Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ФОНД „БЮСТОВЕ И ПАМЕТНИЦИ” ИЛИ ПАМЕТ ЗА... БЕЗПАМЕТНИТЕ

Е-поща Печат PDF

На 12 май, петък, 2017 г., в Южния парк в София бе открит бюст-паметник на президента на САЩ Роналд Рейгън. На откриването централните роли в спектакъла бяха запазени за Божидар Лукарски, Алекс Алексиев, Евгений Михайлов, Румен Христов, бившият шеф на “Булгаргаз” Васил Филипов и Александър Йорданов.

Всички тези славни имена са добре познати (или поне би трябвало) на все още незатъпелия и неогладен мозък на съвременния българин. Изключено е някой от “по-младото” поколение да е гледал филми с участието на американския президент-актьор по професия. Изключено е някой да се сеща какво по-значимо за света е сторил този политик. Изключено е някой що-годе запознат да не си спомня за прословутата “рейгъномика” и звездните войни; за патологичната теория, според която Роналд Рейгън успял да събори комунизма в Съветския съюз и в цяла Източна Европа (а после и по цял свят)...

И също така изключено е да намериш повече от шесттотин души, които активно да коментират събитието, изплувало и в интернет-пространството.

Добре известно е, че малцина се учат от историята. Но все пак историята ще запомни не само имената на представителите на туземната неоколониална администрация (по определението на Иван Ценов), а и времето, когато бе открит този паметник - три дни след Деня на победата 9 май, който у нас - като че ли по традиция - има и друго, по-важно име - Ден на Европа, каквото и да значи това...

По този повод се появи и една друга инициатива - по повод стогодишнината от Октомврийската революция, както и в чест на антифашистите от Европа и по света, в градинката при “Кристал” - на ъгъла между бул. “Цар Освободител” и ул. “Г. С. Раковски” в София, да бъде изграден паметник на писателя Ърнест Хемингуей, като един от малцината американци, които участват в Гражданската война в Испания, същата - предвестник на настъпващия в Европа фашизъм. Хемингуей е носител на Нобелова награда за литература и награда “Пулицър” през 1953 г. за повестта му „Старецът и морето“. Той е автор и на романа “Сбогом на оръжията” (заглавието в буквален смисъл така и не се състоя, въпреки миротворческите напъни на световните политически сили и лидери, а дори и г-н Обама получи Нобелова награда за мир, въпреки че бе двигател на няколко не съвсем маловажни международни конфликти и войната в Сирия като последно).

И още едно предложение - в близост и на забележимо място в Брюксел (тоест край зданието на ЕС) и в Ню Йорк, около зданието на ООН, да се поставят достатъчно монументални бюст-паметници на бележити български писатели (не че нямаме и политици такива!), като се отдели място и за кратък представителен текст, на който са автори - например “Не се гаси туй що не гасне...” или пък “Едно е да можеш, друго е да искаш, и трето и четвърто да го направиш”...

И накрая - защо не извадим всичките свалени бюст-паметници от близкото и по-далечното минало и да направим специално място, където да бъдат поставени - но без надписи, само имената, така ще бъде и по-толерантно, и по-демократично...

Доколкото си спомням, и мегалитите от остров Пасха нямат имена, но са внушителни и мистериозни на фона на днешното безумно Светивитово хоро навсякъде по земния шар.

Илияна ВЕЛЕВА