Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ТУРЦИЯ: БЪДЕЩЕТО Е В НЕБЕСАТА

Е-поща Печат PDF

Фразата „Бъдещето е в небесата” принадлежи на основателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк. До началото на 20-и век тя виси като лозунг на входа на редица турски държавни учреждения.

Разбира се, когато я произнесъл, Ататюрк имал предвид авиацията, зенитно-ракетните комплекси още не били изобретени. Нямало и противокорабни ракети, нито ракети „земя-въздух”, „земя-земя” или „въздух-земя”. Поради това Конвенцията от Монтрьо не регламентира преминаването през Проливите на ракетоносни кораби, а налага само ограничения върху калибъра на корабните оръдия. Ето защо Ататюрк не е осиновил някой ракетчик, а Сабиха Гьокчен – първата туркиня, пилот на изстребител. На нейно име е кръстено едно от трите летища на Истанбул.

79 години след смъртта на Ататюрк нещата се променят:

Турция се устремява и към придобиването и производството на зенитно-ракетни системи. И въпреки членството си в НАТО, преди няколко години се опита безуспешно да ги придобие от Китай. Днес вече е решила да придобие руските зенитно-ракетни комплекси „Триумф” (С-400).

За „Триумф” сред специалистите е известно следното. Според класификацията на САЩ и НАТО SA-21 Growler е руски зенитно-ракетен комплекс с голям и среден обсег на действие, предназначен за противоракетна отбрана срещу ядрена триада ново поколение и е без аналог в други страни по света. Проектиран е да унищожава всички възможни (на въоръжение и в процес на разработка) космически и въздушни средства за нападение на вероятния противник: разузнавателни самолети, самолети със стратегическо и тактическо предназначение (в това число „невидими”, произведени по технологията „Стелт”), оперативно-тактически балистични ракети, балистични ракети със среден радиус, свръхзвукови цели и самолети на радиолокационното разузнаване. Комплексът използва три вида ракети, за да покрие целия си обсег на действие – всяка с различни възможности. Всяка оперативна система на комплекса позволява едновременна стрелба по 36 цели с до 72 управляеми боекомплекта.

Зенитно-ракетният комплекс (ЗРК) С-400 „Триумф” е приет на въоръжение в руската армия с решение на Министерски съвет от 28 април 2007 г. Той може да открива цели на разстояние от 600 км и да поразява ефективно аеродинамични цели на разстояние от 400 км и до 60 км тактически балистични ракети със скорост до 4,8 км/сек. Може да засича и унищожава и ниско летящи цели от 5 м, които са неуязвими за противоракетната отбрана.

За сравнение, системите „Пейтриът”, които бяха разположени на турска територия, но впоследствие изтеглени, могат да поразяват цели на височина не по-малко от 60 м. Ракетите С-400 се изстрелват при всякакви метеорологични условия посредством газова система на височина 30 м във въздуха, след което се задействат ракетните двигатели. Това намалява минималния и увеличава максималния им обсег на действие.

ЗРК е разработен от руския концерн „Алмаз-Антей”, а главен конструктор на „Триумф“ е Александър Лемански. Според неотдавнашна публикация на Никита Коваленко и Михаил Мошкин, продажбата на този зенитно-ракетен комплекс на Турция е революция на пазара на оръжията. Всъщност Коваленко и Мошкин препредават мнението на Константин Макиенко, заместник-директор на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите, изказано в предаването „Взгляд” на ОРТ.

Както отбелязват и турските медии, през 2018 г. Турция ще получи две батареи С-400, за които е готова да плати 2,5 млрд. долара. А през 2019 г. същият брой комплекси ще бъде произведен в Турция! Така Турция се надява да създаде свой собствен ракетен комплекс за противоракетна отбрана (ПРО).

Експертите обаче, виждат в тази сделка ограничени военни и големи политически последици. По данни на агенция „Блумбърг” сега страните съгласуват техническите подробности. Главната политическа последица, според анализаторите, ще бъде това, че Турция още повече ще се дистанцира от Запада и НАТО, в който членува от 1952 г. Според нас обаче, Анкара просто си отмъщава на американците, заради това, че в борбата с „Ислямска държава” продължават да залагат на кюрдите в Сирия. А така също и на европейските бюрократи, които критикуват Ердоган за налагания авторитаризъм и диктатура в Турция. Но придобиването на руските средства за ПРО е продиктувано не само от политически, а и от военно-стратегически съображения. Руските системи за ПРО не попадат под ограниченията, въведени от Алианса. Задълженията на Турция към НАТО не позволяват тя да разполага аналогични системи на границите с Армения и Гърция, а също и на крайбрежието на Егейско море, което има отношение към стремежа да се осигури безопасността на Гърция. И без това турски бойни самолети и кораби нарушават системно въздушното и морското пространство на Гърция в Егея. Споразумението с Русия ще позволи на Турция да разположи ПРО в което и да е място на страната, без да зависи от капризите на съюзниците си от НАТО. Доставените комплекси за ПРО няма да имат система за разпознаване „свой-чужд” и това ще позволи да бъдат използвани срещу всякакви цели.

Според Константин Макиенко, един полк „С-400” турците ще развърнат в района на Черноморските проливи Босфор и Дарданели, а с друг или ще покрият Анкара, или ще го придвижат по-близо до Югоизтока, към Сирия или Ирак. Дори турците да покрият цялото или само част от своето небе, реална е възможността на използват „С-400” срещу самолети западно производство. Откъм България такива не могат да влетят, докато управляващите ни политици се разчекват между остарелите американски „Ф-16” (втора или трета употреба) и шведските „Грипен”, които хем са нови, хем са по-евтини.

Любопитно е, че държавният секретар по отбраната на САЩ, генералът от резерва Джеймс Матис, наричан още „Бясното куче”, „разреши” на Анкара да купи руските ЗРК С-400, казвайки, че по този въпрос Турция била „свободна да решава”. („Миллиет”, 16.07.2017). България не е свободна да купи не руски, а шведски изстребители, а Турция може да си купи руски противоракетни комплекси!

Очевидно в НАТО някои са по равни...

Както и да е, на 4 юли турският министър на отбраната Фикри Ъшък съобщи, че Анкара се намира в завършващата фаза на вземането на решение. Така че вместо изтеглените през октомври 2015 г. от Югоизточна Турция американски „Patriot” („Патриот”) и китайските „Hongqi-9” (HQ-9, т.е. „Червено знаме”) Анкара ще придобие руски комплекси за ПРО С-400 „Тайфун”. А впоследствие ще произвежда собствени такива. При това създаваната от Турция система за ПРО няма да бъде интегрирана в системата за ПРО на НАТО. Което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола!

Защо ли американският посланик в Анкара Джон Бас не препоръча на Турция да си купи американски „Пейтриът”, както прави колегата му в София Ерик Рубин по отношение на изстребителите за българските ВВС? Защото в Анкара отдавна щяха да му посочат пътя към Америка... И посланикът на САЩ в Будапеща не може да си позволи оръжейни препоръки към правителството на Виктор Орбан.

Разбира се, съобщенията от Анкара за готовността й да закупи „С-400” още не означават, че те непременно ще бъдат закупени. Докато не бъде подписан контрактът и не започне неговата реализация, нищо не е сигурно. Винаги трябва да се отчита вероятността това да е поредният опит на Анкара да рекетира Запада. Освен това, както казва Макиенко: „Аз силно се съмнявам, че там ще има стопроцентово предаване на технологии. По-скоро това ще бъде локализиране на производството само на някакви отделни компоненти”.

България може би ще се размине с опасността да купува турски изстребители „Ф-16”, понеже Турция се ориентира към съвместно производство на изстребители с Великобритания. Въпреки критиките към авторитаризма на Ердоган, бизнесът си е бизнес.

Обединеното кралство няма вечни приятели, а само вечни интереси.

Но дали няма да ни се наложи, след като нарязахме съветските ракети, включително ЗРК, да купуваме такива от Турция?!