Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗАЩОТО...

Е-поща Печат PDF

На 23 юли пред Гарнизонното стрелбище в София, където преди 75 години бяха разстреляни Вапцаров и неговите другари, се състоя възпоменателен митинг. Организатори бяха ГС на БСП и БАС. Митингът бе ръководен от проф. Ваня Добрева. В него взеха участие вицепрезидентът на Р България Илияна Йотова, председателят на БСП Корнелия Нинова, Боян Ангелов, председател на СБП, Иван Гранитски, директор на издателство “Захарий Стоянов”, родственици на поета, народни представители от ПГ на БСП, общественици. Пред многолюдното множество вдъхновено слово за живота и делото на Никола Вапцаров и участниците в антифашистката борба произнесе г-жа Илияна Йотова. Иван Гранитски очерта мястото на Вапцаров в българската и световна поезия. Слова произнесоха журналистите Петър Волгин и Велислава Дърева. Актьорът Георги Златарев изпълни стихове от поета Никола Вапцаров и произведения, посветени на него. Митингът завърши с поклонение пред лобното място на поета и неговите другари, отрупано с венци и цветя.

На 24 юли от 18 ч, в градинката зад Националната художествена галерия в София, където се намира скулптурата на Николай Владов-Шмиргела „Работникът поет”, се състоя поетично четене под наслов „Чака ме светът”. То бе посветено на 75-годишнината от гибелта на Никола Вапцаров. Скулптурата на Шмиргела преди около две години бе върната на своето място тук, след като бе “заточена” за известно време в т. нар. Музей на социалистическото изкуство - впрочем такава бе съдбата на множество културни артефакти след началото на “прехода” от 10 ноември 1989 г.

Събитието бе организирано от Съюза на българските писатели и Националния литературен музей. Със свои творби в рецитала участваха и съвременни български поети - Минчо Минчев, Трендафил Василев, Петко Каневски, Анжела Димчева, Стоянка Боянова, Кети Бозукова, Демир Демирев, Минко Танев, Иван Гранитски, Димитър Христов, Боян Бойчев...

Литературното четене води председателят на СБП Боян Ангелов. Литературният историк и уредник на Вапцаровия музей в София Катя Зографова произнесе слово, а актьорът Георги Златарев изпълни подбрани стихове на Никола Вапцаров. Испанският поет Мануел Идалго също участва задочно в рецитала със своя творба, преведена от испанистката Тамара Такова специално за случая.

 

Ще започна малко необичайно. Началникът на Гарнизонното стрелбище се казва капитан Димитър Радев. Участва в убийствата на Петко Д. Петков, Гео Милев, Йосиф Хербст; командва разстрелите на ген. Заимов, д-р Александър Пеев, Адалберт Антонов-Малчика, на Никола Вапцаров и неговите другари. На 10 септември 1944 г. рано сутринта откриват капитана в един трап край Перловската река - прострелял се е в слепоочието със служебния пистолет, а в джоба – предсмъртно писмо: „Хората, които убивахме, се оказаха прави. Следователно аз не трябва да живея...”.

Понякога и палачите имат съвест.

Едното училище, в което учех, се казваше „Гео Милев”. Другото – „Никола Вапцаров”. Третото – „Лиляна Димитрова”. Днес моите училища носят други имена. Тази пролет попаднах на една музейна експозиция, и в нея – едно ъгълче за Вапцаров, и там – неговата писалка, неговата табакера с четири пожълтели цигари, неговите малки бележничета, и - „Разстрел и след разстрела – червей”. Какво политическо пророчество! След разстрела дойдоха червеите на реванша, на културното варварство.

Защото:

Кое беше първото, което направи българската десница след 1989-а и продължава да прави вече 27 години? Унищожи индустрията? Подчини съдебната система? Разби селското стопанство?

Не!

Първо подмени историята, смаза просвещението и унищожи духовността. Възкреси нацистката лексика и обяви антифашистите за престъпници. И ги осъди като престъпници. А техните убийци превъзнесе като национални герои, и ги почита, и ги възхвалява.

Уби повторно загиналите момичета и момчета, срути техните паметници, оскверни техните гробове, разпиля техните кости. За да изчегърта техните имена, тяхната саможертва и тяхната гибел от историята, от времето и от паметта. А техните инквизитори и палачи възнагради с умилително преклонение и ги канонизира като невинни жертви на комунизма.

Ако антифашистите са престъпници, фашистите са светци.

Щото е нямало фашизъм. А законна власт.

27 години хонорувани подлеци

повтарят до умопомрачение, че в България е нямало фашизъм, а щом няма фашизъм, няма и антифашисти, следователно – антифашистите са или примати някакви, или наивни интелектуалци, но преди всичко са престъпни типове, които заслужено, справедливо и в името на демокрацията трябва да бъдат разстреляни, избесени, посечени, обезглавени, изгорени живи, трябва да бъдат осъдени, отречени и обречени на забвение, трябва да бъдат захвърлени по овразите, трънаците и канавките на историята.

Никола Вапцаров е особен, специален обект на разтерзаване. Най-напред го нарекоха терорист, и го обругаха, и го похулиха, и го разстреляха втори път, с наслада и упоение.

После, понеже се чудеха как да оправдаят хладнокръвното убийство на един гениален поет, измислиха лъжата, че той бил наивен, заблуден интелектуалец, подмамен и предаден от гадните комуняги. Още една доза цинизъм, и ще го обявят за жертва на комунизма. И го разстреляха трети път.

После Върховният съд отмени решенията на Народния съд (цитирам) „поради липса на доказателства”, „в интерес на обществото и с оглед на общоприетото разбиране за справедливост и морал”, и защото присъдите не отчитали, че българските фюрерчета действали в състояние на (цитирам) „неизбежна отбрана” и „крайна необходимост”. Следователно: убийството на Вапцаров „е в интерес на обществото” и е в резултат на „неизбежна отбрана” и поради „крайна необходимост”. И го разстреляха четвърти път.

Борбата срещу истината и паметта „е безмилостно жестока”.

За хоноруваните подлеци реабилитацията на фашизма е апотеоз на „справедливостта и морала”, а убийството на Вапцаров наистина е „крайна необходимост”. В своето безсилие те ще продължат да го разстрелват. Напразно! Защото „бронебойни патрони” срещу Поета „няма открити, няма открити!”.

23 юли 2017 г.

Гарнизонното стрелбище

* Заглавието е на редакцията