Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 10 (2015) ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИКА – ВОЙНА НА СМИСЛИТЕ

ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИКА – ВОЙНА НА СМИСЛИТЕ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕИЕ ОТ БР. 9

Примери за манипулация

Манипулацията на масовото съзнание преди всичко предполага подмяна на истинските цели с манипулативни и по-нататъшно „разобличаване“ на тези манипулативни цели с налагане на изводи, произтичащи от въпросното „разобличаване“. Методологичното мошеничество в тази подмяна позволява привидно логично да се твърди коренно противовоположното на онова, което е реално отражение на съществуващия ред на нещата.

Пример. Работещите „на парче“ за Държавния департамент на САЩ „ураджийски патриотарски“ дейци твърдят, че можем смело да се намесваме по силов начин в събитията в Украйна. Като въздействат на емоциите (най-разпространеният метод на подготвителна манипулация), те ни разказват за непоносимо тежките изпитания, сполетели жителите на Донбас. Реакция на всеки нормален човек е желанието да окаже помощ и подкрепа. Постигнали програмираната емоционална реакция, след това те предлагат и решение. Например – да бъдат въведени руски войски на територията на Украйна с цел да се предотврати хуманитарната катастрофа и да се спре геноцида на руското население. При това твърдят, че само по себе си въвеждането на войски не може да бъде опасно за Русия, тъй като тя бездруго вече е подложена на тежки санкции, които „търпим за нищо“. Че те, санкциите, вече са стигнали крайната си точка и принципиално не могат да бъдат повече засилени. При това обществеността бива „приспивана“ с твърдението, че НАТО в никакъв случай не би влязло в пряк въоръжен конфликт с Русия, притежаваща ядрена триада и способна да се защити. Примерно, депутатът Е. Фьодоров стигна дотам да твърди, че „щом Русия има ядрено оръжие, то трябва да бъде използвано като коз“. Стрелков-Гиркин пък има навика да си придава вид на всезнайко и да твърди, че онези, които говорят за мир, не признават вече започналата война и плашат руснаците с армията на НАТО, която в действителност ще приеме всичко и ще признае всяко едно движение на руски войски с цел да бъде сменен режимът в Киев. Тъй като нямало да противодейства на Русия, опасявайки се от нивото на въоръжение на армията й и от нейния ядрен потенциал.

Къде е тук подмяната на понятията и откровеният, нескриван опит за манипулация? Те се изразяват в това, че вместо реалната, заплашваща ни война от хибриден тип, имаща за цел омаломощаване на противника по целия периметър на потенциалните заплахи, практически изключваща възможността за употреба на ядрени сили за сдържане, - на обществото му се предлага да се опасява от класическо въоръжено противоборство от типа на двете световни войни. Войни, в които противниците открито са се опитвали да се унищожат взаимно предимно по пътя на военното противопоставяне. В тези войни центърът, където е било вземано политическото решение за агресия, се е намирал на едно място и я е осъществявал с помощта на собствената си армия. Достатъчно е било по военен път да се постигне успех – и това е позволявало да се разруши политическия център за вземане на решения на агресора.

В съвременната хибридна война центърът за вземане на политическо решение ще се намира на едно място (Брюксел, Вашингтон), докато военните конфликти ще се осъществяват от други центрове (киевската хунта – Донбас – южна Русия, ИДИЛ – Северен Кавказ – Узбекистан – Казахстан – терористична активност из цялото Поволжие – плюс руските мегаполиси, Талибан – Средна Азия – Урал – Далечния изток), а икономическата агресия ще се разширява от страна на цялата, контролирана от Запад финансова ойкумена. Влизайки с армията си в Донбас, Русия в много кратко обозримо бъдеще ще получи серия от удари по Северен Кавказ, Казахстан, Поволжието, Урал, Далечния изток, по руските мегаполиси и така нататък. Военното купиране на всички тези военно-терористични заплахи ще наложи значително да се увеличи числеността на руската армия и спецслужбите (като се имат предвид размерите на заплашените с дестабилизиране територии), преминаването на цялата икономика и цялото жизнеустройство на „военни релси“, за което руските патриотични манипулатори забравят да съобщят на сънародниците си. Подобни „изненади“ за руското общество, приготвило се за „малка победоносна война в Донбас“, за която ни припяват манипулаторите патриотари, ще разтърсят общественото мнение и ще вдигнат популярността на либералите, привърженици на „мирното саморазпускане“ на Русия. Отново ще се издигнат призиви и предложения „да се подложим“ на американците и да възприемем тяхното светоустройство, само че популярността на подобни идеи вече ще е много по-висока, отколкото в момента.

Накратко, проявявайки се като манипулатори-провокатори

„образец 1914 година“

патриотарите ураджии подготвят идването на манипулатори-провокатори „образец февруари 1917 година“. На все същите либерал-капиталисти, готови за най-широко сътрудничество със страните от Запада според диктуваните от тях условия за устройство на живота в Русия. Но дори ако противно на очакванията Русия изненада света с поредното „руско чудо“ и успее по военен път да реши многобройните военни конфликти по периметъра на своите граници и на собствената си територия, дори и тогава тази очевидна Велика победа няма да може да унищожи политическия център за вземане на агресивни решения. Вашингтон и Брюксел ще останат извън зоната на досегаемост за руската армия, тъй като няма да са участващи в този конфликт страни.

С не по-малки заплахи за собствената си държавност Русия ще се сблъска извън рамките на военно-терористичната агресия. Европа, която няма собствена боеспособна армия, раздирана от противоречия и омаломощена от липсата на единен център за вземане на решения, ще е принудена на фона на „подпалената отвсякъде“ Русия да забрави за собствените си геополитически интереси и да застане в американския строй. При това европейците ще са склонни да се съгласят и с едно съществено падане на жизненото си равнище, и на други подобни американски авантюри. Вследствие на това икономическото взаимодействие по линията Европа – Русия – МС ще бъде сведено до абсолютния минимум, ако изобщо успее някак да се запази.

Китай, сблъскал се с нестабилност в прилежащата Средна Азия и на фона на засилващите се агресивни планове на Тайван и Япония, ще е принуден да ограничи военната, политическата и икономическата си подкрепа за Русия до минимум, очаквайки изход от противопоставянето и без да прекъсва окончателно връзките си със САЩ.

В крайна сметка американският план ще е реализиран: икономическото сътрудничество между Европа – Русия – МС – Китай ще е сведено до минимум или намалено, а между Китай и Европа ще се е образувала зона на глобална нестабилност и локални войни. Русия пък ще е принудена да напряга всичките си сили, борейки се за собственото си съществуване, лишена от възможност за политически маневри и от потенциал за мирно икономическо развитие.

Какво да се прави?

На първо място, трябва ясно и определено, без употреба на емоции и други подобни манипулативни похвати, да се погледне в корена на проблема.

Колективният Запад, използващ неефективен либерално-финансов икономически модел, неизбежно се сблъсква с необходимостта от локален или планетарен грабеж за поддържане на собствената жизнеспособност. Също както при свършващото гориво в почти опразнения резервоар на автомобила всяко забавяне на зареждането при включен двигател многократно увеличава риска от „изсъхване“, когато акумулаторът изобщо ще издъхне и движението ще стане невъзможно. Шофьорът, който е на волана на такъв „издъхващ“ автомобил, е склонен към необмислени стъпки и грешки в търсене на начин за зареждане. Ако не сте склонни да помагате на такъв „шофьор“, във ваш естествен интерес е да му дадете шанса да направи всички възможни фалове и благополучно да закъса с колата си.

Действията на Русия в съвременните условия трябва да се градят върху няколко постулата:

Първо, длъжни сме да разбираме, че всеки ден отсрочка на ГХВ (голямата хибридна война) ни прави по-силни и омаломощава нашия противник. Всеки ден отсрочка означава създаване на нови икономически връзки в голямото евразийско пространство, които правят Русия по-малко уязвима. Всеки ден отсрочка означава допълнително натоварване на „западния автомобил“ и разход на горивото му. В сегашните условия Западът и САЩ понасят съществени загуби за поддържане в работно състояние на „инфраструктурата на войната“ (хунтата в Киев, ИДИЛ, Талибан, 5-ата колона в Китай и Русия), но не получават от тези разходи необходимите дивиденти. Всеки ден отсрочка означава ново оръжие за руската армия, нови заводи на територията на Русия, значително повишаване на готовността за трудни времена.

Второ, използвайки тактиката на „отбрана на затъването“, когато всяка нова крачка върху заеманата територия носи явни загуби за окупатора, Русия повишава шанса за разкол в „евро-американското окупационно единство“. Слабото място на Запада е, че той не е монолитен и вътре в него „вторите“ винаги са готови да предадат „първите“, ако запазването на лоялността доведе до неоправдано високо равнище на риск. Днес Западът е затънал на територията на Украйна. Операцията „Блицкриг“ се провали. За първоначалния план, целящ откъсване на Украйна от Русия, преориентиране на пазарите й към Европа при запазване от страна на Русия на предишното равнище за икономическа подкрепа на Украйна – отдавна и напълно е забравено. Не за друг, а за САЩ днешна Украйна е прекрасен катализатор на общоевразийски хаос. Докато за Европа Украйна е „куфар без дръжка“, любезно подарен на европейците от Америка. Европа е готова да се консолидира и да понесе лишения, за да противодейства на „руската агресия“, но заради това да запази властта на Порошенко и Ко, заради геополитическия спор между Русия и Щатите готовността й да се жертва е значително по-малка.

Трето, длъжни сме да помним, че във всяка една война следва да се влиза колкото може по-късно, колкото може по-добре подготвени и със свои собствени условия. Това трябва да го помним всички и винаги. Може и е нужно да се влезе във война, когато видимо следствие от нея ще е не победата на ВСУ или терористите от ИДИЛ и Талибан, а победа над центъра за вземане на реални политически решения. Именно заради анихилиране на тази антируска политическа воля, но не и по-рано.

Изхождайки от всичко, казано по-горе, трябва да сме наясно, че всяка победа на Асад в Сирия и всяка победа на опълчението на ДНР и ЛНР спасява живота на руски войници и териториите на коренна Русия от разоряване. В момента, възможно за пръв път в руската история, е създадена уникална ситуация, когато силите на агресията срещу Русия бият крак на отдалечените подстъпи към страната ни. И Русия е длъжна в името на собствените си интереси да оказва там всестранна помощ и подкрепа, омаломощавайки колективния Запад, разширявайки пукнатините на различните интереси в евроамериканското единство, изглеждащо непоклатимо.

За „патриотичните“ манипулатори

На 28 януари 2015 г. в Санкт Петербург се състоя организираната от нашата партия ПВО творческа среща на писателя, публициста и преводача Дмитрий Юриевич Пучков с обществеността на северната ни столица. Дмитрий Юриевич беше предсказуемо искрометен, интересен с мислите си и истински задълбочен без всякаква показна ефектност. За съжаление, нямах възможност да присъствам лично на тази среща, тъй като по това време бях в командировка в Нижни Новгород. Но когато след връщането си оттам гледах видеозаписа, бях изумен от точността, с която той сравнява интелигенцията ни, покланяща се на Запада, с овни-провокатори, които водят овчето стадо към кланицата. Наистина убийствено точна алегория. Западът, свикнал да крепи съществуването си с помощта на убийства и грабеж в планетарен мащаб, може „да работи за собствения си имидж“ в очите на бъдещите си жертви, само като използва овните-провокатори от средите на интелигенцията. Без тях всяка бъдеща жертва, от СССР до днешна Украйна, би могла да се спаси от ограбване, мобилизирайки инстинкта си за самосъхранение. И само провокационната манипулативност на подобни, с извинение, „интелектуалци“, изпълняваща ролята на духовна анестезия, позволява да се манипулира общественото мнение.

Събитията от последната година и особено от последните няколко месеца, за съжаление, ме убеждават, че съществуването на „овни-провокатори“ е възможно не само сред поклонниците на Запада, но и сред „патриотичната“ според риториката си общност. Но дълбокото ми убеждение е, че руското общество, представителите на всички народности в Родината ни, притежават достатъчно равнище на съзнание, за да се противопоставят на псевдопатриотичната манипулация, работеща в интерес на САЩ. Та нали нашият народ можа успешно да се противопостави на либералната манипулация преди няколко години. Споменът за „данайците, носещи дарове“ е набит в съзнанието ни през 90-те години, набит е с пот и кръв.

Що се отнася до мен, според силите си ще се противопоставям на новите опити обществото ни да бъде измамено, извършвани вече под нови, псевдопатриотични лозунги.

 

Превод Надя ПОПОВА

nstarikov.ru/blog/49012