си формира екип по лично усмотрение. Общата толерантност е заради очакването да станат видими позитивите от така наречената промяна.

Минчо Минчев: - За разлика от мнозина, Вие дълго време сте се занимавали с организационна дейност, имате и репутацията на добър експерт по въпросите на сигурността. И нещо, което е особено характерно във Вашата дейност, умеете да отстоявате позиция. Такива са наблюденията ми. Забелязал съм обаче, че макар в последната година и половина да се говори и пише само в суперлативи за „линията Нинова”, Вашите оценки звучат по-скоро дисонансно, по други са сякаш вижданията Ви.

В какво се разминавате с председателя на БСП, макар че доскоро бяхте в нейния екип?

Красимир Янков: - Бях част от ръководството, но сега отчитам, че това беше своеобразен преходен период за новоизбраната председателка. Период, в който да получи подкрепа до момента, в който създаде условия за еднолични решения. Така тя състави ръководство на партията по лична преценка и извади всички, както тя формулира, партийни авторитети.

Моето поведение и позиция остават непроменени. Ще работя за моята партия, за гарантирането на бъдещето и развитието й.

Минчо Минчев: - Аз зная, че за истината и правдата винаги се е плащало с цената на лични загуби. И че лъжата, когато вече е обиколила света, истината тепърва започва да я гони. Опасното в тази гонитба е, че лъжата вече е успяла да създаде времеви прозорец, в който действа заблудата. В една организационна структура това е особено опасно, защото могат да бъдат изгубени ориентирите за верния път. Мисля, че тези 28 години, потънали в блатото на прехода, са потвърдени и от това, което се случи с БСП. Прогонени, отритнати, сменени бяха цели поколения социалисти, кадри, подготвени идейно и професионално. Сега вече тече и третото отлюспване в БСП. Както се изрази отговорен фактор - „искаме да сменим кръвта на БСП”.

Не се ли тревожат Вашите другари, че това най-малкото ще доведе до загуба на зрели решения, на традиции и социална памет? Възможно ли е в крайна сметка да се случи и нещо по-лошо?

Красимир Янков: - Възможност за по-лошо винаги има. Това може да се случи именно ако апатия или дезинтересираност обземе принадлежащите към неактивно ангажираните в партийния живот.

Нашите членове с богат партиен и политически опит са най-големият ни ресурс. Дори когато не са на първа линия, техният авторитет е определящ за насоките и процесите в БСП. Тяхна е отговорността в трудни мигове да съхранят партията.

Минчо Минчев: - Не ми се отваря дума за отминалите парламентарни избори. Тази тема е твърде болезнена за „Нова Зора”, защото сред моите другари битува мнението, че нас ни оставиха в коалицията, за да ни напъхат по-лесно във фризера. Все още летим, но като крило между ребрата ни стърчи, за радост на мнозина, дръжката на приятелски нож. Ако ножът въобще може да има приятел. Но и други, включително и Вие, изпитахте чара на „приятелския огън” при подреждането или пренареждането на избирателните листи. И доколкото разправата с „Нова Зора” се дължи, бих казал, на нискочели атаки, на лична мъст от вече силния човек в БСП Кирил Добрев, на какво и на кого станахте жертва Вие, та така показно Ви отделиха от другарите ви във варненската организация? Това победа на Борислав Гуцанов ли е, или резултат на по-сложни и по-груби машинации, защото варненските социалисти ясно изразиха симпатиите си към Вас и Вашата дейност?

Красимир Янков: - Нека не хиперболизираме функцията на който и да било като победител в междуличностни отношения.

Решението за модела и персоналното позициониране в листите е въпрос на политическо решение, за което определящо е предложението на председателя пред Изпълнителното бюро, въпреки процедурата по утвърждаване от НС, която има формален характер. Вие знаете как Корнелия Нинова обяви кандидатурата на ген. Радев. При подхода за определяне на водачите и подредбата на листите нямаше нищо по-различно.

Минчо Минчев: - Тогава няма ли противоречие и разминаване на думи и дела по отношение на вътрешнопартийните принципи на демокрацията в БСП? Като човек, който познава специфичните организационни похвати на Вашия доскоро втори, а сега вече първи консул по партийна дейност – Кирил Добрев, се налага да Ви попитам дали това не е пътят към диктатурата, засега на председателя, а по-късно и на „първия консул”? Както ни учи историята, мечтата на всеки първи консул е да бъде цезар!..

Красимир Янков: - Демокрацията очертава базисните права и задължения в обществените и междуличностните отношения. От там нататък идва свободната интерпретативност на възгледа на отделния индивид или общностна норма. В този смисъл схващането за вътрешнопартийна демократична процедура или формирането на управленска концепция съобразно мирогледа на ръководителя на партията и от тесния му кръг неизменно водят до изкривяването на партийните постулати. Идейната база, уставният регламент, политическата платформа при идейните партии, за разлика от временните политически проекти, регистрирани по Закона за политическите партии, са доста по-консервативни, защото са гарант за последователност и предвидимост.

Всяко изкривяване, дори да е маскирано терминологично като реформа, промяна, обновяване или както и да го наречете, води до подмяна на същността на обществения ангажимент на съответната партия. БСП е мъдра, зряла партия, и ако в първия момент е дала доверие, тя има сили и защитни механизми да коригира направените грешки.

Минчо Минчев: - Твърде дълго време отделихме за вътрешнопартийния живот в БСП. И не че това е лошо, но в измеренията на днешния ден има съдбовни аспекти за българската нация и държава. За нас в „Нова Зора” основната национална задача се състои в създаване на условия за физическото съхраняване на българския народ, за опазване на държавността и териториалната цялост на България. Пътищата и подходите за това са много и различни, но нашата тревога е, че и в партийните документи, и в позициите на народните представители от БСП тези въпроси са или приглушени, или блестят със своето отсъствие, за разлика от очакванията на редовите членове на БСП.

Каква е Вашата визия за буксуващата в калта на прехода държавна машина, икономика, национално и социално безхаберие?

Красимир Янков: - Никоя партия, колкото и влиятелна да е, не е в състояние сама да създаде и отстои концепция за национална стратегия. За това са необходими цел и общност. Задължителен е обществен консенсус. Когато обаче парламентарно представените партии не се съобразяват с обществените потребности, се създават условия за трайна ерозия на доверието към цялото партийно и политическо представителство. Затова хората искат промяна. И не толкова заради изчерпването на обществено-политическия модел, а защото са изгубили доверие към утвърдените чрез него политически субекти. Най-голям принос за това имат т. нар. популистки партии, първенец сред които е ГЕРБ. Асфалтът, а сега санирането са приоритетите на ГЕРБ, а не политиката на доходите, здравеопазването, образованието... Наливаме милиарди в неща, които пряко не подобряват качеството на живот и не отдалечават обикновения българин от мизерията. Заради създадените условия на социалната несигурност емигрирането се превърна в основен компонент на демографския срив. От време на време чуваме как някой политик щял да връща българите от чужбина в Родината. Всъщност точно на тези политици принадлежи най-големият „принос” сънародниците ни да са зад граница.

Но когато закриваха работни места, когато ликвидираха фабрики и заводи, когато убедено твърдяха, че можело да се живее и без производство, основният им аргумент беше, че се борят с комунизма и неговото наследство.

Днес става все по-очевидно, че мантрите на антикомунизма и омразата няма да нахранят народа, нито могат да начертаят някакви близки времеви граници за неговото възмогване. Вие сте прав, заложник на днешното боледуващо общество е съдбата на България. Най-необходимото условие за измъкването от калта на прехода на буксуващата държавна машина е осъзнаването ни като общност, която има национална цел.