Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

РУМЕН РАДЕВ ВЪРНА АВТОРИТЕТА НА ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ

Е-поща Печат PDF

• Калоян ПАРГОВ, председател на ГС на БСП, пред „Нова Зора” в продължение на разговора с Минчо МИНЧЕВ за ситуацията в БСП, за факторите, които определят нейното поведение в опозиция и за отношенията с президента Румен Радев, подкрепен и избран с гласовете на БСП и коалиция

- Г-н Паргов, благодаря Ви за готовността да продължим нашия разговор от миналата седмица. Нека започнем с една тема, която занимава умовете на мнозина и определено вълнува членовете на БСП и хората на социалната кауза. Очакваше се БСП да спечели изборите, но на коалиция “БСП за България”, на която е член и “Нова Зора”, не й достигнаха силите. Останахме втори, с резултат, по-добър от последните избори. Въпросът е оттук накъде? И харесва ли Ви опозиционното поведение на БСП днес?

- Когато говорим за БСП и нейния път от една година насам, нека го разделим на няколко части: първата част е до президентските избори, втората - от президентските до предсрочните парламентарни избори, и третата част е от парламентарните избори насам. Корнелия Нинова бе избрана за председател, макар и с малка преднина, но с вдъхновяващата идея за промяна и за излизане на БСП от онова място в ъгъла, където беше натикана. Ако си спомняте, дори в медиите се промъкна модата да се говори за БСП в минало време. Всички усещаха, че ни лиспва устрем. Корнелия Нинова, с енергичността си на боец, успя да вдигне рейтинга на партията. Не се поддаде на внушенията, че предстои поредната предизвестена загуба и обяви, че тези слухове са силно преувеличени. Това се почувства особено силно в подготовката на президентските избори. Независимо от вътрешнопартийните търкания и дискусии, които имаше около кандидатурата за президент. Резултатът беше положителен. Имаме избран президент и вицепрезидент, издигнати и подкрепени от БСП. Илияна Йотова е знаково лице на БСП - беше член на Изпълнителното бюро и изявен евродепутат.

Не крия, че този период беше изпълнен с доста тежки, горещи моменти. Слава Богу, преодоляхме ги. Преодоляхме и скъсването с АБВ в ситуация, в която се налагаше мнението, че трябва да бъдем партньори с тях. Всичко това създаде предпоставки за съмнения дали ще успеем.

Очевидно е обаче, че и личността на кандидатите за президент и вицепрезидент изигра своята ключова роля. Трябва да се изтъкне и мощната подкрепа на БСП, която успя да мобилизира широка периферия извън твърдото партийно ядро.

- В нито един отчет обаче не чухме да бъде отбелязан и приносът на коалиционните партньори. Това твърде много огорчи нашите членове и симпатизанти, защото всички те работиха всеотдайно и се почувстваха незаслужено непризнати и обидени. Аз, разбира се, говоря за “Нова Зора”, но моето впечатление е, че и в другите партии, членове на коалиция “БСП за България”, усещането за едно неоснователно пренебрежение, е реалност.

- Действително въпросът за коалиционната лоялност е важен и подлежи на задълбочен анализ. Но процесът е двупосочен, а често в миналото се е случвало коалиционни партньори на национално ниво да се явяват като наши опоненти на местно ниво. И както знаете, това доведе до преформатирането на коалицията за парламенталните избори и в състава на „БСП за България“ намериха място само формации, които са доказали, че са наши съмишленици, споделят платформата на БСП и имат реални последователи. Сред тях естествено е и „Нова Зора“. Но съм съгласен, че трябва да се цени приноса на всеки, особено когато става дума за една обща идея, за реализирането на която усилията на всички са много важни и решаващи.

Така или иначе, периодът между президентските и парламентарните избори беше значително по-труден. Дори бих казал, че допуснахме грешки, които можеше да бъдат избегнати.

- Аз няма да питам кои са грешките. Ще Ви кажа обаче, че в случая се прояви един стар синдром на БСП, придобит през годините: да не държи сметка за очакванията и интересите на собствените си хора и на своите приятели. Този страх да не би някой да каже, че виждате ли, уреждаме себе си, се прояви според мен и при съставянето на служебното правителство.

- Имате основание. И макар с по-късна дата, отчетохме това като грешка. Тогава действително се опасявахме да не дадем аргументи на опонентите си да спекулират с това, че служебното правителство е на БСП. Макар че всички помним периоди, в които служебните правителства на Плевнелиев бяха определяни не от него самия, а от лидера на ГЕРБ и икономически кръгове, около които гравитира бившия президент. Това, разбира се, не би трябвало да се случва, когато държавният глава изпълнява конституционните си задължения. Почтеността в политиката е важно нещо, независимо че понякога води до резултати като тези в случая. А често се възприема като признак на слабост от страна на партията, която е имала възможност да се намеси. Ето това доведе до спад в мотивацията на много наши кадри, на коалиционни партньори и съмишленици, които имат самочувствието и опита да управляват определени сектори и ресори, за които са се подготвяли с години и имат натрупан опит. Няма защо да си затваряме очите пред факта, че подготовката на изборите изцяло зависеше от служебното правителство, назначено от президента. Ние обаче заявихме, че не искаме да влизаме през задния вход в управлението и няма да се крием зад служебния кабинет.

Ако трябва да използвам евфемизми, бих казал, че правителството на Герджиков не оправда очакванията. Не направи обещаната ревизия на предишното управление на Борисов, а излезе с кратък доклад, който по-скоро постигна ефекта на индулгенция. Така на старта на кампанията ГЕРБ получи и терена, и домакинството, които в голяма степен са фактори за победата. На 26 март, заради тези и други грешки, не постигнахме стратегическата цел, но резултатът, който реализирахме, ни направи силен и незаобиколим фактор в парламента. По време на кампанията всички партии се надпреварваха на полето на лявата риторика – доходи, пенсии, сигурност, защото разбраха, че това вълнува хората. Но след изборите всички те забравиха обещанията си. Пример за това е, че отхвърлиха предложението на БСП за актуализация на пенсиите чрез преизчисление, което не е правено от 2008 г., и този факт е много показателен.

Така онези, които се надпреварваха да обещават и  стиганаха в своя див популизъм дори до екзотичност, сами разкриха истината, че те не са никакви защитници на интересите на народа. Ако БСП не успя да спечели изборите, то е защото чисто тактически не подредихме правилно кампанията.

Социологическите проучвания, които ни сочеха за сигурен победител, също допринесоха за отпускането на структурите и нашите активисти, заети в кампанията. Това ни изигра твърде лоша шега. Аз наблюдавах този процес пряко на терен не само в София, но и на някои места в страната, към които имам отговорности като член на ИБ. Допуснахме хората просто да си повярват, че изборите вече са спечелени и че няма какво повече да се върши. А някои вместо да работят в кампанията, започнаха да се готвят за управлението. Само че един мач се играе 90 минути, дори да водиш. Иначе в последната минута може да настъпи неприятен обрат в резултата. Така, както и стана.

- БСП правилно ли избра такъв тип опозиционно поведение?

- Парламентарната група вече е не от 37–38, а от 80 народни представители и това е сериозен потенциал, който предопределя възможностите за действие. БСП има ресурса да бъде силна опозиция. Но количеството трябва да прерасне в качество. Хубаво е, че голяма част от групата са нови лица, защото това е нещо, което хората искаха. Ситуацията сега изисква новите лица много бързо да навлязат в темите, в ресорите, в дебатите, в дискусиите, в проблематиката и да проявят активност не само в пленарната зала, а и в парламентарните комисии. Това предполага усилие не само от тяхна страна, това изисква усилия, които трябва да се положат от всички нас. Първо, защото е важно как те ще се представят при поставянето и обсъждането на важни за обществото въпроси, и второ, дали ще оправдаят доверието на хората, които ги избираха и на ръководствата по места, които гарантираха за тях.

Засега стратегията, избрана от националното ръководство на БСП за активност на парламентарната група, като цяло е правилна. Една ревизия на съотношението между ефектност и ефективност, разбира се, би била полезна.

Забелязва се, че след изборите има спад в доверието. Според данните подкрепата за ГЕРБ е 26 %, при БСП показателите сочат 19 %. За това допринасят и вътрешнопартийните напрежения и отношения. А те са налице.

- Няма съмнение, че те са факторът, който сваля процента на одобрение. Големият въпрос обаче е на какво се дължат тези напрежения?

- Поведението и сигналите, които излъчват някои представители на БСП допринасят за засилването на това напрежение. Имам предвид отношенията по оста вътрешнопартийна опозиция - партийно ръководство. Това е стара тема вътре в БСП, през призмата на която са се взимали немалко решения, и правилни, и неправилни. Но това е и силата на БСП. Винаги са се чували различните мнения и никой не се е опитвал да ги заглушава.

- Какви са отношенията в момента?

- В момента отношенията са стигнали до една критична точка и това  мен лично ме притеснява.  И това е разбираемо. Липсата на единение и консенсус води след себе си и по-ниско доверие към нас. Изкарването на преден план на кирливи ризи едва ли ще породи  уважение и ще предизвика одобрение в обществото.

- БСП представи свой законопроект за смесена избирателна система. Темата ни вълнува и нас в “Нова Зора” и намираме, че дори идеята за него може налее вода в чужда мелница. Как Вие оценявате това законотворчество?

- Темата за  изборното законодателство е важна. Но ще кажа нещо, което не касае само нея. Докато БСП не спре да демонстрира пред обществото двойствен характер в своето поведение, няма да може да разчита на доверието на големи части от обществото. Говорим и правим неща само и само да предизвикаме интерес и да привлечем внимание, без да се замисляме дали те са добри за нас като партия и дали ще са полезни за обществото. Само защото звучат и изглеждат ефектно.

Трябва да спрем да подскачаме насам-натам и да бъдем последователни. Например, имаме решение на конгреса за преминаване към прогресивно подоходно облагане. Оказа се, че за много хора в БСП, които са част от реалния сектор – имат малки и средни предприятия или работят на позиции, които са добре платени, - този подход не е правилен. Трябваше преди да го приемем и обявим гръмко, да проведем широк дебат и да отчетем нагласите както на нашите членове и симпатизанти, така и на обществото като цяло.

Връщам се на въпроса Ви за смесената избирателна система.

Преди парламентарните избори Националният съвет взе това решение. Впоследствие възникна въпросът дали прилагането на такава система ще е добро както за БСП, така и дали ще даде обективно представителство в Народното събрание.

Прочитът на резултатите от референдума е следният. Хората казаха не искаме анонимници да решават как да живеем и какво е важно за нас. Искаме да познаваме тези, които ще ни представляват в Народното събрание и да ги виждаме и чуваме не само когато дойде време за избори. Ето защо ние, в София, заложихме на пряк контакт с хората. Имаме постоянна приемна на „Леге“ 10, провеждаме и изнесени приемни, най-вече в крайните квартали и крайградските зони. Когато си близо до хората, те те познават, възлагат надежди на теб и ако не ги разочароваш, ще поискат да те изберат отново, защото вече си спечелил и оправдал доверието им. Така ставаш техния мажоритарен кандидат, независимо че си в партийна листа. Другото е див популизъм, който ще направи от България едно голямо Галиче и ще напълни парламента с Чоковци.

- Искам да се спрем на отношението към президента Румен Радев. Той е атакуван по всички възможни направления. И по линия и на неговите позиции, и на съветниците му, и на съпругите му. От какво са продиктувани тези атаки?

- Доскоро ГЕРБ, по конкретно Борисов, беше единствен център на властта. Пет години президентството беше пряка функция от тях. Докато Радев, със своите качества като характер, житейски и професионален път, направи заявка, че ще бъде твърд политик. Ще следва принципите си, но е отворен за диалог. До края на мандата всеки ден му предстои да доказва това. Но ситуацията на политическия терен в България вече се промени. Балансът на везните между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2 е изравнен. Нещо повече, вече везните са накланят в полза на президента, ако съдим по високия  рейтинг на Радев. И този факт едва ли се харесва на премиера Борисов.

Хората започват да възприемат президента като държавен глава, който може да задава посоката и определя политическия тренд, като изпълва със съдържание правомощията си по конституция. Хората припознават в него промяната, за която ние от БСП говорим повече от година. Ето защо започнаха атаките срещу него, директни и индиректни.

- Напоследък се чуха мнения, лансирани от Ваши колеги, за някакъв хлад в отношенията между БСП и президента, за разграничаване дори. Вие как оценявате дейността на президента Радев дотук?

- Искам ясно да заявя, че БСП счита Румен Радев за свой президент, а вицепрезидентът Илияна Йотова е ярка партийна фигура.

Колкото до президентската институция като обхват и съдържание, има още какво да се желае. На президента Радев му предстои нещо много важно - да довърши формирането на своя екип и на всичко онова, което се нарича президентска администрация. Бих му пожелал да довърши това по най-добрия начин. Но това, което с нетърпение очакваме, е Румен Радев да представи визията си за цялостното развитие на страната, както е обещал. БАН има цялостна разработка по тази тема, която му беше представена и предоставена по време на предизборната кампания. Това е много добра база, на която може да стъпи и доразвие. Като цяло прави добро впечатление, че по важни теми проявява твърдост и не се поддава на натиска от страна на изпълнителната власт. Това връща усещането за баланс между институциите в държавата, така както е заложено в конституцията, и гарантира устоите на демокрацията.

Едно е ясно и неоспоримо – Радев върна авторитета на президентската институция.