Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 42 (2014) КОАЛИЦИЯТА НА “ЩАСТЛИВИТЕ ИДИОТИ”

КОАЛИЦИЯТА НА “ЩАСТЛИВИТЕ ИДИОТИ”

Е-поща Печат PDF

Веднъж и на България да й провърви с нямането. Представяте ли си какво би станало, ако имахме силна, модерно въоръжена армия, начело с един „щастлиф” Върховен главнокомандващ и министър на отбраната като Велизар Шаламанов? И ако дипломацията ни оглавяваше „Атлантик № 1” Соломон Паси... Оставасамо премиер да е някой субект от Реформаторския блок например, и щяхме вече да воюваме на два фронта: срещу „агресивната” Русия в Украйна и срещу терористичната организация „Ислямска държава” (ИД) в Ирак и Сирия.

За наш късмет, нямаме нито подходящи самолети, нито кораби и подводници, та да се наредим на страната на „добрите”, които непременно ще победят, след като ги води Чичо Сам. В Украйна „добрите” са подкрепяните от Запада бандеровци, наследници на съюзника на Хитлер в годините на Втората световна война Степан Бандера; в Ирак и Сирия доброто се олицетворява от „коалицията на желаещите” – бомбардировачите на САЩ, Великобритания, Франция, Канада и Австралия, парите на Катар и Саудитска Арабия и „войските от колониите”, включително правителствените сили на Ирак, кюрдите на Барзани от Северен Ирак, „умерените” опозиционери в Сирия, в лицето на Свободната сирийска армия, и евентуалния турски аскер, ако той бъде изпратен от Анкара отвъд границата с Ирак и Сирия.

Засега България участва в борбата с тероризма, изпращайки стрелково оръжие на иракските кюрди, но това не означава, че българите не стават и за пушечно месо, както при първата окупация на Ирак през 2003 г. и „мироподдържащата мисия” в Афганистан.

По времето на герберския външен министър Николай Младенов домакинствахме на сбирката „Приятели на Сирия” (в Правец), и оттогава някои може да ни смятат и за съпричастни към създаването на организацията „Ислямска държава”, кой знае... Тъкмо срещу нея Обама сформира „коалиция на желаещите”, бихме добавили “щастливи идиоти”. Заради този грях като нищо ще ни поискат и сухопътни войски за операцията срещу джихадистите. А и от НАТО вече губят търпение заради непрекъснатото отлагане на превъоръжаването и модернизацията на Българската армия. Със сигурност обаче ще заставят София да увеличи военния бюджет до 2 % от БВП.

Засега на дневен ред остава борбата с терористичната организация „Ислямска държава”, на която бабува Николай Младенов в Правец. Но днес е специален представител на ООН за Ирак.

Джихадистите от ИД, естествено, не се пръкнаха от въздуха, а със съдействието на „международната демократична общност”, тоест САЩ. Впоследствие те попълваха своите редици с „доброволци” от Запад и Изток и цели формирования на сирийската въоръжена опозиция. И Саудитска Арабия, и Катар, и Турция финансираха, обучаваха и екипираха джихадистите, родствени на „Ал Каида”. На свой ред, те не закачаха нито техните поданици, нито петролните им и други интереси. Би трябвало да са признателни и към Запада, но след като той започна да ги бомбардира, „благодарността” им се изрази в обезглавяването на западни журналисти и хуманитарни работници.

Ислямистите режат и кюрдски глави, но за тях не се тревожат нито на Запад, нито в Турция.

След като САЩ потрошиха 1,1 милиарда долара за въздушни удари по цели на ИД без почти никакъв ефект, в Белия дом стигнаха до прозрението, че без сухопътна операция срещу ислямските радикали войната в Средния изток няма да завърши и за 20 години. Впрочем, председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ генерал Мартин Демпси предупреждаваше, че ще се наложи развръщане и на сухопътни войски, но президентът Обама не искаше да увенчае втория си мандат в Белия дом с проливане на американска кръв, и то заради „някакви диваци” в Средния изток. Ето защо Обама се опитва да натопи в това тресавище Турция, наред с т.нар. войски от колониите. Редица турски политически наблюдатели, както и президентът Реджеп Ердоган, твърдят, че масовите протести на турските кюрди (121 000 участници, според вътрешния министър Ефкяр Ала) срещу забраната да преминават турско-сирийската граница и срещу бездействието на Анкара пред лицето на джихадистката офанзива в град Кобани (Сирия), са инспирирана отвън провокация. Тя целяла да окаже натиск върху Турция, за да промени своята вътрешна и външна политика и да скъса с позицията на страничен наблюдател. Въпреки че по време на тези протести бяха горени турски знамена и сваляха статуи на Ататюрк, въпреки убитите от жандармерията и войската над 30 протестиращи, правителството в Анкара се бори не с терора, а с двустранните преминавания на турско-сирийската граница...

Вместо желаното от САЩ турско включване в сухопътната операция срещу ИД в Ирак и Сирия, Великото национално събрание на Турция одобри само едно „тескере”, което упълномощава правителството на А. Давутоглу да разрешава използването и разквартируването на чужди войски в базите на турска територия. Обучението и екипирането на „умерените” сирийски опозиционери и без друго се върши от Турция. В същото време Анкара не пречи и на джихадистките лидери да се събират в Истанбул.

За евентуалното си участие в сухопътната операция на „коалицията на желаещите” в Сирия Анкара поставя едно неприемливо и за Щатите, и за Русия, и за Дамаск условие: да бъде „сменен режимът” на Башар Асад - причината за появата на ИД и за нестабилността в целия Среден изток. Външният министър на Русия Сергей Лавров възрази: „От гледна точка на Русия, не могат да се приемат намеренията за промяна на режима в Сирия, използвайки като параван борбата с терора. Подобни изявления ние посрещаме със съжаление”.

Другите условия, които Анкара изтъква, са: реализацията на всеобхватна стратегия за възстановяване на сигурността и стабилността в региона; установяването над Сирия на зона, забранена за полети; сформиране на сирийска земя на буферна зона, в която да се спира бежанския поток; увеличаване размера на международната помощ за справяне с бежанския проблем; ангажирането на войски и от други натовски държави в сухопътната операция срещу ИД и т.н.

След безплодните посещения в Анкара на държавния секретар на САЩ Джон Кери и на вицепрезидента Джо Байдън, президентът Барак Обама изпрати в Анкара и личния си представител о.з. генерал Джон Алън. Обаче турците продължиха да шикалкавят. Пред Джон Алън Анкара изтъкна цели 14 „чувствителни” точки. Списъкът, естествено, завършва с категоричното настояване операцията срещу ИД да бъде насочена и срещу Башар Асад. Останалите 13 точки могат да минат и за дипломатически пълнеж.

Така Анкара буквално преразказва анекдота за пашата, който изложил пред султана 99 причини за непревземането на една крепост. Падишахът го накарал да ги изброи, но когато чул първата причина, липсата на джепане, казал: „Стига! Само тази причина е достатъчна”...

Що се отнася до борбата с терористичната ИД, Анкара няма нито интерес, нито намерение да елиминира собственото си създание. Нека си спомним как без никакъв шум ИД освободи 49-те турски заложници, отвлечени при атаката на турското генерално консулство в Мосул. Докато джихадистите режеха глави на западни журналисти и хуманитарни работници, от главите на турските заложници не падна и косъм, не заради „блестящата” операция на МИТ, а заради съвпадане на интересите на ИД и на Анкара. Очевидно за Анкара сирийските кюрди, които са благодарни на Асад заради предоставената им автономия, са много по-голяма опасност от джихадистите на ИД. Така че колкото повече кюрди убие или прогони терористичната организация ИД, толкова по-близо до заветната си цел ще се чувства Анкара. Тоест, до свалянето на режима на Башар Асад и смяната му с „умерен” ислямисти режим, подобен на турския.

В. „Миллиет” цитира на 11 октомври говорителката на Държавния департамент на САЩ Мери Харф, че целта не е Асад, а „Ислямска държава”. Затова Турция ще носи от девет кладенеца вода, само и само да не воюва срещу „братската” организация. Харф подчертала, че може да се съдейства „по различни начини”. На дневен ред било използването на сухопътни сили и двете страни разговаряли как да стане това. Само че Анкара ще приложи цялото си ориенталско умение да протака нещата...

Разочарованието на Белия дом от това шикалкавене е толкова голямо, че на 2 октомври, в реч пред сбирка в Харвардския университет, вицепрезидентът Джо Байдън заявил: „Едни от най-големите проблеми в Сирия са съюзниците като Турция”. Впоследствие Белият дом обясни, че думите на вицепрезидента са били изтълкувани погрешно, и той имал предвид важната роля, която ще играят Турция, Катар и Обединените арабски емирства... Но “писаното не гори”.

Помощта на Турция наистина е важна, проблемът е на кого помага Анкара. На „Ислямска държава”, или на коалицията срещу нея? Многозначителен е фактът, че турският началник на ГЩ армейски генерал Недждет Йозел отказа да участва в организираното във Вашингтон съвещание на военноначалници от антиджихадистката коалиция.

В този смисъл, властите в София трябва да си отварят очите на четири, когато обещават публично военна помощ за сражаващите се в Ирак и Сирия антиджихадисти. По-добре спешно да бъде завършена оградата от бодлива тел по границите ни с Турция и Гърция, откъдето бежанците и нелегалните имигранти минават като пълноводен поток. Да не стане после така, че докато „освобождаваме” Ирак и Сирия от „Ислямска държава”, джихадистите са се прехвърлили у нас като „бежанци”.

Няма пълно щастие, освен за идиотите, които нямат нищо и нищо не искат. И които ходят вечно усмихнати, подобно на един държавен глава, гледащ Барак Обама отдолу нагоре.

В страна, в която един бивш и бъдещ премиер признава публично, че е прост, а после завежда дело срещу журналист, днес и евродепутат, нарекъл го по телевизията „тъп”, няма нищо учудващо, че съдът видя признаци за обида, понеже потърпевшият не бил пряк свидетел на обидната квалификация, а му преразказали случая. Обвиняемият беше оправдан, а ищецът бе осъден да плати 355 лева разходи по делото. Оставаше да му цитират и римската сентенция, че „Срамът и обидата вредят тогава, когато се почувстват”.