Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

В ЕВРОПА ЗАПОЧНАХА ДА РАЗБИРАТ ЦЕЛТА И СМИСЪЛА НА АМЕРИКАНСКИТЕ САНКЦИИ ПРОТИВ РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Преди десетина дни на сайта на Конгреса на САЩ бе публикуван законопроект за санкциите против Иран и Русия. На 25 юли законопроектът трябваше (и бе) подложен на гласуване в Камарата на представителите.

И така, на посочената дата Камарата на представителите на САЩ гласува с мнозинство за налагане на по-тежки санкции на Иран, Северна Корея и Русия. Законопроектът следва да отиде в Сената, където вече има подкрепа за налагане на санкциите, но все още се разисква дали те да включват и КНДР.

В средата на юни т.г. 92-ма сенатори (срещу двама) гласуваха “за” нови санкции срещу Москва и Техеран, но предложението бе блокирано в долната камара, а сега, със санкциите и срещу КНДР, новият законопроект трябва да бъде прокаран в Сената, преди да стигне до бюрото на президента за подпис, и то преди лятната ваканция в средата на август. Ако обаче Тръмп реши да наложи вето, Конгресът вероятно ще го преодолее с мнозинство от две трети в двете камари.

Още нещо любопитно - санкциите теоретично могат “да накажат” някои европейски партньори заради участието им в енергийния проект “Северен поток-2”...

Вероятно затова в проектозакона има ключови точки, които целят да “вържат ръцете” на американския президент, ако в бъдеще реши да предприеме едностранни действия за смекчаване на санкциите срещу Москва, защото първоначално Тръмп бе против. Но пред почти пълния консенсус между републиканци и демократи по въпроса, Белият дом все още не може да каже ясно дали Доналд Тръмп ще подпише законопроекта...

В този смисъл е изключително важно да се види как анализаторът Генадий Грановски всъщност предвиди приемането на въпросния проектозакон. В своя анализ обаче той обяснява не само причините, а и последиците от този акт. И също така защо в Европа са разтревожени и обмислят мерки за противодействие.

Зора

 

Тази инициатива, първоначално родила се между стените на Сената, повече от месец се блокираше от Камарата на представителите на американския парламент заради процедурни норми. Сега гласуването на законодателите по документа, предвиждащ строги санкции срещу енергийните проекти на Русия, е определено за вторник 25 юли. Експертите са уверени в неговия благополучен изход, доколкото лидерите на републиканците и демократите в Конгреса успяха да се договорят по този въпрос.

С един пункт на закона

всъщност ще се гласуват нови мерки за сдържане на Иран, но в този законопроект с отделен пункт е внесен списък със санкции против Руската федерация. Тук най-голям резонанс предизвикаха плановете за съкращаване (до 14 дни) на максималния срок на пазарното финансиране за намиращите се под санкции руски банки, а за компаниите от нефтения сектор – до 30 дни. Това засяга Русия.

На свой ред на Запад се загрижиха за възможни санкции по отношение на лица и компании, инвестиращи в строителството на руските експортни газопроводи или изпълняващи договорни дейности в рамките на тези проекти. В средствата за масова информация се твърди, че с проблеми могат да се сблъскат даже собствениците на кораба-тръбопроводчик, който сега работи по прокарването на газопровода “Турски поток” в Черно море.

Междувременно главна цел на идеолозите на новия законопроект за санкциите бе желанието да се спре строителството на газовата магистрала “Северен поток-2”. Американците поискаха вместо руския тръбопроводен газ да предложат на Европа свой – шистов, специално втечнен, за удобство на транспортирането му през океана в танкери-газовози.

Зад тази проста фабула се крие мащабен геополитически проект на Съединените щати, насочен към засилване на тяхното влияние в Европа. Това заяви в интервю за вестник “Passauer Neue Presse” експертът в областта на енергетиката Клаудия Кемферт от Немския институт за икономически изследвания. “Планирайки да въведат санкции върху доставките на газ и нефт в Европа - подчерта Кемферт, - САЩ се ръководят от своите икономически интереси и се стремят да укрепят своята власт. Води се борба около въглеводородните енергийни ресурси”.

С тези цели Вашингтон обяви експорта на газ за свой приоритет. Очаква се, че за сметка на  доставката на втечнен газ в Европа, американските власти ще подкрепят икономиката на САЩ и ще решат редица външнополитически задачи. Преди всичко, ще разрушат определената зависимост на Евросъюза от руските енергоносители, а след това – сами ще заемат мястото на Русия на европейския енергиен пазар и ще диктуват своите условия.

Строго казано, такава диктовка вече е започнала, понеже американският газ фактически ще струва на крайния потребител почти два пъти по-скъпо от руския. Доброволците да купуват толкова скъпа стока не са много, налага се да се прилагат и мерки за “убеждаване”.

В друго време европейците едва ли са се съпротивлявали така. За многото години на следвоенно сътрудничество със САЩ те свикнаха да се подчиняват на американците. Обаче сега между политическите лидери на Европа и президента на САЩ Доналд Тръмп се установиха не най-добрите отношения. Налага се, както се казва, тихо да се озъбват.

Скоро след публикуването на законопроекта на сайта на Конгреса, агенция „Ройтерс” разпространи заявление на представител на Еврокомисията: “Европейската комисия е загрижена от това, че мерките, обсъждани в Конгреса на САЩ, могат да имат непредвидени последствия, в това число за европейските икономически и енергетични интереси. Потенциалният им ефект може да се окаже широк и не избирателен, в това число и за усилията на ЕС за диверсификация на източниците на енергоресурси”.

Тоест, в Брюксел са недоволни и “загрижени” от новите санкции на Вашингтон против Москва. По-точно се изказа по въпроса шефът на германското МВнР Зигмар Габриел: “Недопустимо е да се използват санкции, за да се изтласка от европейския пазар руският газ и да се продава американски”.

Какво накара европейците да бъдат бдителни?

Габриел може да го разберем. Миналата година Германия вече направи стъпка към САЩ - в западните райони на страната, където от години се снабдяват с холандски газ от най-голямото в Европа находище Грьонинген. Сега, заради екологични проблеми (в провинция Грьонинген зачестиха земетресенията, чиято мощност нараства), заради протестите на населението и известно изчерпване на ресурсите, възникна проблем с газоснабдяването на около пет милиона домакинства в Северозападна Германия.

Погледите на немците веднага се обърнаха към руската “Газпром”. Те планираха от тръбопровода “Северен поток” да прокарат към територията на провинция  Северен Рейн-Вестфалия 100-километрово отклонение и там да го включат в системата на действащите магистрали. Проекта оцениха на 300 милиона евро. Но през миналата година ситуацията  рязко се промени. Под предлог смяната на собственика в газоснабдителната компания (“Thyssengas”) към проекта се включиха американците. Появи се нов вариант: да се доставя на Северна Германия газ от терминала в белгийския Зебрюге през Холандия. При този вариант разклонението на газопровода нарасна на дължина до 220 километра, а стойността на работите - до 600 млн. евро.

Независимо от двойното поскъпване на проекта, немците се съгласиха. Нали това беше толкова нужно на глобалния им приятел Барак Обама?! Пък и се предлагаше не някакъв тоталитарен руски газ, а възможно най-демократичен – американски, или в най-лошия случай, катарски.

Магическата дума “диверсификация” на доставките, даде повод да не се обръща внимание на скъпотията на СПГ (компресиран природен газ), протестите на еколозите и местните жители. Новото отклонение нарекоха “Zeelink” и обявиха, че през 2021 г. то ще подава газ от белгийското крайбрежие в газодефицитната провинция Северен Рейн-Вестфалия. Очевидните разходи за “Zeelink” в енергийния баланс на Германия трябваше да покрие евтиният тръбопроводен газ на “Северен поток -2”.

Сега и тук се появиха създаваните от американците препятствия. Но те не смущават оптимистите. В немската преса вече се разгърна дискусия за изтласкването на природния газ в икономиката от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Прогресът в тази област е очевиден. В Германия дори е приет федерален закон, в който е посочена цел - да се повиши “делът на електричеството, произвеждано на основата на ВЕИ в общото потребление на електроенергия до: 40-45% към 2025 г.; 55-60% към 2035 г.; минимум 80% към 2050 г.”.

Песимистите пък се придумват с аргумента, че освен електрогенерацията, има още и отопление, където делът на въглеводородите ще остане достатъчно висок. Като добавка към всичко, втечненият природен газ по качество отстъпва на тръбопроводния руски. Значи, ще се наложи да се преправя оборудването. Например да се сменят инжекторите и прочее газопулверизатори, което ще донесе допълнителни разходи на немската икономика.

Не всичко е просто и с логистиката на американските доставки. Газът, който произвеждат в САЩ, го продават на излизане от завода. По-нататъшното движение на стоката става грижа и главоболие на европейските транзитни компании. По правило, те изцяло плащат мощностите по производството на шистов втечнен газ, дори ако изкупват някакъв процент (30-40 %) от произведения газ. Него трябва още и да го доставят, да го пропуснат през европейския терминал и предадат в магистралата...

Разбираемо е, че крайните цени ще се отличават от тези, които са се формирали при тестовите доставки. И това ще е

не само стойността на газа, но и цената за дружбата с Америка

Довчера у европейските лидери тя предизвикваше големи съмнения. Днес съмненията пак се появиха. И виновен за това не е единствено Доналд Тръмп. В Европа почувстваха, че дружбата с Америка е преминала границата, зад която започва икономическата конкуренция и даже съперничество.

Сега вече за много хора е очевидно: Вашингтон прави всичко, за да осигури конкурентно преимущество на своята икономика. Засега европейците го видяха от примера със санкциите против Русия. Тях самите новите санкции ще ги засегнат само отгоре-отгоре. Въпреки това на всички стана ясно: САЩ няма да спрат с това.

Сега заради своите интереси те са готови да издънят даже отдавнашните си партньори и съюзници. Ето от това взеха да нервничат днес в Европа...

 

KM.RU., 24.07.2017