Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БЕЗСМЪРТНИЯТ ПРАЗНИК НА ПРАВДАТА И ЧЕСТТА

Е-поща Печат PDF

Отмина 9 май - великият ден на великата победа в най-страшната, в най-безмилостната война в историята на човечеството. Нейното грозно лице и нейните човеконенавистнически цели лъснаха пред света още преди “Луфтвафе” да срине Варшава и преди кръвта на поляците да облее траншеите на Вестерплате. В речта си на 22 август 1939 г. Адолф Хитлер заявява: “Нашата сила е в подвижността и жестокостта... Само така можем да завладеем жизнено пространство. Полша ще бъде обезлюдена и заселена с германци, а по-късно и с Русия ще се случи същото. Ние ще разгромим Съветския съюз. Тогава ще настъпи световното господство за Германия.”

След две години дойде 22 юни 1941 г. И хитлеристите нападнаха вероломно СССР. И се проточиха дългите 1418 денонощия на 20 век, в които не преставаха да умират войници, деца, жени и старци. Планът “Ост” на Главното имперско командване на Вермахта не предвиждаше пленнически статут за офицери, комисари и евреи. Те бяха разстрелвани веднага. За съпротива в тила мерките бяха безмилостни. За всеки убит германски войник се разстрелваха заложници. Техният брой се определяше на място по преценка на комендатурата.

Русия горя 1320 дни. Загинаха милиони съветски хора. Преди да умрат, те разбраха главното - историята се повтаря методично и безмилостно. От битката при Чудското езеро до Смоленск и Бородино, от пламтящата в пожари Москва до Брест, Сталинград и Курск мотивът си оставаше все същият - Дранг нах Остен. И отново се възправиха руските хора. И отново Родината призова своите синове да я защитят в жестокия, в смъртния бой с врага. И те умираха за нея. И със своята смърт спасиха Европа.

На 9 май пред Паметника на Съветската армия в София бе отбелязана годишнината от победата над хитлеро-фашизма. В 10 часа пристигна и Безсмъртният полк – България. Запален бе жертвен огън,  деца и младежи пуснаха бели гълъби и балони – символ на мира.

Бяха положени венци от Н. Пр. Анатолий Макаров - извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация, от полк. Виктор Авдеев -  военен, военновъздушен и военноморски аташе на Руската федерация, от представители на дипломатически мисии, акредитирани в България, от г-н Валери Жаблянов и г-н Явор Нотев – заместник-председатели на 44-ото народно събрание, от парламентарните групи на „БСП за България“, на Обединени патриоти, от представители на държавни институции, военно-патриотични  и творчески съюзи, обществени организациии, както и множество членове на Координационния съвет „България – Русия“, от организациите на руските съотечественици, стотици граждани.

Венец пред Паметника на Съветската армия бе положен и от името на партия “Нова Зора”.

В словото си Н. Пр. Анатолий Макаров подчерта, че днес много хора се опитват да забравят уроците от войната; че в редица страни, включително и такива, които се смятат за развити демокрации, фашизмът надига глава; хитлеристите и техните помагачи се обявяват за герои, събарят се паметници, поставят се под съмнение престъпленията на холокоста.

„Тези факти укрепват нашата решимост да противодействаме на всеки опит да се възроди нацизмът и да се фалшифицират резултатите от Втората световна война – заяви руският дипломат. - На тези, които се опитват да пренапишат миналото и да поставят Русия в задния двор на историята, бих искал да напомня, че без нашата победа нямаше да има нито европейската демокрация, нито самия Европейски съюз.“

Зам.-председателят на НС Валери Жаблянов припомни, че днес отново сме изправени пред опасности от различно естество. „Това, което днес може да се каже със сигурност, е, че фашизмът наднича отново и под нови форми – каза той.- Фашизмът ограничава свободата на хората и народите. Отново се поставят граници и бариери в Европа, между Европа, между съседите, между братските народи.“

Свои стихове прочетоха поетите Матей Шопкин, Лъчезар Еленков и Лозан Такев. Слово произнесе  и председателят на Българския антифашистки съюз Симеон Игнатов.

Многочасов концерт с богата програма за всички присъстващи организира фондация „Устойчиво развитие за България“.

9 май бе честван и като Ден на Европа. Официалните български власти издигнаха многозвездното знаме на Европейския съюз. Звучаха дитирамби за европейските и атлантическите ценности. Като всяко казионно събитие обаче, и на това честване му липсваше нещо важно - за мнозинството българи това бе отсъствието на истината за този ден, на правдата за него и особено липсата на коректива на честта. Защото да премълчиш хекатомбата на милиони, да не почетеш подвига на стотици хиляди и да ги замениш с щастливото хрумване на г-н Шуман за едно търговско Обединение за въглища и стомана, не може да не породи гузност и в най-правоверните колониални администратори. Звучеше “Ода на радостта”, но звучеше като след загуба страшна на кръв. След нея и Бетовен трудно би открил в очите пламъците на възторга. Не бяха възпламеняваща жар и красивите думи - звучаха издайнически кухо. Може би защото още от библейски времена неблагодарността е най-презреният грях и лъжата само временно може да подмени истината. С верния си инстинкт народът винаги разпознава фалша. Поради това на 9 май трудно може да приеме за празник названието на един континент. Но със сигурност от всички победи народът избира само една - победата на правдата.

И от всички знамена - само едно - знамето на честта!

За звездите - да не говорим. От всички звезди сърцето на българина винаги е избирало само звездата над Кремъл.