Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 21 (2016) ИГРА НА РЕФЕРЕНДУМИ

ИГРА НА РЕФЕРЕНДУМИ

Е-поща Печат PDF

Президентски избори 2016: Петко ПЕТКОВ

Махалото на българската демокрация се залюля: от подминаването или пълното отричане на референдумите, до превръщането на тази форма на пряка демокрация в абсурд. След като нашите политици не посмяха да питат народа си нито за новата Конституция, нито за членството на България в НАТО и ЕС, нито за затварянето на първите четири реактора на АЕЦ „Козлодуй”, „разрешиха” милостиво няколко допитвания по далеч по-безопасни за тях въпроси. Например един регионален референдум в Бургас отхвърли проекта за изграждането на петролопровода “Бургас - Александруполис”, макар че в допитването участваха една трета от гражданите на Бургас.

Референдумът за развитието на ядрената енергетика не доведе до никакви положителни решения, понеже беше зле организиран и в него участваха едва 22 % от гласували на последните парламентарни избори. Парламентът го прие „за сведение”. Предложеният от президента Плевнелиев референдум за изборните правила се проведе едновременно с местните избори през 2015 г., но само по единия от предложените въпроси – за електронното гласуване. С това се изчерпваше до тази година историята на пряката демокрация в „евроатлантическа” България. Европейци сме, но не дотам!

Днес обаче, пред избирателите се очертават цели два референдума: на шоумена Слави Трифонов и на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Засега е задвижена процедурата само по първия. И пак се предвижда той да се проведе в съчетание с редовни избори. Този път президентски. Новото беше това, че управляващото мнозинство не се опита да шкартира част от въпросите, както при референдума на Плевнелиев. Напротив, въпреки очевидната противоконституционност на половината от въпросите, прие ги „ан блок” на 12 май със странно смирение. Депутатите на ГЕРБ дори не участваха в дебатите, отстъпвайки терена на тези от останалите парламентарни групи. Но два дни по-късно, в събота, 14 май, те заявиха,  че ще сезират Конституционния съд. Ден по-рано, в петъчната „Панорама”, президентът Плевнелиев се закани, че ако депутатите не се обърнат към КС, ще го направи той.

И защо, вместо да пришпорва депутатите, не сезира лично КС? Най-логичното обяснение е, че не иска преди президентските избори, на които възнамерява да се кандидатира (или да го кандидатират), да си отреже клона, превръщайки се в обект на подигравки в „Шоуто на Слави” и на яростни обструкции от страна на привържениците на референдума. Все пак в подписката на Слави има 700 000 потенциални гласоподаватели... Воден от аналогични мотиви, главният от които е привличането на гласовете на българските граждани в чужбина (Европа, САЩ, Канада, Австралия и Турция), той наложи вето върху току-що ремонтирания Изборен кодекс. Не заради задължителния вот, който противоречи на Конституцията, превръщайки едно право в тегоба, а заради ограничаването на местата за гласуване в чужбина. И ветото на президента върху Изборния кодекс, и заплахата му да сезира КС относно въпросите на референдума са чиста проба „купуване на гласове без пари”: без пари на инициатора, а не изобщо. Безплатни обеди няма, безплатно е само сиренето в капана за мишки.

По повод на президентското вето в управляващата коалиция се водеха оживени пазарлъци дали то да се отхвърли, или да се приеме, без да се разсърдят патриотите и реформаторите. И в двата случая ремонтът на Изборния кодекс ще продължи. Във вторник, 17 май, трябваше да бъде оповестено окончателното решение. От недомлъвките на участниците в председателския съвет стана ясно, че са се „разбрали” всеки да остане на своята позиция. Същия ден правната парламентарна комисия прие ветото, но по начин, който изобщо не може да се тълкува като подкрепа за Плевнелиев. Членовете й гласуваха дали да предложат на НС да приеме повторно оспорените от държавния глава промени в Изборния кодекс. И с 2 гласа „за” (от ПФ), 7 „въздържали се” (от ГЕРБ и РБ), а останалите „против” (представителите на БСП и ДПС), горещият картоф бе подхвърлен на парламентарната зала. На 18 май парламентът дебатира и гласува по президентското вето. Резултатът е известен: ветото беше отхвърлено със 135 гласа и „стабилността” на управляващата коалиция бе спасена. Само ДПС подкрепи президента. Но какъвто и да беше изходът от гласуването, „ремонтът” на „ремонтирания” Изборен кодекс щеше да продължи. На ПФ просто бе дадена възможността да си запази сурата пред избирателите, без да премине в опозиция. А към крепителите на „стабилността” се прибавиха и хората на Красимира Ковачка от БДЦ. Помощта им бе приета „с благодарност”, а в замяна на тази помощ енергийният олигарх Христо Ковачки ще може да разшири своя бизнес.

Що се отнася до сезирането на КС, с тълкувателно решение №3 от 2003 г. той е постановил, че въпроси, касаещи установения конституционен строй,  са единствено от компетенцията на Великото народно събрание. В чл. 9 (2) т. 1 на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт се посочва, че чрез национален референдум не могат да се решават въпроси, които са от компетентността на ВНС.

На любознателните читатели ще напомним, че Радан Кънев, съпредседателят на „малката, но нахална и прекалено шумна болонка”, наречена „Реформаторски блок” (РБ) и лидер на файтонната партийка ДСБ, предлагаше на НС „да се освободи от игото” на въпросното решение №3 на КС. Докато турският „падишах” Реджеп Ердоган направо декларира: „Не признавам и не уважавам решението на Конституционния съд!”. Съвпадението, както казват, е (не)случайно. Радан иска онова, което Ердоган изказва гласно: да не се признават неудобните решения на КС!

Но „да се върнем на нашите овни”, както казват французите.

Политическата шизофрения се оказа хем наследствена, хем заразна. Само шест месеца след като „обрязаха” въпросите от референдума на Плевнелиев, депутатите от ГЕРБ оставиха непокътнати въпросите в референдума на Слави Трифонов. После, след заплахата на президента, си „умиха ръцете” с КС, а лидерът им Бойко Борисов „откри”, че някои от въпросите противоречали на Конституцията. Дотам стигна цялата им „национална отговорност”: да се направят на добрите чичковци и лелки, откликващи на народните тежнения, а всички други в НС да поемат ролята на лошите, които не желаят референдума, понеже са „путинисти”. Но, заради странната й опозиционност, в този „путински блок” бе вписана и партията ДСБ на Радан Кънев. И я джироса там не кой да е, а бившият й зам.-председател, сега министър на здравеопазването д-р Петър Москов. В отговор Атанас Атанасов нарече Москов и РБ „наемници на Борисов”. И илюстрира тяхното нахлебничество с обяснението, което дал бившият олимпийски вицешампион по борба Осман Дуралиев за своите спортни успехи: „Партията рани, ние борим!” Бойко „рани”, а Москов, Лукарски, Ненчев и Кунева „борят”. Доскоро това правеше и Калфин, но от една седмица е опозиция.

Понеже политиците вече са се вторачили в президентските избори, всички яхнаха вълната на популизма. Така се стигна до идеята за провеждането на „избори 3 в 1” (президентски избори плюс два референдума). Реши ли Борисов да си пробва късмета, като нищо може да гласуваме и за народни представители. Моментът е благоприятен, колкото и Борисов да твърди, че „при тези условия нямаме право да искаме предсрочни избори”. Какво им е на условията? ДПС е разцепена, БСП превързва раните си, реформаторите са торпилирани ежеседмично от Радан Кънев, а ДОСТ може и да не бъде регистрирана. Ако на възпоменателния митинг в Джебел (19.05.2016), свикан от кмета Бахри Юмер (учредител на ДПС и ДОСТ) за отбелязване на „началото на съпротивата срещу възродителния процес” и „украсен” с присъствието на ръководствата на ДПС и ДОСТ, беше пукната поне една глава, това би послужило за забраната и на двете партии. Участниците обаче се въздържаха от ексцесии и единственото, което българската държава може да направи, е да “нотира” нахалния турски посланик Сюлейман Гьокче, озовал се в Джебел в компанията на Лютви Местан. Може, но кой ще го направи? Другият вариант е да се забави или откаже регистрацията на ДОСТ. И ако президентските избори се съчетаят с предсрочни парламентарни избори, Местан да остане извън НС, или да бъде принуден да се присъедини към Касим Дал и Корман Исмаилов, ако не иска да гледа парламента през крив макарон. Тогава гласовете за турските партии ще се разсеят между ДПС и НПСД, и представителството им в НС ще се свие до санитарния минимум. Вариантът „избори 4 в 1” не е невъзможен. „За тоз храбър бяс балкански нищо няма невъзможно” - пише Вазов по повод превземането от българската армия на непревзимаемата одринска крепост през март 1913 г.

За съжаление, днес свързваме израза „няма невъзможно” с един абсурд. И това е компрометирането на пряката демокрация в името на демокрацията. В предаването „Панорама” на 13 май, президентът Плевнелиев заяви, че референдумите били „ядрената бомба на демокрацията”. И че било много опасно те да попаднат в ръцете на популисти. Така де, я си представете, че някой популист предложи с референдум да се премахне протоколната, излишна, безвластна, безотговорна и дори вредна длъжност „президент”? Или замяната на постоянно действащия парламент с парламент, който се свиква 3-4 пъти в годината. Кой ще „бори” „хибридната война” на Русия тогава!?

Що се отнася до популизма и демагогията,  сред изредилите се да ни управляват през последния четвърт век има ли едно правителство, с миниатюрни изключения все пак, което да е изпълнило всичките си предизборни обещания? Кой е обещавал бандитска приватизация, разцвет на корупцията, престъпността и контрабандата? А те продължават да се ширят... Не беше ли популистко и обещанието на Плевнелиев да бъде надпартиен президент на всички българи? В опита си да му издърпа ухото, за да му напомни кой го е уредил на този пост, Борисов насмалко не го окьорави в нощта след изборите през 2011 г. Което не можа да откаже държавния глава от мерака да прави изявления в унисон с дадените от биг брадър указания... Дори на 9 май нареди да се издигне знамето на ЕС в чест на измисления Ден на Европа, без да спомене за милионите загинали в борбата срещу хитлеризма. Но сравняването на референдумите с ядрена бомба е умопомрачително! След взрива на ядрена бомба остават само руини, пепелища и радиоактивно заразяване. Значи референдумите не помагат на демокрацията, а обратното – унищожават я! Тогава трябва направо да се забранят с международен договор, а родината на референдумите Швейцария да бъде осъдена за престъпления срещу човечеството. Понеже там провеждат референдуми през ден – конфедеративни и местни. „Прочее, Картаген (Швейцария) трябва да бъде разрушен!”, искат нашите следовници на Катон Стари. И да се забрани лозунгът „България – Швейцария на Балканите!”. Пряката демокрация е опасна за представителната, а най паче за фалшивата демокрация...

Но тъй като у нас политиката върви ръка за ръка с цирка, стигна се до там, че не ГЕРБ, а Радан Кънев от ДСБ призова десните партии да застанат зад кандидатурата на Росен Плевнелиев за нов президентски мандат. А пък той реагира като ощипана мома и гневно отхвърли скверното предложение да се кандидатира без подкрепата на ГЕРБ. Един вид, погнуси се от интригата Раданова и се възмути, че дори не е бил попитан. „На кого е нужна китара без струни, закъсняла нежност, песен без думи”, пее Лили Иванова във „Ветрове”.

Плевнелиев копнее отново да бъде побутнат от ГЕРБ, но въпреки „успешния” му мандат, от партията на Борисов се ослушват. От друга страна, след всички изцепки на Радан Кънев, след всички ДСБ симулирания на опозиционност, оставайки във властта, дори Кънев да беше предложил самия Христос, пак нямаше да му повярват. Нито другите десни партии, нито популистката ГЕРБ ще се хванат на неговия номер. Само с антикомунистическа, пронатовска и русофобска фразеология не се живее – трябва и акъл! Затова сеячите на бури ще пожънат ветрове. Може и градушките, наводненията и земетресенията да приписват на „хибридната война” на Путин, но от това българите няма да станат русофоби. С чувствителния си нос българинът долавя зад „евроатлантическата” гюрултия неприятния мирис на популизъм и демагогия от най-долна проба. Днес превръщат пряката демокрация в абсурд, утре ще отрекат и самата демокрация, щом тоягата не е в техните ръце. И все в името на „евроатлантическите ценности”.

Факт е, че от четиримата „демократично избрани” президенти на прехода, нито един няма да влезе в историята като строител на съвременна България. Защото пред очите им тя се разрушаваше, а някои бяха  не само свидетели. И ако случайно Плевнелиев „спечели” втори президентски мандат, значи си заслужаваме съдбата. Историята на г-н Плевнелиев, както вече всички знаем, е достойна за холивудски сценарий, или за екранизация на “възход и падение на политическите куртизанки” например. А най-кратката дефиниция на „успешния” мандат на Плевнелиев е „периодът от един скандал до друг”.

Ако става реч за антикомунистическа, евроатлантическа и русофобска риторика, на България й трябват не фалшиви американо- и еврофили или  русофили, а най-вече българофили. Истинските патриоти не биха могли да мразят освободителите на България и да обичат тези, които я разпокъсаха и засипваха с бомби София. Все едно японците да издигнат паметници на разрушителите на Хирошима и Нагасаки. В София обаче има паметник на загиналите американски летци, а предстои и изграждането на паметник на Роналд Рейгън в Южния парк. Не на Дженюариъс Макгахан, а на Роналд Рейгън! Оставаше и на „Сюлейман Безумни” паметник да издигнем. Ама имаше и такова предложение. За такива “болести” си има стара рецепта - не с повече демокрация, а с „малце кьотек”.