Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Искам думата ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО УБИЙСТВО НА ХРИСТО БОТЕВ?!

Е-поща Печат PDF

Денят е 2 юни 2017 г. В съзнанието на всеки просветен българин, от неговото детство до края на живота му, този ден се счита за Ден на Христо Ботев и за отдаване на почит към неговата саможертва, както и към паметта на загиналите за свободата на България.

От историческите данни се знае, че за първи път този ден е отбелязан през 1884 г. във Враца и в Пловдив, а официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници.

Оттогава досега, независимо от смяната на обществено-икономическите строеве в България, денят се нарича с различни имена, но се отбелязва тържествено - в знак на преклонение пред подвига на предците ни герои.

На 2 юни 1948 г., точно в 12.00 ч, е даден първият сигнал от сирените, за едноминутно мълчание в цялата страна.

С решение на Министерския съвет на Република България от 31 май 1993 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Тази година, на 1 юни вечерта, от 21.00 ч, БНТ излъчи тържествената заря-проверка от гр. Враца с участието на президента г-н Румен Радев, председателя на Народното събрание г-н Димитър Главчев, г-жа Корнелия Нинова, председател на коалиция „БСП за България”, г-н Цветан Цветанов, председател на парламентарната група на партия ГЕРБ и много висши представители на държавната власт.

На следващия ден очаквах, че празникът ще бъде централен акцент в предаванията на българските телевизии, както това бе на 24 май - Деня на славянската писменост и култура. Че ще има включвания от специални студиа и от страната. Най-големи очаквания възлагах на БНТ като национална медиа и от 10.30 ч застанах пред телевизора. За моя най-голяма изненада до 12.00 ч на екрана ни занимаваха с предаването „Здравето отблизо”, а след това течеше американският сериал „Дързост и красота” (епизоди 3946-и и 3947-ми !!!). Връх на издевателството над моите очаквания, а не се съмнявам и на очакванията на стотици хиляди граждани в този ден, бе в 12.00 ч.

Воят на сирените в София, и предполагам и в страната, оповести по традиция сакралния миг на онези две минути, когато всеки смислен българин спира, навежда глава и отдава почит на великия поет войвовода за неговия подвиг и саможертва в името на България, когато всеки от нас спомня безчетния мартиролог на българските синове, паднали за свобода, отечество и правда.

Вместо това обаче синият екран невъзмутимо излъчваше, може би поради комерсиални съображения, друг сюжет – битката на Григор Димитров в турнира по тенис „Ролан Гарос”... Помислих си, че въпреки някакви договорни условия предаването ще бъде прекъснато поне за две минути! Но не би!

Стана ми болно и обидно. Дотук ли я докарахме, се питах, да крадем от мъртвите времето за почит?! Нали това е Българската национална телевизия, нали заплатите и на ръководството, и на продуцентите идват от нас, данъкоплатците, сиреч идват от народа, който въпреки превратностите на времето милее за своите предци герои, пожертвали най-свидното - живота си, за българската свобода!?

И в този момент се сетих, че нещо подобно се случи и на 3 март. Тогава в програмата на БНТ бе посочен българският филм „Потъването на Созопол”, който в последния момент бе заменен с друг, съответстващ на празника. Налага се въпросът всичко това случайно ли е? И колкото се вглеждам в нещата, толкова повече съм убеден, че без съгласието на когото трябва подобно програмно недоглеждане е невъзможно. Все по-отчетливо се вижда как всичко българско и родно, всичко възпято от поета, което трябва да се тачи и милее, подлежи на неглижиране и глума в медии и вестници...

В посоченото време видях съзвучен със сакралния замисъл на 2 юни само един стар репортаж от 2016 г., излъчен от тв „Алфа”. Репортажът показваше поход по стъпките на Ботевата чета. По всички други канали пустотата бе зашеметяваща. Едва в 20 часа по БНТ показаха кадри от честванията на Околчица и пред паметника на Христо Ботев в Борисовата градина в София. Но макар и погледнато със снизхождение, фактите дотук не бяха дъното на разочарованието.

В 21,55 ч БНТ излъчи „Ботев в сянката на паметника”. Филмът беше поднесен като документален, заснет през 2015 г., и оттогава многократно прожектиран у нас и в чужбина. Същият филм бе излъчен и на 1 юни 2016 г. късно през нощта у нас и в чужбина, а на 2 юни - по БНТ.

Филмът е на режисьора Искрен Красимиров по сценарий на Илиана Минковска. Оказа се, че това е последният от трилогията „Търсачи на изгубения Ботев”. Другите два филма са „Ботев: от Голгота към Свобода” и „100 000 крачки с Ботев”. Тези две серии не съм гледал и не искам да вземам отношение по тях. От публикации обаче разбрах, че филмите са прожектирани в българските училища в чужбина, че в страната са разпратени стотици безплатни копия. И тук не мога да премълча, че декларираната цел на филма е била да разкрие истината за гибелта на Христо Ботев и че по същество филмът е едно опровержение на заключенията и търсенията на три специални комисии през изминалите 141 години от неговата смърт. Въпреки противоречивите данни, никоя от тези комисии не си е позволила да излезе с категорично заключение, че Ботев не е паднал убит от неприятелски куршум. За това свидетелстват официалните издания на БАН. В Кирило-Методиевска енциклопедия (изд. БАН, С. 1985 г., т. 1, стр. 234) е посочено: „В тежки сражения четата стига до Врачанския Балкан. Ботев загива в подножието на Канарата”. В Енциклопедия България (изд. БАН, С. 1997 г., т. 7 стр. 459) е записано: „Привечер четниците се спускат в дола Йолковица и се насочват към местността „Крушевският извор”. Христо Ботев и част от щаба (Г. Апостолов, Н. Обретенов, П. Симеонов–Херцеговинеца) се събират на югозападния склон на Канарата да обсъдят по-нататъшния път на четата, но по време на разговора Войводата е прострелян смъртоносно. Куршумът идва от север, откъдето неприятелят напада”.

Във филма „Ботев в сянката на паметника” се застъпва версията, че Войводата е прострелян и убит от някои от петимата четници, с които е обсъждал какво да се прави при създалата се обстановка, въпреки извоюваните до момента победи, защото липсват патрони и храна, а противникът е десетократно по-силен и многоброен. Този похват внушава не героизъм и преклонение, а тъга и съжаление за безславната смърт на поета. Смърт, и то от своите! Това ли е нужно на България?

Във филма се споменава и за „трета версия”, лансирана уж от писателя Ст. Цанев, че Христо Ботев може да се е самоубил!? Боже, боже... Та Ботев, още във в. „Знаме”, бр. 23 от 26 юли 1875 г., пише в статията „Революция народна, незабавна, отчаяна”: Ние трябва да въстанем и да дадем край на нашите гнусливи и безпочвени теглила, ние трябва да си видим сметката с тиранина, да помогнем на Херцеговина и на себе си и да покажем на дипломацията, че ние не сме скотове, не сме стока, а сме народ, способен да живее, да се развива... Ние живеем в свободна земя и никой не може да ни запрети да изпълним дълга си към Отечеството. Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечестство”.

Нетърпимо е и друго - авторът на сценария и режисьорът обявяват своето творение за „документално”, те си служат с „научни” похвати, вмъкват интервюта на известни учени, потомци на поборници и др., както и на някакъв „оръжеен експерт”, който „доказва”, че с притежаваните по това време пушки от четниците и от турците е невъзможно да бъде убит Войводата. Пренебрегва се далекобойността на турските патронни пушки „Снайдер” обр. 1865 г. и „Хенри-Мартини”, обр. 1871 г., последната има 1 300 м далекобойност. Показва се обаче капсулна пушка с димен барут. Какви са възприятията на зрителя, когато неколкократно му се показва димящото дуло на френския армейски револвер „Шамело-Делвин” обр. 1873 г., който би било просто невероятно да е бил достояние на някой от четниците само три години след произведения първи образец...

В някакво интервю на режисьора прочетох високопарните му заявления: „Аз и екипът ми търсим цялата истина според завета на поета: „Свободата е мила. Истината е свята!”

Дълбоко се съмнявам в това, защото в неговия филм полуистини се въздигат в ранг на истини. Вероятно под въздействието на този филм версията за смъртта на Ботев бе лансирана и в речта на кмета на гр. Враца Калин Каменов.

Но какво чудно може да има, та нали не от вчера тече цикъл на мощен „нов прочит на историята”, който е залегнал и в стратегията на Министерството на образованието и е прокарван чрез непрекъсната кампания за пренаписване на българската история, която се преподава в началния и средния курс на българските училища. Характерното за този нов прочит на историята е моментът на нейната дегероизация.

Не зная по какви „европейски” или „задокеански” проекти и съответни фондации са създадени и финансирани тези убоги филми от трилогията. Разбрах обаче, че същият екип ще работи и по филм за Васил Левски. И още отсега ме побиват тръпки какво ли ще ни покаже този филм. Питам се докога ще продължава това и ще остане ли нещо свято за пример на потомците ни?

Считам, че проблеми с общонационално значение не следва да се интерпретират само през призмата на субективните виждания на някой сценарист или режисьор. Може би е необходимо отново да се върнем към практиката на художествените съвети, с участието в тях на утвърдени учени, експерти и авторитети, което би свело до минимум вседозволеността на авторското его, което - каквото и да говорим - понякога е склонно и за глупост, и за подлост.

Сегашните натрапвани внушения и манипулации са преди всичко под външно въздействие. Насоките, които обслужват, са главно две: истината за турското робство и истината за социалистическия период на Родината ни. За първото се наслушахме и нагледахме на какви ли не изпълнения и определения, то не бе „присъствие”, „съжителство”, ”културно проникване”... Дори Батак бе наречен „махленска свада”.

Считам, че на всичко това следва да се сложи край! Обнадежден съм и от решението на президента на Република България г-н Румен Радев на 12 юни 2017 г. да награди посмъртно американския военен журналист на лондонския вестник “Дейли Нюс” Дженюариус Алоишис Макгахан с орден „Стара планина” I степен. Наградата е за обективно и безпристрастно описание на лично видените свидетелства за турските зверства при потушаването на Априлското въстание от 1876 г. в Батак, Перущица, Панагюрище, Клисура и др. Орденът ще бъде връчен в присъствието на посланика на САЩ и на 14-те правнуци на Макгахан, пристигнали специално в България. На булеварда в гр. София, който носи неговото име, ще бъде открит паметник. Идеята е на фондация „Ние, българите по света”, с председател г-н Михаил Томов.

В заключение считам, че Христо Ботев никога не е бил ”изгубен” за българския народ, за да го търси, някой, който и да било, пък било то и в... сянката на паметника!

Христо Ботев е знаме! Христо Ботев е кауза! Надявам се България скоро да премине през натрапеното й чистилище и отново да извиси снага, редом с напредналите европейски народи. Там, където е била преди 9 септември и преди 10 ноември.