Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 14 (2015) ОБИЧ, ПОЧИТ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ

ОБИЧ, ПОЧИТ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ

Е-поща Печат PDF

На един дъх прочетох книгата „Потомка на Орфей” от поета Петър Динчев. И на един дъх пиша тези думи. Това са думи искрени и съкровени, породени от живота и съдбата на една велика народна българска певица, чиято рождена люлка е залюляна в магическите недра на Родопа планина. И може би тази божествена магия е опиянила сърцето на едно момиче от с. Върбово, Смолянския край. А може би Всевишният е предрекъл Бойка Присадова да бъде родопският славей...

И пеела Бойка!..

Още с появата си на белия свят жените, които са й бабували, казвали, че „новата върбовка викнала с такова гласище, че всички й предрекли певческа кариера”. „А в Родопите – пише Петър Динчев – всички пеят. И в радост, и в мъка...

- Ха, така, Бойке! – радват й се близки и съселяни. - Карай! Славеите да надпееш!

- Голяма дарба има това дете! – споделяли одобрението си родопчани...

Пък и цяло Върбово пееше, свиреше, играеше - какво чудно има в това, че малката Бойка „вика, та се кине”.

Всъщност чудото, наречено Бойка Присадова, тепърва ще възхищава, ще вдъхновява, ще възвисява българския дух. Голямото начало е месец август 1961 г. Тогава на първия събор надпяване на Рожен, пред хиляди почитатели на народната песен от Родопа, от Пиринския край и Шоплука, от Мизия и Добруджа, от Странджа и Тракия – от цяла България, 16-годишната Бойка Присадова изпълнява песента „Подзим съм, мале, легнала”. Всички са очаровани. Планината ехти от „Браво! Браво!.. Чудесно! Неповторимо!”

Очарован е и художественият ръководител на Ансамбъла за народни песни и танци Филип Кутев. Очарован е и самият академик Петко Стайнов, председател на журито, който с бащинска обич казва на Бойка:

- Браво, моето момиче! Ти си родена певица! А си толкова млада. Искам да ти кажа, че пеенето е твое призвание. Затова никога не бива да се отказваш от него. Каквото и да се случи!

И така от Рожен – от този баладичен родопски връх, започва пътят на Бойка Присадова към върховете на певческото изкуство. Оттам, от сърцето на Родопа, в душата на младата певица изгряват високи мечти. За една от тях поетът Петър Динчев ще напише чудесния сонетен венец „Вдъхновение” – монолог на Бойка:

 

Напред към върховете поднебесни

придърпва ме голямата мечта –

да правя от високо свидни песни

по всичките посоки на света.

 

Разтърсен от чутовна изненада,

човешкият безброй да проумей,

че праща му божествена награда

потомката далечна на Орфей.

 

Тази божествена награда бе приветствана от именити народни певици като Вълкана Стоянова и Верка Сидерова, Надка Караджова и Дарина Славчева, от проф. Драгостинов и Михаил Букурещлиев, от писателите Ана Александрова, Тодор Коруев, Стефан Поптонев, Марко Недялков, Георги Братанов, Боян Ангелов, Елена Алекова, от артистите Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, Гинка Станчева и Стефан Данаилов. И много други дейци на културата...

Но освен в пределите на България, Бойка Присадова е призната и обичана по цял свят. Ще спомена само някои от страните, където е звучал нейният славеев глас - Русия, Австрия, Полша, Германия, Дания, Холандия, Чехия, Словакия, Унгария, Франция, Италия, Испания, Сирия, Португалия, Йордания, Турция, Индия, Китай, Япония...

Но където и да е била, където и да е пяла, Бойка Присадова не е забравила своя родопски корен, своя български род. Сред многобройните награди, които е получавала, се нарежда и книгата „Потомката на Орфей” от нейния съпруг Петър Динчев. Тази великолепна книга е сътворена от обич, почит и признателност.