Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 19 (2016) България: МЕЖДУ ДВА ПРАЗНИКА

България: МЕЖДУ ДВА ПРАЗНИКА

Е-поща Печат PDF

През дългата дванадесетдневна ваканция едва ли говорилнята, наречена парламент, е липсвала на някого. Достатъчно е да си спомним каква я свършиха „народните избраници” с поправките в Изборния кодекс, за да почувстваме носталгия по кодексите на Искра Фидосова и Мая Манолова. И да признаем, че дори съставът на Народното събрание да се съкрати наполовина, това няма да подобри „матрияла” на депутатското тяло. Постоянно действащият парламент се оказа не само твърде скъпо и много вредно начинание. Надяваме се поне той да се окаже своеобразен „народен будител” срещу цялата двулична, корумпирана и некадърна сбирщина, самонарекла се „елит”.

Всяко зло, за добро!

Когато Бойко Борисов ви каже, че хората не бива да бъдат принуждавани да участват в политиката, сиреч да гласуват, спомнете си как гласуваха депутатите от собствената му партия ГЕРБ. Те вкупом подкрепиха задължителния вот и ограниченията за гласуването на българските граждани в чужбина. Уж за да не скършат хатъра на коалиционните си партньори от Патриотичния фронт (ПФ).

Нейсе. Отдъхнахме си за малко от политически, вътрешнокоалиционни и вътрешнопартийни, корупционни и други скандали, както и от „зетьо-шуро-баджанашки” назначения по различните етажи на властта. А благодарение на отсъствието на политици, ефирът и вестникарските страници се изпълниха с по-тривиални известия: за „етнически” (разбирай, циганско-български) сблъсъци в Раднево; за подкупни и крадливи полицаи; за пребити екипи на спешна помощ; за прелели реки и наводнени пътища и къщи. И дори за подпален от светкавица жилищен блок в Габрово.

Сензациите идваха основно от чужбина. Например в предаването „Просто Диков” на Би Ай Ти (01.05.2016) видяхме рапъра Мишо Шамара, избягал преди две години от „комунистическите мутри” чак в Чикаго, където преуспял, според собствените му твърдения. Че като започна едни хвалби, едни метани към страната домакин и управляващите демократи, начело с Барак Обама – свят да ти се завие! При това, гарнирани с яростни филипики срещу Бойко Борисов, Владимир Путин и Доналд Тръмп. Същинска „говореща глава”. Глава, говореща „политически коректно”: все пак човекът си вади хлебеца в братска Америка, нали? Нямало там, казва, значение, дали си бял, жълт или черен, дали си мюсюлманин или християнин, арабин, латино или източноевропеец, вярващ или атеист... Шамара очевидно не чете вестници и не гледа по телевизията друго освен рап концерти. Иначе щеше да знае, че неотдавна от борда на американски пътнически самолет беше свален пътник, защото говорел на арабски по телефона си. Ами стената по границата с Мексико за „добре дошли” на чужденците ли е построена? Днес Мишо е привърженик на демократите, наричани още прогресисти и социалисти, понеже от тях зависи пребиваването му в Америка. Утре може и републиканец да стане. Нищо че обещава, ако за президент бъде избран Доналд Тръмп, да излезе да протестира срещу „откачалката”. Тогава ще види, че

щатската полиция също бие

Но ако Хилари „боклаттиса” (сиреч улайневи работата), както казва Алековият Бай Ганьо, дали наш Мишо няма да насочи презрението си към нея? Тоест, да потвърди марксистката теза, че битието определя съзнанието.

Що се отнася до желанието му да гласува, то е напълно осъществимо: в Чикаго все пак има българско консулство, нали? Друг е въпросът, че няма за кого да гласува: системата е настроена така, че Борисов да управлява докато му омръзне да си играе на премиер. Ако пък на президентските избори ще избираме отново Росен Плевнелиев, по-добре да ни накажат с „дерегистрация”, сиреч отписване от избирателните списъци. Понеже и без друго изборите ще организира и проведе служебно правителство, назначено от Плевнелиев, не е излишно да си спомним за „надпечатаните” бюлетини от Костинброд, за които така и не се намери виновник. Нито пък някой беше осъден. В нашето отечество такива неща не стават. „Свестните у нас считат за луди” - пише Ботев.

Но нека да се върнем към седмицата на голямото „ваканцуване”. В нея освен Великден, имаше и 140-годишнина от Априлското въстание, както и един Ден на храбростта и Празник на Българската армия. Ако не беше N-тото излъчване по БНТ-2 на филма „Записки по българските въстания”, така и щяхме да си останем при турските и индийските сериали и американските екшъни, излъчвани по уж „националните” телевизии. А някои дори се възмутиха на Великденската заря, поискана от архимандрит Дионисий от името на Светия Синод и Патриарх Неофит. И най-вече на това, че министърът на отбраната Николай Ненчев се отзовал на тази молба. Как можело, санким, Българската православна църква да използва прийоми от арсенала на мутрите!.. По тази логика и на другите национални празници не бива да има заря. БПЦ да не е частно предприятие? Спокойно, заря трябва да има и за Деня на храбростта и Празника на Българската армия 6-и май, или Гергьовден, и за Деня на Съединението, и за Деня на Освобождението. Друг е въпросът каква военна (не)мощ излъчва Гергьовденският военен парад. За разлика от миналия Гергьовден, на тренировките и на самия парад тази година дефилираха към 40 бронирани бойни машини, включително зенитно-ракетни комплекси С-300. На тях дъждът не им пречи, но демонстрацията на бойни самолети и хеликоптери продължава да зависи от това дали има ниска облачност. На война кой ще разпръсква облаците?

А в прекия и в преносния смисъл на думата,

облаците около България се сгъстяват:

не от изток, тоест откъм Русия, а от юг, откъм Турция. На първо време, във формата на бежанска вълна и незаконна имиграция. Милиони жители от Азия и Африка се готвели да щурмуват Стария континент и няма никаква гаранция, че няма да поемат по Източнобалканския маршрут през България. Единствената печеливша от тази заплаха е Турция, чиито управници са царе на изнудването. За жалост, ръководителите на Стара Европа се оказаха по-големи негодници и страхливци и от нашите! Въпреки крещящите нарушения на човешките права, въпреки потъпкването на независимостта на медиите и свободата на мисълта и словото в Турция, на 4 май 2016 г. Европейската комисия препоръча на Европейския парламент и Европейския съвет да одобрят вдигането на  визите за турски граждани от 1 юни в замяна на голото обещание на Анкара за възпиране и реадмисия на незаконните имигранти. Турците ще могат да пътуват до Европа без визи, но няма да имат право да работят. На свой ред Анкара отмени визите за граждани на ЕС, които искат да я посетят.

Пак през миналата седмица турският Меджлис трябваше да разгледа предложението за снемане на имунитета на депутатите, насочено основно срещу представителите на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). По време на дебатите парламентът на Турция се  превърна в бойно поле, кадрите от което обиколиха световните медии. Кюрдските депутати бяха наричани „терористи” дори за това, че почитат загиналите при „операциите срещу терора” цивилни жители на Югоизточен Анадол!

Изходът от двата казуса (отмяната на визите и снемането на депутатския имунитет) трябваше да покаже на чия страна се накланят везните на съперничеството между президента Ердоган и неговия министър-председател и председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Ахмет Давутоглу. Подобно на Бойко Борисов, и Реджеп Тайип Ердоган (РТЕ, според възприетата от турските вестници абревиатура) води борба за политическото си оцеляване. След като нареди да бъде снет имунитетът на депутатите и изнуди германския канцлер Ангела Меркел да приеме обвързването на реадмисията на незаконните имигранти с обещаната от ЕС помощ от 6 милиарда евро и вдигането на визите за турски граждани, Ердоган съсредоточи своето внимание върху премиера Давутоглу, който си позволява да му противоречи по някои, макар и незначителни въпроси. Под неговия натиск на 29 април 2016 г. Висшият партиен съвет на ПСР оряза пълномощията на председателя на партията Давутоглу, лишавайки го от правото да назначава и освобождава председателите на околийските и областните партийни структури.

На свой ред Давутоглу направи многозначителни коментари по повод исканата от Ердоган президентска система на управление, противопоставяйки й алтернативата за избиране на непартиен президент. По същия начин Давутоглу отхвърли идеята на председателя на Меджлиса Исмаил Кахраман за изваждане от новата конституция на термина „лаицизъм” (отделяне на религията и образованието от държавата). Според премиера, и настоящата Конституция била религиозна, а проектът за нова още не е изготвен. Обаче по въпроса за премахването на европейските визи за турските граждани Давутоглу и Ердоган са единомишленици: ако ЕС не изпълнел своята част от сделката, не преведял обещаните 3 + 3 милиарда евро и не вдигнел визите от 1 юни 2016 г., Турция щяла да се оттегли от споразумението за реадмисия.

“ЕС не може да каже „не” на Турция”

пише в. „Миллиет” (02.05.2016), позовавайки се на изявление на компетентни представители на ЕС пред „Ройтерс”, които споделили, че Европейската комисия ще каже, че Турция е изпълнила детайлно критериите на ЕС за облекчаване на визовия режим. А според „Ал Джазира Тюрк”, въпросните компетенти добавили: “Ние не понижихме критериите, Турция осъществи своята игра”.

Казано иначе, Европа предварително капитулира пред султан Реджеп Тайип Ердоган! По същия начин ще капитулира и пред САЩ по въпроса за Трансатлантическото споразумение за търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). Обама вече се похвали в интервю, че това споразумение ще позволи на Америка и Европа да наложат на света своите критерии, вместо това да направи Китай. Което подсказва, че имигрантската и бежанска вълна към Европа е колективно насочвана и използвана от Анкара и Вашингтон за натиск върху Стария континент.

С конфликта Ердоган-Давутоглу Анкара просто възпроизвежда играта на доброто и лошото ченге. Същото прави и вътре в Турция. Докато Давутоглу се прави на демократ и народняк, Ердоган „показва сопата изпод абата”. И съдебните дела срещу учени и журналисти, които го критикуват, валят като дъжд.

А ЕС мълчи оглушително...