Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 5 (2015) СЕЗОН НА ПОДЛОСТТА БЕЗКРАЙ

СЕЗОН НА ПОДЛОСТТА БЕЗКРАЙ

Е-поща Печат PDF

На големия писател Емилиян Станев се приписва мисълта, че бездарникът задължително е и подъл.

Примери, потвърждаващи тази сентенция, цитира и Николай Хайтов в своите „Дневници”. Но освен от бездарни подлеци, певецът на Родопите е страдал и от подлеци с гузна съвест.

Несъмнено и великият хуманист Еразъм Ротердамски се е сблъсквал с прояви на подлост, но най-вече заради вилнеещата все още Инквизиция е осмял с езоповски език анонимната Стултиция (Глупостта).

Днес нито в „Стара Европа”, нито на Балканите, включително в България, наказват за волнодумие, стигащо до кощунство с религиозните символи. Нещо повече, поради отмяната на смъртното наказание дори серийните убийци се отървават с доживотен затвор: със или без право на замяна.

Смъртни присъди изпълняват организираните престъпници, терористите или заплашените от фалит и затвор „бизнесмени” и по-дребни крадци. Що се отнася до терористите, поради отсъствието на международно приета дефиниция на тероризма, оценката на терористичните актове е в зависимост от гледната точка и интересите на оценителите. Когато чеченски терористи държаха като заложник цялата публика на постановката „Норд-Ост” в московския театър на „Дубровка”, във Вашингтон и редица европейски столици приемаха техните съмишленици като „борци за човешки права”; и в най-лошия случай, като бунтовници.

Както казваше шефът на „Пъблик афеърс” на южното крило на НАТО: „Всичко зависи от гледната точка. От гледна точка на Британската империя, и Джордж Вашингтон е бил терорист”...

Политиката е сфера на компромиси, интереси и сметки, които както изтъква Стефан Цвайг, имат толкова общо с морала, колкото астрономията и геометрията. Рекламираните днес „евроатлантически ценности”, съпоставени с реалните политически действия на „елитите”, са потвърждение на казаното от бележития австриец. Всъщност са просто един смокинов лист за прикриване на голата истина за ненаситната алчност на онези, които уж работят „на ползу роду”. Както пише Фердинанд в „Съвети към сина”: „В България не е прието да се краде, освен по много”.

Тази философия изповядва днес управляващият „политически елит” и „най-евроатлантически ориентираната” опозиция в България. При тях подлостта достига космически измерения.

Подлост е да се коалираш с ортаци, които до изборите си наричал с най-обидни епитети и си настоявал, че не трябва да участват в правителството.

Подлост е да гласуваш закони, несъвместими с предизборните ти обещания и с интересите на твоите избиратели.

Подлост е да подаряваш на чужди държави националната енергетика, територията и суверенитета на страната.

Подлост е да си син на секретар на ОК на БКП, да си бил щатен секретар на ДКМС и да твърдиш, че Тодор Живков бил лъжец.

Подлост е да жалиш лицемерно за 17 убити в Париж, но да не забелязваш хилядите убити и прогонени от родния край жители на Донбас, Близкия изток и Африка. Само десет дни след парижкия атентат срещу хумористичния седмичник „Шарли”, в Донецк мина (или снаряд) уби 13 души на една автобусна спирка. Политици и медии у нас „пропуснаха” тази трагедия, както „проспаха” и изгарянето на над 48 души, извършено от „футболни агитки” на 2 май миналата година в одеския Дом на профсъюзите... Само защото и в двата случая жертвите бяха руснаци.

Броят на убитите в Донбас по време на украинската криза достигна 5000 души, а на изселените - към 500 000 души, но нито в Париж, нито в Лондон, Берлин или Брюксел имаше „маршове на солидарността”, подобни на проведения в Париж след атентата срещу „Шарли”. Нямаше и български политици от големите партии, които да изкажат съболезнования в посолството на Руската федерация в София.

Напротив, управляващите в Европа и у нас буквално се солидаризираха с убийците на мирни граждани в Източна Украйна, а днес дори се опитват да убедят Русия да изостави своите сънародници на произвола на киевската хунта. Поне един да беше издигнал плакат „Аз съм Донецк!” или „Аз съм Одеса!”.

В своя коментар, написан по друг повод и публикуван във в. „Сега” (23.01.2015) под заглавие „Сезонът на задължителната подлост”, Калин Донков подчертава: „Бездарникът на власт – това не е синоним на подлост, това е самата подлост!”. Само че сред нашите управляващи подлеци, освен бездарници, има и зависими хора. Било заради номенклатурното си минало, било заради сътрудничеството си с ДС, било заради съмнително бързото си забогатяване на фона на всеобщата мизерия и други неудобни факти, те са готови да прескочат всякакви граници на подлостта.

Мързеливи или свръхактивни, страхливи или авантюристи, те са рушители на съвременна България. Между тях няма нито един с качествата, които Левски смята за нужни за народната работа.

В писмото си до Любен Каравелов от 16.09.1872 г., той пише: „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. Едно от тия (качества) да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи, както и да е. Длъжност ми е да го кажа, защото може да умра. Внимавайте!”.

Днес, 141 години след гибелта на Апостола, неимоверно трудно е да се намери властник, притежаващ дори едно от горе изброените качества.

„Свестните у нас считат за луди” – пише Ботев и това сякаш е зла прокоба.

„Сезонът на задължителната подлост” продължава вече 26 години. Кога ли ще е върхът на голямата подлост?

Измина един месец от новата 2015 година. Пак е време за избори (местни), пак ще се „загрижат” за „кофти матреяла”, ще му обещават светло бъдеще, докато го купуват и продават като говеда. И ако избирателят отново им се върже, значи си заслужава управниците. Тоест, по-глупав е и от най-големите политически бездария.

Избирателят не може и да сънува равнището на тяхната подлост, алчност и „евроатлантическо” папагалстване. То не бяха „ценности”, не беше чудо! И като си помислиш, че такива нищожества ни представят пред Европа и света, започваш да разбираш защо на западните емисари не им се стои в София повече от един ден.

Филип Хамънд, външният министър на Обединеното кралство Великобритания, издържа един ден. Държавният секретар на САЩ Джон Кери стоя по-малко, понеже за два часа получи всичко, каквото поиска. Той даде своите нареждания на васалите и отлетя за Париж, въпреки че държавният глава Росен Плевнелиев го посрещна като султан на площадката пред президентството. После дойде генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и веднага Росен Плевнелиев, Бойко Борисов и министърът на отбраната Николай Ненчев му обещаха да актуализират военния бюджет за 2015 г., като за 10 години той постепенно достигне 2% от БВП.

Дотогава я камилата, я камиларят – България може да я няма изобщо на политическата карта на света... Но в същото време в МО бушува скандал във връзка със закупуването на германски парашути, които парашутистите отказват да приемат, заради липсата на осигурителни ленти. Без тях всеки пробив в парашута води до неговото тотално разкъсване.

И при цялата мизерия в армията и страната като цяло, държавният глава Плевнелиев увери западните посланици, че „България е горд член на ЕС и НАТО”. Вярно е, че сме член и на двата съюза, но с какво се гордеем? С това, че не ни остана един читав военен самолет, а поддръжката на Миг-29 сме поверили „временно” на Полша? Или с това, че сме най-бедната и най-корумпираната държава в Европа? В колко други страни ще „изтърват” вече осъдени престъпници като братя Галеви, убийците на обикновени младежи или кокаиновия крал Евелин Банев Брендо?! Последният беше осъден на 20 години затвор в Италия за трафик на наркотици, а българската Темида го пусна на свобода с мярка за неотклонение  „домашен арест”, понеже щял да пише книга! Сега всички се питат: „Къде е Брендо?” Още една причина да бъдем „горд член на НАТО и ЕС”! Тоест, безропотно да приемаме техните директиви.

В други страни на брюкселските и вашингтонските чиновници им се налага да преговарят, да правят отстъпки, а у нас им казват „йес” преди да са поискали нещо. Само натовски команден център ни липсваше, но и този въпрос е предрешен. Росен Плевнелиев го предложи на срещата на високо равнище на НАТО в Питсбърг (Уелс), а Йенс Столтенберг отговори в София „положително”. Може да участваме и с войски в сухопътната операция срещу „Ислямска държава”, както и в силите за бързо реагиране на НАТО в Украйна, Полша и Прибалтика. В същото време остатъкът от армията ще охранява южната граница, а може да опъва и бодлива тел. „Велик е нашият войник, велик, велик, велик!”

И 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” ще има, ако го финансира „Уестингхаус”. Но преди това ще бъде удължен срокът на договора за преференциално изкупуване на тока от американските ТЕЦ АES „Гълъбово” и ТЕЦ „Марица Изток”- 3.

Що се отнася до „гордото” ни членство в ЕС, Шенген все повече се отдалечава от България. Неотдавна испанският вътрешен министър Хорхе Фернандес Диас предложи да се възстановят вътрешните граници на шенгенското пространство. Така вместо да влезе в шенгенския Ханаан, България ще се окаже между две граници на ЕС: външната и шенгенската.

Оставаме си пазачи на рахата на „Стара Европа”. Гордейте се, щом можете!

Очевидно е, че със симулирането на реформаторски намерения от страна на днес управляващите в София, Брюксел няма да спре да съжалява, че ни е приел по политически съображения. Същите евтини хитрини се опитваме да пробутаме и в сферите на отбраната, борбата с корупцията и реформата на правосъдието. Хитростта на дребно е вид простотия, но какво да правим, като самият премиер признава, че е прост? Затова се бил разбирал с миньорите от „Горубсо”. Само че с другите българи - тези, дето са чели не само „Винету”, как ще се разбере?

И 500 страници управленска програма да им представят, хората ще оценяват управлението по хала си. Не е нужно да четат нескопосното съчинение, качено на сайта на МС под заглавие „Програма за управление”. При наличието на над 150 приоритета, ясно е, че „реформаторското и проевропейско” правителство на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ няма никакъв приоритет, а само пропагандни „шменти-капели”... Няма нужда да изядеш едно яйце цялото, за да разбереш, че е запъртък!

Въпрос на живот и смърт е, обаче, избирателите да разберат, че спасението им е в техни ръце. Гърците дават добър пример как се упражнява народният суверенитет. Докато оставяме хора, купени, „нахранени” или сплашени от ДПС, ГЕРБ или ББЦ да решават кой ще управлява България, политиците ще продължават да ни тровят живота. Те ще се опитат да ни измамят и с референдума за задължителното мажоритарно и електронно гласуване. Подлостта, лакомията и бездарието на управляващите, плюс наивността и апатията на управляваните – това са спинът и еболата на „прехода”.

Има обаче, едно универсално лекарство за крадливите и подли държавни чиновници: тоягата да не да слиза от гърба им!