Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗАЩО МАКРОН ПОБЕДИ, А КЛИНТЪН ЗАГУБИ

Е-поща Печат PDF

Хилъри Клинтън прехвърли част от вината за поражението си на нещо, което самата тя нарича “руски уикилийкс”, който “посял съмнения” сред потенциалните й привърженици и ги “отблъснал”.

Впрочем, същият инструментариум - ботове*, фалшиви новини, хакерски атаки - бе приложен и срещу Еманюел Макрон, но все пак той победи на президентските избори във Франция, събирайки две трети от гласовете на избирателите.

Интернет-инструментариумът за намеса в избори е вече добре познат.

Мрежа от акаунти в социалните мрежи, реални или управлявани от „ботове”, води агитация за популисткия кандидат и против съперника му центрист, публикува постинги, които най-често са фалшиви, обаче изглеждат достоверни за хората, присъстващи в определена информационна среда. Същевременно хакерите провеждат фишинг-атаки ** срещу представителите на предизборния щаб на центристкия кандидат, а после замитат следите си в мрежата, за което отново им помагат активистите и (ро)ботите-изпълнители.

Точно така се случваха нещата по време на президентските избори в САЩ през 2016 г., и във Франция през 2017 г. И в двата случая Русия бе обвинявана за провеждане на подобни кампании, защото бяха насочени против кандидати, които са враждебни към Русия.

Прилагането на описания инструментариум в хода на френската президентска кампания бе прецизно документирано от експертите по киберсигурност и от онези, които се занимават с проверка на достоверността на информацията.

Например Лабораторията за цифров криминологичен анализ при Атлантическия съвет даде характеристика на “онлайн армията” на Марин Люо Пен в туитър. Редица ключови акаунти пускаха хаштаг*** и същевременно публикуваха множество еднотипни постинги. Тези акаунти многократно са споделяни, а после в процеса се включиха и “мрежите за разпространяване”, където влизат и активисти, и “боти”. Мрежата поема тези туитове и ги разпространява по-нататък. Понякога такъв подход позволява на някои хаштаг да попаднат в списъка на най-популярните теми от туитър. Обаче експертите от Лабораторията отбелязват, че “ние нямаме причини да предположим, че има хаштаг, разпространени далеч отвъд границите на онлайн-обществото на привържениците на Льо Пен. Те наистина попадат в списъка на най-популярните теми, но не се задържат там задълго. Като правило, след няколко часа изчезват”.

Американската общност на алтернативните десни, вероятно вдъхновена от изявленията, че са помогнали за победата на Тръмп, се опита да помогне на Льо Пен, но се сблъска с непреодолимата стена на... езиковата бариера. Символът на алтернативните десни - Жабчето Пепе, - не намери отклик сред френските избиратели.

Акаунтите на привържениците на Льо Пен, и френски, и чуждестранни, също както и тези на привържениците на ултралевите кандидати като Жан-Люк Меланшон, се опитваха да разпространяват истории, опровергаващи новините на традиционните медии.

Изследването на компанията “Бакамо” (Bakamo), специализирана в областта на социалните мрежи, публикувано през април, изясни, че примерно 24 % от позоваванията, свързани с изборите, които си обменяли ползвателите във Франция, са целели именно истории, опровергаващи новините на традиционните медии. Значителна част от тези позовавания са взети от руски източници на държавна пропаганда като „Русия тудей” и „Спутник”, които според Макрон, си служат с фалшиви новини.

Публикуващите подобни позовавания по правило били много по-активни в социалните мрежи в сравнение с онези, които цитират традиционните новини по медиите. Обаче 56 % от позоваванията, които си обменяли ползвателите, се падат на традиционните медии.

Опитите да се потулят новините на традиционните медии и фалшивите новини - активно разобличавани от интернет-платформи като CrossCheck и Les Decodeurs на вестник “Le Monde”, - не оказали влияние върху мнозинството избиратели.

Резултатите от изследване на експерти от Оксфордския университет, публикувано в края на април, сочат, че “хората, които обсъждат френската и немската политика в социалните мрежи, като правило използват по-висококачествени източници на информация, отколкото тези, които обсъждат американската политика в мрежите”. Според изследването дискусиите от този род във Франция и в Германия “са по-малко деформирани”, отколкото в САЩ, и в още по-малка степен се основават на съдържанието, разпространявано от „боти”.

Експертите от Оксфорд отбелязват още, че позоваванията, които споделят френските ползватели, двойно по-често визират материали на солидни издания, отколкото фалшивки и откровено жълти статии. Миналата година това съотношение в САЩ бе практически 1:1.

Най-опасната фалшива новина - “документите” за офшорна сметка на Макрон, която изплува между двата тура на гласуването - бързо и убедително бе опровергана и не нанесе щети.

Хакерите също не успяха да повлияят на френските избори.

Преди първия тур имаше съвсем реална вероятност Макрон да бъде елиминиран, ако се оповести компрометираща информация за него. Точно това се случи с първия фаворит на предизборната борба Франсоа Фийон. Но в периода, когато Макрон бе достатъчно уязвим, не се появи компрометираща информация за него. Едва в петъка (5 май) преди втория тур, в навечерието на “деня за размисъл”, хакерите пуснаха серия откраднати имейли на съратници и членове на предизборния щаб на Макрон.

Особено любопитен бе изборът на момента за тяхната поява. Френските медии и блогърите не можеха нищо да направят с тези данни, защото биха нарушили “деня за размисъл”, а това се наказва по закон. Който и да е събрал и публикувал серията документи (а кой би могъл да е? Сътрудник на високотехнологична компания, работещ за руското правителство ли? Или някой, който има електронна поща в немски сайт? Или група различни хора?), в тях няма нищо особено интересно.

Цели два дни продължиха опитите и на уикилийкс, и на чуждестранни репортери (които имаха право да не се съобразяват с изискването за “деня на размисъл”), да намерят в имейлите сочни детайли и тайни, но без резултат. Онова, което успяха да намерят привържениците на Льо Пен, бе всичко на всичко една откровено иронична фраза “Je baise le peuple” (“по дяволите народа”) на финала на един имейл, написан от член на предизборния щаб на Макрон.

Тези имейли ще бъдат подробно проучени след изборите и е възможно да се изяснят някои грешки или незначителни нарушения. Но те няма как да променят резултатите и е очевидно, че няма да затормозят живота на Макрон на поста президент. Хакерите-неудачници вероятно са се надявали да посеят смут и да създадат атмосфера на подозрителност в деня на изборите. Но Макрон все пак победи, и то с много повече, отколкото мнозина прогнозираха.

Изводите са, че:

• Кампанията в подкрепа на Льо Пен в социалните мрежи не надхвърли кръга от привърженици на Льо Пен, чиито граници бяха по-ясно очертани в сравнение с тези на привържениците на Тръмп в САЩ.

• Разпространението на фалшиви новини бе осуетено поради относителната ангажираност и образованост на френските избиратели в сравнение с американските.

• За разлика от ситуацията в САЩ, центристкият кандидат на Франция нямаше какво да крие - или пък притежава достатъчно здрав разум, за да не допусне изтичане на компрометираща информация в мрежата.

А Клинтън загуби не защото срещу нея бяха използвани онлайн-инструменти за въздействие върху общественото мнение. Тя загуби, защото огромната част от американците решиха, че тя не заслужава доверието им. Затова с такава лекота повярваха на фалшивите новини за нейната корумпираност и безчестие в публикуваните имейли.

Опитите да се анализира и обясни загубата на Клинтън, се проточиха, но те прикриват едно просто обяснение: много важно е да убедиш избирателите, че нямаш вкус към корупцията.

Макрон извлече изгода и от това, че избирателите не пожелаха да дадат “зелена светлина” на Льо Пен, тъй като партията й отдавна проповядва “расистки и ксенофобски” възгледи (американските избиратели доведоха Тръмп тъкмо заради провокационните му изказвания).

Клинтън изрази радостта си от победата на Макрон, нарече я “поражение за онези, които се месят в механизмите на демокрацията”. Само че в историята на демокрацията може да се намерят доста примери за мръсно водене на предизборната борба.

Онлайн-инструментите - все едно дали са инструменти на Русия, на алтернативните десни или който и да било - съвсем не са супероръжие. Те са чисто и просто набор от мръсни технологии, базирани на съвременните методи за предаване на информация. Обаче тези инструменти не са вълшебно средство за решаване на всякакви проблеми.

Страна, която притежава здрава политическа култура и има заинтересувани избиратели лесно може да им се противопостави. Неслучайно процентът на гласувалите във Франция на 7 май - 74, 56 %, - изглежда нисък за Франция, докато за САЩ същият процент би бил рекорд за времето от 1896 г. досега.

“Блумбърг”, 10 май 2017 г.