Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 46 (2014) „ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ – БЪЛГАРИЯ“ НА 25 ГОДИНИ

„ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ – БЪЛГАРИЯ“ НА 25 ГОДИНИ

Е-поща Печат PDF

Когато днес се каже за една организация на граждани, че е неправителствена (НПО), веднага замирисва на соросоиди, евроатлантици или ромски барони. НПО са неправителствени, но не и независими от спонсорите си. В Русия вече ги обявиха официално чрез Думата за „агенти на влияние“, а Рамзан Кадиров просто замоли всички НПО да напуснат Чечня.

Не такова беше общественото мнение за НПО през 80-те години след края на “студената война”. След подписване на Хелзинкските споразумение (1975 г.) хората в Европа заживяха с големи надежди. Същестуващите държавни граници бяха общоприети и от двата политически блока. Опасността от военен конфликт изчезваше. Държавите следваше да намалят военните си разходи, а част от техните функции да бъдат поети от НПО. Последните започнаха да никнат като гъби след дъжд и да фокусират своята дейност главно върху правата на човека. Първата американска НПО, която се заинтересува от дейността на НДЗПЧ в България беше „Хелзинкски наблюдател“ (Helsinki watch) - Ню Йорк (предедател г-жа Джери Лейбър).

По аналогия с тази НПО, на 15 ноември 1990 г. в София беше регистрирана  НПО „Хелзинкски наблюдател - България“ с намерение да стане член на Международната организация „Хелзинки уоч“ със седалище във Виена. Естествено, разчитахме и на финансиране, тъй като в нея членуваха Джордж Сорос, писателят Артър Милър и други знаменитости.

Илюзиите ни бяха попарени за по-малко от година. Оказа се, че концепцията за правата на човека е ефективно оръжие за дискредитиране на политически противници чрез медиите и дори за промяна на политически режими без пряка военна намеса. Нашият „Хелзинкски наблюдател-България“ (тогава с председател Румен Воденичаров) не само не беше приет в от централата във Виена,  но веднага беше регистрирано друго „по-правилно“ сдружение - „Хелзинкски комитет“ с председател Красимир Кънев.

Нашето сдружение без необходимото финансиране се ограничи само с просветителска дейност, а именно анализи, коментари, писма до институциите и статии по теми, свързани с правата на човека и защита на новата Конституция.

Ние поддържахме разпоредбите на глава II, които гласяха, че правата на човека могат да принадлежат само на отделната личност. „Хелзинкският комитет“  поддържаше твърдението на неолибералите в САЩ, че малцинствата (езикови, етнически, религиозни, сексуални) трябва да имат колективни права. СДС (по времето на министър-председателя Иван Костов) наложи ратифицирането в Народното събрание на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, което представлява бомба със закъснител за българската държавност. Като се имат предвид процесите в съседни държави, тази бомба предстои да избухне скоро. Наивно е да се мисли, че Доган работи в сараите си върху водородни технологии... „Хелзинкски наблюдател-България“ предупреждаваше многократно и Комисията по правата на човека в Народното събрание, и в медиите, че по конституция правата винаги са обвързани със задължения, че гражданин, който не спазва законите, не трябва да се надява на права и привилегии спрямо другите. Изписахме кофи с мастило срещу етническите партии, които руинират българската нация, срещу двойното гражданство на изселниците в Република Турция, срещу изплащане на пенсиите им от бюджета на страната и т.н. Българското общество засега обръща недостатъчно внимание на нашите предупреждения, но затова пък услужливите медии  непрекъснато дават трибуна на финансирания от Сорос „Хелзинкски комитет“, който ежегодно клевети България за репресии спрямо циганите  и нарушаване на правата на „невинни“ граждани от полицията.

„Хелзинкски наблюдател-България“ остана камерно сдружение, което не спира да бие камбаната, предупреждаваща нашите сънародници за опасностите за съществуването на  Третата българска държава в еднополюсния свят. Няма друга НПО, която да е изпратила толкова апели, писма и други документи до министър-председателите, министри от ведомствата и комисиите в НС по най-болния въпрос – за правата и задълженията на изселниците мюсюлмани в Република Турция. България вече е изплатила към 1 милиард лева  за пенсии на доброволно напусналите пределите на страната, включително и пенсии на такива, които не са между живите. Положението с избирателния закон и избирателните списъци е скандално. Благодарение на нехайството и договорките на управляващите  с гласовете от Турция в българското Народно събрание влизат като депутати от ДПС  по 5-6 лица с двойно гражданство, което представлява посегателство върху суверенитета на страната. Благодарение на на безгрижието на чиновниците в Брюксел в южната граница на ЕС е пробита широка пробойна (няма нужда да търсят пролуки в телената ограда), през която най-легално могат да преминават повече от 300 000 турски граждани, между които и потенциални радикални ислямисти. Трябва ли да гръмне бомба в софийското метро, за да се стресне българското МВР? Този въпрос „Хелзинкски наблюдател-България“ задава на българските законодатели още от момента, в който в нарушение на двустранните договори с Турция беше разрешено двойното гражданство на нашите изселници с явна стратегическа цел.

Може да се каже без преувеличение, че председателят г-н Милко Бояджиев посвети всичките тези 25 години на каузата за правата на българските граждани и на аргументирани предложения към институциите за стриктно придържане към международните договори и конвенции, ратифицирани от българската държава. Той е истинският доайен на правозащитниците в България.

Като го поздравява за неговата 89-годишнина в. „Нова Зора“ пожелава на своя автор да бъде все така неуморен родолюбец и предлага на своите читатели фотокопие на последното писмо на „Хелзинкски наблюдател-България“ във връзка с явните нарушения в проведените на 5 октомври т.г. предсрочни парламентарни избори.

 

Румен ВОДЕНИЧАРОВ,

секретар на сдружението