Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 21 (2015) НЕОЛИБЕРАЛНАТА ИДЕОЛОГЕМА „25 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ” - 3

НЕОЛИБЕРАЛНАТА ИДЕОЛОГЕМА „25 ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ” - 3

Е-поща Печат PDF

Как неолибералната идеологема за свобода всъщност е идеологически инструмент за тотален грабеж от страна на днешния капитализъм?

Светът, в който влезе в България през последните 25 години не е традиционният либерален свят от 19 век, нито социално-либералният свят след Втората световна война до 70-те години на 20 век. Това е един неолиберален свят с неговото понятие за свобода.

В неолибералното понятие за свобода базисно е съдържанието на свободата на глобализирания пазар, на дерегулацията и неограничаваното от нищо глобално движение на капитали, свободата на капиталистите като пазарни субекти, което се възприема като върховна ценност. Свободата на неолибералния капитализъм се опира на идеята за намаляване размерите и правомощията на държавата, отслабването на нейните социални функции, абсолютизирането на правата на отделния индивид, които имат приоритет пред държавния суверенитет. Колкото по-малка и слаба е държавата, давайки възможност за господство на капитала над нея, толкова по-голяма е свободата.

Свободата се идентифицира с липсата на ограничения на капитала, в подчиняването на държавата на капитала.

Неолибералното понятие за свобода е неотделимо от неолибералната държава, която е минимизирала своите функции и всеки неин опит за каквато и да е регулация се нарича „робство”. Свободата се разбира като дерегулация и приватизация, опира се на Вашингтонския консенсус, обслужва транснационалната капиталистическа класа. Това е негативната свобода, формалната свобода на 1 % на фона на позитивната несвобода на останалите 99 %. Основната цел на тази свобода е разпространяването по света на грабежа на 1 % от останалите 99 %.

Това понятие за свобода в най-висока степен е свързано с ценност, която съответства на интересите на световния хегемон и транснационалния 1 % най-богати. Това, което е в техен интерес, бе предложено като универсална ценност изобщо на българското общество. В този неолиберален свят дори формалната либерална свобода на словото е ликвидирана от глобализираните идеологически апарати на корпоративния капитал и глобалния хегемон. Милионите може да хейтърстват в интернет, да свалят така напрежението, но всичко това е удавено в доминиращите неолиберални идеологеми.

Неолибералната идеологема за “свободата” изобщо, не само в българския преход, но и във вълната от най-различни “нежни”, “кадифени”, “оранжеви” и т. н. революции, играе в крайна сметка функцията на прикриване чрез възвишено ценностно покривало на този процес на експанзия на капитала и капитализма както вътре в държавите, чрез рязко стесняване на ролята на държавата, така и на глобалната сцена.

Зад “свободата на човека” се крият всъщност премахването на всички препятствия за движение на транснационалните компании като глобализирани частни икономически субекти, основен играч на сцената на глобалния капитализъм. Неолибералната свобода е свързана с разрушаването на държавите в полза на капитала. Тя се налага насила от световния хегемон – чрез бомби и ракети както в Ирак, Либия, Афганистан, Сирия или чрез цветни революции, майдани, хибридни войни.

Така неолибералното понятие за свобода е в пълна противоположност на класическото либерално понятие за свобода, което можем да открием в работите на Лок. За Лок човек не може да бъде свободен, ако някой му заграбва собствеността. Неолибералният капитализъм носи в чист вид именно тази тенденция на увеличаване на богатството на определени държави и групи чрез директен грабеж и в този смисъл този капитализъм носи със себе си самодеструктивни характеристики.

По различни оценки 1989 г. завари България с национално богатство, принадлежащо на всички българи, включващо между 60 и 120 млрд. долара основни фондове. От тях - 70 % основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2.8 млрд. се изразходваха за нова техника, активите на производствените фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятно положение.

Българският народ притежаваше 7000 индустриални предприятия. Това му даваше пълна заетост и свързаната с това свобода да ползва гигантски потребителски фондове, за които днешното поколение не е и чувало (безплатни почивки, евтина храна в училищата и предприятията, изцяло безплатно образование и здравеопазване).

С налагането на един глобализиран неолиберален капитализъм всичко това му бе отнето от чужди и наши новопръкнали се капиталисти, а той остана без собственост, без работа, без нищо. От приватизация на обекти за над 60 милиарда в ръцете на държавата влязоха само 3 млрд. Обърнете внимание – само броят на търговските обекти и хранителните заведения, хлебозаводи, всички предприятия за безалкохолни напитки, е 30 200. Всичко това бе просто разграбено. За да угодим на чужди сили, не прибрахме 2 млрд. 350 млн. долара, които имахме като външни вземания. Всичко това бе разграбено или унищожено. Принадлежало бе на близо 9 милиона български граждани, заграбено бе от едно малцинство от няколко процента новородени български капиталисти и чужди сили.

Такъв гигантски, невероятен за цялата 1300-годишна история на България грабеж означава робство, означава несвобода в либералния Локов смисъл на думата. За класическия либерал този гигантски грабеж на принадлежащото на милиони българи е въплъщение на несвободата, за Плевнелиев и неолибералната му свита от политици и разпространители на тази идеологема се оказва, че било свобода.

„Робството е свобода”, ако цитираме Оруел. Това е все едно разбойник да те ограби, да те остави без гащи, бос и гладен, и след това да дойде неговият главатар и да ти пусне националното радио и националната телевизия да те убеждават как си станал свободен, свободен, свободен. Да, милионерът Плевнелиев е свободен, Иво Прокопиев е свободен, Цветелина Бориславова е свободна. Няколко процента са свободни и взели в ръцете си цялата пропагандна машина на медиите, честват свободата, тяхната си свобода. И понеже държат и идеологическите апарати в българското общество, представят я за свобода на милионите превърнати в този смисъл на думата в роби.

Ограбваш милиони хора, довеждаш ги до просешка тояга и почваш кампания по българското радио и телевизия да им обясняваш как били станали свободни през последния четвърт век. В резултат на този грабеж, според изследванията на група британски експерти, в бившите социалистически страни са умрели от стрес, безработица и разпад на жизнени перспективи, между 3 и 10 млн. души, повече, отколкото са загиналите в Сталиновия ГУЛаг. (4) И след това наричаш това време „свободна България”.

Сред особеностите на неолибералния капитализъм изобщо е, че основната му логика на функциониране е свързана с грабеж под формата на издигане на лозунги за свобода на движение на стоки, хора и капитали. След началото на този капитализъм БВП на държавите расте, но увеличението отива в ръцете само на най-богатата прослойка на обществото, докато при две трети от населението има стагнация или връщане на доходите назад. Богатите бягат от данъчно облагане и то все повече пада върху обикновените хора.

Статистиките за намаляващите или стагниращи доходи на две трети от населението дори в САЩ от 70-те години на 20 век насам и в същото време рязкото увеличаване на доходите на 1 %, дори в условията на криза, е индикатор, че това става по същество чрез отнемане на собствеността на мнозинството. Ето как 85 души могат да притежават толкова, колкото колкото 3.5. милиарда като цяло.

 

СЛЕДВА