Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПИСАТЕЛ С ФИЛОСОФСКИ ПРОЗРЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

Името Валентин Распутин е прекалено респектиращо, за да може човек да говори за него без вълнение. Този респект идва и от факта, че в моето съзнание то е свързано с дълбока интелектуална опозиция срещу духовното обезличаване, което настъпи през 90-те години на миналия век, а в  някои славянски страни, както например и в България, продължава и днес. Особено след срещата на група български интелектуалци с големия руски писател на 9 ноември 1994 г., организирана от в. „Зора”, ние разбрахме, че не е достатъчно да носим в душите си мъката от разрухата на идеалите, с които живяхме десетилетия. По-важно е да се  въоръжим с вяра, че за да излезем от това състояние, са необходими общ екзистенциален катарзис и търсене на спасителния път към онова,  което е достойно за  величието на саможертвата на предците ни, и към онова, което ще завещаем на идните поколения.

Валентин Распутин ни впечатли със заразяващата си емоционална мощ, извираща от неизчерпаемото му творческо вдъхновение. А и жизненият му път бе осеян с  доказателства за неподкупна съвест и гордо човешко и гражданско достойнство. Убеден съм, че винаги ще имаме нужда от такива образци на духовно достолепие.

Отбелязвайки 80-годишнината от рождението на този великан на непокорния дух, съвсем естествено е да се вълнуваме от докосването до него. Същото чувство изпитвах и на срещата преди 23 години. Тогава дълбоко ме развълнуваха две негови мисли, носещи печата на мъдростта.  Едната гласеше: ”Демокрацията без национална форма и съдържание е клопка, в която ни приковават”. Втората мъдрост ни призоваваше към терзания на съвестта: „А по-нататък, братя славяни...?

Поставяйки този съдбовен за целия славянски свят въпрос, Распутин даваше израз на тревожното недоумение и разочарование на няколко поколения в Русия и в България. В думите му бликаше безутешна болка. „И наистина, каза той тогава, имахме единно духовно пространство, сега имаме едно и също бездуховно и икономическо пространство. А ни трябва взаимна морална поддръжка”. Това ми напомни за цитат от Достоевски, който непосредствено след Освобождението на България, когато Русия тръпне в ентусиазма на своя подвиг и застъпничество в откриващия се пред другите славяни нов свят, гениалният автор записва в своя „Дневник на писателя”: „По мое вътрешно убеждение - съвсем определено и безкомпромисно - Русия никога няма да има толкова завистници, независтници, клеветници и даже явни врагове, както тези славянски племена, които Русия току-що освобождава...”. Този цитат привлече вниманието ми и в книгата на Распутин „Русия: дни и времена”, наскоро излязла на български език. Бях смутен. За съжаление това мрачно прозрение нерядко получава нови доказателства в публичните изяви на някои родни политици. Известно утешение внесе в душата ми деликатната фраза, произнесена от Минчо Минчев при откриването на срещата на 9 ноември 1994 г.: „Бяхме съвременници, но не и неми свидетели на живожарицата на позора, в който дори понятия като „тъмно робство” бяха наричани „присъствие”.

Всъщност с тези вълнения дойдох и на тази възпоменателна среща, организирана от хора, които живеят с непреклонната вяра в силата и дълбочината на братската ни дружба с великия руски народ. Бих желал да им благодаря горещо от свое име и от името на симпатизантите на славянската идея, обединени в Славянското дружество в България, което вече сто и осемнайсет години поддържа пламъка на славянската взаимност.

Вярвам, че безсмъртният дух на Распутин винаги ще бъде с нас, за да ни вдъхновява в усилията ни за претворяване на неговите прозрения за хуманистичния потенциал на славянската духовност и основания на нея общ цивилизационен код като обективна потребност за по-нататъшното развитие на Русия и на целия славянски свят. Изправени сме пред нови тежки предизвикателства. Наш дълг е да бъдем достойни последователи на заветите на Валентин Григориевич Распутин и на десетки други титани на могъщия руския дух.

Проф. Орлин ЗАГОРОВ, зам.-председател на Славянското дружество в България

15 март 2017 г.