Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 19 (2016) ТИХОТО ИЗЧЕЗВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК

ТИХОТО ИЗЧЕЗВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Е-поща Печат PDF

Днес положението на християните в много страни е влошено, но най-вече в Ирак и Сирия. През 1977 г. в Ирак живееха повече от 2 милиона християни, през 1987 г. те са 1,25 милиона, а преди превземането на Мосул от ислямистите бяха останали едва 400-500 хиляди.

Нахлуването на “Даеш” в долината на Ниневия, исторически бастион на християните, бе повратен момент. После християнските и езидските семейства се устремиха към Европа и не възнамеряват да се връщат в Ирак. В Сирия, в началото на 20 век, християните били 32 % от населението; през 1980 г. - 16,5 на сто, а в навечерието на войната - 8-10 %. Около 450 000 души християни напуснаха домовете си принудително, изложени на смъртна заплаха, на отвличания и опити за насилствено ислямизиране.

В разговорите с християните, от патриарси до бежанци, е изумителна подкрепата им за сирийския режим - единствената според тях сила, способна да ги защити и да спре ислямистите. Казват, че популярността на Башар Асад значително се увеличила от началото на кризата. Те не критикуват Запада, Европа и Франция, че са слепи. Макар някои да признават авторитарния характер на режима, знаят, че религиозната свобода в Сирия е позволила на християните свободно да изповядват своите традиции. Войната засегна всички сирийци, но християните са най-уязвими и понасят най-тежките загуби, защото са решили да не вземат оръжие и сега си плащат за това, че уж подкрепяли режима... Много от интервюираните християни казват, че са подлагани на репресии не само от страна на “Даеш”, а и от всички въоръжени ислямистки групировки.

В Ливан в момента има 1,4 милиона сирийски бежанци, което е една трета от населението на страната. На 60 000 родени в Ливан сирийци се падат едва 45 000 новородени ливанци, което създава демографски дисбаланс между християните и мюсюлманите, между сунитите и шиитите, между ливанците и сирийците. Проблемът се задълбочава и затова, че сирийските власти не признават присъствието на сирийски бежанци на ливанска територия и смятат пребиваването им там за незаконно, което поражда проблем и с реинтеграцията в Сирия на родените в Ливан сирийци. Представители на ливанските власти настояват за завръщането на бежанците в безопасните райони на Сирия.

Много трудно е обаче да се вземе решение за завръщане, особено за християните. Мнозина бежанци обясняват това с факта, че срещу тях са донасяли техни съседи мюсюлмани и не искат да се връщат там, където са били предадени. Освен това домовете и селата им обикновено са или разрушени, или унищожени.

Всички политически и религиозни лидери предупреждават за опасността от бягство на младите хора и за “изтичане на мозъци”, в резултат на което страните ще станат по-бедни, а елитът ще бъде обезкръвен. Тези лидери настояват Западът да прояви отговорност и да се въздържи от каквито и да е изявления, които могат да бъдат изтълкувани като покана към хората, стремящи се да избягат от войната и бедствията, и без колебание излагащи живота си на опасност, да го сервират в ръцете на мафиотски мрежи от превозвачи.

Тези страни, лишени от своите елити и млади хора, могат да се превърнат в същинско буре с барут. А отпътуването на последните християни, оставящо сунитите и шиитите насаме едни срещу други ще означава край на плодотворния диалог между Запада и Изтока.

* Текстът на Патрик Карам е публикуван във “Фигаро”. Карам е председател на организацията “Координация на християните от Изтока в опасност”