Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

УНИЩОЖЕНИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Е-поща Печат PDF

• В САЩ за това бяха приложени пет стъпки и днес то не е онова, което беше. Случайно ли е това?

Продължение от бр. 29

Академичната наука не трябва да е проститутка, но стана именно това. Академичната наука бе независима - някога.

Академията - това значи култура, която дава проверен във времето възглед за света. За нея е ценност продължителното, умствено-логичното, емоционалното, психологическото и съзидателното развитие на отделния гражданин. Тя цени и уважава приноса на специалиста и на интелектуалеца в обществото, ценна е и перспективата пред всеки студент и академията се стреми да предложи максималната възможна подкрепа за развитие на неговия потенциал. И това не се прави само в името на специалиста и студента, а в името на цялото общество.

Също като медицината, академичната наука съществува в името на общественото благо. Затова не може да бъде просто търговия. Обаче и в двата случая - с НМО и ЕМО, нас ни пороби комерсиалната култура, от нас бяха иззети професионалната независимост, както и нашите организации.

Днес нашите колежи са под контрола на корпоративния модел, където печалбата зависи от 1) управлението на ниско платена работна сила, и 2) постоянното повишаване на цените на “обслужването”.

Ето така от една страна, душат преподавателите, а от друга, студентите.

 

Стъпка 5: Унищожаване на студентите

Корпоративните университети заявяват, че предлагат надежда за по-добър живот и така разрушават живота на нашите студенти. Прилага се двойнствена тактика: опростено и нискокачествено образование, в резултат на което в кампусите никой не си представя, че ще учи, че ще задава въпроси, че ще прави обосновки. Вместо това се учи как да си послушен, как да минаваш “тестове” и “изпити”, как да следваш правилата, как да търпиш абсурда и оскърбленията.

На нашите студенти се отказва да имат достъпни преподаватели с пълна заетост, отказва се възможността да имат наставници и консултанти, да посещават курсове, разработени от преподаватели, защото те се сменят всеки семестър, отказва им се разнообразие от програми и избор.

Вместо това все повече университети използват базовия учебен план, който изисква множество курсове, като повечето от тях са всъщност административно измислени занятия по “общи дисциплини”, а тези курсове се четат от армия ниско платени, на непълна заетост преподаватели.

Този модел повече напомня за фабрика или кухня на голям ресторант за бързо хранене, а не на учреждение за висше образование.

Второ, колежът е така безумно недостъпен, че само студенти от най-богатите семейства могат да си позволят да не влизат в заеми.

Вероятно доста младежи не знаят, че през 20 век повечето университети в САЩ бяха безплатни, включително и в системата на щат Калифорния - тогава можеше да живееш половин година в щата и безплатно да постъпиш в Бъркли, или поне срещу нищожна сума. Когато бях последна година, в края на 70-те, обучението в “Temple University” струваше около 700 долара годишно. Днес цената е почти 15 000 долара за година.

От 70-те години досега сумата рязко скочи и ако вземем например Калифорния, това означава повече от 2000 %.

Ето това е най-страшното за нашите студенти - вкарват ги в бремето на дълг, който ще ги преследва до гроба.

Още един опасен аспект на описаното дотук се вижда в сенчестото партньорство днес между кредитните институции и отделите за финансово подпомагане на университетите. Съюз, който е просто неудачен.

Водех занятия на студенти, които работят в отдела за финансово подпомагане, и те ми разказваха как са ги учили да казват не “вие имате нужда от такъв и такъв заем”, а “ето колко можете да получите”, и така студентите били примамвани да заемат огромни суми. Множество скандали възникнали между колежите и кредиторите заради “откат”, и аз съм сигурна, че има още много потайности в продължаващия сенчест бизнес.

Ето така таксата за обучението излезе изпод контрол заради заплатите на администрацията, ръководителите и треньорите; дълговете си растат и нашите студенти са застрашени да останат длъжници до края на живота си. Още повече че няма никакви признаци, че корпоративните университети се тревожат от това положение.

Пропагандната машина наистина е твърде силна. Студентите вярват на родителите си, на възпитателите в детската градина, на учителите. Те многократно са убеждавани, че са длъжни да отидат в колеж, за да постигнат обещания жизнен стандарт на средна класа. Те са сигурни, че дълговете, направени за обучение, “си струват” - и много късно осъзнават, че това им връзва и ръцете, и краката.

Нека да поясним нещо - това не е вина на родителите, на възпитателите или на преподавателите. Това е злоумишлено послание, което се повтаря всяка година и неговата цел е да бъдем убедени в безусловното качество на колежанското образование.

Е, добре, получихте образование

Само за едно поколение споменатите дотук пет тихи стъпки принудиха специалистите и интелектуалците в страната да мълчат и почти ги унищожиха, “моторът” бе откраднат и го туриха в автомобил, с чиято помощ бъдещите поколения ще бъдат доведени до нищета, ще са затънали в дългове и пак ще мълчат.

Днес ниско платените “прелетни” преподаватели периодично водят повтарящи се курсове на студентите, които не са разработени от тях самите, движат се по конвейера и всъщност единственото, което им се случва, е да бъдат изхвърлени встрани, потънали в дългове и отчаяни в една икономика без работни места.

Единствените, които неизменно печелят вътре в тази система, е административната класа, проститутките на корпоративните колонизатори. Те правят пари в системата, надзиравайки карикатурата, наречена образование.

Най-важното обаче е да се помни, че единствените печеливши, истинските печеливши, са онези, които наистина се възползваха от разпада на американското образование. Това са същите групи и хора, които през 60-те години видяха в жизнеността на студентските кампуси заплаха за своята власт.

Това са хората, които и сега трескаво работят за демонтаж и на други обществени структури, като почнем от “Медикеър” и Социалното осигуряване та чак до пощенската служба.

Виждайки останките на американското образование, трябва да признаем - “Те” победиха.

Но победителите никога няма да свирят “победа”. Те упорито поддържат капиталистическата илюзия за “университетското образование”, защото това продължава да им носи печалби.

Те никога, ама никога няма да признаят, че висшето образование е мъртво. Напротив. Ще продължават да настояват, че университетът е единственият начин за успех в живота на средната класа. Ще казват, че университетът е задължителен в името на щастието в по-късни години. И в същото време ще запазят ниско платената класа на “прелетното” преподавателство, ще произвеждат оглупяващо образование и ще товарят студентите с дългове, за да си гарантират послушанието им, а също така ще насърчават организациите да следват корпоративния интерес.

За представителите на дясното крило в страната - зарът е хвърлен. Те обезобразиха онези, които можеха да ги изместят, и предвидливо иззеха образователните учреждения. Сега вече може да ги преобразят в елемент на неолибералния / неоконс механизъм, получавайки още по-голяма изгода за програмите на десните.

И сега какво?

Цяло поколение бе жертвано в това разрушаване. Дали ще можем да компенсираме подобна загуба?

Можем ли да принудим държавната система да финансира образованието?

Можем ли да върнем професионализма на преподавателите, да изгоним излишната администрация и корпоративните бандити?

Можем ли да осигурим безплатно или поне не толкова скъпо и качествено образование на нашите студенти, така че да е фокусирано не върху професионални навици, а върху личностното и интелектуално развитие от най-висок порядък?

Вярвам, че можем. Но само ако приемем проблема като наш общ и не позволим на управляващи или на рупорите на корпоративните медии да ни разделят и да властват над нас.

Целият този разрушителен пир е елемент от много по-мащабна атака - срещу прогресивните ценности, срещу учрежденията, работещи в името на обществото.

Битката е не просто да си върнем преподавателите, да унищожим студентските дългове, да подобрим резултатите от образованието - всичко това наистина си струва борбата. Но бихме извоювали по-скоро пирова победа, ако не разбираме природата на голямата война и ако не отвърнем на удара с още по-силен удар, за да си върнем ценностите на страната в името на по-добрия живот на гражданите.

Така че предстои много работа, сблъскахме се със силен враг, нещо като борбата на Давид и Голиат. И затова съм готова да се вслушам в гласовете, които казват как постигнем точния резултат.

 

AlterNet, САЩ, 2016 г.

Превод Илияна Велева