Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 46 (2014) ОТ НЕГО ТРЪГВА ЛЪЖАТА

ОТ НЕГО ТРЪГВА ЛЪЖАТА

Е-поща Печат PDF

По повод 25 години “свободна” България

Текстът на проф. Трайко Петков, в който очертава най-важните характеристики на личността на Иван Костов - знаково лице на “прехода”, е писан през 1999 г. За някои може да изглежда твърде далечна, но за талантливия математик проф. Петков нещата са от ясни по-ясни. И като че ли времето от тогава не отнема нищо важно от наблюденията и оценките му, още повече, че някои от “героите” в този словесен портрет вече не са сред нас.

И все пак анализът на проф. Петков звучи особено актуално, особено в тази година, когато мнозина от соя на г-н Костов с радост отбелязват 25 години от “свободата”, а всъщност от неподозирания и нечакан техен възход по финансовата стълба.

Примерът на тези първопроходци на капитализма се оказа не само заразителен, но и стриктно следван от други демократи, очевидно добре наизустили мантрата на успеха - всичко е пари, и няма нищо извън тях!..

Сред малкото изключения в този паноптикум на ловци на сребърници е проф. Петков, който остава в паметта на колегите и приятелите си кристално чист и изцяло лишен от меркантилност учен и основател на важни за страната ни университетски дисциплини и практически разработки.

С тази публикация почитаме светлата памет на проф. Петков и неговата упорита борба срещу рушителите и отродителите на България.

Зора

 

Като наблюдавам последните събития в българския политически живот и като виждам накъде тласна страната ни кабинетът на Костов, си мисля откъде дойде това незачитане на народа ни, това последователно обричане на България на безбъдещност. Стигам до заключението, че в основата е преди всичко личността на премиера ни (не толкова личност като политик – какъв ли политик е той! – колкото специфичните черти в характера му). Мисля, че основната черта е склонността му да лъже (по специфичен начин – засукано и... с апломб); да не се засрамва дори когато се разбере, че е излъгал, а да се държи даже арогантно; да не се смущава, когато го изобличават в непоследователност. Както жена му на въпроси от типа на „Била ли сте партийна секретарка?” и „Вярно ли е, че подсъдният Кр. Стойчев е приятел на семейството ви?” отговаря „Да, и какво от това?”, така и Костов на забележка от типа „Но вчера твърдяхте обратното!”, ще отговори „И какво от това?”

Излишни са всякакви напъни на социолози, политолози, психолози и журналисти да разгадават ходовете на премиера; смешни са възторзите на блейките по неговите ходове като интервюто му с обвиненията към Европа, гадаенето по повод „дал... не дал...”, „ще сключим споразумение..., ще получим нота...”, ще получим писмо от Солана..., утре..., вдругиден...”.

Така се случи (писал съм вече за това), че в един момент се оказахме заедно с Иван Костов в един институт – в бившия ВМЕИ, днешния Технически университет (ТУ). Бяхме в съседни кабинети и станахме добри познати. Запознаха ме с него като с новопостъпил асистент в катедра „Политикономия” (1979 г.), идващ от Висшия икономически институт, откъдето се наложило да напусне по някакви причини. Казаха ми, че освен висше икономическо, има и висше математическо образование и се опитва да прави математически модели на икономическите системи. Това силно ме заинтересува, тъй като във ВМЕИ аз съм въвел и преподавал за първи път дисциплините, които третират правенето на математически модели на различните системи (от технически до икономически и социални), и съм издал три книги в това направление. Винаги съм бил привърженик на навлизането на математическите подходи и методи и в икономическата наука.

Естествено беше да се заинтересувам от Костов и да го поканя на професионален разговор. Не ме учуди слабичката му икономическа подготовка (такова беше равнището на тази област у нас тогава). Много ме учуди обаче, че е с изключително елементарна подготовка и в областта на математиката. Бях вече чул, че пред студентите говори със самочувствие и апломб за математическите методи в икономическата наука, че дори е критикуван в катедрата за прекалено увлечение в това отношение. За катедрата не се учудвах – там владеенето на математиката е на прогимназиално ниво.

В разговора си с мен Костов в началото също започна да говори с апломб за владеенето от негова страна на математическите методи и за тезата, която е защитил в университета. Но когато, впечатлен от непрофесионалното използване дори на понятията, започнах да го попритискам с въпроси какви точно методи и как е използвал, констатирах почти пълно невежество. Като резултат той направи всичко възможно разговорът ни по тази тема да приключи.

Вече като асистент във ВМЕИ той прави и защити кандидатска дисертация, за която също беше афиширал използването на математическите методи. Поисках и от него, и от катедрата да се запозная с дисертацията. Не ми беше дадена. Въпреки това се запознах с нея. „Математическото” й ниво е това на аритметиката в края на прогимназията. Всъщност всеки може да намери биографичния алманах на ТУ и да прочете в него справката за Костов (той непременно я е прегледал преди отпечатването, а най-вероятно и сам я е съставил) – компетентният ще констатира пълна бъркотия на понятия.

Всъщност има ли Костов истинско математическо образование – от първи до четвърти или пети курс (редовно, задочно, вечерно), след като сам той се определя като математик и маса журналисти клакьори го величаят катопремиера математик”?

Запознаването с биографията му не дава отговор на този въпрос, тъй като липсва време за едно такова образование. И тук се получава мистификация, подобна на мистификацията с гу’син Савов, който е завършил университет, когато е бил в Белене.

Навярно случаят тук е следният. В онези години, когато започна широкото използване на компютрите, мнозина икономисти се втурнаха уж да внедряват математическите методи в икономиката. В трудове и дисертации с няколко напълно излишни и обикновено грешни формули се шашваха рецензенти и научни съвети и се придобиваха степени и звания. Увлечени от този процес, и университетът, и ВМЕИ формираха т. нар. блок Б. В този блок се приемаха завършили висше образование, но не непременно математическо. Мисля, че случаят с Костов е именно такъв.

Ще посоча само още един факт, илюстриращ любовта на Костов към истината. В следващи контакти (защото той е консултирал с мен свои статии, а също и излизанията си по телевизията в предаването на В. Марков по онова време) той в своя стил реши да ме шашардиса със заявлението, че е разработвал макроикономически модели за статистиката. Явно не знаеше, че няколко години преди това като зам.-министър съм имал най-непосредствени отношения със статистиката и познавам лично основните специалисти там. Като го попитах какви точно модели е разработвал, с кои специалисти от статистиката е работил и поисках да видя моделите, той пак веднага „даде заден ход” и повече към тази тема не се върнахме.

Припомням си тези неща и ги съобщавам тук, защото те говорят достатъчно точно за определен характер. Разбира се, за един министър-председател в никакъв случай не е задължително да бъде блестящ икономист, още по-малко – блестящ математик. Но един премиер с такова отношение към истината в приказките си и към отговорността в действията си е нещо, по което всички трябва добре да се замислят.

При тези черти в характера и при вродената склонност да самонапомпва самочувствието си Костов се пази от хора, пред които лъжата не може да мине, дори поднесена със самочувствие и апломб. По-скоро такива хора той може да използва за кратко време, когато му са необходими, и след това ги дистанцира от себе си.

Една от малкото истини, които той е изрекъл, е че няма приятели. Един-два примера в това отношение. Когато във ВМЕИ прави дисертацията си за кандидат на икономическите науки, той се опитва да вмъкне някои математически методи. Взема наистина елементарни данни от статистиката, които да обработи по тези методи, за да подкрепи някои свои изводи. Но тъй като толкова е разбирал от методите и от програмиране (макар да се хвали, че три поколения компютри е изучил, а за четвъртото поколение му попречила политиката), Костов помолва директора на изчислителния център и един от водещите специалисти (и двамата мои бивши студенти, вторият – колега доцент в катедрата) да му помогнат. Те му направили програма и някакви резултати от изчисленията се получили. Но Костов явно се е уплашил, че при защитата може някой, който знае методите, да го постави натясно. Затова ги съкращава от дисертационната работа с обяснението, че са много сложни (преподавам ги на студентите от трети курс). Поради това не споменава нищо и за направените изчисления с компютър, въпреки че ги прилага – те висят като ненужна кръпка.

Когато Костов беше министър на финансите, помогналият му тогава директор на ИЦ решил да поиска среща за някаква нужда на центъра. Костов се направил, че изобщо не го познава. Същият е случаят и с неговия ръководител на катедра във ВМЕИ проф. Алексиев – последният е бил изключително доброжелателен към Костов, отбивал е атаки към него, гощавал го е вкъщи си (през невегетарианския период на Костов – с мръвки и вино). След 10 ноември Костов изобщо не му се е обаждал (Алексиев е пенсионер и не чака държавна длъжност).

Преди около година в интервю пред „Свободна Европа” като една възможност за нашата икономика Костов посочва опита и ресурсите, които все още имаме в областта на информатиката. За пример дава ЦНИКА – съхранил ресурсите си и приспособил се към новите условия. След около месец Божков свиква кръгла маса за висшите технологии, поканва и директора на ЦНИКА и му дават думата за основното изказване, а след това го помолва да събере специалисти и да разработят проблема. Директорът приема поръката за сериозна, събира специалисти, съветват се до късно. На сутринта в кабинета му влиза някакъв хлапак на 34 години с две момета на по 24-25 години и заявява, че той е новият директор, а мометата са неговите заместнички. И това след две блестящи оценки от най-високо място!

В заповедта на Божков се изменя и профилът на ЦНИКА – всъщност институтът се ликвидира като технологичен център по автоматика и информатика и става някакво предприятие за лицензна дейност. Всички специалисти в областта побесняха от тази история. Помолиха ме и аз по обиколни пътища поисках Костов да ни приеме двамата с досегашния директор на ЦНИКА. Повече от три седмици не получих отговор. След това Елена Костова предала на свой познат от ЦНИКА двамата с уволнения директор да потърсим връзка с Божков. Отказахме. ЦНИКА постепенно се затрива и никой от института все още не знае каква е специалността на новите управляващи.

Самият Костов не беше партиен член преди 10 ноември, но няколко пъти настояваше да го приемем. Катедрата отначало бе резервирана, но после реши да го приемем. Икономическият институт бе предупредил ГК на БКП, че ще възрази, ако ВМЕИ приеме Костов в партията. Аз съм сред основателите на Клуба за гласност и преустройство и някъде през 1988 г. предложих на Костов да дойде при нас и да е полезен като икономист. Той ми отказа. Това бе последният ми личен контакт с него.

След всичко това не се учудвам, че Костов е формирал екип от хора, които стоят подчертано по-ниско от него. Няколко основни фигури са от ВМЕИ. Марио е тотален невежа, но се смята за... информатик (в изчислителния център на ВМЕИ хората избухват в смях, когато стане дума за професионализма на бившия им колега). Муравей е някакъв миш-маш на счетоводител и зам.-ТРЗ във ВМЕИ и във филиала му в Пловдив – бившите му колеги само се подсмихват, когато стане дума кой управлява финансите на страната. Едва ли е нужно да се говори за „Господин 10 %” - той е ясен. Всички около премиера добре знаят обаче чертите на характера му, за които говорих тук. Знаят какво следва от това както за самия него (не се иска никакъв ум да боцнеш и пукнеш един балон), така и за тях (в такава атмосфера можеш да правиш каквото си искаш – и да си „Господин 10 %”, и да говориш и твориш всекидневно гафове като Марио, като Убавото, като Архиваря или да се надуваш „простичко” като пуяк от порода Бакърджиев.

Какво направи този екип за държавата ни, вече се вижда. Но неговата сила и нашата беда е в това, че той и делата му са в унисон с подобни екипи, ръководещи основни държави, от които зависи съдбата на света. Да не ги изреждам – ако твърдят, че Костов лъже с апломб, то нима не се доказа по най-категоричния начин същото за Клинтън?! Достатъчно беше вече коментирано това, което става на запад от нас.

С каквито и словесни потоци да ни заливат лица на високи постове в плен на логореята, голямата част от хората вече изразиха това, което чувстват. Само това е немощният (засега!) светъл лъч в края на века и на хилядолетието.

 

 

Трайко Петков е роден през 1925 г. във Веринско, Ихтиманско. Завършва висше електротехническо образование през 1952 г. и е приет за асистент в бившата Държавна политехника (впоследствие ВМЕИ). От 1974 г. е професор.

Проф. Петков поставя началото на обучението по автоматизация в България. Създава Централния научноизследователски институт по комплексна автоматизация (ЦНИКА) и е негов пръв директор.

Специализира в областта на Автоматизация на машини и апарати (1958г.) в МЕИ, Москва; Автоматизация с помощта на изчислителна техника (1967 г.) в Италия и Швейцария, през 1970 г.- в САЩ. Асистент е от 1953 г., доцент - от 1962 г., професор - от 1974 г.

Основните области на научната му и преподавателска дейност са автоматизация на механизми, автоматизация с изчислителна техника, идентификация на системи, системотехника, моделиране на технико-икономически системи, социално управление.

Автор е на повече от 100 публикации, както и на учебници и книги по “Електрообзавеждане и автоматизация на производствени механизми”, “Изчислителни устройства в автоматиката”, “Електрозадвижване и електроавтоматика на металорежещи машини”, “Идентификация на обектите на управлението” и др.

Директор е на НИПКИ по приборостроене и автоматизация (1962-1965), после е директор на Националния център по Единна социална информация (НЦ ЕССИ, 1972-1977). Изключен е от БКП и е отстранен от ВМЕИ. След три години е възстановен като преподавател. Проф. Трайко Петков участва и в ръководството на Клуба за гласност и преустройство. От 1990 г. е пенсионер, но остава хоноруван преподавател в ТУ.

Проф. Трайчо Петков напусна този свят на 18 октомври 2014 г.