Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 21 (2015) ВИСОТА НА БЪЛГАРСКАТА НЕПРИМИРИМОСТ

ВИСОТА НА БЪЛГАРСКАТА НЕПРИМИРИМОСТ

Е-поща Печат PDF

Изглежда, и по 24-ти май небето се отваря, защото няма друго обяснение за магията да попаднеш на песен, която те хваща за гърлото, която те сепва, която едновременно изстудява и взривява кръвта ти и кара сърцето да се задъхва от жестоката правда на думите, на въпросите, които като куршуми прострелват сънните пространства на съвестта. Може би защото всичко това си мислил и ти, но думите, и музиката, и гласът не са твои. И в това е магията на изненадата. Такава беше нашата среща с “Българи” на Светлана Йонкова, една смела и талантлива жена, име, оказва се, не непознато за ценителите на поезията. В предговора към последната й стихосбирка “Тиквени каляски” проф. Симеон Янев пише: “Това не е всекидневна книга в днешната българска поезия. Но ако се прочете през високите текстове на българската поезия, ако се усети как тя отскача от приоблачните им била, за да влезе в собствена орбита, и как тази орбита описва пулсациите на днешния всекидневен човек, тя трябва да бъде събитие. Тук ще ни сепнат избухващите рефракции от стиховете на Славейков, Кирил Христов, та до Багряна, Разцветников, Вутимски, Марангозов, Геров, Валери Петров и колко още от тяхната величина. Тук може би противно на всичко заобикалящо ни, ще бъде хубаво, ако не се побоим да си повярваме, че българската поезия, както българската литература изобщо, не е мъртва и още повече, че тя живее своя истински живот в неосветените пространства на нечетените книги на незабелязани поети. “

 

Може би наистина нищо случайно няма в този свят. Електрическите заряди на българския дух винаги са проблясвали най-неочаквано над смрачените хоризонти на българските надежди. И България е откривала верния път.

 

Стиховете и песните на Светлана Йонкова, по граждански и социален заряд, следват приоблачните висоти на българската непримиримост. В българската духовна традиция честното слово винаги е било камшик над главите на майкопродавци и отцеругатели. И камбанен звън за всички несъбудени или загубили посоката.

Благословено да е всяко дело, което проправя пътя на светлината към душите на хората.

На добър час!