Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 46 (2014) Третата световна: ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Третата световна: ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Е-поща Печат PDF

Третата световна война, която започна през 2011 г. с превратите в арабско-мюсюлманския свят, навлезе в решаващ етап. Ирак и Украйна са разделени, Сирия я чака същото. Няма официални конференции и официални изявления, има тайна дипломация, която в моменти на безсилие се заменя от военни битки между конфликтуващите страни.

Става дума за глобалния конфликт за ресурси, който прекроява границите в Близкия и в Средния изток. Тези завихряния са толкова мощни, че излизат вън от пределите на Северна Африка, Източна Европа и Централна Азия и достигат бреговете на Арктика, която може да осигури на планетата 40 % ръст на енергопотреблението през 2030 г.

Третата световна е серия от хибридни войни, сблъсък между зависими един от друг икономически, политически и културни променливи, чиито действия са определени от контекста, а той е различен в различните части на света. Не съществуват фронтови линии. Разделителната линия се определя не само от етническия хоризонт, но и от духовните ценности, които са много динамични и по-малко устойчиви, отколкото кръвното родство.

В по-широк смисъл това е война за Русия. В едно и също време срещу мрежите се изправят други мрежи и правителствените армии.

Ирак е пример как със самото си съществуване мрежата тласка етническите групи към образуване на нови държави. Така “Ислямска държава” превръща Кюрдистан в самостоятелна държава, което намира подкрепа в лицето на израелския министър-председател Б. Нетаняху. На 29 юни 2014 г. израелският политик заяви, че трябва да се създаде независима кюрдска държава. Сътрудничеството на Израел и Иракски Кюрдистан никога не е било така плодотворно. Според в. “Известия”, Ербил изпратил на Тел Авив първата партида нефт още в края на юни т.г. Съвпадението “по време и място” не е случайно: тъкмо на 29 юни салафитът Ал Багдади провъзгласи “Халифата”. ИД става символ на третата световна война, на кулминацията й, обединявайки под знамената си наемници от 80 държави. Ние се сблъскваме не само с терористична организация, а с международна коалиция, представяна засега от физически лица.

Ако “кюрдското пробуждане” в Ирак е резултат от дългогодишната политика на САЩ и Израел да отслабят арабския фактор в доставките на близкоизточен нефт за Европа и Китай, то “руското пробуждане” на Източна Украйна бе последица от преврата в Киев - като последица от опитите на Вашингтон и Брюксел да тушират нарастващото влияние на Москва върху икономиката на Стария свят.

Изборите за Върховната рада на Украйна от 26 октомври и избирането на ръководство на Донецката и Луганската народни републики на 2 ноември всъщност са две претенции за легитимност, които означават фактически разпад на Украйна. Крайната цел на този процес е замразяване (с прилагането на санкции, отслабването на рублата и падането на цените на нефта) на проектите за добив на нефт и газ, осъществявани от корпорациите “Роснефт” и “Ексон мобил” в Арктика.

След Ирак и Украйна следва Сирия, раздирана от широкоформатна гражданска война. “Ислямска държава” укрепва позициите си в Северна и в Западна Сирия, а на 31 октомври завладя най-голямото газово находище в провинция Хомс. Според тв-канала “Русия 24” авиацията на САЩ напада позииции на ИД в Кобани и също в някои райони на Ирак. Американците са разтревожени за съдбата на Кюрдистан, защото от него зависят отношенията им с Турция и Иран. Залогът е териториалната цялост на тези две регионални държави.

Хомс е разположен на 90 км от руската военноморска база в Тартус, и на 162 км от Дамаск, затова Русия не е равнодушна към политическите и икономическите последици от пробива на терористите. Главният щаб на военноморските сили на Руската федерация има принципна позиция: “Пунктът за материално-техническо осигуряване в Тартус не само ще бъде запазен, но и в голяма степен обновен поради новата политическа ситуация в Сирия и военната обстановка в Средиземноморския регион. Ние планираме от 2015 г. да започнем обновяване на цялостната инфраструктура. Има и споразумение със сирийската страна, според което ще укрепваме всички видове защита на този обект, включително противовъздушна и противодиверсионна отбрана”.

Боевете за Хомс са едни от най-кръвопролитните епизоди на гражданската война в Сирия. „Ислямска държава” си пробива път към Източното Средизменоморие, което ще позволи да си изгради инфраструктура за доставка на нефт и газ за Европа от контролираните иракски и сирийски територии. Тогава ще се намали и ролята на Турция като транспортен коридор. След установяването на контрол над Средиземноморското крайбрежие на Сирия съседна Либия ще се превърне в арена на битка, а това ще принуди Иран официално да влезе във война с “Ислямска държава”. Последиците ще са катастрофални за целия регион.

Участието на Иран в тази схватка ще постави под въпрос не само участието на монархиите от Персийския залив в снабдяването на Европа и Китай с енергоносители, но и самото им съществуване. Ливан вече е въвлечен в конфликта. Според ИТАР-ТАСС в планинската местност Калямун, между Хомс и Дамаск, сирийските пилоти атакували от въздуха банди наемници, преминали от Ливан. Техни мишени били проходите, по които терористите се добират до Сирия от ливанския район Ерсал. ИТАР-ТАСС се позовава на сирийския тв-канал “Сурия” и отбелязва, че в Дейр ез-Зор, на Ефрат, сирийски ВВС бомбардирали позиции на ИД в Мухасан, Абу Омар и Ел-Мрейе. Войските преминали в контраатака в тази местност и плътно се доближили до нефтеното находище Ет-Тим, което било под контрола на терористите.

Иран засилва активността си в региона чрез йеменските шиити, които започват да притискат морските транспортни артерии на противника. Транзитът на нефт с танкери от страните в Персийския залив е застрашен, след като шиитската групировка “Ансарула” завзе пристанище Ходейда, най-важното на Арабския полуостров, и заплаши, че ще затвори стратегическия пролив Баб-ел-Мандеб, свързващ Аденския залив с Червено и Средиземно море. Според в. “Комерсант” сунитските монархии спешно разискват въпроса за създаване на съвместни военноморски сили. През Баб-ел-Мандеб всеки ден се пренасят около 4 млн. барела нефт. И това е само първият отговор на Иран към терористите от ИД.

Знае се, че Ормузкият пролив, откъдето ежедневно минават 17 млн. барела нефт, също е контролиран от Иран, значи на сунитските монархии не им остава никакво пространство за маневриране. И те възлагат надеждите си на “Ислямска държава”, която си пробива път към Средиземно море.

Ехото на Третата световна долита и до Китай, там в мюсюлманските райони (СУАР - Синцзяно-Уйгурски автономен район - бел.ред.) се разпалват мащабни конфликти на етно-религиозна основа. Уйгурският сепаратизъм рискува да превърне Северозападен Китай в епицентър на кръвопролитната хибридна война. Двигателят на трагедията е Пакистан, чиято цялост също е под въпрос.

Днес международната система преживява най-значителните промени от момента на падането на Ялтенско-Потсдамския ред. Няма авторитети и принципи, има само едно - правото на силния.

И най-важното - това е война, който никой никому не е обявявал.

Военное обозрение, 7 ноември 2014 г.

Саркис Цатурян е историк и публицист, преподавател в Руския университет за дружба между народите в Москва, родом от Ереван