Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 41 (2016) Президентски избори 2016: ГОРЧИВИНА!

Президентски избори 2016: ГОРЧИВИНА!

Е-поща Печат PDF

С ръка на сърцето трябва да признаем: безкраен е талантът на управляващия ни „политически елит” да отвращава избирателите. От политиката, от демокрацията, от т. нар. евроатлантически ценности... Веднъж, чрез прекрояването в последния момент на Изборния кодекс, така че да се увековечи статуквото, от което уж всички са недоволни. Втори път, предлагайки на политическия пазар като „котки в чувал” завършени негодници, или хора почтени, следователно абсолютно негодни да бъдат президенти, министри или кметове. Най-често не честните печелят, а хитрите и безскрупулните. И веднага щом се докопат до властта, започват да правят точно обратното на онова, което са обещавали. Народът повече не им трябва, поради което се държат с него, както в стихотворението на Ботев „В механата”: „Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви, и немеем и се смеем над народни свети жертви”. Нашите „народни избраници” са дори по-лоши, защото се поставят в услуга на сенчести субекти. Последните може и да са финансирали предизборната им кампания, но никой не ги е упълномощавал за опекуни на президента, премиера, министрите, депутатите, кметовете и общинските съветници. Ако и новият ни държавен глава ще изпълнява безпрекословно инструкциите на Вашингтон, Брюксел и Анкара, предавани директно или чрез съответните посланици в София, по-добре да го няма! На колонията не й трябва президент, а генерал-губернатор.

Обърни се с гняв назад

Спомнете си превъплъщенията на четиримата „демократично избрани” президенти след 10 ноември 1989 г. От тях двама (Желев и Първанов) изкараха по два мандата, но дали поне единият спази предизборните си обещания? Не! И двамата се скараха с партията, която ги издигна; и двамата основаха собствени политически формации, разделяйки електората на оригиналните партии, след като ги употребиха като ракета-носител. Нито „сините” са избирали Желю Желев, за да свали „първото демократично избрано правителство”, начело с Филип Димитров; нито „червените” са подкрепили Георги Първанов, за да трепе архари и да се разхожда с бронирана жилетка в Ирак, охраняван от българските рейнджъри. Нали уж войната в Ирак не беше негова! Още по-малко са „му гласували”, за да предаде съпартийците си от БСП два пъти: веднъж, когато въпреки решението на партийния конгрес върна мандата за сформиране на второ правителство на БСП; втори път, като сформира АБВ и го направи коалиционен партньор на ГЕРБ. Третият му опит за измама на Столетницата беше разконспириран навреме и той беше принуден да свали картите, лансирайки Ивайло Калфин като кандидат за президент само на АБВ. Естествено, за да не носи лична отговорност за нарисувания изборен провал на тази формация.

И Първанов, и Калфин, и Дончева заиграха за отбора на ГЕРБ, обвинявайки за бъдещия си провал Столетницата, но дано този път избирателят да ги накаже подобаващо. Включително и електоратът на ДПС у нас и в Турция, който в миналото гласува за Първанов, без дори да му знае името. За програмата му, да не говорим.

А какво да кажем за обхванатия от амнезия бивш комунистически номенклатурчик и щатен комсомолски секретар Росен Плевнелиев, представящ се за най-голям „евроатлантик”? Той буквално беше „назначен” за президент с цената на 100 000 съмнителни гласа. Щом прясно избраният за държавен глава Плевнелиев се опита да се прави на надпартиен, Борисов му припомни кой го е номинирал. И опитвайки се да му издърпа ухото, замалко да го окьорави. С право го нахока в нощта след изборите, защото ако Плевнелиев не беше назначен от Бойко за министър на регионалното развитие и благоустройството, кой щеше да го познава? Как щеше да стане „политик на годината”? Кой щеше „да му гласува”, ако се беше кандидатирал като Митьо Пищова, Йоло Денев или Бисер Миланов-Петното? Чак в края на своя мандат Плевнелиев се опита да се еманципира от Борисов, но забърка такива международни скандали, че дори „бащицата” го нарече „ястреб”, който със своите непремерени изказвания е влошил до голяма степен отношенията ни с Русия. Това е целият му „актив”. Но именно заради русофобията и кресливия му евроатлантизъм Радан Кънев се опита „да продаде гаргата за славей”. Сиреч, да предложи Плевнелиев за общ десен кандидат президент. Уви, каквото Радан Кънев пипне, изсъхва на корена си! Дори РБ предпочете Трайчо Трайков, също бивш министър в първото правителство на ГЕРБ. И също изритан от поста министър на енергетиката: не за инакомислие, а за некадърност и провал на мисията в Катар. Според Бойко Борисов, Плевнелиев, Дянков и Трайков му били предложени за министри от КРИБ и кръга „Капитал”. Срещу какво той се е съгласил, това е „покрито с мрака на неизвестността”. Известно е само, че по-късно и тримата станаха „персони нон грата” за партията държава.

Непоисканата подкрепа

За предстоящите на 6 ноември президентски избори ГЕРБ номинира председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Реформаторите заложиха на Трайчо Трайков. АБВ лансира Ивайло Калфин, а “обединените патриоти” се обединиха около двойката Красимир Каракачанов и Явор Нотев. Така мнозинството, което подкрепи втория кабинет на Борисов, се разчекна на четири. Преди седмица Цачева получи „непоискана подкрепа” от ДОСТ на Лютви Местан, но ГЕРБ отблъсна гнусливо коварната ръчица. Явно не са забравили как същият Местан ритна стола на Пламен Орешарски, зад чиято кандидатура днес застана новото ръководство на ДПС. Борисов първо каза, че нито приема, нито отхвърля подкрепата на ДОСТ, а на 24 октомври пред Нова телевизия заяви, че ходът на Местан бил непремерен. Бойко със сигурност разбира колко символична и вредна за ГЕРБ е тази непоискана помощ. Местан слезе под нивото и на магистралните жрици на любовта! Те поне се предлагат за пари, докато той се опитва да посредничи „безкористно” на и без това чудесните отношения между Бойко Борисов и Реджеп Ердоган.

Още повече, че след опита за преврат в Турция на 15 юли отношенията между Анкара и Москва рязко се затоплиха за сметка на турско-американското и турско-европейското охлаждане. При това положение евроатлантическите клетви на Местан взеха да не минават. Което не му попречи да изпрати на Борисов отворено писмо, в което го предупреди, че чрез кандидата на БСП Румен Радев било заплашено евроатлантическото бъдеще на България. Местан предлагал помощ не за Цачева и ГЕРБ, а за съхраняването на ценностната идентичност на България. Дори упрекна Борисов в нескромност и „тежка ценностна криза”, но истинската причина за гнева на „доста” е друга. След като Анкара обяви свалянето на руския бомбардировач Су-24 над Сирия на 24 ноември 2015 г. за дело на терористичната организация на Фетхуллах Гюлен (ФЕТО), Местан може да бъде наречен „гюленист”, „терорист” и „превратаджия”. Излиза, че проатлантическата и протурска декларация, която изчете от парламентарната трибуна на 25 ноември 2015 г., фактически е била в подкрепа на превратаджиите! Значи лидерът на ДОСТ компрометира и „достлука” (приятелството) с Турция, и „евроатлантизма”. Поради което посредническите му напъни стават нежелани и от Анкара... Освен това Борисов със сигурност има представа какъв електорален „чеиз” носи ДОСТ, преди още да се е явявала на избори. Местан просто бърза да се нареди на софрата на победителите, но в действителност с подкрепата си за ГЕРБ налива вода в мелницата на нейните опоненти. В това число на националистите, които според него Европарламентът бил квалифицирал като „фашисти”. Нима политическата стабилност в България се опира на „фашистка” подкрепа?!

Закъснели уроци по история

А какви са турските националисти от Партията на националистическото действие (ПНД) на Девлет Бахчели, които гостуват на форумите на ДОСТ? Един от тях, зам.-председателят на ПНД Семих Ялчън, дори каза, че Турция била там, където се говори турски. Значи и в Кърджалийско, и в Лудогорието. Тази песен отдавна е подхванал и президентът Реджеп Ердоган. След като постави под въпрос Лозанския договор от 1923 г., по силата на който на Гърция били „подарени” редица острови в Егейско море, той спомена, че Кърджали, Варна, Одрин и Солун са свързани в сърцата на турците. Вероятно не само с миналото, наречено „османско присъствие”, а и с общо бъдеще, както пише в „Стратегическа дълбочина” на бившия турски премиер Ахмет Давутоглу. Ирак и Сирия също са били част от Османската империя. Дори през 1937 г. Турция е анексирала сирийския район Хатай, инициирайки референдум под дулата на турската армия. Ето защо нито правителството в Багдад, нито това в Дамаск желаят турски войски на своя територия под предлог, че участват в операциите срещу терористичната организация „Ислямска държава”. Но Ердоган казва, че Турция ще вземе участие и в операциите за прочистване от ИДИЛ на Северен Ирак и Северна Сирия, и в преговорите за бъдещето на двете си съседки.

По повод иракските възражения срещу участието на турски войски в операцията за освобождаването на Мосул, в реч при откриването на университетския кампус в Инегьол (Бурса), Ердоган заяви: „Преподавам ви урок по история. Разберете, Киркук и Мосул в миналото бяха наши. Погледнете историята. Казах „Мисак-ъ Милли” („Национален пакт”) и някои се разтревожиха. Защо се безпокоите? Ние сме национални, ние сме патриоти, това е разликата. Няма да гледаме от трибуната, когато се засяга нашата сигурност. Няма да допуснем създаването на коридор на терора. Казват ни да не слизаме към Ел-Баб (Северна Сирия). Ако коалицията се съгласи, и в Ракка ще направим каквото трябва. Няма да допуснем до себе си терористични организации (има предвид участието в операцията срещу ИДИЛ в Мосул на Кюрдската работническа партия ПКК и Партията на демократичния съюз на сирийските кюрди PYD, б.р.)”.

Евтиното си е евтино

С какво турският национализъм е по-добър от българския? Напротив, много по-агресивен и лош е! Този национализъм обаче, остава незабелязан от ръководствата на трите турски партии в България: ДПС, НПСД и ДОСТ. Явно, защото никоя от тях не ще да ухапе ръката, която я храни.

Все пак ДПС постъпи малко по-почтено, заставайки зад президентската кандидатура на бившия премиер Пламен Орешарски. Така хем ще може да измери реалната си електорална тежест още на първия тур, хем след евентуалния балотаж ще има очи да се присламчи към победителя. И независимо от това как са гласували симпатизантите на движението, Мустафа Карадайъ ще повтори, че без ДПС не може да бъде избран президент на България. И Местан би казал същото за ДОСТ, ако имаше поне едно доказателство за нейното влияние. Но в момента той слага тигана на печката, докато рибата е още в морето...

При очевадната разпиляност на силите в дясно и в ляво, балотажът изглежда неизбежен. Въпросът е чии двама кандидати ще се класират за финала. И дали кандидатът на РБ Тр. Трайков ще постигне резултат, който реформаторите ще могат да нарекат „успех”. В противен случай, сбогом, правителство! Сбогом, министерски постове! Тогава не само Радан Кънев ще се обяви за предсрочни парламентарни избори, но и Николай Ненчев, и Меглена Кунева ще „изокат”. Ако пък кандидатът на ГЕРБ се провали още на първия тур, катунът ще се разтури моментално. Както каза Мустафа Карадайъ: „ДПС може да подкрепи ГЕРБ единствено за провеждането на предсрочни парламентарни избори!”. Докато подкрепата на ДОСТ е „безусловна” и „ценностна”, но символична. Евтиното си е евтино!

Информираният избор и “чучулигите на атлантизма”

Преди да отиде пред урната обаче, избирателят трябва да си отговори на въпроса: какъв държавен глава искам и заслужавам? И дали сред номинираните кандидати има човек за тази работа. Ако сметне, че няма и зачеркне квадратчето „Не подкрепям никого”, пак той ще е губещият. Защото благодарение на тази хитроумно пробутана от управляващите опция избирателната активност ще надхвърли 50 %, което е конституционното изискване, за да бъдат признати изборите за законни. Съгласно „политически коректното” тълкуване на въпросното нововъведение, бюлетините, на които е зачеркнато това квадратче, ще се броят за действителни при мажоритарен вот - такъв е вотът за държавен глава. Получилият над 50 % от действителните гласове кандидат ще спечели още на първия тур, а при балотаж победител ще е кандидатът, получил най-голям процент от действителните гласове. Тоест, макар и избран „с отвращение”, ще имаме президент.

Помогнаха ли телевизионните дебати на избирателя да направи „информиран избор”? Не! Защото въпросите, които задаваха водещите, бяха много далеч от българската действителност и конституционно определените пълномощия на държавния глава. И съответно отговорите на „фаворитите” не се различаваха съществено: хем са за НАТО и ЕС, хем са за балансирани отношения с Русия и Турция. Хем са за спазване на човешките права, хем поставят над всичко националната сигурност и националните интереси. „Гълъби” ли са, или „ястреби”, това тепърва ще преценяваме. Единствено Каракачанов и Енчев говорят, че ще инициират референдум за членството ни в НАТО и ЕС. Останалите го приемат за неизбежно като смъртта. И телевизионни водещи, и гостуващи в техните предавания се държат така, сякаш ще избираме не български президент, а генерален секретар на НАТО или на ООН... „Какво мислите за отношенията с Русия? Признавате или осъждате „анексията” на Крим от Путин? Ами кризата в Украйна и санкциите срещу Русия? Как оценявате руско-турското сближаване на фона на войната в Сирия и бомбардировките на Алепо? Как ще процедирате при нова бежанска вълна от Сирия?”, питат медийните чучулиги на евроатлантизма. И това, при положение, че сирийците са максимум 20 % от бежанския поток и основната част от тях остават в съседни на Сирия страни. Докато от Афганистан, въпреки военното присъствие на САЩ и НАТО, вървят тълпи икономически мигранти, които нарушават българската граница на път за Германия. Те няма как да се припишат на руската военна намеса в Сирия, нали? Същото е в Ирак и Либия, където САЩ, Англия и Франция „смениха режимите”, за да дойде терористичната организация „Ислямска държава” и да обяви Халифат. В Мосул тя използва цивилното население като жив щит. Нещо повече, за да пресече всеки опит за бягство от обсадения град, ИДИЛ е окачила на градските порти 20 отрязани от нея човешки глави! („Миллиет”, 19.10.2016). Подобно е отношението към цивилното население и на фронта „Ал Нусра” в обсадените от сирийската правителствена армия източни квартали на град Алепо. Фронтът „Ал-Нусра”, преименувал се на „Фетих ел-Шам” („Завладяване на Дамаск”), нито напуска Алепо по осигурените му коридори, нито позволява на цивилните да се изнесат от града. Как при това положение могат да бъдат прочистени от терористите Алепо и Мосул, без да пострада цивилното население? Само руските и сирийските бомби ли падат върху болници и училища? Джихадистите, които ги използват за прикритие, не са ли причина за бомбардировките? ООН предупреждава, че от Мосул ще потеглят към 1 млн. бежанци, но „независимите” медии са се вторачили в Алепо, където на няколко пъти имаше прекратяване на бомбардировките. Нашите злополучни кандидат-президенти, с няколко изключения, са изпаднали в неизлечима русофобия и повтарят западните клишета за „агресивната имперска политика” на Русия. А кой разбърка Близкия изток, за да сложи ръка на енергийните му богатства? Русия ли нахлу в Ирак без резолюция на Съвета за сигурност на ООН, или САЩ и Великобритания? При това, с една лъжа за оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсейн. Русия ли превърна Либия в територия на „Ислямска държава”? Кой създаде, финансира, обучи и екипира джихадистите, представяни като „умерена опозиция”? „Умерена”, но въоръжена с тежки оръжия от Запада, Саудитска Арабия, Катар и Турция. Кой бомбардира Йемен? Русия, режимът на Башар Асад, или този в Саудитска Арабия? И ако Башар Асад е „диктатор”, избран с пряко гласуване, какъв е режимът в Рияд, където никога не е имало парламентарни избори, нито парламент? И където правосъдие се раздава с ятагани на мегдана! Неотдавна екзекутираха дори един принц, обвинен в убийство... Защо САЩ не сменят режима в Рияд? Защо не му наложат санкции? Ако международното право ще се прилага „целесъобразно”, по-добре да го забравим!

Пий, или си върви

Може ли България да повлияе на това развитие, или трябва да чака да се разберат „големите началници”? Не може! Поради което не трябва да се навира между шамарите, а да се опита да отстоява поне главните си интереси. Светът, в това число ЕС и НАТО, затъва в криза, чието разрешаване не зависи ни най-малко от човека, който седи или ще седне в президентския стол на „Дондуков” 2. Нека поне бъдещият държавен глава не търчи към пожарите с туба бензин в ръка! Ако може, да насочва и правителството към решения, които отстояват българските национални интереси. Ако не може, да се придържа към девиза на гуляйджиите: „Пий или си върви!”.

Конституционните правомощия на българския президент не съответстват на начина на неговото избиране и не предполагат съществена външнополитическа активност. Той е най мажоритарно избраният държавник в страната, а има само правото на обръщения и новогодишни приветствия, както и да налага вето върху приети от парламента закони, което вето депутатите отхвърлят с обикновено мнозинство. Има законодателна инициатива, може да инициира и провеждането на референдуми, но пак НС е това, което редактира въпросите и отхвърля неизгодните за управляващите питания. Президентът подписва укази за повишаване в звание и длъжност на висши военни, както и за назначаване на посланици, но предложенията идват от МС. Дори ордените „Стара планина” се предлагат от правителството. И ако министри като Румяна Бъчварова, Владислав Горанов и Екатерина Захариева се обявят против предложения за награждаване лауреат, той може да се откаже от тази чест, както направи Нешка Робева. Нешка и без орден ще продължи да бъде един от символите на българската художествена гимнастика, докато г-жа Бъчварова ще бъде запомнена единствено с хаоса в МВР и бруталното погазване на международните норми в услуга на Ердоган. Експулсирането на бизнесмена Абдуллах Бююк и на седемте турски граждани, заловени в тир на Дунав мост, е достойно за васали, не и за суверенна страна, членка на ЕС! Затова в. „Миллиет” (24.10.2016) написа: „Онази страна пристъпи към действие. И ФЕТО-джиите ще бъдат връщани на Турция!”. Онази страна” е България, а коментарът е придружен със снимка на премиера Бойко Борисов, който каза, че не е бил информиран за случая, докато се намирал в Брюксел, но имал доверие на експертите и политическото ръководство на МВР. Президентът Плевнелиев пък се направи на умряла лисица и оглушително мълчи.

Президентът има квоти във ВСС и Конституционния съд (КС), но какво от това? Скандалите около ВСС и прокуратурата не свършват! Вярно е, че личността прави авторитета на институцията, а не обратното. Но когато „лицето, което имаме като президент” е поставено на неподходящото място в грешното време, институцията става за смях, или за оплакване! А самата концепция за държавния глава е изначално сбъркана: хем го избира целият народ, хем е по-безвластен от селски кмет! Дори бюджетът му се приема от парламента по предложение на правителството. Ерго, винаги може да бъде удушен финансово.

Изходът от това недомислие

е един: свикването на Велико народно събрание, което да приеме нова конституция и да се закрие завинаги. Само тогава ще се отстрани несъответствието между правата и начина на избиране на държавния глава. Ако се прецени, че сегашните му правомощия са достатъчни, нека той да се избира от Народното събрание. Ако пък се отиде към президентско управление, президентските пълномощия трябва да се разширят. В Турция например Ердоган ще свика референдум за въвеждането на „президентска система от турски тип”. Нещо като султан, избиран за пет години. У нас почти никой от кандидатпрезидентите не иска допълнителни правомощия, знаейки, че не може да ги получи без промяна в конституцията. Поради това изборите сменят само персоните, които ще влязат на „Дондуков” 2, не и тяхната политическа тежест. Президентът може да бъде предсрочно освободен от поста при точно определени в конституцията условия: смърт, психическа и физическа непригодност, доброволно напускане или при държавна измяна. Безотговорното говорене не се брои за измяна, а за свобода на изразяването и мисълта. Особено ако е насочено срещу Русия, а не да речем срещу САЩ или бюрократите в Брюксел. Затова има импровизации „ала Плевнелиев”, които ще ни изправят на нокти. И никакви референдуми за членството в НАТО, ЕС, еврозоната и Шенген. Нито за приемането на споразуменията за свободна търговия с Канада (CETA) или за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство със САЩ (TTIP). И двете ще доразорят българските производители срещу голите обещания за премахване на визите за български граждани.

Разпадащият се ЕС и изгубилият всякакви основания за съществуване блок НАТО ще продължат да ни диктуват политики, противоречащи на националните интереси. Но не се съмнявайте, че първата визита на бъдещия български държавен глава ще бъде в Брюксел. После ще отиде във Вашингтон и Анкара. Накрая може да се сети и за Москва, ако от Държавния департамент не му изпратят някоя Виктория Нюланд, която да го напопържа. Така че, драги читателю, направи както пише Смирненски в „Горчиво кафе”: „Изтрий от очи си мечтите парфюмни за черни очи кадифе. Под тъмната стряха на мисли безумни, свари си горчиво кафе”. И все пак, гласувай! За генерал Румен Радев.