Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2016 Брой 19 (2016) СЪЩЕСТВУВА ЛИ ФАШИЗЪМ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ?

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ФАШИЗЪМ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ?

Е-поща Печат PDF

„Съвремеменните форми на фашизма“ бе темата на публичната дискусия, която интелектуален клуб „Нова Зора“ организира на 3 май в Стара Загора по повод 9 май, Деня на победата над хитлерофашизма.

Като слушатели и участници в дискусията се отзоваха над 100 старозагорци и гости на града, ветерани от Отечествената война, ученици и преподаватели от гимназиалните класове, членове на Антифашисткия съюз и леви партии.

Гост-лектори на дискусията бяха членовете на Българския евразийски научен център проф. д-р Евгений Гиндев и проф. д-р Минчо П. Минчев, които изнесоха доклади на тема “Неофашизмът и неонацизмът като последно убежище на глобализма“ и „Съвременни проявления фашизма“. В публичната среща участие взе и председателят на интелектуалне клуб „Нова Зора“ и издател на едноименния вестник Минчо М. Минчев. Всъпително обръщение в дискусията направи Атанас Стойчев, което публикуваме на страниците на патриотичния вестник.

Зора

Уважаеми ветерани от Отечествената война, уважаеми ученици от старозагорските гимназии, уважаеми антифашисти, уважаеми госпожи и господа,

Съществува ли фашизъм в съвременния свят? Според обективните политически анализатори, безусловно, аксиоматично, очевидно, очевадно - да! И той се надига отново не от Изток, не от Русия, а от просветения Запад. Обстоятелството, че този път фашизмът се явява в „либерален“ вариант и използва по други лозунги, не променя неговата същност.

Разбира се, възниква резонният въпрос: правомерно ли е да се нарича фашизъм това, с което се сблъсква днес светът в лицето на Запада? Несъмнено – да!, и отсъствието на концентрационни лагери за инакомислещите (сега-засега имаме само секретни американски затвори на територията на Европа), и погроми на етническа почва не трябва никого да заблуждават. Методите на фашизма са различни, но същността му е винаги една и съща. Да приключим набързо характеристиките му.

1) „избрана нация“ и нейното право да установява „нов световен ред“ във вид, който й се струва за правилен;

2) агресивна нетърпимост към другомислието, самобитността и самостоятелността на народите, обявявани за „непълноценни“;

3) една идеология и една власт, ако е необходимо – внедрявана с въоръжена ръка „по правото на силния“.

Всичко изброено дотук е налично. Следователно става дума за нова редакция, ново издание на фашизма като историческа даденост.

Могат да ни възразят, че преразпределнието на света днес се води не в полза на една коя да е нация, а в полза на цяла общност от нации – т. нар. „златен милиард“.

Обаче ако си припомним общоизвестните признаци на самото понятие „нация“: обща територия, език, икономика, осъзната духовно-културна и историческа общност, а също и обща система от базови ценности, ще прозрем, че всички тези критерии в една или друга степен вече намират място и усилено се внедряват на територията на всички западни страни. Все по-засилващите се глобализационни процеси позволяват да се говори за общо западно пространство (територия, върху която границите играят все по-малка роля), за все повече обща икономика (принадлежаща на едни и същи транснационални корпорации), единен език за общуване (англо-американският), за нивелиране на културата до състоянието на обща „масова култура“. Осъзнаването на духовно-културната общност на базата на западните ценности, обявявани за „общочовешки“, не предизвиква и ни най-малко съмнение. Следователно, правомерно е да се говори за планомерно осъществявано формиране на Западна меганация, противопоставяща себе си на цялото останало човечество, което тази меганация раглежда в най-добрия случай като „ресурс“ за осъществяване на собствените си планове, като полезни изкопаеми, а в най-лошия случай – като излишно население, от което е желателно да се избави, за да не дели с него ограничените ресурси на планетата. Говорим не за декларативен, а за реално съществуващ не просто здрав национализъм, а за войнстващ шовинизъм на Западната меганация.

Присвояването за себе си на изключителното право да определя пътя на развитие на човечеството в съчетание с теорията за „златния милиард“ (т. е., контрол над „непълноценните народи“) кристализира в правото за завладяването на „жизнено пространство“ и ресурсите на други страни, причислени към „непълноценните“. Този критерий също напълно съответства на понятието „фашизъм“.

Т. е., имаме всички основания да твърдим, че в идеологически и духовно-светогледен план си имаме работа с нова разновидност на фашизма, нацизма и расизма, проявяван от Западната меганация по отношение на целия останал свят. Това течение с пълно основание може да бъде наречено либерален фашизъм, а неговите привърженици – либерал-фашисти.

Либералният фашизъм не е оксиморон, не е противоречие в определението, а непосредствено наше битие, социално-политическа практика, при които под маската на либерализма, внедряван планомерно в неговите крайни форми, той се превръща в собственото си отрицание – във фашизъм.

В този контекст става абсолютно обяснима настойчивостта, с която през последните десетилетия Западът се опитва да внуши на човечеството, че в хода на Втората световна война се е водела не борба на народите за оцеляване и съхранение срещу Хитлеровия вариант на „глобализация“ на света, а борба - забележете подмяната! - между привържениците на „западните ценности“ и техните противници.

Твърде поразително е сходството между родовите черти, подходите и методите на днешния „либерален фашизъм“ с „нацистката глобализация“ в изпълнение на Адолф Хитлер! Много е голямо изкушението да се принизи фашизмът само до антисемитизъм и отсъствието на „американски ценности“, за да бъдат обвинени в тях потенциалните им жертви! Например Русия...

Либералният фашизъм, за разлика от обикновения, познат ни от историята на 20 век, е „фашизъм с усмивка“, симпатичен на вид, с меки маниери, образован, възпитан и проповядва със стилистиката на политкоректния бонтон. Но си остава фашизъм...

Уважаеми приятели,

В навечерието на 9 май, Деня на победата, трябва да се разделим с илюзията, че фашизмът и нацизмът бяха веднъж завинаги победени през 1945 г.

Необходимо е да се премине в ново настъпление. Понятието либерал-фашизъм трябва трайно да навлезе в политическия ни лексикон. Време е, най-накрая, да започне формирането на реален, а не на оперетен Антифашистки фронт, който да сплоти различни политически сили за противопоставяне на „чумата на 21 век“ - либералния фашизъм.

Необходимо е широко да отворим сетива и разум, за да чуем отчетливо тропота на Завоевателя, Войната, Глада и Смъртта, на тези четирима Конници на Апокалипсиса!

В това и виждам и смисъла на нашата публична дискусия тази вечер, организирана от интелектуален клуб „Нова Зора“.

И нека Бог да е с нас!