Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МИР В СИРИЯ

Е-поща Печат PDF

• КРАТЪК ОБЗОР НА СЪБИТИЯТА

Споразумение за примирие, постигнато с посредничеството на правителствата на Русия и Турция, влезе в сила рано сутринта на 30 декември 2016 г. Сирийската армия обяви, че прекратява действията си върху цялата територия на страната.

Споразумението за прекратяване на огъня дойде само седмица, след като сирийската армия и подкрепящите я милиции възстановиха правителствения контрол върху целия град Алепо. Те изтласкаха ислямистките милиции, ръководени от сирийската „Ал Каида“ - групировката „Фронт Фатах ал Шам“ (доскоро наричана „Фронт ал Нусра“) - от тяхната последна градска твърдина, каквато беше източната част на Алепо, завзета от ислямистите през 2012 г.

Възстановяването на правителствения контрол над Алепо бе стратегическо поражение за САЩ и техните регионални съюзници, които организираха, въоръжаваха и подкрепяха ислямистките милиции, упълномощени от Вашингтон и в американски интерес, да водят продължилата почти шест години война, чиято цел бе смяна на режима в Дамаск. Вашингтон поведе ожесточена пропагандна кампания срещу възстановяването на правителствения контрол над Алепо, окачествявайки го като „клане“ и дори „геноцид“.

На 29 декември руският президент Владимир Путин обяви споразумението за примирие в Сирия. Тази стъпка бе предшествана от някои важни събития. Още на 21 декември в Москва беше подписана тристранна декларация на външните министри на Русия, Турция и Иран, в която се призовава примирието, постигнато в Алепо с руско и турско посредничество, да се разпростре върху цяла Сирия, а чрез преговори да се постигне уреждане на конфликта между сирийското правителство и неговите опоненти. В документа, наречен от някои руски официални лица „Московската декларация“, се заявява, че трите страни подкрепят „суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Сирийската арабска република“ и се утвърждава, че не съществува „военно решение на сирийския конфликт“.

Геополитическото сближение на трите страни бе извънредно обезпокоително за Вашингтон, тъй като Анкара се присъедини към основните съюзници на сирийския президент Асад – Москва и Техеран. Доскоро, като съюзник на САЩ, Турция активно подкрепяше ислямистките милиции, сражаващи се в Сирия. Тя позволи нейната територия да се използва от ЦРУ за прехвърляне в Сирия на оръжие и чуждестранни бойци, които при необходимост биваха обучавани от служители на турските сили за сигурност. Впоследствие Турция, заедно с Русия, посредничеше за постигането на примирие в източната част на Алепо, за евакуацията на ислямистките бойци и на хиляди граждани от този район на града. Московската декларация приветства „доброволната евакуация на цивилното население, както и организираното напускане на въоръжената опозиция“.

Сериозен удар върху американската политика бе, че Турция, ключов съюзник по НАТО и втората по големина армия в ръководения от САЩ военен съюз, се присъедини към Русия и Иран, считани от Вашингтон за главни пречки пред установяването на американска хегемония над Близкия изток и Евразия.

Турското правителство търсеше сближение с Москва от май 2016-а, когато започна да полага усилия за смекчаване на напрежението между двете страни, породено от инцидента през ноември 2015 г., когато турските военновъздушни сили свалиха руски военен самолет в района на турско-сирийската граница. В отношенията между Русия и Турция настъпи сближаване след неуспешния опит за преврат срещу управлението на Реджеп Тайип Ердоган през юли 2016 г., за който Ердоган и привържениците му обвиниха Вашингтон и Берлин.

Правителството на Ердоган влезе в противоречие със САЩ и поради съюза на Вашингтон с Отредите за народна защита (YPG), милицията на сирийските кюрди с политическо крило Партията на демократичния съюз (PYD).

Пентагонът предостави оръжия и помощи на сирийската кюрдска милиция и разположи свои части за специални операции в подкрепа на действията против „Ислямска държава“. Кюрдските групировки YPG и PYD обаче са свързани с действащата в Турция Кюрдска работническа партия (ПKK), която Анкара счита за терористична организация и против която води продължителна кампания.

Безпокойството на Турция бе резултат и от установяването на контрол на YPG над някои сирийски територии, като крачка към създаване на кюрдска държава, и всъщност заплаха за териториалната цялост на Турция, където живее голямо кюрдско малцинство.

През август 2016-а Ердоган заповяда на турските войски да навлязат в Сирия, привидно за да подкрепят военната кампания на САЩ против „Ислямска държава“, но всъщност, за да попречат на кюрдските отреди YPG да създадат кюрдска държава на самата турска граница. Турция счита съюза на САЩ с кюрдските националистически групировки за основна заплаха за своята национална сигурност. Части на турската армия водят в Сирия кървава битка, за да завладеят град Ал Баб, който е в ръцете на „Ислямска държава“, а после да предприемат офанзива към „столицата“ на „Ислямска държава“ - сирийския град Ракка. Анкара иска да предотврати превземането на Ал Баб и Ракка от подкрепяните от САЩ кюрдски националисти. Станаха и въоръжени стълкновения между турските части и кюрдските бойци.

Московската декларация се появи непосредствено след убийството на руския посланик Андрей Карлов, извършено в Анкара на 19 декември 2016 г. от член на елитна турска полицейска част. Първоначално имаше очаквания, че убийството ще предизвика криза между Русия и Турция, но това не се случи. Няколко дни след “Московската декларация” анонимни турски официални лица съобщиха (в сряда, 28 декември) за постигнатото споразумение за примирие в цяла Сирия, както оповести държавната информационна агенция “Анадолу”. Споразумението било постигато в резултат от преговорите на руски, турски и ирански представители.

Освен това президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев изразил „готовност“ да бъде домакин в столицата Астана на разговорите между представители на режима на сирийския президент Башар ал-Асад и опозиционните милиции.

Това е предисторията на изявлението на президента Путин от 29 декември 2016 г., когато той съобщи, че правителството на президента Башар ал-Асад и седем въоръжени опозиционни групировки са приели общо три документа.

Първият документ е споразумение за прекратяване на враждебните действия; вторият цели да се създадат инструменти за наблюдение и укрепване на примирието; третият трябва да подготви провеждането в началото на 2017 г. на мирни преговори в Астана, столицата на Казахстан.

Постигнатата договорка може и да сложи край на военните действия в някои райони на Сирия, но тя едва ли ще може напълно да прекрати продължаващото близо шест години насилие, което отне живота на стотици хиляди сирийци и прогони от домовете им 11 милиона души - половината от населението на страната.

Както и предишните, оказали се неуспешни, споразумения за примирие в Сирия, сключени от Вашингтон и Москва, и това споразумение изключва от действието си организациите, които ООН определя като „терористични“, в това число „Ислямска държава“ и сирийската „Ал Каида“ - „Фронта Фатах ал Шам“ (бивша „Фронт ал Нусра“). Те са най-активните и боеспособни сили, воюващи против правителството на Асад. При положение, че не са включени в споразумението, срещу тях ще продължават да бъдат нанасяни военни удари.

Сирийската „Ал Кайда“ - „Фронтът Фатах ал Шам“, се сражава в тесен съюз със слабите във военно отношение т. нар. умерени бунтовници, подкрепяни от САЩ. Военните удари, нанасяни на сирийската „Ал Каида“, неизбежно ще се стоварят и върху „умерените“. При предишните примирия, оказали се безуспешни, това създаваше конфликти между Москва и Вашингтон. Русия настояваше САЩ да изпълнят обещанието си и да отделят своите „умерени“ от „Фронта ал Нусра“ (както по-рано се наричаше „Фронтът Фатах ал Шам“). Според Държавния департамент на САЩ такова отделяне било почти невъзможно, защото отделните групировки били тясно преплетени помежду си.

На свой ред сирийското правителство също подчерта, че споразумението изключва „Ислямска държава“, „Фронта Фатах ал Шам“ и свързаните с тях организации. Дамаск посочи, че опозиционните формации, подписали споразумението, са поели задължението да се отделят от двете големи ислямистки групировки.

Сраженията със сигурност ще продължат в районите, контролирани от „Ислямска държава“, която е атакувана не само от сирийските правителствени войски, но и от подкрепяните от САЩ кюрдски бойци, а също от турската армия и милициите, които Турция подкрепя.

Сирийската кюрдска милиция Отряди за народна защита (YPG), изглежда, че не е включена в споразумението за примирието. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу призна, че няма съгласие на Русия и Иран по квалифицирането на YPG от Анкара като „терористична“ организация. Все пак той посочи, че YPG и нейното политическо крило Партия на демократичния съюз (PYD) няма да участиват в мирните преговори в Астана, столицата на Казахстан.

Има вероятност примирието да е било постигнато за сметка на кюрдските фракции. За това свидетелствува съобщението на турската информационна агенция „Доган“, че руски военни самолети за първи път са нанесли въздушни удари върху позиции на „Ислямска държава“ в околностите на сирийския град Ал Баб, където, както вече се спомена, турските войски са предприели офанзива против ислямистите, за да превземат града и да попречат на кюрдската милиция YPG да направи това и по този начин да разшири териториите под свой контрол.

Осъществяването на споразумението няма да бъде безпроблемно поради съществуващите различия между участниците в него. Така например турският министър на външните работи Чавушоглу заяви, че правителството му няма да преговаря с представители на правителството на Асад в едни мирни преговори и че Турция се е споразумяла с Русия „засега да остави настрана“ въпроса за бъдещето на сирийския президент. По-рано Анкара поддържаше гледището, че едно уреждане на конфликта трябва да включва отстраняването на Асад от президентския пост. На свой ред сирийският външен министър Уалид ал Муаллем заяви пред държавната информационна агенция САНА, че Дамаск приема Москва като гарант за примирието, но че „ние нямаме доверие в ролята на Турция“ поради подкрепата, оказвана от Анкара на ислямистките милиции.

Представител на Държавния департамент на САЩ окачестви прекратяването на огъня като „положително събитие“, но очевидно изключването на Вашингтон от договорката – все пак руският външен министър Лавров каза, че бъдещата администрация на Тръмп би могла да участва в нея - отразява провала на американската политика на промяна на режима в Сирия и неуспеха на Вашингтон в налагането на своята хегемония над целия регион. Взаимните упреци сред управляващите среди в САЩ за това кой е виновен за загубата на Сирия ще продължат и след идването на Тръмп в Белия дом, което създава предпоставки за нов изблик на американския милитаризъм в Близкия изток.

 

Бистра СТАЙКОВА

(Обзорът е направен на базата на следните три статии: Bill Van Auken. Russia, Iran and Turkey issue joint declaration on Syrian settlement, WSWS, 22 December 2016; Alex Lantier.Turkey claims to have brokered cease-fire in Syria, WSWS, 29 December 2016;Bill Van Auken. Russia and Turkey broker ceasefire in Syria, WSWS, 30 December 2016)