Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НАЕМНИЦИ В ПОЛИТИКАТА

Е-поща Печат PDF

През 70-те години на 20 век Уилфред Бърчет и Дерек Роубък нарекоха наемниците във военните конфликти „проститутките на войната”. “Общото между проституцията и наемничеството, писаха те,  е продажбата на тела. Докато има кой да плаща, ще има и проститутки, и наемници. И двете категории заслужават презрение”. Кой знае защо авторите изключиха от списъка на достойните за презрение онези, които плащат на презрените две категории? Или ги въоръжават, екипират и обучават например.

Скандалите в 44-ото народно събрание, предшестващи и съпътстващи гласуването на оставката на председателя Димитър Главчев няма да коментираме, макар да показаха, че и проституирането в политиката е също толкова достойно за презрение, колкото и това във военната сфера и тероризма. Персоните, които изчетоха декларации от името на ПГ на ГЕРБ, сякаш бяха изпаднали в амнезия относно собственото си седесарско костовистко и полукриминално минало. И както би казал Ботев, се напъваха с късите си крачета да уловят месеца за рогата, твърдейки че комунистите са клали народа си, както турчин не го е клал. Нищо, че този израз Антон Страшимиров е използвал по адрес на сговористкото управление след свалянето и убийството на Александър Стамболийски...

Що се отнася до комунизма, такъв в България не е имало никога, за разлика от законовите и други проекции на режимите на Мусолини в Италия и на Хитлер в Германия. А както пише Стефан Цвайг в „Заветът на Еразъм”: “Една идея, която не е осъществена, не е нито победена, нито пък опровергана. Една необходимост, дори отложена, не става от това по-малко необходимост. Тъкмо напротив, само идеали, които не са се изхабили или компрометирали, тъй като са останали неосъществени, продължават да въздействат на всяко поколение като елемент за нравствено издигане. Само те, все още неосъществените, се възраждат непрестанно”.

Иначе и най-великата идея може да бъде компрометирана, когато започнат да я пропагандират и осъществяват обикновени кариеристи, за които има само една вярност – към собствените материални и властови интереси. Според Йосиф Висарионович Сталин „Кадрите решават всичко”. Нашият опит от прехода към демокрация” учи, че „кадрите провалят всичко”. Преход, който превърна България в най-бедната страна в Европа, но който рояк политолози, социолози и политически шарлатани обявиха за завършил. Сиреч, кой крал, крал, който не е, да е!

Но явно дори в тази обрулена България все още има какво да се краде: къде от еврофондове, къде от обществени поръчки, от митници, от укрити данъци и пр. А напоследък и от трафик на нелегални имигранти. И най-прекият път към тези източници на забогатяване е  настаняването на „свои хора” по различните етажи на властта. При това партийното членство не е задължително, след като има „граждански квоти”. Към всеки управляващ механизъм се формира по една фаланга от „свободни наемници”, представящи се за еманация на „гражданското общество”. Може доскоро да са наричали днешните си партньори „шайка”, може да са преминали през няколко партии, докато налучкат „на прасето гъдела”, важното е, че днес са на печелившата страна! И тяхната длъжност е да оправдават и най-големите безумия на властта. В 43-ото НС като „свободен дясно мислещ гербер” се подвизаваше Методи Андреев, заменил кариерата на строителен инженер с тази на „син” политик и шеф на Комисията за разкриване на досиетата на прословутата Държавна сигурност. И когато СДС отиде на политическото бунище, наш М(и)тоди потърси друга ракета-носител и стана гербер. Но за кратко, защото Бойко Борисов подаде оставка и предизвика предсрочни избори. Неизвестно по какви причини, на Методи Андреев не му предложиха избираемо място в партийните листи на ГЕРБ и този апостол на правата евроатлантическа вяра се изпълни с гняв и критичен патос спрямо бившите си „съдружници в престъплението”. Днес уверява, че сам бил напуснал ГЕРБ, понеже политиката им не била дясна...

Вместо него обаче ПГ на ГЕРБ се сдоби с други двама „политически травестити”: „политологът” Антон Тодоров и бившият син кмет на Пловдив Спас Гърневски. Първият е автор на книгата „Шайка. Бойко, Росен, Цецо и други негодници”, а вторият е възпял в стихове подвига на обикновения съветски войник, който изпод куршумите в обсадения Берлин е спасил едно немско момиченце. Днес в Германия стои непокътнат паметникът, ознаменувал признателността към този източен воин, а бившият пловдивски градоначалник Гърневски иска да се разруши паметникът на Альоша на едно от тепетата на Пловдив. Сигурно защото „окупаторската” Червена армия не е изстреляла и един куршум при навлизането си в България през септември 1944 г.

Има ли нужда да се доказва, че между днешните германци и нашите „десни” има просто цивилизационна пропаст? „Пази, боже, от българин, кога се погърчи, и от циганин, кога се потурчи!” – казва Капитан Петко войвода от едноименния филм, заснет по тоталитарно време.

Яростният критик на „шайката”, Антон Тодоров, чийто баща според Славчо Велков е лежал в затвора за опит за убийство, се оплаква, че като студент не му дали стая в студентското общежитие на Софийския университет, та се наложило да си наема квартира. Само че как така е учил политология, когато вместо нея се изучаваше научен комунизъм? Убеден, че никой няма „да сее на корена му ряпа”, той шества между парламентарната трибуна и телевизионните студиа, размахва документи от архива на ДС и дори отличната диплома на Бойко Борисов от гимназията в Банкя. Оказва се, че „главатарят на шайката” бил първенец на випуска. Ето защо променилият мнението си заради новите обстоятелства „политолог”, ще описва в нова книга своите разговори с Бойко Борисов. Кралете и султаните са имали придворни шутове, а премиерът Борисов си има трубадур!

О, времена, о, нрави!

Време е и „пролетарският” поет Гърневски, който според Антон Кутев три пъти безуспешно е молил да бъде приет в БКП, да напише стихосбирка, посветена на бат’Бойко. Няма по-голям мюсюлманин от еничарина! Нищо че вече сме 21-ви век. Утре, ако Борисов отново „хвърли кърпата”, Тодоров и Гърневски отново ще се разграничат от „шайката”, присламчвайки се към друга ясла. Дотогава ще твърдят, че комунистите са избили елита на българската интелигенция, без да могат да обяснят как самите те са се спасили от терора. И забравяйки, че точно след 10 ноември 1989 г. България отстъпи суверенитета си на НАТО и ЕС. Ще ругаят Тодор Живков, че искал да превърне България в 16-а република на СССР. Искал, но не го е направил. На комунистите ще бъде приписано и „етническото прочистване”, което от СДС, ДСБ, ДПС, ДОСТ и НПСД наричат още „геноцид”, а Татяна Ваксберг въведе „правната норма” от Хага „насилствена депортация”, с което удари в земята и Екатерина Бончева, и проф. Келбечева, и те запримираха от завист и от ужас, че изостават в наплевателството... И трите обаче не обясняват защо у нас броят на мюсюлманите е към 800 хиляди души,  а българите християни в Турция се броят на пръсти.

Спомняме си, че в разгара на „Голямата екскурзия” австрийският социалдемократ Йозеф Пробст обиколи България от Лудогорието до ГКПП „Капитан Андреево”. Сблъсквайки се с колоната от завръщащи се от Турция „екскурзианти”, той написа: „Щом хората могат да напускат и да се връщат със законни паспорти, не може да се говори за насилствено изселване”. Никой не обърна внимание на неговия доклад: няма по-глух от този, който не иска да чуе и по-сляп от този, който не иска да види!

Затова наемници по призвание – от Ивайло Дичев, до Татяна Ваксберг и Лютви Местан, ще продължават да чернят България, смятайки, че громят комунизма. Резултатът от това упражнение руският дисидент Александър Зиновиев изрази така: “Целеха се в комунизма, но всъщност целеха Русия”.

Но и „собствените” на ГЕРБ кадри не блестят с държавническо и национално отговорно чувство, щом наричат комунистите „кръволоци”, забравяйки членството в БКП и номенклатурния произход на десетки свои съпартийци. Все  пак обаче има някакъв праг на поносимост и към лицемерието. Доказа го гласуването за оставката на председателя на 44-то НС Димитър Главчев, допуснал лакейските тиради на хора като Антон Тодоров и Спас Гърневски. Той се спаси едва благодарение на отсъствието на няколко опозиционни депутати, но бурната радост на герберите след тази „победа” е по-скоро преждевременна. Защото Главчев загуби подкрепата на 39 депутати и занапред управляващите ще тръпнат при всяко гласуване: я на вот на недоверие към кабинета „Борисов 3”, я за някой пореден външен заем или лобистки законопроект.

Призивите за 100 дни толерантност към кабинета са неуместни. Хората още помнят, че на кабинета „Орешарски” не бе даден и един ден. И сред протестиращите тогава пред НС бяха водачите на ГЕРБ и на НФСБ. Днес дори външната политика на България е повод за искане на оставки. Защото г-жа Екатерина Захариева, която смята, че липсата на дипломатически опит е предимство, реагира на думите на Путин за това, че писмеността в Русия е дошла от „македонските земи”, но не и на посегателството на украинските националисти срещу Василий Кащи, представител на българската общност в Белгород. Заради „неправилно гласуване” той беше пребит, залят със зелена боя и захвърлен в контейнер за боклук. От страна на управляващите у нас – нито звук!

С такива кадри – свои и присъдружни, за правителството би било успех, ако не падне, преди да завърши българското председателство на СЕ! Жалко за патриотите, които вместо интеграцията на малцинствата можеха да вземат ресора на енергетиката или МВР. Катастрофата, при която на автомагистрала „Тракия” се преобърна микробус с 18 нелегални имигранти, возени от неправоспособен 16-годишен шофьор от София, е доказателство, че югоизточната ни граница продължава да бъде „врата у поле” и че „парица е царица!”. Предстои обаче „усвояването” на още 80 милиона лева за ново „ромско включване”. За парите за модернизация на армията, да не говорим. Да видим как правителството ще избегне съмненията в корупция при толкова много съблазни. И кога Борисов ще загуби интерес от властта и ще подаде оставка „поради загуба на обществено доверие”.