Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 46 (2014) ИСТОРИЧЕСКА РЕКАПИТУЛАЦИЯ

ИСТОРИЧЕСКА РЕКАПИТУЛАЦИЯ

Е-поща Печат PDF

• НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ Е НЕЙНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ

Всичко започна с едно незначително на пръв поглед събитие, можещо да има далеч отиващи последици - отказът на съпругата на президента да поддържа и подкрепя неговата родолюбива дейност със своето обществено присъствие. Този факт подсили своята значимост след абсурдно разяснение от некъдърни президентски угодници. Според изявлението на популярен наш политолог липсата на съпругата на нашия президент в официални срещи или всякакви събития е просто патриархален въпрос, или иначе казано, отживелица. Когато наричаш „отживелица” ритуал, възприет в целия свят, това говори в най-добрия случай, че самият ти си отживелица. Това много напомня на един каламбур, споделен от Стефан Миланов във в. „Труд” (13.05.2013 г.): „Както си четях новините с чаша бира в парка, пяната ми се завихри, от халбата излезе малко духче и ми заговори: “Всеки има конституционното право да бъде идиот и кой си ти, че да го спираш”...

Ако говорим сериозно, подобен дребен факт може да бъде симптом на сериозно индивидуално увреждане, носещо психически, психологически и нравствени измерения, неподходящи за заеманата длъжност. Но нека да не обсъждаме непосредствено личността на президента Плевнелиев, както е правено непрекъснато в общественото и медийното пространство, понякога и в твърде невъздържана форма. „Самодейните оракулски изяви на президента вече стават основна заплаха за националната сигурност. Позицията на Плевнелиев е в пълен дисонанс и с това, което мислят обикновените хора.” (в. „Дума”, 3.09.2013 г.)

Нека не избързваме да наричаме президента „марсианец”. Нека погледнем истинската реалност и как в нея се вписва

истинската дейност на Росен Плевнелиев

Днес в света, и в България, в частност, се води жестока, кървава, безпощадна и агресивна идеологическа (и не само!) война. Жертви в нея не са само отделни хора, а цели цивилизации, цели народи с тяхната история, култура и система от ценности. Това е война на унищожение, война без правила и граници.

След 25 години политически експерименти, вместо неясната за повечето българи пазарна икономика и парламентарна демокрация, българското общество получи “пазарна демокрация” и “парламентарна икономика”. Пазарна демокрация, изразяваща се в “пазаруване” на гласове и купуване на власт; и парламентарна икономика, характерна с това, че превърна парламента в място, където се коват закони, поръчани от „правилните” икономически субекти.

Институциите бързо се превърнаха в придатък на партиите, за да може българският модел да работи гладко, ефективно и контролирано. („Сега”, 2.03.2013 г., Александър Ничев).

Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелигентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите.

Няма общонационален лидер. Липсва общонационална идея

Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам.

Няма личност, след която да тръгне народът и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите?! Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания? Да, има фанатици на новия световен ред, но не можем да ги наречем защитници на България, защото те са материал за погроми и за социални и политически чистки. Затова ключовият въпрос за България днес не е кой ще се грижи за нея и ще я защитава, а кой ще си я присвои с най-голяма изгода за себе си. Това, което наблюдаваме, е брутална и груба търговия, търг, на който са изложени нашата страна и нашият живот. И докато столичните журналисти събират в своите студиа за политически обсъждания и шумни токшоу едни и същи изтъркани и „знаещи” персони, нищо добро не ни очаква.

В същото време какво чуваме от президента?

„Надявам се България да има проевропейско правителство”, обяви във Велико Търново президентът Росен Плевнелиев. Той се надява новият кабинет “да даде ясно посоката”, по която ще върви страната ни. По думите му е необходимо активно гражданско общество, което да отвори нова страница в развитието на България. Той посочва, че днес има много богати държави, които обаче са тоталитарни, и същевременно България, която не е толкова богата, но е свободна, демократична, неперфектна, но все пак е избрала този път. „Аз като държавен глава, ако трябва да избирам между една много богата, подредена, просперираща тоталитарна държава, в която има един вестник и един лидер, аз бих избрал моята България, дори и с лекия хаос, с различни послания, но с многото и най-различни вестници, с многото и най-различни позиции, защото за мен това е истината за демокрацията и за демократичните общества”, каза президентът. Държавният глава добави, че е убеден, че комунизмът е невъзможно да се върне в страната ни. (в. „Преса”, 31.10.2014).

“Антикомунизмът” на Плевнелиев е добре известен

Но неговите аргументи са несвързани и неосмислени логически. “Комунистическият режим в България създаде тоталитарна държава, фалира три пъти икономически държавата и произведе няколко национални предателства. Надявам се историята да посочи същото!”, каза президентът Плевнелиев на журналистически въпрос за възраждащата се носталгия към комунизма. (в. „Сега”, 10.09.2012 г). Подобно твърдо президентско убеждение трудно се връзва със съвременните европейски нагласи.

През 2013 г. 88 % от жителите на Германия се изказаха за нов икономически ред, различен от капитализма, съобщи „Шпигел”, опирайки се на социологическо изследване на общественото мнение, извършено от „Emnid” по поръка на фондацията „Bertelsmann”. Всеки четвърти германец иска Берлинската стена да бъде възстановена, показва допитване на „Insa-Consulere”, поръчено от в. „Тюрингише Ландесцайтунг” (Thuringische Landeszeitung).

Текат масови протести срещу капитализма във Великобритания, Франция, Испания, Италия, Германия и никой в България не ги забалязва.

В Испания тлее острото противоречие между испанци и каталонци, между испанци и баски. В Италия „Северната лига” мечтае да се избави от южните провинции. Във Великобритания взема чудовищни размери междуетническият проблем, а премиерът Камерън нарече ЕС „жаден вампир, хранещ се от кръвта на британските данъкоплатци”.

Може да съчувстваме на Камерън. ЕС се превърна в гигантска валутосмукачка, която изсмуква финансите на по-бедните европейски държави, прехвърля ги в германски банки и от там ги преразпределя по своя преценка. От Великобритания поискаха 2,1 млрд. евро, които ще бъдат разпределени така: за Франция – 1 милиард, за Германия - 779 милиона евро. Щом ЕС си позволява по такъв криминален начин да изнудва една велика държава, какво да кажем за отношението към България?!

Разминаването на президентските оценки с европейските реалности е

забележително качество на президента

Българските политици и управляващи показаха, че са отсъствали от България, но не са присъствали и извън нея. Те трайно не са в час. Трайно не могат да разчитат посланията и от света, и от протестите, и от изборните резултати. Неспособни са да се учат от чуждите грешки, неспособни са да се учат и от собствените грешки. Общо взето, поразяващо ниско качество на правене на политика” (социологът Живко Георгиев, 18.06.2013).

Грандоманщината на Росен Плевнелиев достига гигантски размери. Той даже е убеден, че дава пример на световните политици.

„Обитателят на “Дондуков” 2 освен ирландска пастирка в предишния си живот, се оказа геополитически оракул в този. Росен Плевнелиев вчера помпозно обяви, че той първи бил формулирал позиция за Сирия, а малко след това Барак Обама и Франсоа Оланд я подкрепили, при това без да се уговарят. Нещо повече, според нашия държавен глава много други европейски лидери били в синхрон с тази позиция. Това е мистерия в стил “шифърът на Леонардо”, защото знаем, че Обама и Оланд са май последните ястреби, които са останали в света и единствено те дрънкат оръжие към Сирия. Другите европейски лидери, за които Плевнелиев халюцинира на глас, изобщо не са в синхрон с тяхната позиция. Очевидно се оформя едно геополитическо трио - Обама-Оланд-Плевнелиев, само където първите двама представа си нямат кой точно е третият.

Самоволното нареждане на България до САЩ и Франция, без да има ясно формулирана национална позиция, е акт на камикадзе, което не знае в каква игра влиза. Драмата около Сирия е твърде голяма, политиката около нея е твърде оплетена, за да може някой да си позволи такива солови акции, и то с нелепа усмивка на лице. Защото последствията ще ги плащаме всички ние, а не единствено временният обитател на “Дондуков” 2, който очевидно от скука се чуди с какво да запълни дните си” (в. „Дума”, 3.09.2013 г).

Към своите геополитически откровения президентът прибавя и чисто хуманните си наблюдения: “Гледах репортаж по телевизията за сирийка, научен сътрудник, с четири деца, мъжът й е убит във войната. Питам аз - това ли е рискът за България, това ли е тази част от мюсюлманска армия, по определението на политическа парламентарно представена сила в България, която заплашва страната ни?! Изкушаваме се да помогнем на хуманитарните болежки на Плевнелиев – не сирийската научна сътрудничка е рискова за България... Съвсем го закъса президентът с анализа на ситуацията около Украйна. Отново му изби другото сериозно заболяване – русофобията. Русия се оказа новият главен враг на България, защото нейните самолети провокационно летели около нашите граници и с това карали нашите самолети да излитат и да хабят технически ресурс и гориво (?!). Още се помни неговата епохална реч по повод националния ни празник през 2012 г. Отзивите за нея са пренеприятни: „Жалкото човече Плевнелиев не правело компромиси, а само дори не спомена Русия на 3 март 2012 г. На Шипка не каза каква е войната, кои воюват, но похвали победилите опълченци с малката помощ на един руски отряд (из oтзивите в мрежата). Като че ли този човек не живее в Европа, а в САЩ. Ето какво се случва:

1. Словашкият комитет за контролиране на телевизията и радиото е глобил националната телевизия за едностранчиво отразяване на събитията в Крим. Става дума, че в своите предавния телевизията е застъпила само позицията на ЕС и не е информирала за позицията на Русия.

2. Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан заяви твърдата решителност на страната да строи газопровода „Южен поток”. „На тях не им харесва, че искаме да дружим с Русия, но те нищо не казаха, когато Германия построи „Северен поток”.

3. Президентът на Финландия Саули Нийнстьо отхвърли опитите на ЕС да се меси в отношенията на неговата страна с Русия. „Финландският опит на взаимоотношенията ни с Русия, независимо от ситуацията, ни дава възможност да демонстрираме, какво ни харесва, и какво – не. За нас това е единствената форма на взаимоотношения със съседна страна”.

4. Чешкият президент Милош Земан подкрепи Русия по не особено толерантен начин: “ако нещо не ми харесва в Путин, то е, че затвори само Ходорковски, а не всички олигарси”, след което напсува публично пънк-групата „Пуси райт” (Pussy Riot, („Политическое обозрение”, 6.11.2014 г.). На септемврийския форум „Диалогът на цивилизациите” Милош Земан призова, на руски език, Европа да се откаже от санкциите против Русия.

5. Протестиращи от целия свят се включиха в акцията в Лондон под надслов “Маршът на милионите маски”, инициирана от активистката група “Анонимус” (Anonymous), която привлече разнообразни участници, включително подръжници на антикапиталистическото, антивоенното и пропалестинското движения. “Решението е революция”, скандираха демонстрантите.

Те се опитаха да щурмуват офисите на Би Би Си, но бяха спрени от полицията.

6. Шест руски транспортни самолета се приземиха на военното летище на Белград. Самолетите доставиха 100 руски десантчици заедно със 7 бойни машини на пехотата, два бронетранспортьора, 15 квадроцикла с картечници. Групата ще участва в съвместни маневри със сръбски войски, които ще се състоят на 14.11.2014 г. („ден.ру”, 6.11.2014 г.).

7. Сърбия, заедно с Русия, Украйна и Белорусия, беше причислена към основните страни от „руския свят” (Олег Фомин–Шахов, 11.11.2014 г.)

Ако погледнем географската карта, с изненада ще открием, че България е

единствената балканска държава обявила се за враг на Русия

Това навява тъжни мисли - България се оказва важна за логистиката на САЩ в нейното противопоставяне на Русия, както и за нейните операции в Близкия изток.

Още през 1853 г., когато България е под турско робство, в Източна България се разполагат тиловите поделения на англо-френските войски, десантирали в Крим (Кримската война 1853-1856 г.). Същото се случи и през Втората световна война, макар че страната беше обявила неутралитет, само че англичаните и французите бяха заменени с части на Вермахта.

Българският Върховен главнокомандващ съвсем е забравил историята. Та в тази история много често се споменава едно от „златните” правила на геополитиката: „Търси приятели близо, а врагове – далече!”.

Като махнем от президента маската на безхаберното бодрячество, слязло като че ли от поредния холивудски филм, лъсва ужасяващата физиономия на глобалния либерализъм, гарниран с робската покорност, минала на генетично равнище.

„25 години свободна България!” инициира президентът най-новата либерална мантра на „красивите, умните и успелите” и с лека ръка захвърли на бунището 1300 години българска история. Някои ще кажат, че мантрата се отнася само към социалистическия период. Е, добре. Но какво направи социализмът в България? От нищо нещо! А какво направи „свободна България” само за 25 години? – От нещо нищо!

Ето я цялата историческа рекапитулация!

Едва 1 % от българските граждани оценяват периода след 10 ноември 1989 г. като напълно успешен. Това сочат данните от проучване, правено в началото на септември тази година от “Галъп интернешънъл”. Те бяха представени на дискусия в НДК по повод 25 години от началото на промените. Според същото изследване периодът 9 септември 1944 - 10 ноември 1989 г. е напълно успешен за 17 % от българите, а 28 % смятат, че е имало грешки и трудности, но постигнатото е повече. Общо 45 % от сънародниците ни оценяват социализма като успешен. На противоположното мнение са едва 17% от анкетираните в оценките си за времето преди 1989 г. Запитани как оценяват годините на прехода, 27 % отговарят, че това е напълно загубено и тежко време, а според 34 % дори да има известни постижения, загубите са несравнимо повече. Общо за 61 % от сънародниците ни периодът на демокрация е по-скоро негативен”.

Какво излиза? Народът (61 %) срещу измета на българските улици, срещу мръсната пяна от вонящото бельо на историческия процес. И ако след подобни нагласи това правителство и този президент се задържат на власт, значи си оставаме роби и така ни се пада. Може би затова се мъчат да сведат менталния протест до поколенчески проблем, като ни убеждават, че „двадесет и пет години след началото на демократичните промени в България колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва”.

Имайки предвид този тренд, българският президент е много „актуален” за политиката на „глобалния проект”. В това се състои и цялата му политическа адекватност като президент.

На този фон звучи наивно посланието на председателя на БСП Михаил Миков от трибуната на новия парламент, че представителите на „лява” България ще бъдат „конструктивна опозиция”. В дни на грандиозни изпитания, в условията на възкръсналата бесотия от ранните години на прехода, на България не й трябва „конструктивна опозиция”. На България й трябва непримирима опозиция.

Хората, които използват аргументи-зомбита и приказват несъстоятелни неща, могат да се почувстват дълбоко оскърбени. Но ако сте държавник и политик, и се мъчите да разговаряте с нацията, към вашите аргументи никой няма да се отнася с уважение, ако те не заслужават това. Бих предложил на г-н Плевнелиев, през вечерите, когато няма какво да прави, да прочете книгата на американския режисьор Оливър Стоун (в съавторство с Питър Кузник), три пъти носител на наградата „Оскар” - „Премълчаваната история на САЩ” (изд. „Милениум”, 2013 г.). Може пък нещо ново да научи...

В България настъпва времето на зомбитата. “Ако не бъдем внимателни, ЕС може да стане нов поучителен пример на несполучлив утопичен експеримент. Никой европеец не иска Обединена Европа да се ръководи от гигантско бюрократично учреждение. Наше задължение е да не допуснем това. Реалността на Европа са нейните народи. Съединените европейски щати са утопия” (Виктор Орбан, 9.11.2014 г.).

Една от трагедиите на България е, че олигархиатът не е буржоазия. Олигарсите не са бизнесмени или предприемачи. Те са рентиери. Те са квазифеодални магнати, получили собственост чрез сговор с корумпирани чиновници. Те са мародери.

В България няма национална буржоазия. Това, което наблюдаваме, е компрадорска, наднационална група на

глобалния фининтерн

на световното задкулисие, на глобалния проект. Тази група няма понятия като „своя страна”, „свой народ”, „своя култура”. Тя се отнася с презрение към българския народ и към българската култура. Тя е абсолютно равнодушна към съдбата на България.

Може би затова в последните пет-шест години се наблюдава удивителен феномен – в политическото и медийното пространство упорито се налагат жени с англо-саксонска антропология. Това ясно личи от удължените и стеснени лица, които излъчват нещо познато от фермерската фауна.

Спомнете си познати лица от Бойковите любимки, както и от кабинетите на Орешарски и Близнашки. Не че има нещо странно. И без него в българския бит – от езика до честването на рождените дни и сватбите – се насажда англо-саксонският пример за подражание (по националните радиа вече се говори и рецитира на английски). Но това става толкова натрапчиво, че надхвърля менталната агресия от турското робство.

Тогава накъде ни водят нашите политически зомбита, пръкнали се от преизподнята на прехода, родени в смрад и отгледани в помията на разпадаща се България?

Къде е суверенът, или и той е затънал до гуша в смрадта на зомбитата? Прав ли е великият европейски възрожденец Еразъм Ротердамски: „Народът е такъв, какъвто е, както впрочем и неговите управници. Напълно развратен от превратни съждения, той се стреми към нещо, което явно го застрашава, и се страхува от друго, което за него е напълно безопасно. Той се отдава на почивка, когато трябва да върви напред, и се стреми натам, откъдето трябва да отстъпи. И ако се опиташ поне малко да разклатиш тази глупава настройка, се раздават истерични крясъци, че предизвикваш метеж, като че ли това е метеж, когато с помощта на добри лекарства се опитваш да изцелиш болния, който дълго време е ползвал услугите на невеж лекар и който е превърнал недъга едва ли не във втора природа”. (Еразъм Ротердамски. Разговори, Виж „Разговоры запросто”. Изд. „ Художественная литература”. Москва, 1969. стр. 418-419).

И още от Еразъм: “Дори ако целият народ съска срещу тебе, какво ти пречи сам да си ръкопляскаш? За да стане обаче това, помага само Глупостта.” („Възхвала на глупостта”)