Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЕДНО Е ДА ИСКАШ, ДРУГО Е ДА МОЖЕШ...

Е-поща Печат PDF

„Туй що глупци вий не знайте

Позор ли е или слава”..

Христо Ботев, „В механата”

 

В канализацията на българската политическа история изтече още една изборна кампания. Преди още да бяха обявени окончателните резултати от преброяването на изборните протоколи, станаха известни както победителите от изборната надпревара, така и техните парламентарни съдружници или опоненти. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов получи за трети път шанса да оглави правителство, доминирано от ГЕРБ. И може би съответно, за трети път да зареже управлението, оправдавайки се със загубата на народното доверие, с някоя вътрешна криза, или със сложната международна обстановка, която изисква обединени национални усилия.

След обработката на 100 % от изборните протоколи (към 16:45 на 27 март 2017), на сайта на ЦИК бяха публикувани резултатите на всички участници в изборната надпревара:

1. ПП ГЕРБ -32,65 % от гласовете и 95 депутатски мандата;

2. БСП за България -27, 20 % от гласовете и 80 мандата;

3. Обединени патриоти (ОП) – 9,07 % и 27 мандата;

4. ДПС-8,99 % и 26 мандата;

5. ПП „Воля” - 4,15 % и 12 мандата;

6. РБ-ГН – 3,06 %;

7. Коалиция от партии „Да, България” – 2,88 %;

8. Движение „Обединение ДОСТ” – 2,86 %;

9. „Нова република” – 2,48 %.

Квадратчето „Не подкрепям никого” са попълнили 2,50 % от гласувалите на тези избори.

При тези резултати 44-ият парламент ще бъде петпартиен.

След като получи мандат за съставяне на правителство, ако ГЕРБ се коалира с ОП ще има 122 депутатски места, а ако привлече и ПП „Воля” на Веселин Марешки, ще разполага със 134 места. Ако се коалира само с „Воля” обаче, ще има само 108 места и правителството ще зависи от добрата воля, или от страха на депутатите от всички парламентарни групи да не останат без препитание.

Любопитно е, че при преференциалното гласуване привържениците на ГЕРБ в Плевен изхвърлиха от 44-ото НС Цецка Цачева, а тези в Благоевград бяха на път да елиминират и Цветан Цветанов. Какви неблагодарници!? Някой ден може да посегнат и на самия Бойко Борисов...

На 3 април ЦИК трябваше да оповести имената на всички депутати, които влизат в 44-ото НС, а Борисов да започне консултации за коалиционно управление. Да видим как ще преглътне ултиматума на патриотите броят на изборните секции в Турция да се сведе до 6.

Ако Борисов не успее да се договори за коалиционно управление и БСП получи мандат, има две възможни успешни комбинации: БСП+ОП+ДПС, което ще осигури 133 депутатски места и БСП+ОП+ДПС+ПП „Воля”, което осигурява 145 депутатски места. Всякакви други комбинации носят под 121 депутатски места. Но като се има предвид категоричното нежелание на БСП и ОП да се коалират с ДПС, и първите две формули изглеждат неприложими. Остава ДПС да се съгласи да подкрепя коалиция на БСП и ОП, без да има свои министри или заместник-министри в правителство на Корнелия Нинова.

Що се отнася до така наречената „голяма коалиция” между ГЕРБ и БСП, без някакви извънредни обстоятелства и без брутален натиск от страна на Вашингтон, Берлин или Брюксел чрез ЕНП и ПЕС, тя е неосъществима. Или както каза професор Иво Христов „Възможна е, но без мен!”.

Ако Борисов, който преди изборите удари популистите в земята с обещания за 1500 лева средна заплата и двойно увеличение на учителските заплати, тръгне да се пазари с патриотите и за вдигане на пенсиите, ще види голям зор. Тогава ще се разбере, че рекламираният от ГЕРБ 3,5 % икономически растеж е една счетоводна измама. Достатъчно е ЕК да ни спре парите по няколко програми, и кабинетът отново ще прибегне до външни заеми. Така третото „успешно” управление на Борисов може да се окаже последно за ГЕРБ. Закъснялата, при това само словесна, „щедрост” на герберите може и да им е помогнала да победят на 26 март, но ако започнат да оправдават неизпълнението на дадените обещания с международното положение, на Борисов ще му се наложи отново да хвърли кърпата. След което ГЕРБ ще отиде при СДС и НДСВ – на политическото бунище! Същото ще стане и ако върне мандата, заради „несходство в характерите” с потенциалните „съдружници в престъплението”.

Ако и БСП не успее да сформира кабинет, България ще влезе в една спирала от предсрочни избори, оставайки си все така бедна, корумпирана и топяща се откъм българи. И прехвалената политическа и финансова „стабилност” ще се асоциира само с примирението, отчаянието и апатията на българите заради мизерията и социалните неправди.

Всяко зло, за добро! Доброто на ситуацията след 26 март е, че в 44-ото НС няма да виждаме физиономиите на „реформаторите” от „градската десница”, нито на кресливите русофоби и борци със задкулисието, комунизма и ДС от файтонните коалиции на Радан Кънев („Нова република”), Христо Иванов ( КП „Да, България”), и на Лютви Местан и Орхан Исмаилов (Обединение ДОСТ). Телевизионните кадри от централата на  „Нова република” след обявяването на „резИлтатите” от изборите наподобяваха погребение. Радан Кънев, Атанас Атанасов, Мартин Димитров, Петър Славов, Трайчо Трайков и М(и)тоди Андреев стояха с каменни лица пред суровата реалност. Очевидно антикомунизъм и русофобия вече не пълнят парламент. Нито пък „евроатлантизъм” с анадолски привкус, както установиха Лютви Местан и Орхан Исмаилов. Мощен шут получиха от левите избиратели и „шлемоносците” на създаденото от Георги Първанов АБВ, оглавявано сега от Константин Проданов. Както и хората на „няма ляво, няма дясно” Татяна  Дончева, потърсили спасение от забравата в коалицията „АБВ - Движение 21”. Тези тарикати не само останаха без депутатски кресла, ами се самолишиха от държавни субсидии и от офиси. Защото за да получи субсидия една партия трябва да е спечелила поне 1 % от гласовете, докато коалицията трябва да спечели 4 %.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе! Радан Кънев дори подаде оставка от председателството на „Нова република”, а примера му последва колективното председателство на РБ. Но както казват турците: „Сон пишманлък файда гетирмез” („Няма полза от закъсняло разкаяние”).

И ДПС, благодарение на Местановото ДОСТ беше детронирано от позицията на балансьор, дилър на порции и трета политическа сила. Това беше червена точка в политическата кариера на бившия партиен секретар, бивш доносник на ДПС, бивш основател на СДС в Момчилград и бивш „назначен” председател на ДПС Лютви Местан.

Второто добро дело беше, че с евроатлантическата си реторика и фактическото си поставяне в услуга на Ердоган, той накара всички партии да изолират ДОСТ. В крайна сметка, броят на протурските партии в НС бе намален от 3 на 1. Тоест, там остана само ДПС, което е скарано с диктатора и потенциален падишах Реджеп Тайип Ердоган. Наред с Местан, от парламента бяха отбити и няколко „българи”, като Евгени Михайлов и Георги Боздуганов. Дай, боже, на всеки душманин такива слуги!

Доброто на лошото международно положение е, че менторът на ДОСТ, турският президент Ердоган, успя да се скара с почти цяла Европа. Накрая обяви от Анталия: „Ако на референдума на 16 април се получи „да” (за предложените конституционни промени, които предвиждат въвеждането на президентско управление – б.р.), няма да влезем в ЕС. Ако вземат това решение, ще ни улеснят!”.

При това положение „евроатлантизмът” на Местан престава да бъде смокиновото листо, което прикрива протурската същност на ДОСТ. Междувременно, Ердоган постигна своя „голям шлем”, като успя да обтегне отношенията и с „приятелска и съюзническа” България. “Само този съсед ни липсваше! - възкликна журналистът Сами Коен. - Напоследък отношенията с пограничните на Турция страни се развалиха едно след друго, обтегнаха се. Наричана простонародно „комшу”, България представляваше едно изключение. Сега има признаци, че и с нея работите не вървят добре.” („Миллиет”, 24.03.2017). И как да вървят добре, щом Анкара се опитва да диктува коя турска партия у нас следва да представлява българските турци? И когато българските власти отхвърлят чуждата намеса, лично Ердоган ги обвинява в натиск спрямо „сънародниците”.

Ердоган е на път да развали приятелството и с президентите на Русия и САЩ. Защото те продължават да гледат на сирийските кюрди като на надеждни съюзници в борбата срещу „Ислямска държава”; докато Ердоган ги обявява за терористи. Турция непрекъснато се оплаква от това, че Пентагонът снабдява с противотанкови и зенитни средства кюрдските отряди за самозащита на населението в Северна Сирия (YPG), а пък руски и американски военни носят отличителните знаци на тези формирования. В замяна, кюрдите издигат американски и руски знамена, докато „бунтовниците” от Свободната сирийска армия развяват турски знамена.

Ако Бойко Борисов сформира правителство, дали пак ще се нагърби с ролята на пощенски гълъб, пренасящ посланията на Ердоган и Йълдъръм до Меркел и Юнкер? Може да иска да бъде посредник, но рискува да си навлече гнева на европейците, които Ердоган етикетира като „нацисти” и „фашисти”. Ако утре нарече „фашисти” и ОП, как Борисов ще оправдае включването им в кабинета? И как ще пресече опитите за намеса в нашите вътрешни работи? Защото без ОП не може да състави правителство, а РБ и ДОСТ и да искат, няма как да му помогнат, понеже изпаднаха от 44-то НС. „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш”, казва героят на Николай Хайтов от „Мъжки времена”. Обстановката около България налага тя да се управлява не от „коалиция на желаещите” а от коалиция на можещите.