Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СЕЧТА НЕ Е ПОДБОРНА, СЕЧТА Е ДО ГОЛО

Е-поща Печат PDF

„Отсечи на едно дърво корените и то ще загине”

Продължение от бр. 22

Вместо илюстрация, ето един въпрос

от изходния тест по „Човек и общество” за 4 клас: „Коя група българи, прославили страната ни по света, творят в областта на музиката? - Греди Асса, Вежди Рашидов; - Христо Стоичков, Йордан Йовчев; - Йълдъз Ибрахимова, Софи Маринова”?

Според мен подрастващите се нуждаят от ясна представа за себе си, за това кои са, откъде идват, кои са предците им, с какво имат право да се гордеят като българи и като жители на континента Европа. А иначе е твърде лесно да станат „граждани на света”.

Учебниците по родна история са прозорецът, през който нашите деца гледат на света и себе си. Разлиствайки тези учебници, човек изпитва най-малкото скука и отегчение и само една-единствена положителна емоция – от естетическото им и графично оформление.

Още един детайл - в раздел V от учебната програма МОН изяснява и уточнява: ”Особено важно е да се отбележи, че съдържанието на колона Ценностна ориентация и поведение в таблицата е значим съществен компонент на целите на обучението по предмета, тяхна иманентна характеристика и проектиран резултат, но не подлежи на оценяване.”.

Е, добре, нека да видим как е дефиниран Характерът на заложената ценностна ориентация и поведение за учениците, съобразно целите на обучение: проявява дисциплинираност и последователност в работата си; търси подкрепата на учителя; работи в екип при осъществяване на поставена задача; проявява толерантност към мнението на другите; работи самостоятелно по самостоятелна задача, поставена от учителя; проявява толерантност към чуждо мнение; проявява интерес към нова и допълнителна информация.

Дали е необходимо да се каже, че понятия като родолюбие, национално съзнание и гордост изцяло липсват!

От страниците на учебника се говори безлично

говори се за „този” народ, като че ли става дума за туземното население на някой остров... Но свидетелствата на Хераклит Понтийски, че „На тракийски таблички е записано Орфеевото слово”, на Йоан Цец, че „Омир е заемал стихове и идеи от Орфей”, че „Без правилната оценка на орфиката никак не може да се разбере елинското развитие през шестото и петото столетие, особено онова на философията” (Ед Майер) не се цитират и не се включват в учебниците по българска „История и цивилизация” и продължава да се формулира една и съща тема: ”Тракийската култура - светът на един безписмен народ.”!!

Защо на първа страница на учебниците по „История и цивилизация” за всички класове ЛИПСВАТ

високите мнения на най-изявени учени и политици, като: „Корените на европейската култура трябва да се търсят в България” (проф. Норман ДЕЙВИС); „Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.“ (Шарл дьо ГОЛ); „Българската държава на духа се простира от Балтийско море до Тихи океан и от Северния Ледовит океан до Индийския“ (акад. Дмитрий ЛИХАЧОВ); „Мисловната стихия на българския народ през Средните векове даде най-важното на Лютер, Цвингли и Калвин. Даде пример!” (проф. Т. ЗИГЕЛ); “В нашите стари книги се казва, че когато по Пътя на коприната керваните стигали до Дарданелите, цяла Европа се наричала „страната на българите” (Мохамед АМИН, 1995 г., посланик на Ирак в София)

Можем да предположим, че ценности като родолюбие и формиране на национално самосъзнание не се споменават, защото не се залагат от МОН като цели на обучението на подрастващите. Но дали е така наистина?!

През годините оценките на тестовете предизвикваха бурни недоволства и брожения сред родители и общество заради ситуацията в образователната ни система. Резултатът бе най-лесното решение за МОН - отпаднаха през 2017 г. Днес няма тестове по история след 7 клас – няма видими резултати - няма възмутени - няма нужда да се търсят други решения в обучението по предмета „История и цивилизация”!

Резултатът е логичен:

пълна загуба на интерес към миналото и историческите ни корени сред мнозинството младежи, а това означава загуба на чувство за родолюбие и национално самосъзнание.

Ето така, насаждайки апатия (съзнателно или не) във възрастта, когато се формира човешката личност с нейните ценности, ние режем корена на многовековната си държавност.

Предизвикателствата за формиране на национално самосъзнание и чувство на родолюбие бяха съществени и в досега действащата учебна програма по „История и цивилизация”, но както изглежда, и с новите проекти за програми не само няма да се решат, но може сериозно да се задълбочат.

Какво е новото според Проекта за нови учебни програми в класовете в основното и средно образовение:

- Българската история в своята цялост ще бъде изучавана единствено в 6 и 7 клас, в горен курс липсва самостоятелен цикъл история на България.

- Родната история в 8, 9 и 10 клас ще се учи епизодично на фона на световната история, без възможност за придобиване на цялостна представа за миналото ни.

- Противно на всяка национално отговорна логика, предметът „История” липсва в задължителната програма за 11 и 12 клас, а в предвидените теми за профилирана подготовка българската история е опасно неглижирана.

Това е становището на пловдивските учители по история, изказано в лицето на старшия учител по история Атанаска Колева от Математическата гимназия в Пловдив.

В последния гимназиален клас учебното съдържание се фокусира върху темите:

феминизъм, хипи поколение, олимпийско движение, синдикално движение, права на човека, история на ЕС

Абсурдно е българската история да се изучава от българските деца и младежи само в 6 и 7 клас! Или може би е дошло време да се вслушаме в здравия разум, за да запазим силен спомена за родовия си корен?!

„Всички големи нации - САЩ, Франция, Англия, Русия и Япония, осъществяват програми за патриотично възпитание на своите народи. И ненатрапчиво, но плътно ги следват, защото без такива програми те са загубени. А къде е нашата програма? И каква е тя? Няма я! И никога няма да я има, ако родната ни творческа интелигенция не се вземе в ръце. Време е за радикална промяна и за използване на най-силното оръжие, с което разполагаме – Словото!”, призовава в свой критичен анализ българският писател и драматург Пелин Пелинов.

Бих искала да завърша този обзор върху проблематиката общество-памет-образование–национална идентичност, с думите на акад. Николай Хайтов: „Изтървем ли България, изтървали сме всичко“, и с тези на Р. Емерсън: „Една нация не може да загине, освен от самоубийство”.

За да не допуснем „ние да напишем собствения си некролог”, необходими са ни не реформи на парче, а изработване на

Национална програма за патриотично възпитание

каквото съществува в много европейски държави. Подобна програма, изработена, съобразно обществените очаквания за адекватна защита на българската национална и културна идентичност, особено в частта й, отнасяща се до сферата на образованието и възпитанието на подрастващите, е абсолютно належаща.

Обществената нагласа е насочена в тази посока и българският политически елит, в лицето на президентство и изпълнителна власт, трябва да поемат своята инициатива и отговорност за поставянето й в дневния ред на обществото, особено при ситуация на демографска катастрофа, вече и официално призната на ниво правителство. Нека не забравяме, че от нас зависи доколко миналото и бъдещето ни принадлежат!