Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

...ТРИ ЖИЦИ ПРЯКО РИЛА И РОДОПИ...

Е-поща Печат PDF

• Може ли да се издава публицистиката на Яворов?

През средата на миналия век ръководството на Съюза на българските писатели – СБП, разглежда проблема и решава издателство „Български писател“ да отпечати в пет тома събрани съчинения на П. К. Яворов.

Издателството се заема с тази приятна, но трудна и благородна задача. Избрана е редакционна колегия в състав: Севелина Гьорова, Тончо Жечев, Васил Колевски, Милка Марковска, Кръстьо Куюмджиев.

Започва упорита творческа работа, в резултат на която през 1979 г. се появяват четири тома от това издание: том първи с поезията на Яворов; том втори „Хайдушки копнения“, „Гоце Делчев“; том трети – драмите „В полето на Витоша“ и „Когато гръм удари“; и големият пети том – „Преводи и материали“.

Том четвърти също е готов, но не се появява.

Защо?

Ами защото в него централно място заема публицистиката на Яворов. А тя цялата е посветена на борбите на българите от Македония и Одринско за освобождение от турското робство. Борба, в която Яворов взема активно участие като писател и общественик, като четник и воевода.

След провъзгласяването на Македония като част от Югославия, след Балканската война, на Балканите всичко ври и кипи.

Издателство „Български писател“ се чуди какво да прави, не смее да издаде публицистиката на Яворов. За помощ се обръща с писмо към ръководството на СБП. Ръководството на съюза обсъжда сериозно проблема, но и то не смее да вземе решение, вместо това праща писмо до отдел „Наука, образование и изкуство“ на ЦК на БКП.

По това време завеждащ отдела е Рубен Аврамов Леви, един добър човек, умен, добронамерен, авторитетен, участвал в гражданската война в Испания, посветил живота си на партията, на България! Той се отнасяше с уважение към сътрудниците на отдела и те му отговаряха със същото.

Рубен Аврамов ме повика и ми подаде писмото на писателите с думите да се запозная добре с проблема. Той навярно е решил какво ще отговорим на писателите, но иска да чуе още едно мнение. (И сега си мисля, че ако на негово място беше някой друг, може би щеше да препрати писмото на писателите до секретариата на ЦК на БКП до Политбюро, защото проблемът е изключително сериозен.)

Аз казвам, че като един от двамата редактори на тома съм запознат много добре със случая. Навярно е било ясно моето положително отношение към тома.

След кратка пауза Рубен Аврамов казва:

- Предай на ръководството на Съюза на писателите да издава четвърти том.

На другия ден Управителният съвет на СБП имаше заседание. Аз обикновено присъствах на тези заседания. Бях член на СБП и през определен период бях и член на Управителния съвет на съюза.

Отидох малко по-рано в СБП да съобщя на председателя какво ми е казал Рубен Аврамов.

При откриването на заседанието председателят най-напред съобщи приятната новина. В залата настана оживление. Писателите се радваха, че ще бъде издаден четвъртият том от съчиненията на Яворов и ако това предизвиква сериозни проблеми, за това ще отговаря не СБП, не писателите, а някой друг...

Някой, не помня кой, извика доста високо:

- Тогава нека Колевски да напише предговор на тома.

Не написах предговор, но един доста голям послеслов, който е публикуван непосредствено след текстовете на Яворов.

И в края на 1979 г. този солиден том от 728 страници се появяи ва на книжния пазар с редактори Васил Колевски и Милка Марковска.

В наши дни това издание на Яворов е библиографска рядкост. Поради това ще си позволя да посоча някои неща от четвъртия том.

Той се открива с отдел „Критика“. Задълбочени, приносни към науката са статиите на Яворов за първенци на българската литература като П. Р. Славейков, Христо Ботев, Любен Каравелов. „Днес, пише Яворов, по повод на един юбилей на Ботев, светлия образ на революционера е една национална икона и пламенното слово на поета – един лозунг за всяка възвишена борба.“

Този дял от книгата завършва с кратко поздравление и пожелание на Яворов към читателите по случай настъпващата нова 1913-а година, което завършва с думите: „Аз бих желал в настъпващата 1913 година една пряка насока на руската политика към групиране на славянските народи и създаване на Всеславянска федерация с демократична Русия начело.“

Анализът на публицистиката на Яворов започвам с обобщението: Да се пише за публицистиката на, Яворов това означава да се пише за отношенията му към Македония и Одринско. За отношението му към тази част на българския народ, която след Берлинския договор остава отново под османско робство. Защото огромната част от статиите на писателя са посветени на този проблем.

Верен на заветите на революционерите от периода преди Освобождението, Яворов вижда като върховна цел и смисъл на своя живот освобождението на братята роби. Достатъчно е да припомним неколкократното му отиване в Македония като четник и воевода, откритото и безкомпромисно отстояване на своите възгледи по тези проблеми в България, което често е означавало самоосъждане на смърт, за да разберем идеализма на писателя, неговото беззаветно и безкористно служене на великата идея.

Яворов изпитва истинска радост от развитието на революционното движение в Македония и Одринско:

Македонският въпрос е връстник на един тъкмо за пушка и сабя мъжага“ – пише Яворов в „Позив към членовете на Македоно-одринската организация в България” през август 1902 г. – „Той изпъква на сцената веднага след подписването на прословутия Берлински договор.“

Яворов нееднократно подчертава дълбоко социалния и интернационален характер на движението за освобождението на Македония и Одринско. „Национален ли характер има това движение?“ – пита той в статията „Разговор с един революционер“, и отговаря: „Не, защото това е дело на всички подтиснати народи в Турция, които еднакво страдат както българина.“

Но както в тази, така и във всички други статии, в цялото си творчество, в цялата своя обществена дейност Яворов подчертава, че огромната част от населението на Македония и на Одринско – това са българи.

„Народност, вяра, култура – това са три жици пряко Рила и Родопи, - три от памет и века жици между Балкана, Странджа и Пирин“, пише той в цитирания вече позив.

Когато осъжда жестоките кланета от този край, Яворов подчертава, че това е „цветът на българската интелигенция край Вардар и Марица“.

В четвъртия том за първи път Яворов разкрива същността на Илинденското въстание:

Прелюдията на Илинден

Днес поднасяме на читателите си един списък на кръв, бесилки и самоотвержена смърт.

Тоя списък е поразителен и по юначеството на народа, който е дал толкова борци и толкова жертви, и по самоотвержеността на самите жертви и борци. Но над всичко отгоре тая кървава мартирология свидетелства за онова високо качество на борещия се народ – твърдостта и неуклонното постоянство – без което е невъзможно никакво политическо развитие. Това именно качество, поради другите такива е залогът за бъдещето на свободното наше отечество. “ (стр. 406 и 719).

Яворов проследява, доколкото това е било възможно тогава, всички етапи на Македоно-Одринската епопея – кога се вдигат на въстание отделните окръзи, какви успехи имат борците, какво е общественото мнение у нас и в чужбина и пр. Подробно разкрива ужасите от потушаването на въстанието.

Завършвам с началото на статията, със заглавието: Може ли да се издава публицистиката на Яворов?