Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 46 (2014) ДОХОДИ И КАПИТАЛ

ДОХОДИ И КАПИТАЛ

Е-поща Печат PDF

На 16 август 2012 г. южноафриканската полиция се намесва в конфликта между работниците в платинената мина Марикана, близо до Йоханесбург, и собствениците – акционери на компанията “Лонмин” със седалище в Лондон. Силите на реда стрелят с бойни куршуми срещу стачниците. Резултатът е тридесет и трима мъртви миньори 1. Както често в такива случаи, социалният конфликт е спор за заплатите – миньорите искат заплатата да стане от 500 евро на месец на 1000. След драмата компанията ще предложи увеличение със 75 евро 2.

Ако изобщо има нужда от такова напомняне, този скорошен случай отново показва, че проблемът за разпределянето на продукцията между заплати и печалби, между доходите от работа и печалбата от капитала, винаги е бил основният в конфликта за разпределението. Още в традиционните общества, противопоставянето между поземления собственик и селянина, между притежателя на земята и обработващия, между рентиера и създателя на рентата, е било в основата на социалното неравенство и всички бунтове.

Индустриалната революция като че засилва конфликта капитал-труд може би защото се появяват по-интензивни форми на производство (машини, естествени суровини и т.н.),  отколкото в миналото, а може би и защото надеждите за едно по-справедливо разпределение и по-демократичен обществен ред са били излъгани. Към това ще се върнем по-нататък.

Откъдето и да погледнем трагичните събития в Марикана, те напомнят по-стари прояви на такава жестокост. На Хаймаркет скуеър, в Чикаго, на 1 май 1886 г., после отново във Фурми, Франция на 1 май 1891 г., силите на реда стрелят смъртоносно срещу стачкуващи работници, които искат увеличение на заплатите. Дали сблъсъците капитал-труд са в миналото или ще се окажат един от ключовете на XXI век?

В първите две части на книгата * ще се занимаваме с въпроса за глобалното разпределение на националния доход между капитала и труда и съответните промени от началото на XVIII век до наши дни. За момент ще забравим неравенствата вътре в сегмента на доходите от труд (например между работник и инженер, между инженер и директор на фабрика и т.н.) или вътре в сегмента на рентата от капитал (например между дребни, средни и едри акционери или собственици), с което пък ще се занимаваме специално в третата част. Разбира се,  всяко от тези две измерения на разпределението на благата, първото наречено „факторно” и противопоставящо двата „фактора” на производството, съответно капитала и труда, които изкуствено разглеждаме като два хомогенни блока, и второто, наричано „индивидуално”, отнасящо се до неравенствата в двата вида доходи (трудови и от капитал) на отделните хора, играе в реалния живот фундаментална роля и е невъзможно да се стигне до задоволително разбиране на проблема на разпределението, без да се разглеждат съвместно3.

Между впрочем, през август 2012 г. миньорите от Марикана стачкуват не само защото смятат, че печалбите на компанията “Лонмин” са прекалено големи. Те протестират също така срещу голямата разлика между заплатите на инженерите и работниците както и затова, че заплатата на директора на мината изглежда направо фантастична4. Също така, ако собствеността на капитала беше разпределена по строго еднакъв начин и ако всеки наемен работник получаваше еднаква част от съответните ренти като добавка към заплатата, въпросът за разпределянето печалби/заплати нямаше да тревожи почти никого. Ако разпределението капитал-труд поражда такива конфликти, то е, защото има толкова висока концентрация на капиталовата собственост. И наистина, във всички страни неравенството в собствеността и отговарящите на него неравенства в доходите от съответния капитал, е много по-голямо, отколкото неравенството в заплатите и доходите от труда. Този феномен и причините за него ще анализираме в третата част. На първо време ще вземем като изходна точка неравенството в доходите от работа и капитал и ще се съсредоточим върху глобалното разпределение на националния доход между капитал и труд.

Нека изясня моята позиция възможно най-добре: анализът не цели взимане на страна в спора между работниците и притежателите на капитала. Просто трябва да помогне на всеки да избистри виждането си по въпроса и да схване какво е положението. Наистина, неравенството капитал-труд е особено жестоко на символно равнище. Шокира най-широко споделяните разбирания относно кое е справедливо и кое не е и съвсем не е чудно, че се стига понякога да открито физическо насилие. За тези, които не притежават друго освен работна сила и често съществуват в повече от скромни условия, дори в мизерия като селяните от XVIII век или като миньорите от Марикана, е много трудно да приемат, че притежателите на капитал – често поне отчасти наследен, могат без да работят да присвояват значителна част от произведените блага. Прочее, частта на капитала може да достигне съществени нива: често между четвърт и половината от произведеното, че дори и повече в интензивните по отношение на инвестициите сектори като рудодобива. Когато условията на локален монопол позволяват, собствениците успяват да присвоят още по-големи части от произведеното.

В същото време обаче всеки може да се съгласи, че ако цялото произведено биваше разпределено под формата на заплати и без каквито и да е печалби несъмнено щеше да е трудно да се привличат капитали за нови инвестиции, най-малкото при сегашния начин на икономическа организация. Разбира се, бихме могли да си представим други начини. Да добавим, че няма да е съвсем справедливо премахването на каквато и да е печалба за избралите да спестяват повече. Дали изобщо това би могъл да е значителен източник на неравенство, ще е също предмет на анализ. Да не забравяме и обстоятелството, че под доход от капитала попада понякога възнаграждаването на работата на предприемача, поне отчасти, и тя би трябвало да се разглежда наравно с всички останали форми на труд. Налага се този класически аргумент да бъде изучен по-отблизо. Държейки сметка за всички тези елементи, кое е „доброто” отношение в поделянето на дохода между капитала и труда? Сигурни ли сме, че свободното функциониране на пазарната икономика и на частната собственост води навсякъде и винаги до оптималното като чрез магия?

Как в идеалното общество би трябвало да се организира разпределението между капитала и труда и какво трябва да се прави, за да се доближим до него?

 

1. Вж. „Южно-африканската полиция стреля срещу стачкуващи миньори”, New York Times, 17 август 2012 г.

2. Вж. официалното комюнике на компанията „Лонмин търси устойчив мир в Марикана”, 25 август 2012 г. Според този документ основната заплата на миньорите преди стачката е била 5405 ранда на месец и даденото увеличение е от 750 ранда (един ранд е равен на около 0,1 евро). Тези данни изглеждат в съгласие с числата, съобщени от стачниците.

3. „Факторното” разпределение е наричано понякога „функционално” или „макроикономическо”, а „индивидуалното” разпределение – съответно „лично” или „микроикономическо”. В действителност двете измерения на разпределението вкарват в играта механизми, които са едновременно микроикономически (т. е. такива, които трябва да се анализират на ниво предприятия или на отделни хора) и макроикономически, т.е. такива, които не могат да бъдат разбрани освен на равнище национална или дори глобална икономика.

4. Според стачниците, един милион евро на година (което отговаря на заплатата на почти двеста миньори). За съжаление, по този въпрос няма нищо на страницата на компанията.

 

* Откъс от подготвяното на български издание на изследването на Тома Пикети – „Капиталът през XXI век”